Въведение в НЛП

[Maverick]

Невролингвистично програмиране (НЛП)

Какво е НЛП?
Невролингвистичното програмиране е основано на идеите на антрополога Грегори Бейтсон, развити през 70-те години от Ричард Бендлер и Джон Гриндер. Гриндер се е занимавал с лингвистика, а Бандлер - с математика и информационни технологии. НЛП предлага структуриран подход към човешкото мислене и поведение, поради което е лишено от всякаква мистика. Може да се използва навсякъде: в спорта, медицината, образованието, личностното развитие, в управление на персонала и взаимоотношенията с клиентите и т.н.
Компонентните му части могат да бъдат описани както следва:
Невро - базира се на изследвания относно това, как работят неврологичните процеси;
Лингвистично - как се представят горните процеси посредством вербалния и невербалния ецици;
Програмиране - модели на мисленето и поведението, които използваме последователно, за да се сдобием с желания резултат.
Ако в този момент се питате има ли нещо общо НЛП с психологията, отговорът е ДА. Голяма част от изследователите го обозначават като така наречената "нова психология", тъй като то предоставя модерни средства за постигане на определени модели на поведение, водещи към реализирането на стоящите пред всички нас задачи.
Какво може да ни даде НЛП
НЛП помага бързо да се достигнат поставените цели. Казано с други думи, с негова помощ можем да се сдобием с желаното или да станем такива, каквито бихме искали да бъдем. При това се активизират такива умствени способности (невро), за съществуването на които дори и не сте подозирали. Освен това НЛП помага по особен начин да се използва езика (лингвистично) за достигането на целите. И накрая, с негова помощ можем да се научим да управляваме състоянието на своя разум, психиката си, да въвеждаме ценности и убеждения, съотвестващи на желаните резултати (програмиране).
Такова ниво на самоконтрол ще доведе до повишена самооценка и саморазвитие, а теорията и практиката на НЛП помага творчески, изобретателно да се решат възникващите в живота проблеми и трудности.
НЛП отделя повече внимание на практиката, отколкото на теорията. Именно с това се обясява и бързото постигане на поставените цели.
И така, най- общо казано, теорията и практиката на НЛП помага:
• установяване и подобряване на личните взаимоотношения;
• развиване таланта за убеждаване;
• преминаване към позитивно възприятие на света;
• повишаване нивото на самооценка;
• преодоляване на последствията от негативни преживявания в миналото;
• съсредоточаване към набелязаните цели и мобилизиране на вътрешните сили за тяхното достигане;
• действане с максимална производителност;
• управляване на усещанията;
• съгласуване на набелязаната цел с личните убеждения и ценности;
• отстраняване на нежеланите навици;
• подобряване на взаимоотношенията с клиенти и колеги;
• вяра в себе си;
• творчески подход в реашаването на проблемите;
• получаване удоволствие от това, което в миналото е предизвиквало страх;
• ефективно организиране на личното време;
• изработване на такива качества и черти на характера, които будят у вас възхищение към другите;
• повече удоволствие от живота.
Как да го използваме
Сега ще опиша някои от изходните постановки и упражнения, за да добиете по- конкретна представа. Важно е да се започне от самото начало, тъй като то е основата, върху която се гради всичко останало. Добрата новина е, че изобщо не се налага да сте добър психолог или дори някога да сте се занимавали с това. Вие ще постигнете успех и ще разберете написаното независимо от това, защото НЛП е практична наука с постъпково изградена методология.
Вземете един неголям предмет, поставете го пред себе си на маса или стол и се съсредоточете върху него. Не сдържайте мислите си, нека възникват свободни асоциации, свързани с вашата представа за този предмет. Неговият цвят, например, може да ви върне към спомени от детството, а фомата - да предизвика игра на въображението. В момента, в който престанете да разглеждате предмета обективно, съзнателно, и позволите на подсъзнанието да изтълкува видяното, възниква някакво съдържание. Благодарение съзерцаването на предмета в главата ви нахлуват нови мисли.
Затворете очи и мислено си представете този предмет. В едни случаи ще успеете да откриете връзка между предмета и мислите, които той предизвиква, да намерите логическо обяснение за своите асоциации. В други случаи, обаче, въртящата се в главата ви мисъл може да ви изглежда съвършено нелогична, въпреки че няма никакви съмнения, че тя по някакъв начин също е свързана с избрания предмет.
Този процес често се осъществява в състояние на задрямалост или на размисъл, като при това всеки път, когато се съсредоточите в същия предмет, това ще предизвика различни асоциации. И всеки индивид възприема света по свой съвършено субективен начин, който именно и определя неговото поведение. Съзерцавания предмет може да предизвика тъга у някои хора, а у други радост, доколкото у тях се пораждат различни асоциации.
Към "субективните преживявания" се отнася това, което се извършва в нашето мислене, в нашата психика, в нашия вътрешен свят. Никой от нас не знае как, нито какво мислят другите. Така, различните хора имат различни преживявания. Всеки от нас възприема света, в който живее, по някакъв собствен образ, съвършено уникален и субективен.
В НЛП преживяванията се описват с помощта на прости модели, базирани на това, че начинът по който мислим и онова, за което мислим, влияят върху нашите постъпки. НЛП показва как това, което възприемаме чрез органите на чувствата, се превръща в разбиране. Обяснява се как с помощта на 5-те сетива сигналите от външния свят добиват съдържание, водят към разбиране и предизвикват преживявания.
"Изменяйки своите мисли, вие започвате да се държите по друг начин и се сдобивате с нови резултати"
Ние сме склонни да правим това, за което мислим най- често. НЛП ни дава възможност да променим начина си на мислене, така че желаното поведение да стане присъщо за нас.
