Защитни механизми

[brr]

Защитни механизми (по Карвасарски).

Тревогата – това е сигнал за опасност, съпровождан от определено ниво на напрежение. Тревогата предизвиква и активизира защитните механизми, които са свързани с увеличаване на инстинктивното напрежение, със заплаха за Супер Егото или реална опасност.

Защитните механизми – това са определени прийоми, използвани от Егото и насочени към намаляването на напрежението и тревогата. Фройд е твърдял, че “защитните механизми – това е общото наименование на всички специални прийоми, използвани от Егото в конфликтни ситуации, които могат да доведат до невроза”. Функцията на защитните механизми се заключава в това, да не се допусне осъзнаване на инстинктивните импулси – да се предпази Егото от тревогите. Те са несъзнавани или пасивни, в значителна степен изопачават реалността и са насочени навътре – към снижаването на тревогата (за разлика от копинг механизмите, които представляват механизми на активно справяне със ситуацията, които достатъчно адекватно отразяват реалността и са насочени към активната й промяна). В литературата са описани различни видове защитни механизми..
Ако тревогата не намалява значително или спада само за кратко (доколкото защитните механизми не са насочени към активното преобразуване и преработка на конфликтите, проблемите и ситуациите, а само на изтласкването им в безсъзнателното, “отстраняването” им от съзнанието), то следствие на това може да стане развиването на невротично състояние.