ИНТЕРНЕТ КОНСУЛТИРАНЕТО

[brr]

Автор: Б. Русева

Интернет консултирането е широко разпространено в развитите държави и обикновено предхожда непосредственото консултиране. В България по принцип психологическите консултации извън пространството на клиниката започнаха да си пробиват път след 90-та година. Интернет консултирането е на практика анонимно консултиране. В България “анонимното” консултиране беше много разпространено чрез поставяне на въпроси на психолози, водещи рубрики в средствата за масова информация. За действителността в България това беше характерно в периода 1990-1998 г. На по-късен етап интернет консултирането се превърна в преобладаващ вид безплатна анонимна консултация в България. Най-продължително и най-голям брой консултации са извършени в сайта www.psychology-bg.com от моя екип. Това не е опит да се да се вземе “палмата на първенството”, защото не разглеждахме нашата дейност така, а е маркер, който подсказва, че за условията на България най-големият практически опит по проблема имаме ние.

Под консултация най-общо ще разбираме (А. Ребер) оценката на проблема (поставянето на диагноза) и съставяне на план за разрешаването му със съвместните усилия на двама или повече специалисти. Понякога става гума просто за справяне с чувство на дискомфорт. Термина консултиращ психолог се използва, за да обозначи специалистите, които са обучени в консултиране например по проблемите на брака, по въпросите свързани с професионалната ориентация, със злоупотребата с лекарствени препарати и т.н.

Тъй като интернет психологическото консултиране е доброволен процес, в условията на предлагане на услугата и от други все пак трябва да бъдат показани качества или приемлива методика, за да бъде избран конкретният сайт (www.psychology-bg.com).

Характеристики на предлаганата от нас технология за интернет консултиране:

1. Възможност за запазване на анонимността на клиента. Клиентът не е задължен да показва лицето си или да предоставя лични данни освен, ако самият той не желае това. Тази характеристика гарантира, че всеки един може да се възползва от услугата консултиране, независимо от това кой е той и какво не иска другите да знаят за него;

2. Психологическата консултация по интернет е форма на сътрудничество между клиент (респективно човекът с въпрос/и) и специалист (екип от психолози). Всеки един участник в комуникацията осигурява това, с което разполага, за да се постигне общата цел. Клиентът е този, който може да предостави информацията за себе си, а също за въпроса, който го интересува. Консултантът е този, който разполага с информацията, която може да бъде от полза за разрешаването на конкретната задача. Целта на това сътрудничество е да се помогне на клиента да се избави от дискомфорта, да възстанови функционирането си до едно добро, оптимално ниво;

3. Като правило се използваха краткосрочни методики. Екипът ни смята, че въпреки цялото разнообразие на методи, краткосрочните в случая са единствено подходящи. Ефективността на краткосрочните методи като цяло е равнозначна на тази на различните психотерапевтични подходи [Sol L. Garfield].
Дейността на консултанта се изразяваше в прочитането на информацията от клиента и ако е необходимо използването на обратна връзка – чрез конкретни въпроси. Рефлексията беше задължителен елемент. Препоръките, обясненията, ободряването, интерпретацията, а понякога и конфронтацията, също бяха използвани, за да се постигат целите ни. Имаше случай, в които прилагахме саморазкритие, в други разчитахме на релаксацията, копинг-стратегиите;

4. Активно участие на клиента в методиката. Човекът сам избира дали да потърси помощ, а също дали да изпълни предложеното от експертите, доброволността е гарант за неговата активност;

5. Позитивизъм. През цялото време ние вярвахме в конструктивните способности на клиентите, уважавахме ги и ги поощрявахме по пътя им към личностов ръст. Избягвайки да оценяваме хората, бяхме по-скоро заинтересовани в това те да се поучат от уроците на собствените си успехи и неуспехи;

6. Проверка на резултата. На клиентите беше осигурена възможност за даване на обратна връзка след консултацията. Картината на случая за психолозите по този начин се допълваше, изясняваше, което ставаше и благодарение на базата данни, в която се съхраняваше информацията за всеки клиент.