"Успехът е нещо, което може да бъде моделирано."
Той е във вашите ръце, или казано по- точно - във вашия ум. Вие можете да осъществите стремежите си като контролирате и управлявате мисленето си в съответната посока. В това няма никаква мистичност. Всичко се свежда до извършването на вътрешен анализ, който в началото се контролира от вас, но след известно време ще стане присъщ за вас така, че ще се извършва автоматично от вашия мозък и без никакво усилие от ваша страна.
Светът в който живеем е еднакъв за всички ни....въздухът, който дишаме....сградите, които обитаваме.......горите.....водната обвивка...... Различен е начинът, по който всеки от нас възприема заобикалящата го среда. Но ние живеем в едно общо място и независимо от гледната ни точка, светът не е различен за всички ни, защото гледната ни точка е израз на едно субективно възприятие. Основна идея в НЛП, базирана именно на тези централни постановки в психологията, е:
"Картата, това не е самата територия"
Всеки от нас има своя собствена "карта" на света. На нея е изобразено всичко, което протича в живота ни и има значение за нас, всички наши чувства, личният ни опит.. Всеки път, когато се опитваме да разберем обкръжаващият ни свят, ние работим с тази карта. Територията е самата действителност, а картата - начинът, по който осъзнаваме тази действителност или това е субективното възприятие. Приемането и разбирането на тази идея е от изключителна важност за вас. Тя ви предпазва от потребност да влизате в излишни спорове, да се борите за неща, които са безсмислени и да пестите време, оползотворявайки го по най- добрия за вас начин. Лежи в основата на добрите взаимоотношения с околните и на вътрешната борба с гнева. Така вие ще разберете, че това което мислят другите е свързано не със истината за самата действителност, а с техният личен опит, желания и надежди. Всеки е прав от своята гледна точка, тъй като тя именно отразява личното му битие. Това, което е добро за вас, не е задължително да е добро и за другите. Знаейки това, вие ще бъдете наясно, че противоречивите мнения на другите не застрашават вашите идеи и постепенно ще се научите да разбирате силата и качествата на събеседника си дори само по начина, по който той възприема света. А това ще ви освободи от гнева и ще върне вашата сила.....
Но как се постигат желанията.......
Има безброй начини и средства, които водят до реализиране на вашите цели и стремежи. Те са толкова много, колкото хора има по света. Тук ще се спра само на тези от тях, които са присъщи за НЛП. Допълнителна информация, излизаща извън пределите на невролингвистичното програмиране, ще намерите в частта за Програмиране на ума, където са моите лични виждания по въпроса.
Сега да се върнем на НЛП...
Всеки от вас познава хора, които никога нищо не постигат просто защото нямат ясни цели. От друга страна се срещат хора, които ежемесечно, ежедневно, ежечасно си поставят цели и се сдобиват със забележителни резултати. Техните успехи се обясняват със съсредоточаването върху точно определени и достижими цели. Идеята е да се поставят разумни цели, а не такива, които още в самото начало са обречени на провал. В НЛП се прилага четиристепнен модел на успеха:
1. Решете какво искате (поставете си цел).
2. Направете нещо.
3. Вижте, какво се получава.
4. Ако се налага - изменяйте подхода си, докато не се сдобиете с желаното.
Този прост модел се извършва в нас при всяко действие, без дори да го забележим или осъзнаем. Но именно неговото съзнателно изпълнение е това, което дава информация за нашите грешки, за възможните бъдещи провали и как да ги избегнем. Осъзнатото действие е важна стъпка към успеха.
Границата между успеха и неуспеха е много малка. Причините за провалите обикновено се обясняват с недооценената важност на някои от изброените четири етапа (например невнимание към уроците от миналото).
И така, първият етап е определянето на целта, известен под термина "SMART" (Specific, Measurable, Achievable, Realistic, Timely):
• Точност
• Съизмеримост
• Достижимост
• Реалистичност
• Своевременност
Съществуват 6 основни принципа, които следва да се спазват при определянето на целта:
1. Формулирайте своята цел в положителни термини.
Много хора говорят не за това, което искат, а за това, което не искат. Не повтаряйте тяхната грешка, изяснете си какво в действителност желаете. Отрицателното формулиране на целта няма да доведе до търсения резултат. То е само загуба на време и енергия, защото ви отдалечава от същността. "Това, което преди всичко занимава вашите мисли (съзнателно или несъзнателно), обикновено се отразява във вашето поведение и става явно."
Определете това, което в действителност желаете.
Да се научите да мислите положително съвсем не е лесна задача. Но резултатите, които ще постигнете си струват усилията. Така ще насочите мозъка си в правилната посока, към осъществяването на вашите желания.
И така, формулирайте желана от вас цел в полжителни термини и четете нататък.
Въпроси за оценка на целта:
• Какво желая?
• Какво искам да променя точно сега?
• Какви резултати искам да постигна?
• Какво искам да постигна?
• Какво искам да променя?
• Какво бих правил/а иначе?
• Представям ли си резултата? Мога ли да го видя в ума си?
• Какъв именно резултат си представям?
• Какво ми се иска да направя?
2. Съотнесете своята цел с контекста.
Задайте си въпроса кога, къде и с кого желаете да се сдобиете с набелязания резултат? За избора на подходяща цел не е достатъчно тя да бъде записана на хартия. Вашата цел образува цялостна вътрешна реалност, мултисензорен (въвличащ всички сетива) план на това, което възнамерявате да създадете.
"Това, което виждате, чувате и чувствате във въображението си, дава представа за реалните събития в бъдещето."
Ако не можете да си представите обстоятелствата точно, задавайте си въпроси: какво? къде? кога? с кого? Мислено проигравайте сцената, когато отговаряте. Набелязаните резултати стават конкретни и съдържателни когато са съотнесени към контекста на реалния живот и можете да видите как точно ще се впишат в него.
