Алкохолизъм

[brr]

Научно е доказано: всеки пияница и алкохолик оказва деморализиращо влияние средно на 4-5 човека от близкото си обкръжение. Въпреки това, да се неутрализира пагубното влияние на такива сътрудници върху организацията е възможно. Всичко зависи от степента на развитие на алкохолизма. Колкото по-напреднал е стадият, толкова по-ясно става, че единственият метод е уволнението. Било то по съответната статия в закона или по други формални основания. По принцип напускането на такъв сътрудник при общо нормално отношение на колектива към алкохола не носи в себе си опасност от социална реакция, но все пак може да предизвика другите пияници да “отмъстят” за напускането на приятеля. Необходимо е да се отчита това и да се действа комплексно, вляейки и на останалите. Пиещите колективи трябва да се разбият, като по възможност им се осъществява ротация по други подразделения, да се усили дисциплината и ръководството. По този начин всичко бързо ще се успокои и Вие ще се избавите от алкохолика.
Как може работодателя да определи стадия на развитие на алкохолизъм на подчинените си по по-упростен начин?
Ето един от подходящ тест, използван в американските клиники за лечение на алкохолици:
• лицето е било пияно не по-малко от 4 пъти в годината;
• пиян ходи на работа;
• трябва да пие, за да е в състояние да работи;
• шофира, след като си е пийнал;
• получава травма в състояние на опиянение;
• като си е пийнал прави това, което в трезво състояние никога не би направил.
Ако човек подхожда поне на едно от изброените условия, то той се намира пред прага на алкохолизма.
Ако отговаря на две условия – начинаещ алкохолик.
Ако става дума за три и повече съвпадения – алкохолик, нуждаещ се от лечение.

Негативното въздействие на алкохолиците върху организацията (на работното място) е свързано най-вече с измененията на личността под въздействието на алкохола. Резултати:
• Загуби от неефективно използване на работното време във връзка с периодичните или постоянни утрешни закъснения или отлъчване на работника;
• Перманентна заплаха от възникване на нещастни случаи на работното място;
• Заплаха за изформационната безопасност;
• Опити да бъдат въвлечени и други колеги в пиянския кръг;
• Използване на материални и финансови ресурси на организацията за утоляване на алкохолната жажда (банална кражба) и т. н.;
• Извършване на престъпни действия във връзка с предразположеността към неадекватни или агресивни действия на базата на алкохолизма;
• Отстраненост или разделяне на колектива на подразделението.

[brr]

Критерии за адиктивно поведение:

При групите на риск, според повечето автори, критерия трябва да бъде разглеждан от гледна точка на прехода от адиктивно поведение (АП) към болест. Д. П. Билибин и В. Е. Дворников (1991) основавайки се на научната литература, считат за критерии за злоупотреба с алкохол приема на не по-малко от 80-100 гр. чист алкохол за деня два пъти седмично, доколкото употребата на алкохол в тези граници вече може да бъде причина за стабилно поражение на различни органи у човека.

В методическите препоръки (“Диагностика и медицинская профилактика …”, 1989) са разграничени четири форми (степени) на употреба на алкохол: 1 – никога не съм употребявал, 2 – единични проби, 3 – епизодична употреба (1 път в седмицата за последната година), 4 – систематично (1 път в седмицата и по-често).
Редица автори (Дмитриева Е.Д.,1990, 1992; Скворцова Е.С., 1994; Резников С.Г., Дробышев В.В., 1989; Скворцова Е.С., Карлсен Н.Г., Уткин В.А., 2000) снижават адиктивният праг на употреба на алкохол до 1-3 пъти месечно, което е обусловено от началните признаци на алкохолизъм при такава честота на пиене (Муратова И.Д.,1979). В същото време за Е.А.Дербина (2000) критерии за злоупотреба е регулярната употреба на алкохол до опияняващи дози, а пиенето до 2-3 пъти в месец се разглежда като “епизодично”.
А.Е.Личко и В.С.Битенский (1991) отбелязват, че първите осъзнати опиянения са на възраст 14-15 години при момчетата и 16-17 при момичетата. Много зависи от контингента на изследваните, от социалната среда.
В.Ю.Завьялов (1988) открива, че съхранението на спомените от първото пиене се намира в обратна зависимост от степента на въвлеченост в употребата на алкохол: спомените са се съхранили у 90% от подрастващите без алкохолни проблеми, у 80% от подрастващите злоупотребяващи с алкохол и у 62% от болните от алкохолизъм. Последните две групи по-често са помнили първата предозировка или друг ярък случай (най-често с приятен емоционален отенък), докато спомените на първата група са засягали действително първия случай.