7. Изключване на медикаментозната интервенция. Тоест екипът ни не предлагал медикаменти при психологичната помощ, която е оказвал;

8. Насочване на клиенти с клинични характеристики към други специалисти. Такива са например случаите на клиентка с психотична симптоматика, а също на друга с признаци на анорексия.

Извън тази консултативна методика прилагахме и стандартна методика за обобщаване на резултатите във всички възможни посоки. Всъщност в настоящата статия ще се опитаме да направим една систематизирана ретроспекция на тази ни дейност.

През 2001 - 2003 година беше дадена възможност на лица от България да се възползват от услугата консултация по интернет чрез e-mail. Към опцията проявиха интерес за повече от една година стотици хора от страната.

С помощта на описателната статистика по-долу може беше направен опит да се обобщи типът на заявките на хората търсещи помощ в мрежата. Извадката се състоя от 608 изследвани лица от мъжки и женски пол и на различна възраст. Условно за целите на изследването проблемите на обърналите се за помощ, бяха разделени в групи, някой от които с клинично значение и затова заимствани от МКБ-10. (виж. таблица).
Оказа се, че с най-голяма честота са запитванията свързани с отношенията между половете и тяхното оптимизиране – 16,4 %, следвани от тези свързани с желанието за придобиване на по-добри комуникативни умения. Една част от изследваните лица се интересуваха от възможностите за постигане на личностов ръст – 7,2 %, а 8,6 % от 608-та споделяха конкретно за понижена самооценка и недостатъчна самоувереност. Подкрепа и помощ при справянето с травматични стресови ситуации търсиха 3,9 % от общата извадка, докато 5,3 % се опитваха да се справят със синдром на зависимост от психоактивни вещества у себе си и/или близките си. Въпроси свързани с професионалната ориентация и подбор на персонал зададоха 2 % от хората, докато за проблеми с училищната успеваемост и за нарушена комуникация при децата споделяха 3,9 % от консултираните. 0,7 % попадаха в категорията шизофрения. С характеристики на невротични, свързани със стреса разстройства бяха 4,6 % от лицата потърсили помощ в интернет. По-добър контрол над емоциите си се опитваха да упражнят 3,3 %, а по-ефективни характеристики на вниманието, паметта и мисленето търсеха 2 % от лицата. 1,3 обаче попадаха в групата на лицата с поведенчески синдроми, свързани с физиологични нарушения и телесни фактори (разстройства на храненето, на съня...).



Защо най-голяма честота са запитванията свързани с отношенията между половете, комуникацията между хората и тяхното оптимизиране? Не случайно психологията днес обръща особено внимание на междуличностната природа на човешкото съществуване. Тенденцията да се разглеждат психологичните проблеми като преимуществено междуличностови се поддържа както от привържениците на системните теории, така и от представителите на хуманистичните, психодинамичните и когнитивни-поведенческите школи (Богарт и Тод). Именно те са тези, които биха могли да окажат психологична помощ при наличито на дискомфорт, свързан с междуличностовите, междуполовите взаимоотношения. Нищо, че българинът се смята за индивидуалист.
В справянето с дискомфорта, свързан с междуличностовите взаимоотношения на клиентите ни със значими за тях хора, ние виждаме не само подпомагането на личностовия им ръст, но и цялостното оптимизиране на качеството им на живот – както в дома им, така и на работното им място.


Важното за нас в тази статия е клиентите ни да разберат, че голяма част от проблемите ескалират и се превръщат в клиника само затова, защото не е оказана своевременна целева краткосрочна консултация. Ако тази система се разрасне и влезе в социалната култура на българина в съвременното общество, то случаите на генерализация рязко ще намалеят. Това обаче не е така. Днес психологическите проблеми на хората, които са естествени между впрочем и са признак на добро здраве, се приемат като нещо срамно, като венерическите заболявания за дядовците и бабите ни. Тоест като една социална и културна незрялост. Ако разберем, че в определени ситуации, при наличието на определени условия е нормално да изпитваме психологичен дискомфорт или да имаме психологичен проблем, и съвсем естествено потърсим психологична помощ, то много от проблемите ни никога няма да ескалират.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Тодд Дж., Богарт А., Основы клинической и консультативной психологии, М. 2001 г.
2. Гарфилд С., Практика краткосрочной психотерапии, СП 2002

-----------------