Въпроси за оценка на целта:
Задайте си описаните по- долу въпроси, които ще пренесат набелязания резултат в контекста на реалния живот и ще ви помогнат да си го изясните. Ще разберете доколко вдействителност желате този резултат и дали той не влиза в противоречие с други ваши стремежи.
• Към какво ще доведат тези промени?
• В какви обстоятелства ще се възползвам от получения резултат?
• Кога е най- добре да се случи това?
• Къде е най- добре да се случи?
• Искам ли го във всякакви взаимоотношения? Във всякакви обстоятелства? С кого искам да бъда когато това се случи?
• В какви обстоятелства набелязания резултат няма да ми донесе полза?
• Има ли други обстоятелства, в които набелязаният резултат може да се окаже полезен?
• Искам ли той да се проявява винаги и във всички сфери на моя живот?
• Колко дълго искам да се възползвам от получения резултат?
• Кога в мен може да възникне желание да се възползвам от резултата?
• В какви обстоятелства това ще стане неуместно?
• В какви обстоятелства постигнатият резултат ще ми донесе полза?
3. Изразявайте своята цел ясно, в сензорни категории.
Какво именно ще видите, чуете и почувствате, когато се сдобиете с набелязания резултат? Опитайте се да си представите как това ще ви донесе дълго удоволствие. Какви усещания биха ви се понравили най- много? Пренесете се в бъдещето, така че предварително да извлечете удоволствие от замисленото. Така например, ако целта ви е да си купите нова дреха, то си представете какъв ще бъде нейния цвят, каква ще е материята, как ще се чувствате, движите с нея.....Визуализацията е важна... ако не можете да си представите това което желаете, шансовете ви да го постигнете се намаляват с 60%. Ако имате проблеми с визуализацията, посетете частта за Програмиране на ума, където описвам подробно как бихте могли да се научите.
Въпроси за оценка на целта:
Сега ви предстои самостоятелно да формулирате тези въпроси, които стимулират вашето въображение. Отговорите не бива да се изразяват само с думи, но и да включват мислени картини, звуци, чувства...
• Какво ще видя, чуя и почувствам, когато постигна целта си?
• Как ще разбера, че сам я постигнал/а?
• Кое ще ми подскаже за това?
• .............................
4. Изберете такава цел, която можете да постигнете със свои собствени сили.
Не се занимавайте с целите на другите хора. Те са си техни. Да достигнете целите си означава да достигнете вашите цели, а не тези на другите. Всяка цел, която искате да постигнете, третирайте като своя лична, независмо от това, за кого ще донесе полза. Не значи да се откажете от помощта на другите, но да приемате чужди цели е неправилно. Така например, ако работите в група, то срока за завършване на проекта не е във вашата власт.
"Управлявайте това, което може да бъде управлявано и не се тревожете за останалото."
Изберете си цел, която е във вашия контрол.
Въпроси за оценка на целта:
• Какво ще направя за постигането на тази цел?
• Удавало ли ми се е преди самостоятелно да се сдобия с нещо подобно?
• Има ли прилика между този случай и случая от миналото?
• Може ли нещо да ми попречи да постигна целта си?
• Мога ли сам/а да осъществя всичките необходими изменения?
• Какво означава за мен този резултат?
• Какво ще ми донесат тези промени?
• Какви изменения ще настъпят след тях?
• Как ще постигна своята цел?
• Какви възможности трябва да предвидя, за да достигна тази цел?
• Нужна ли ми е чужда помощ?
• Само от мене ли зависи постигането на резултата или зависи от още някой?
• Какво мога да направя?
• В каква степен управлявам постигането на резултата?
• Какво мога да направя точно сега?
5. Трезво оценявайте последствията от реализирането на вашата цел.
Какво ще се случи, когато постигнете своята цел? Няма ли да изгубите нещо, което притежавате сега и искате да запазите? Длъжни сте да обмислите вашата цел в широк мащаб, включително и нейното влияние върху хората, на които държите. Например, успехът в кариерата може да влоши семейните отношения, поради това, че няма да разполагате с достатъчно време за тях. Трезво обмислете това, което можете да загубите, преди да пристъпите към реализирането на дадена цел.
Постигането на резултата означава преход от едно състояние към друго. Дайта си ясна представа за всичко положително, с което разполагате сега. Каква част от него искате да запазите на всяка цена и какво можете да пожертвате. Какви ще бъдат новите продобивки, когато постигнете желанието си? Какво ще загубите? А какво ще спечелите?
Въпроси за оценка на целта:
• Действително ли го искам?
• Как ще се измени моят живот след постигането на целта?
• Как този резултат би се вписал в настоящия ми живот?
• Какво влияние ще окаже той?
• Ще бъде ли този резултат уместен във всякакви обстоятелства?
• Какво ще се случи след това?
• Какви преимущества ше получа?
• Какво би станало невъзможно, ако постигна целта си?
• В кои сфери от моя живот това би помогнало и в кои би попречило?
• Защо искам този резултат?
• Защо той е важен за мен?
6. Избирайте си такива цели, които заслужават да бъдат постигнати.
Избраната от вас цел трябва да си струва усилията и вложеното за нейното постигане време, независимо от това, дали тя представлява интерес за другите хора или не. Важно е да е значима за вас.
Въпроси за оценка на целта:
• Резултатът струва ли си усилията, необходими за неговото постигане?
• Как ще се измени моят живот?
• Какво ще стане после?
• Защо го искам?
Задавайки си посочените по- горе въпроси и отговаряйки искрено и задълбочено на тях, вие ще направите първата стъпка към формулирането на една реална, достижима и способна да мобилизира вътрешните ви сили цел......Това обаче е само началото. Аз ще спра до тук.
Всичко, което описах току що не са мои приказки. Това е малка част от една от най-прекрасните книги, издавани на тема НЛП:
Гари Одлер и Берил Хезер
"НЛП- Пълно практическо ръководство"
ISBN 5-220-00339-9


