Заложници

[brr]

Когато човека попада в ситуация в която е заложник, се променя структурата на общуването между жертвите на терористите. Разграничават се няколко стадия на такова общуване (Христенко, 2004).

Първи стадии. Човека като че ли замира, притаява се, заглежда се в околните, оценявайки перспективата при контакта с околните. За този стадии е характерно понижаването на активността на общуването. Вербалното общуване се прекратява почти изцяло, но човека не „отпада” от процеса на общуване, той внимателно следи поведението на околните. Прави се оценка на опасността от страна на социалното обкръжение, човека се опитва да прогнозира развитието на събитията, определя за себе си необходимостта от незабавни действия.
У повечето хора сработва един от механизмите на психологическа защита – отричането. Хората не вярват (и не искат да повярват), че това се е случило с тях. Ако условията в които са попаднали са много тежки, след няколко часа някои от заложниците избухват, държат се злобно, карат се с околните, дори с близките си. Такава агресия помага да се „изхвърли” емоционалното напрежение, но също така изтощава човека.
Този стадии може да продължава до няколко часа в зависимост от личностовите особености и състоянието на човека.

Втори стадии. На този етап се увеличава интензивността на едни или други прояви на общуването, понякога възниква несвойствена за дадения човек активност в общуването. В този период се случва ролевото разпределение между заложниците, определят се лидерите, пасивните наблюдатели, „активистите” и т. н.
Обикновено се случва бурен обмен на информация през втория стадии (особено при равен интелектуален и речеви потенциал на заложниците), хората съобщават банални (но изглеждащи интересни в конкретната ситуация) сведения за себе си, често се държат твърде емоционално. Някой на този етап започват да се държат агресивно не само към другите жертви, но и към престъпниците. Тези заложници се стараят да се дистанцират от останалите и нападат „братята си по нещастие”, ако те нарушават пространството им.

Трети стадии. Ако наблизо се намира заложник, у който се наблюдава телесно неразположение, възниква по-тясно общуване, свързано с грижа за този болен човек. При това се разрушава разпределението по зони на междуличностната територия на хората. Тази ситуация на оказване на помощ е мощен антистресов фактор, при това както за оказващия помощ (той се чувства необходим), така и за този на когото се оказва тя. На дадения етап се уточнява ролевия статус на заложниците, създават се неформални микрогрупи.

Четвърти стадии. Ако ситуацията не се разрешава, се случват следните промени в общуването. В едни случаи преобладават компоненти на взаимодействието, консолидиращи групата, а в други – дезорганизиращи я, т. е. във всяка неформална група (която се е образувала по-рано) може да се появи опонент на лидера, който във всичко не е съгласен с мнението на последния. Този опонент използва всеки повод да докаже несъстоятелността на лидера.
На този стадии в зависимост от индивидуалните особености (у някои по-рано, у други по-късно) започват да се развива астеничен синдром, т. е. апатия. Той се характеризира със съчетание от повишена уморяемост, изтощеност на нервно-психичните процеси, вегетативни симптоми и нарушение на съня. В този случай настроението рязко се пада, появява се постоянна сълзливост, повишена чувствителност към ярка светлина , към силни звуци, остри миризми. В този момент хората не понасят каквито и да е докосвания до тялото им. (Малкина-Пых)