[brr]

Хормонални аномалии може да попречат на възстановяването от алкохолизъм

Лекуващите се алкохолици трябва да избягват всякакъв физически и психичен стрес в началото на терапията

В ранните етапи от възстановяването си алкохолиците имат аномалии в хормоналната система, която регулира отзвучаването на психическия и физически стрес.
Системата обаче се нормализира след около осем седмици въздържание, твърдят италиански учени.
Резултатите от изследването сочат, че лекуващите се от алкохолизъм трябва да избягват всякакъв физически и психичен стрес в началото на терапията, обяснява д-р Виторио Коиро от университета в Парма.
"През този период алкохолиците са особено чувствителни. Те нямат защита от стреса поради недостатъчната функция на хипоталамуса", пояснява той.
В същото време възстановяващите се от проблемите си с чашката не трябва да избягват физическите упражнения. Умереното натоварване на тялото има благоприятно емоционално въздействие върху организма.
като цяло обаче алкохолиците трябва да вземат мерки за избягване на прекомерния стрес, категоричен е доктора.
"Netinfo"

[brr]

Рискът от развитие на алкохолна и наркотична зависимост се определя от генетични фактори в 70-80% от случаите.

"narkomania.ru"

[brr]

БИТОВ АЛКОХОЛИЗЪМ

Преди години в Международната класификация на болестите (МКБ) съществуваше диагноза “битов алкохолизъм”. И въпреки, че границите на алкохолизма е трудно да бъдат определени, а и “битовия алкохолизъм” вече не присъства в МКБ-10 ще приема един сигурен признак, по който може да се определи, че организма на човека вече се е приспособил към излишните дози алкохол и не ги отхвърля. Това е прилошаването, желанието на организма да изхвърли прекомерното количество алкохол. Хората вече привикнали към алкохола по-скоро вече са болни. Техният органичъм приема излишъците от отровата като нещо необходимо и тези хора вече са на прага на първия стадии на алкохолизма.
Стадии на алкохолизма :
1. На първия стадии човек просто обича да пийва – по празници, сред природата, на него му харесва вкуса на алкохола, както и самият процес на пиене, чрез тях той получава психологическо удоволетворение – успява да се отпусне и става по-свободен в общуването. След това се държи неадекватно, като могат да настъпят промени в поведението в посока към агресия или смях. На този стадии е възможно също пиене вечер с цел заспиване. Известен е седативния ефект на алкохола. Не са рядкост на този етап и загубите в паметта, както и чувството на вина, което се проявява след изтрезняване.
2. На втория стадии загубите в паметта се срещат значително по-често. Характерно на този стадий е, че човека иска да се избави от махмурлука, било то с бутилка бира. Този тип алкохолици могат да се държат адекватно в продължение на месеци, дори година, но после настъпва няколко дневен срив, който може да трае дори повече от седмица. В случай, че човек пие в малки количества, но периодично, това вече е по-близко до хроничния алкохолизъм (напр. при употребата на алкохол само през почивните дни).
3. Третият стадии представлява вече пълна деградация. Тук се стига до нощуване по улиците, до пълна физическа и психологическа зависимост, тежка абстиненция (махмурлук), проблеми на работното място, импотенция, цироза на черния дроб и най-накрая – смърт.
Много психоаналитици считат, че алкохолика – това е потенциален мазохист, който не пие, за да си достави удоволствие, а напротив – поради стремежа си към абстинентни мъки.
Според Е. Берн “”Алкохолик” – това е достатъчно сложна игра, поради факта, че в класическата си форма изисква четири участника, които извличат от нея приимущества от първи и втори порядък.” Според автора най-често преследващия (напр. съпругата на пиещия) е от противоположния пол, а спасителя (напр. терапевта) е от същият пол като този на алкохолика. Играта на “алкохолика” може да се състои и от двама участника, но тогава те поемат по две роли. Обобщено: алкохолизма не е нищо повече от игра, в която в ролята на партньор на алкохолика влиза жена му, която вечер е “спасителя”, който извежда пияницата от безисходицата, а сутринта вече е “преследващия”, който санкционира нарушителя. Тук е възможен и обратния вариант, когато вечер жената участва във конфликт, достигащ до телесна агресия, а сутринта тя вече “лекува” мъжа си. Който и от двата варианта да бъде реализиран тук вече става дума за желание от страна на алкохолика да снеме от себе си отговорността и да влезе в ролята на малкото дете, което бива обгрижвано от “майка си” – жена му. Последната подкрепя порочния кръг чрез собствените си поощрения и наказания.
Литература:
Ю. Л. Мучник, М. С. Прусс, Л. Л. Кельин, В. А. Соловьева, Как избавиться от пристрастия к алкоголю, М., 2003, стр. 78-79.
Эрик Берн, Трансакционный анализ и психотерапия, С.П., 1994, стр. 81-97.

[brr]

Според National Institute on Alcohol Abuse and Alcoholism, NIAAA не може да се говори за типичен пияница. Подхода при лечението към всеки един пациент трябва да става при отчитането на индивидуалните му особености. Според учените могат да бъдат разграничени поне пет типа алкохолици, различаващи се по медицински, социални и други критерии. Също така може да се окаже, че класификацията на американските алкохолици, едва ли ще бъде приложима към други социокултурни общности.