Няколко думи за край...
НЛП е просто още един начин, една възможност за вашето усъвършенстване. Това не е единствения път, нито най- правилният. Вие имате хиляди възможности, между които можете да избирате. НЛП е само една от тях. Не всичко, което е добро за околните е добро и за вас. Вие и само вие можете да прецените това. Но е важно да знаете от какво се отказвате и какво приемате, нужно е да сте информирани и запознати с различните гледни точки и човешки опит.
НЛП е практическа наука. Тя е специфична психология, изградена върху множество прости постъпкови средства със силно влияние върху мисловните модели, води до промяна в гледната точка и скъсява пътя от поставянето на целта до нейната реализация. Струва си да бъде проучена и изпробвана. Може и да не сте съгласни с всичко, но опредлено ще останете доволни и ще знаете повече тайни за себе си.......а и за хората около вас.



NLP и изкуството да съблазняваш


NLP – Какво, Защо и Какво от това?
1 част

Хайде да поговорим на една достатъчно гъделичкаща тема – използването на НЛП. НЛП – това е Невро-Лингвистично Програмиране или както се шегуват в моя център – Научи се да се Любуваш на Проблемите.

Малко история
НЛП се развива достатъчно продължително време – може да се каже, че винаги. Реално тази школа е била обособена и оформена през 70-те години от няколко души, най-известните от които са Р. Бендлер и Д. Гриндер (БиГ), Дилтс, Делозие. НЛП се кристализира от три школи, най-известната от които е школата или по-точно, метода на психотерапия на Милтън Ериксон (Ериксонова хипноза). Вторият метод е груповата терапия на Вирджиния Сатир, третият – Гещалт-терапията, разлаботена от великият теоретик Фриц Перлз. По-подробно за тези школи вие можете да прочетете в литературата, твърде дълго време ще отнеме да преразказвам ученията. Оканчателно НЛП с еформира в края на 70-те с появяването на “Новият код НЛП”. Това е, собствено, всичко.
Цели на НЛП
НЛП учи на много неща. Но трите кита на които се гради НЛП сеи остават непроменени. Тези китове са – Резултат, Сензорна Чувствителност, Гъвкавост. НЛП развива именно тези качества с помощта на многобройни тренировки. И може с увереност да се каже, че НЛПерецът е човек, който по-добре слуша, вижда и чувства, умее да постига поставените цели и е гъвкав в общението си с хората. Това е базата на коятомогат да се надграждат много други техники, например изграждането на стратегии, в частност стратегиите на успешните психоаналитици, да се изучава моделирането. Това означава, че от всеки човек може да се свали стратегия на поведение и да се интегрира в себе си. Нищо сложно. Ако погледнем отвътре, но при повърхностен поглед може да ти се стори, че да отучиш човека да пуши за половин часа – това си е шарлатанство.
Митове
Хората се страхуват от неизвестното и никой няма да спори с това. И ако обикновения посетител прелисти в “Дома на книгата” нещо от типа на “Навеждане на конфуциански транс” или “Шаблони на хипнотичните техники на Милтън Ериксон” – то с голяма вероятност може да кажем, че от такава информация би му литнал покрива. Не по-малка ролят имат многобройните преразкази (помните ли, като във вица за пияния Пушкин?). В крайна сметка до поредния посетител може да стигне образа на сатанинска секта, която за да прилага техниките на НЛП принася кървави жертви от девственици, получени от съвокупляване с чакал в шест часа сутринта на шести юни. Глупости ли? Четете “Мегаполис-Експрес”, съветвам ви.
Шарлатани
Колко е сладък забранения плод: за обучение в НЛП трябва да владеете безупречно всички техники, плюс преминаване на базовия и специализирани курсове. За това, практически е нужно достатъчно дълго време (някой-друг месец за базовия курс, година практика, година-две за майстор, година за треньор, плюс няколко години практика). А сега помислете върху това каква квалификация може да получите за половин година. Разбира се, за това време можете да научите достатъчно много, но да се научите да го прилагате грамотно – не. За това е необходима практика, практика и пак практика. Сега отворете който и да е вестник от типа на “Тайната власт”. На първа страница ще намерите обява от “единствения верен, 1100000% гарантиращ получаването на резултат, център”, който се занимава с черна, бяла, сива, малинова, оранжева магия, вуду, целителство, ясновидство, рейки, проникване във вашата менталност и извличане на лошата карма от вашите портфейли. Струва ли си да се учудваме, ако те се заемат още и да ви научат на НЛП? На територията на Русия действат не чак толкова голям брой центрове по обучение в НЛП. В Москва те са около десет плюс-минус (не съм се занимавал с точни сметки). Всеки център се занимава със своето, но ако в центъра освен НЛП и психология се занимават с още няколко десетки различни неща – то това не е мястото, където могат да ви преподадат нещо. В нормалните центрове се занимават само с едно – провеждат тренинги от различна степен, може би консултиране и персонална помощ. Но всичко това в крайна сметка е основано върху психологията, т.е. е ясен научен подход. Всички центрове трябва да преподават минимум три-четири курса НЛП от различни степени и да издават сертификати.
Екологичност
Помня как много отдавна се бях увлякъл по езотерика... Младостта мина, но един урок запомних за цял живот. Аз помня как един мой приятел на моят въпрос “А това какво е – черно или бяло?” ми каза следното: Ето представи си – на земята лежи меч. Най-обикновено парче стомана с простичка дръжка. Лежи си той и това е. Та така – какъв е цвета на меча – черен или бял?” Аз нещо изплямпах за целта на ползване. И се оказах прав – оръжието не може да има някакъв цвят, може да има цвят само неговия собственик. В НЛП такава ситуация е просто техника – като техниката на бокса, например. Как да я използваш решаваш ти само ти, отговорността за твоите постъпки е твоя и само твоя. Това е и принципа на екологичността – мисли за това как това ще се отрази на твоя поартньор, трябва ли мчу твоето вмешателство? Няма нищо чудно в това, че измежду НЛПерците с е срещат хора при които понятието екологичност дотолкова се различава от това, което влагат в него другите хора. Това си е тяхна лична работа, но не трябва на примера на един-двама-десет души да се правят прибързани изводи за всички хора, които използват НЛП.
Резултати
След обучението в НЛП на средно ниво (като пример – курса НЛП-Практик, продължителност от една до две години) ти се обучаваш на определени навици. В общи линии тези навици са насочени към измения в теб, а не наоколните. В частност, ти можеш да преодолееш своите комплекси, своите страхове, да свалиш преживяванията за определена некомфортна ситуация, които са те притеснявали в живота. То ест, да направиш живота си по-прост. Останалите техники са насочени към това да направиш своите идеи достъпни за другия. Ти можеш да говориш с всеки отделно взет човек, да определяш дали той говори истината или лъже, точно да знаеш какво той има предвид. И което е най-смешното – няма никакво кодиране или зомбиране.
Обидно е, нали?
Обучение
НЛП не е някакво тайно знание и книги за НЛП в Москва са достъпни практически във всеки голям магазин. Наистина, обикновено са поместени в раздел психология. Ти можеш свободно да си купиш тези книги и да се опиташ да изучиш какво е написано в тях. И аз практически ти гарантирам, че ти ще научиш думи, а не техники. Защо? Защото целият процес на изучаване на НЛП се състои в получаването на обратна връзка от тази група с която ти работиш, от тези хора на които ти се опитваш да приложиш техниките и от твоите треньори, които те учат. Това не влиза в комплект към книгата. Ето защо аз настоявам за това, че НЛП е нужно да се учи на курсове. Разбира се, че някои отделно взети методики могат да се научат и без курсове по НЛП. Например техниката на поставянето на цел, рефрейминг, тристепенното описание и някои други.
Изводи
НЛП е достъпно за абсолютно всички и след сравнително недълга практика. НЛП е най-добре да се изучава в групи, а не по книжки. При грамотно използване НЛП не причинява никаква вреда на околните. Изучавайки НЛП ти правиш живота си по-лесен. От друга страна не всеки може да намери в себе си ресурси да стане сертифициран НЛП-Практик. Имат се предвид не материални ресурси, а психологически, например, отговорност.



