Скалиране

[brr]

Най-простата форма на скалиране е НОМИНАЛНОТО СКАЛИРАНЕ. Схемата за класификация на видовете в биологията е типичен пример за номинално скалиране. Този вид скалиране се изразява в определяне на класове или групи от еднородни единици. По-нататък всеки клас или група се означават по определен начин и накрая се определя числеността на единиците, принадлежащи към всяка от групите. Номиналното скалиране допуска единствено броене. (Пример – мъже = 1, жени=2 – дихотомна скала, т.к. има само два класа).

Следващата скала позволява да се използват свойствата на числата да се подреждат по големина, да се събират, да се делят.
Когато може да се установи разлика в степените на проявление на свойството при отделните единици, така че по-голямото число, дадено на случая А в сравнение с числото на случая Б, да означава, че А притежава по-голямо количество от свойството, отколкото В – това изисква да се правят измервания на ОРДИНАЛНАТА (РАНГОВАТА) СКАЛА на измерване. Ранговата скала позволява единиците да бъдат подреждани (по големина, сила или интензитет на признака), но големината на тази разлика остава неопределена. Пример: лека, средна и тежка степени на депресия при теста на Цунг. Или: при спортните класации.

ИНТЕРВАЛНАТА СКАЛА установява освен степента на проявляние (лека, тежка....) на свойството и големината на разликата в това проявление. При тази скала разликата между две съседни (следващи една друга) числови значения на признака е постоянна. При интервалната скала се установява единица мярка за измерване (кг., метър, градус...). На измереното значение на признака се приписва число, което съответства на количеството на измервания признак, определено с единицата мярка. В интервалната скала съществува нулата, която в случая не означава липса на свойство (напр. скалата на температурата по Целзий).
Интервално измерване е и календара, където единицата за измерване е периодът от 365 дни.

При АБСОЛЮТНАТА СКАЛА ИЛИ СКАЛАТА НА СЪОТНОШЕНИЯТА нулата показва липса на свойство