DSM-IV

[admin]

Диагностичното ръководство DSM–IV, разработено от американската психиатрична асоциация (American Psychiatric Association, 1994), е чудесен труд, който максимално успява да се приближи до научно обоснованата класификация. Въпреки това, дори самите му автори признават, че използваните в него набори от диагностични критерии за до голяма степен спорни.

[brr]

Официалните класификации на психичните разстройства са създадени поради това, че отсъствието на такива класификации причинявало в миналото хаос, а следователно и вреда. Преди тяхната поява “царяла бъркотия” (Kendell, 1975, с. 87). “Всеки уважаващ себе си психиатър и разбира се всеки професор имал собствена класификация” (Kendell, 1975, с. 87).

[brr]

Граници на нормата и патологията

Най-важният въпрос, определящ валидността на класификацията е такъв: може ли диагностичната система да диференцира патологията от нормата?
Пред авторите на DSM–V стои трудна задача – да определят рационалните граници между аномалното и нормалното психологично функциониране, ако такова разграничение изобщо е възможно. Отсъствието в рамките на съществуващата система на съответни правила за установяване на долните граници за диагностика на всяко едно психично разстройство, е станало проблем в процеса на създаване на всички варианти на класификации.