КОТВИ И ЗАКОТВЯНИЯ


Често искат от мен да обясня какво е това котва, закотвяне и как да се използва това в пикапа.
Но като начало аз бих искал да задам едно въпросче. А случвало ли се е в живота ти:
• някоя песен да ти напомни за нещо от миналото, когато ти на същата тази музика си изпитвал нещо приятно (или обратното)
• почуствал си някакъв стар мирис и това ти е навеяло спомени за нещо
• едно само докосване на друг човек предизвиква някаква реакция
• звук, приличащ на звук на бормашина ти напомня за усещанията при работа на заболекар с твая зъб
И така нататък.
Ако ти се е случвало нещо такова – значи на теб вече ти е лесно да си представиш за какво говорим.
Аз съм сигурен, че в твоя живот често се срещат такива случаи. Конкретното съдържание е ралзично, разбира се, но същността е схваната вярно. А как да обясним всичко това – виж по-долу.
По принцип със изучаване на прикотвянето се е занимавал още Павлов, когато експериментирал със своите кучета. Успоредно с естествените възбудители за отделяне на стомашен сок (т.е. вида и мириса на месо) се е използвал допълнителен възбудител като звънене на звънец, например. В резултат този звук вече сам по себе си се е асоциирал с храненето. И се получава така, че звънеца звъни и кучето отдела стомашен сок (въпреки, че тя трябва да прави това само при вида и мириса на месото). Ето ти придобит рефлекс при кучето.
Човекът е устроен така, че за да бъде обучен на нов рефлекс често не му е необходимо дълго повтаряне, а е достатъчно еднократно включване. На нас ни е достатъчно един път да си сложим ръката в огъня, за не правим това съзнателно никога повече. Достатъбно ни е само веднъж да срещнем хулигани в тъмна пресечка за да се страхувамче всеки път когато ни се налага да се прибираме вкъщи по тъмно J
А работата е в това, чие нашето съзнание и нашето подсъзнание са части на една и съща кибернетична система. Всички части са неразривно свързани и са преплетени една с друга.
И цялата тази информация, която ние получаваме чрез сетивата си (това което ние виждаме, чувстваме, чуваме и възприемаме) – се обработва съвместно, в един комплекс. То ест, достатъчно е само да си спомним музика, която е звучала в миналото, за да нарисуваме пълна картина на този момент, за да почувстваме, как се е случило и какво е било всичко...
И всичко това дотолкова е свързано в едно, че е достатъчен само един елемент, за да си спомним напълно цялата ситуация.
И ето защо ние можем сами да използваме и да внесем нов, лесно повторим елемент в ситуацията, в резултат на което той пряко ще се свърже с нея. И сега, ако ние активираме този елемент, то ще се върне цялото преживяване в цялата негова пълнота.
Котвата може да работи във всяка една от възможните системи на възприятие:
• кинестетична (чувствена) – осезание, чувствено възприятие, усещане за натиск, за температура,
• визуална – това, което виждаме
• аудиална – това, което чуваме
• вкус, обоняние
За проверка на работата на КИНЕСТЕТИЧЕСКАТА (то ест, на работещата в системата на усещанията) котва може да се напрвят следните прости упажнения. Например, опитай в компания, когота се разказват мвицове, да докосваш при всякоизбухване на смях да докосваш ръката на някой от присъстващите. След това вече може да е достатъчно да докоснеш ръката на човека на същото място, със същата сила (и т.н.), за да се засмее той. Така и ще стане ако направиш всичко правилно, умно, уместно и своевременно. Тук само фантазията ти може да ти подскаже колко варианти има, за да използваш закотвянето.
Но за да работи всичко успешно има няколко принципни момента:
1. При активизацията на котвата трябва да докосвате ИМЕННО това място, което е избрано и при поставянето на котвата, със същото усилие и въобще, да прилича колкото се може повече на първия път. Ето защо се препоръчва такава котва да се поставя на “кокалчетата”, то ест, на тези части от тялото, където лесно може да се намери търсената точка: лакът, кокалчетата на китката, пръстите, коляното, лопатките, рамото... Е, може и да ощипеш възгавничката на ухото, няма да сбъркаш...
2. Струва си да поставиш котвата непресредствено преди момента, когато преживяванията достигнат своя пик, ето защо трябва много внимателно да наблюдаваш човека. Когато преживяванията започват да намаляват (и дори малко преди този момент) се струва да се отпусне котвата. Ако има възможност, то струва си да усилите усилите котвата, поставяйки я няколко пъти на едно и също място.
3. По-добре е ако човек съзнателно не забелязва твоите действия по закотвянето.
4. Може да се окаже, че вече има някаква котва от миналото. Ето защо, в частност, при упражненията по повишаването на увереността в себе си може да се окаже по-уместно използването на на някаква друга котва, вместо съединяването на ръцете – например, натискането на някаква кост на юмрука...
ДРУГИ видове на котви, освен кинестетическите също могат ефективно да се използват, но това е по-сложно в планът на реализация, а за един начинаещ е много лесно да сгреши. По същество кинестетическата котва често обединява закотвянето и в трите системи:
• собствено кинестетичната (чувствената)
• визуалната (ако човек види как ти протягаш ръка към него и т.н.)
• слух – възприема се шумоленето от преместването и как шуоли ризата, когато човек протяга ръка...
При това с кинестетичнато закотвяна можете да бъдете уверени, че човек е почувствал, че ти си се докоснал до него, в същото това време – звуковата котва може да не се чуе, а визуалната – да бъде пропусната или премигната...
И така, упражнение за проверка на усвояването на материала.
Въпрос:
И ТАКА, КОТВА Е ...
1. Една такава метална вещ, която се пуска на дъното и фиксира корабът против дрейф и го задържа на нужното място.
2. Използва се за да се зафиксира необходимото ни състояние на определен човек и във всеки един момент да го предизвикаме по наше желание.
3. Често се изобразява на всякаква военно-морска символика.
4. Бива звуков, визуален и кинестетически.
5. Всичко гореизброено, но нас преди всички ни интересуват аспекти 2 и 4.


