admin
Site Admin

Регистриран на: 26 Фев 2007 Мнения: 143
|
Пуснато на: Пон Юни 17, 2013 1:38 pm Заглавие:
Още един материал на Румян Русев |
|
Правила за поведение на заложниците, при случай на попадане в плен
Поведението на заложниците може да бъде разделено на два етапа, като това не са само описателни, но и съдържателни съждения. Това означава, че първият етап е общият етап, който е задължителен за всички, той обхваща физическият период от задържането, до момента, в който се диференцират нападателите. Първото е най-общото в такива ситуации. Практически всеки един от заложниците в най-кратки срокове трябва да се ориентира в обстановката и да отговори на няколко въпроса: 1. Какво е общото поведение на екстремиста или групата екстремисти? Каква е идеята им, която ги движи или клиниката (болен ли е или ще има политическо искане)? 2. Каква е йерархията в групата (ако са повече от 1) на терористите? 3. Кой е лидерът и човекът с най-голямо влияние върху него (ако са повече)? Кой е най-агресивен и кой най-лесно може да излезе от контрол? Кой проявява признаци на човек, който най-бързо може да прибегне до насилие на задържаните и употреба на оръжие? Каква е общата характеристика на групата на заложниците? Кои са най-лабилните, кои са най-стабилните? Кои са пред срив? Кои от заложниците са предизвикали и предизвикват най-висок агресивитет у похитителите?
Второ, пътуващият трябва да си зададе въпроси свързани с взаимоотношенията между терористите: Има ли поведенческо разделение на жени и мъже? Към коя група от заложниците похитителите проявяват по-малка степен на агресивност? Винаги има такива групи. На какво се дължат тези различия (пол, религия, възраст, поведенчески критерии и т.н.)? Да се разбере възможна ли е минимална свобода на движение сред заложниците и допуска ли тя преместване? (С цел да се отдалечаване от дразнещата група и приобщаване към другата. Да се анализира поведението на най-малко дразнещата група. И незабавно е необходимо да се започне да се повтаря поведението на тези, към които агресивитетът е най-малък, плюс стремеж за попадане в тяхната група).
Втори етап. Той включва съзнателен и активен избор на поведение, моделирано от резултатите на наблюдението и отговор на по-горе поставените въпроси. Целта е моделиране на поведенческа характеристика, към която трябва да се придържаш. като цяло вторият етап е коригиране на общо начално поведение и изработване на поведение, максимално приближено към условията, което не допуска провокация на агресия към пътуващите.
Какво включва тази корекция на поведението?
Златните правила, свързани със забраните за това са следните:
1. Придържане към забраните. Какви са най-важните забрани, които човек не трябва да допуска в поведението си? Ако похитителите имат идея или религиозна установка, да не се провокира поведението им с действия или думи, които са в разрез с концепцията им. Това може да включва например, ако стои въпроса за ислямисти, да не се кръстиш, да прикриваш кръста, който носиш на себе си; ако сте жена и имаш възможност, покриваш главата си с шал и други.
2. Ако причината за извършеното от похитителите е клиника, то забраната е свързана с ненарушаване на следните правила: минимизиране на движенията на похитения; да не се допуска изпадане в истерия, да се придържа погледът далеч от техните погледи.
Втората група златни правила не е свързана със забраните, а със задължителното поведение:
- Поддържане на поведението на тези представители от заложниците, към които похитителите имат най-ниско ниво на агресивност;
- Изпълняват се общите указания;
- Стремеж към сливане с групата;
- Придъжжане при възможност в страни от вратите и прозорците на помещението, или не се напуска мястото, ако човек е в транспортно средство (самолет, автобус и т.н.);
- По никакъв начин да не се докосва багажа и личните вещи, пътникът не бива да бърка в джобовете или под дрехите си;
Трета група златни правила
- Подгответе се психически за взрив или шум, (това е знакът да се предприеме защитното поведение (виж по-долната точка). Този шум от взрив е най-вероятното начало на атаката на силите за сигурност, които се опитват да неутрализират похитителите;
- При започване на операцията за деблокиране, се заема защитна позиция (навеждане напред, лягане, свиване на кълбо);
- Използват се резултатите от наблюденията и се запаметяват гласовете на похитителите, изпълняват се стриктно командите и указанията на деблокиращата група;
- По най-бързия начин, ако има такова указания, се напуска мястото от посочения от освободителите изход. Стремиш се при напускане на помещението да не се пречи на движението и действията на сектора за стрелба.
Други задължителни правила са:
- Ако пътуващият е в самолет, по време на задържането от похитителите и до освобождаването, да си припомни всички указания на длъжностните лица (стюардесите) за напускане при авария и да се стреми да ги изпълнява. Например, важно е да се скочи на надуваемия трап с краката напред. Когато се приземи да вдигне ръце, за да даде знак, че не е терорист и т.н.
Тези златни правила не обхващат всички задължителни действия и рамките на задължителното поведение, което е необходимо, но практиката е доказала, че са полезни и в достатъчна степен гарантират оцеляването на похитените.
Никога пътуващите, попаднали в плен, не бива да забравят най-важното златно правило: освобождаването на заложниците не е тяхна отговорност, а на специализирани органи! Те трябва да оцелеят, като по възможност съдействат на спасителите си.
Автор: Румян Русев
|