Котвите и 10-те убеждения на пикапьора



Ако един начинаещ в нашето дело помоли за съвет как да се държи с момичето, в което той безумно е влюбен, какво най-често му казваме: “УСПОКОЙ СЕ, престани да мислиш за нея толкова много, бъди мъж, хвани си яйцата в юмрук, плюй на всички, виж колко момичета има наоколо, стани готин пич...” И всичко подобно на това.
А ако това момче поет е искал да стане, художник или музикант, докато душата му е пяла, ами ако той се е стремил към духовност, увличал се е от романтика, възраждайки културата за всички нас, ами ако на това момиче й харесват изобщо скромни момчета, а не готини пичове – тогава какво, станал пикапьор и е пропаднал един талант за обществото? Мога да приказвам големи приказки, нали.
Добре де, стига със спомените от пионерския лагер – сега НА РАБОТА. Аз не знам защо никъде не съм забелязал, някой да предложи за успокоение на душата вместо толкова рязко окършване на характера да се използват в необходимият момент отрано направени котви.
Необходимо е да се работи по-надълбоко, започвайки с 5-те ЗАПОВЕДИ НА ПИКАПЬОРА (с) OSV – това е добро начало. Те много ми харесва, много ми помогнаха едно време и в същото това време аз бих предложил да отидем по-нататък. Преди всичко в самите заповеди ма смущава формулировката: “Няма нищо лошо в това, че аз съм мъж и изпитвам желание да покорявам и съблазнявам жените. Аз не смятам да се оправдавам и извинявам за това. Аз прави това, което искам и имам пълното право на това”. (с) OSV . Убеждението – това е нещо, което здраво седи в подсъзнанието и колкот по-позитивна и по-просто е формулировката на убежденията, толкова по-ефективно е нашето поведение. Накратко, по-малко “не”-та и без оправдания. Дявол го взел, на кого го казвам, вие и така всичко знаете. Ето защо по-съвършена ще бъде следната формулировка (плюс – за началото подстройка):
1. АЗ СЪМ МЪЖ, който изпитва желание да покорява и съблазнява жените, и ТОВА Е ПРЕКРАСНО. Аз правя първо това, което аз самият искам и ИМАМ ПЪЛНОТО ПРАВО НА ТОВА.
Вече е по-добре. Да се заемем с втората установка: “Никой не е 100% застрахован от неуспех, но всеки неуспех не е повод да се разтройваш, а безпрецедентна възможност да се поучиш от своите грешки. Това е най-добрата положителна връзка.” (с) OSV. Лекичко ще я променим:
2. Всеки човек МОЖЕ ДА УСПЕЕ и всеки неуспех е положителна ОБРАТНА ВРЪЗКА, която ми помага да намеря нови пътища, за да постигна целите си.
Предходните установки според OSV са добри като информация, но тях е опасно да ги впрягаме в подсъзнанието – сами знаете защо. И на мен ми се струва, че ще бъде по-добре за повторение за себе си ако все пак те бъдат Аз-ориентирани, а не с обръщане към себе си като ТИ. Но това са вече дреболии. Ето защо третото убеждение след промените ще изглежда така:
3. Когато се запознавам и общувам с момичета, когато ги съблазнявам, ИЗПИТВАМ УДОВОЛСТВИЕ от самия процес, и това ми подсказва, че върша ПРАВИЛНО всичко.
Четвъртото – беше, е, и ще бъде в оригинал:
4. ПОВЕЧЕ ГЪВКАВОСТ !!!
Както и петата (е, мъничко лакирана):
5. Нашият СВЯТ като цяло е ПРИЯТЕЛСКИ НАСТРОЕН КЪМ НАС, ето защо, който търси – винаги намира, а във всеки от нас, в това число и В МЕН ИМА ВСИЧКО, КОЕТО МУ Е НЕОБХОДИМО ЗА ДА УСПЕЕ.
И тъй като започнахвме да работим с убежденията, струва си да продължим и да добавим други, които както и предходните, помагат да променим своето поведение като го направим по-пикапьорско:
6. На жените ИМ Е МНОГО ПРИЯТНО, когато се запознават с тях и им обръщат внимание. Тази мисъл МИ ДАВА УВЕРЕНОСТ, всеки път, когато вижадам симпатично момиче и ПОДХОЖДАМ ДА СЕ ЗАПОЗНАЯ С НЕЯ.
Ето го първото убеждение, коет осе отнася до противоположния пол.
7. Всяка жена иска любов, нежност и ласки, ето защо МОЯТА ИСКРЕНА УСМИВКА помага на всяка от тях да разбере, че АЗ СЪМ ТОЗИ, КОЙТО Й Е НУЖЕН.
Дори тя да иска просто да се изчука.
8. ВСИЧКИ ЖЕНИ ИСКАТ СЕКС, всяка в своята мярка.
За да усилят тази степен умни старци, на които по всичко личи, момичетата също не са им давали веднага, са и измислили НЛП. “... Само момичетата са съгласни на всичко и веднага. Ами момичетата?.. А момичетата – след това!” (с) КВН. Макар, че ако момичета се е побъркало по теб, то и без НЛП можеш да минеш.
9. Аз съм за безопасен секс – ползвайте презервативи.
Шегичка.
10. ЖИВОТЪТ е най-дългото и увлекателно ПРИКЛЮЧЕНИЕ, което ни се случва и това приключение се случва само ВЕДНЪЖ.
По-добре е в началото да дадеш на човека тези убеждения и да го накараш да помисли над тях две-три седмици отколкото веднага да го съветваш да започне да чука своята целчица или да я зареже.
Да се върнем към котвите и това, което идсках да кажа за тях. След провеждането на определени вътрешни НЛП изменения (и подобните им) понякога повече няма чувства към “възлюбената”, но след това тя отново започва да използва близо-далеч или нещо друго и напред към новия кръг на ада. Дойде ми на ум мисълта отрано да поставиш котва в тиха обстановка на ресурсното състояние когато спокойно и безразлично се отнсяш към своето момиче. Или когато имаш прекрасно настроение, което изобщо не е свързано с нея. Или когато нещо стане много добре. Или всичкото това заедно. Да изкараш от паметта си много такива моменти е лесно. След това в момента на провеждането на нейната акция срещу моята независимост, когато аз вече започвам да лудвам, този ресурс беше извикан от мен. Това е класно с това, че не позволява да те увлекат там, където изобщо не ти трябва да ходиш. Момичето само се учуди как аз толкова бързо отрезнях и ме помоли да я науча. Дъра-дъра. J

[Maverick]

Понятието НЛП

Невро-лингвистичното програмиране е бързо развиващо се направление в приложната психология, една от главните задачи на което е установяването на ефективна комуникация между хората. Умението правилно да се общува е сериозен проблем за много хора, затова развитието на креативното мислене, овладяването на техниката на общуване и взаимодействие, умението да самоконтролираш, както и контролирането на другите хора днес е приоритетна задача на практическата психология и в частност на НЛП. Невро-лингвистичното програмиране е изкуство и наука за съвършенството. Как да се научат на това умение другите хора?
Зад словосъчетанието “невро-лингвистично програмиране” се крият три прости идеи:
1. “Невро” (от гръцки – нерв) показва отношение към нервната система, а именно, че поведението на човека води началото си от петте неврологични процеса: зрение, слух, мирис, вкус и осезание.
2. “Лингвистичната” част показва, че ние използваме езика за да подредим мислите си и поведението и да пристъпим към комуникиране с другите хора.
3. “Програмирането” посочва, че ние от по-рано моделираме, пресмятаме и подготвяме многоетапните задачи за по-нататъшното им решаване.
И така НЛП изучава вътрешните процеси на човешкото мислене, поведение и технология на общуване. Запознаването с НЛП убеждава в това, че даденото направление е един от най-ефективните в изучаването на човека, в неговото обучение и влияние върху него.
Човекът живее в свят, който не е в състояние да разбере, изследва и осъзнае от край до край. И най-необяснимото сред всичко е самият той като уникална личност. Развитието на цивилизацията предполага информираност на човека за околния свят, но преди всичко – за собствената му същност. А невро-лингвистичното програмиране е един от многобройните пътища, които водят към вътрешния свят на човека.

Класификация на системите за възприемане на околната действителност

1. Класификация на репрезентативните системи по характера на възприятието
Ние използваме своите сетивни органи за възприемане на външния свят, за изследването и преобразуването му. Очите, устата, носът, ушите, кожата – са нашата единствена допирна точка с действителността. Светът е безкрайно разнообразие от всевъзможни сензорни прояви, но ние можем да възприемем само една малка част от това разнообразие. И тази част, която възприемаме, се филтрира от нашия уникален опит, култура, език, убеждения, ценности и предположения. Всеки от нас живее в своя уникална реалност, построена на основата на индивидуалния опит, и ние действаме съответно, като се опираме на тази реалност, на нашия модел на света. Но самият свят винаги е по-богат и по-широк, отколкото субективните идеи, които ние имаме за него. Ярък пример са горският секач, художникът и ботаникът. Когато тримата се разхождат в гората, всеки от тях получава различни преживявания, всеки забелязва различни неща. Арабската поговорка гласи: “Как изглежда хлябът, зависи от това дали сте гладни или сити”. Т.е. филтрите, които слагаме на нашето възприятие, определят онзи свят, в който живеем.
Вътрешният образ на околната действителност са мислите. Но какво представляват те? Има много научни и философски отговори.
Когато мислим за това, че виждаме, чуваме и усещаме, ние пресъздаваме тези картини, звуци и усещания вътре в себе си. Ние отново преживяваме информацията в онази сензорна форма, в която първоначално сме я възприели. Мисленето е очевидно и банално действие и ние почти никога не мислим за него.
Един от мисловните методи е в съзнателното или несъзнателното възпроизвеждане на картини, звукове, усещания, вкусове и миризми, които сме преживели. При спомнянето ние мислено преминаваме през преживяванията, като използваме сетивните органи с вътрешен метод, за да репрезентираме дадените преживявания. Преживяването е съчетание на спомени и въображение. Голяма част от мисленето е смес от смес от такива спомени и конструирани сензорни впечатления.
Ние използваме едни и същи неврологични пътища за вътрешна репрезентация на опита и за непосредственото му преживяване. Едни и същи неврони генерират електрохимични заряди, които могат да бъдат измерени. Мисълта има непосредствена физическа проява, мозъкът и тялото са една система. Ние използваме своите сетивни органи с външен метод, за да възприемем света, и с вътрешен метод, за да “репрезентираме”(препредставим) преживяванията на самите себе си. Методите за получаване, запазване и кодиране на информацията в съзнанието – картинки, звукове, усещания, миризми и вкусове, са известни като репрезентативни системи. Те се делят на визуални, аудиални и кинестетични.
Визуалната система може да се използва от външния метод, когато разглеждаме света, или от вътрешен, когато визуализираме. По същия начин и аудиалната система може да се раздели на прослушване на външните звукове или на вътрешните. Към кинестетичната система се отнасят усещанията. Външната кинестетика включва тактилни усещания: докосване, температура, влажност. Вътрешната кинестетика включва спомени на чувства, емоции, вътрешни усещания за баланса и осъзнаване на състоянието на тялото. Усещанията на вкусовата и обонятелната система също се включват в кинестетичната система. Те често служат като мощни и много бързи асоциации с изображения, звукове и усещания, свързани с тях.
Ние използваме всичките три репрезентативни системи постоянно, макар да не ги осъзнаваме в равна степен, и да имаме склонност да отдаваме предпочитание на една в сравнение с другите. Например много хора имат вътрешен глас, който възниква в аудиалната система, и създава вътрешен диалог. Те изброяват аргументи, вторично прослушват речта, подготвят реплики и по принцип обсъждат различни неща със самия себе си.
Репрезентатитвните системи не са взаимоизключващи се. Може да се визуализира сцена, да има асоциирани с нея усещания и едновременно да се чуват звукове, макар че може да се окаже трудно да се обърне внимание на всичките три системи в едно и също време. Някоя част от мисловния процес все пак ще остане неосъзната.
Нашето поведение възниква вследствие на смес от вътрешни и външни преживявания. Във всеки момент от времето нашето внимание се съсредоточава върху различни части от нашия опит. Например сега вие фиксирате вниманието си на страницата на дадения текст и вероятно не осъзнавате, че вашата лява обувка малко скърца…до момента, в който се спомене този факт. По време на набора на този текст, аз в по-голямата част осъзнавам своя вътрешен диалог, който нагласява скоростта на писане на компютъра. Гледайки клавишите, аз ги усещам под пръстите си, тъй като моите визуални и кинестетични канали се използват от външния образ. Това ще се промени, ако спра, за да визуализирам сцената, която трябва да опиша.
Нито една от системите не е абсолютно за предпочитане, всичко зависи от това какво искаме да направим. Атлетите имат нужда от развито кинестетично осъзнаване, музикантите – от добър слух. Трудно се става архитект, ако нямате способността да създавате ясно конструирани образи. Умението, което обединява всички гении, е това, че те свободно преминават от една репрезентативна система към друга.
2. Класификация на репрезентативните системи по структурата на мислене
Всяка работа с информация преминава редица задължителни стадии: въведение, обработка и оценка. В тази връзка в НЛП се отделят три информациоинни системи на активност на човешкия мозък: водеща (вкарване на информацията), предпочитана (представяне на информацията в съзнанието) и референтна (оценка на информацията). Всяка от изброените системи може да бъде представена визуално, аудиално и кинестично.
За да се репрезентира информацията, първо трябва да бъде получена. Всеки човек има предпочитани средства за получаване на информация. Съвършената памет би съдържала пълен набор от картини, звукове, усещания, миризми и вкусове на първоначалното преживяване, но за да го възстановим, се обръщаме само към една част на набора. Това е т.нар. водеща система: вътрешният канал, използван като ключ за достъп към паметта. Още я наричат система на въвеждането, тъй като тя доставя нужната информация за по-нататъшна обработка, което се осъществява вече с помощта на първичната (предпочитана) система.
Обикновено човек използва всички канали за възприемане, макар в зависимост от ситуацията да обръща внимание на един канал повече отколкото на друг. Например в художествена галерия ние ще се намираме във визуален свят, на концерт – в аудиален. И което е най-чудното, когато мислим, независимо от предмета на размисъл, винаги се придържаме към една система.
Обикновено това предпочитание се проявява във възрастта между 10 и 12 години.
Много хора могат да създават ясни мислени образи и да мислят в картини. За други това е по-трудно. Те могат дълго време да разсъждават със самите себе си, докато останалите основават действията си на усещанията по отношение на ситуацията. Когато човек има тенденция да се придържа към един канал на възприемане, то в НЛП този канал се нарича негова предпочитана система. Вероятно той се е оказал по-проницателен и способен да прави по-тънки разлики именно в тази система , а не в другите. Това значи, че някои хора по природа са по-талантливи от останалите в използването на определен канал на възприятието. В случаите, когато определени органи губят своите функции, то ги компенсират други. Такъв род феномени са общоизвестни. Примерно слепите “виждат с пръсти”, глухите – “чуват с очи” и пр.
Референтната система отговаря за оценката на информацията, като сверява получения и търсения резултат . С помощта на тази система се осъществява извеждане на резултата, получен след обработката. Тя е допълнителна характеристика на мисленето и в някои източници е обединена с първичната система.

Синестезия и превод

Богатството и размаха на мислите зависи от способностите да се осъществят връзките и да се мине от един начин на мислене към друг. Ако при мен водещата система е аудиалната, а първичната система – визуалната, ще си спомня друг човек първо по звука от гласа му, а след това ще мисля за него в образи.
Ние получаваме информация, но я репрезентираме вътре в себе си в друг канал. Звуковете могат да предизвикват във въображението визуални спомени или абстрактни визуални образи. Едновременната и неосъзнаваема връзка между водещия и първичния канал се нарича синестезия. Някои от синестезиите се оказват дълбоко вкоренени и широко разпространени. Примерно цветовете често са свързани с настроението: червеният – с гнева, синият – със спокойствието. Говорим също за цветова тоналност в музиката, за топли звуци, за крещящи цветове и пр.
Понякога синестезията се блокира преднамерено. Примерно човек изпитва трудности с визуализацията. В разговор с него трябва първо да го помолим да се върне към чувственото или към аудиалното преживяване на събитието, и с това да облекчим визуализацията. Подобна техника може да възстанови спомените като цяло: в картини, звуци и усещания.
Както преводът от един език на друг запазва смисъла, но напълно променя формата, така и преживяването може да се премести от един канал на друг.
Примерно разхвърляната стая предизвиква у нас неприятни усещания. Но същата стая може да не прави впечатление на друг човек и той няма да може да разбере защо сте толкова разстроени. Работата е там, че той не може да влезе в света на вашите преживявания. Той би могъл да разбере вашите чувства, ако му обясните, че примерно усещате същото, което ако сте облекли бодлив вълнен пуловер на голо тяло. Като преминавате на езика на звуковете, може да използвате за сравнение дискомфорта от прослушването на ненастроен музикален инструмент. Тази аналогия ще събуди чувствителната струнка на всеки музикант, т.е. вие ще започнете да говорите на езика на събеседника.

Диагностика на репрезентатитивните системи

Ние използваме езика за предаване на мисли, затова не е чудно, че думите са огледало, отразителен метод на мисленето. Да разгледаме един от тренингите, проведен от Джон Гриндер и Ричард Бендлер, който потвърждава горната закономерност. Те вземат червени, жълти и зелени картички и обхождат всички хора от групата, като ги питат защо са дошли. Онези хора, които използват думи и изражения, описващи основно усещанията, получават зелени картички.
Онези, които се изразяват с фрази, които описват звуци, получават жълти картички. Другите, които използвали думи, отрязяващи визуални усещания, получават червени картички. След това правят много просто упражение: хората с еднакъв цвят картички трябва да седнат и да поговорят един с друг в продължение на няколко минути. След това трябва да седнат и да поговорят с притежателите на картичка друг цвят. Разликите, които наблюдават в общуването между хората, ги учудва. Хората с един и същи цвят на картичката създават помежду си атмосфера на доверие и сигурност, в която могат да си взаимодействат свободно и значително по-добре. Действително това насочва към някои мисли.

Предикати

По този начин изборът на дума показва каква репрезентативна система се използва в дадения момент. Представете си трима души, които са прочели една и съща книга. Първият казва колко много е “видял” в книгата, колко добре са продбрани случките, които “илюстрират” основната идея, че тя е написана “бляскаво”. На другия може да не хареса “тонът” на книгата и “резкият” й стил. Фактически той не може да се настрои на идеите на автора и би искал да поговори с него за това. Третият ще почувства, че му импонира маниерът на писателя, в който той е “събрал” всички ключови моменти, и че леко е “уловил” всички нови идеи, че чувства симпатия към автора. Всички са чели една и съща книга. Лесно е да се забележи, че всеки изразява своето отношение към книгата по различен начин. Първият мисли с образи, вторият – със звукове, третият – с усещания. Тези сензорно определени думи (прилагателни, наречия или глаголи) сенаричат в НЛП предикати. Честото използване на един вид предикати разкрива предпочитаната репрезентативна система на човека.
Може да се намери предпочитаната система на автора на всяка книга, като се обърне внимание на езика, който той ползва. Класическата литература винаги съдържа богат и разнообразен набор от предикати, като използва всички репрезентативни системи по равно.
Думи като “разбирам”, “обяснявам”, “мисля” не са сензорно определени и следователно са неутрални по отношение към репрезентативните системи. В научните трудове авторите предпочитат именно неутралните, а не сензорно определените думи, вероятно неосъзнато разбирайки, че сензорно определените думи са личностни по отношение на автора и читателя, следователно те са по-малко обективни. Неутралните думи ще се превеждат от читателя с различни методи – кинестични, аудиални, визуални и ще сложат началото на много академични спорове по причина на тези думи.
Всяка репрезентативна система има собствен “език”. Ако можете да разбирате и говорите с човека, като използвате предпочитан “език” от репрезентативната му система, вие ще можете да спечелите неговото доверие, което е много важно във взаимоотношенията между хората.

Сигнали на очите за достъп

Лесно се открива кога човек мисли с картини, звукове или усещания. Съществуват видими промени, които стават в тялото ни, когато мислим с различни методи. Начинът ни на мислене оказва влияние върху тялото ни, а това как използваме тялото си въздейства върху това как мислим.
Ние системно движим очите в различни посоки в зависимост от това по какъв начин мислим. Неврологични изследвания са показали, че движението на очите хоризонтално и вертикално са свързани с активизирането на различни части на главния мозък. В НЛП тези движения се наричат очни сигнали за достъп. Съществува определена вътрешна връзка между движенията на очите и репрезентативните системи, доколкото те са разпространени в цял свят.
За начало да проведем малък експеримент. Изследваните лица трябва да отговорят на следната поредица въпроси, като при това се обръща внимание върху движението на очите.
1. Визуален спомен. Кой от приятелите ви има най-дълги коси? Колко етажа има вашият дом? Как са разположени ивиците по тялото на тигъра?
2. Аудиален спомен. Коя врата в дома ви скърца най-силно? Спомнете си мотиви от любимата си песен. Как звучи сигналът “заето” във вашия телефон?
3. Кинестетичен спомен. Коя ръка сега е по-топла: лявата или дясната? Какво чувствате, когато застанете под ледения душ? Кисело ли е парчето лимон в устата ви?
Тук е трудно да се забележи определена закономерност при движението на очите, но съществува взаимовръзка между обмислянето на въпроса и двигателните реакции на очите.
На изследваните лица се задават следващата група въпроси:
1. Визуално конструиране. Ако се обърне картата, в какво направление ще бъде югоизток? Как според вас изглеждат извънземните? Представете си зебра, на която са изчезнали ивиците.
2. Аудиално конструиране. Колко силно ще прозвучи, ако десет души извикат едновременно? Представете си любимата мелодия, която звучи два пъти по-бързо.
Вижда се, че има разлика между първите и вторите въпроси. Когато отговарят на първата група въпроси, изследваните лица трябва само да си спомнят и възкресят в паметта си нещо познато от миналия опит. Отговорът на последната група въпроси предвижда конструиране на нещо съвършено необичайно и ново.

Когато визуализираме нещо от нашия минал опит, очите ни имат тенденция да се преместват нагоре и вляво спрямо нас. Когато се опитваме да си “въобразим” нещо, което по-рано не сме виждали, очите ни се издигат нагоре и надясно. Очите се преместват по хоризонталата вляво, когато си спомняме звуци, и по хоризонталата надясно – когато ги конструираме. При получаване на достъп до усещанията типично е движението на очите надолу и вдясно. Когато говорим със самите себе си, очите ни по-често се намират долу вляво. Разфокусираният поглед право пред себе си, също говори за визуализация.
Макар в процеса на мисленето да можем съзнателно да движим очите във всяка посока, получаването на достъп до определена репрезентативна система се оказва по-лесно, когато се използват подходящите естествени движения на очите. Те са инструменти на фината настройка на нашия мозък към определена репрезентативна система. Обикновено не осъзнаваме своите латерални движения на очите и няма причини, които да ни накарат да го правим. Да “прегледаме”информацията на правилното място е полезно умение.
Сигналите за достъп ни позволяват да научим как мисли другият човек. Важна част от тренингите на НЛП е наблюдението на очните сигнали за достъп на хората.
Движенията на очите са много бързи и се изисква достатъчна наблюдателност, за да се видят. Те показват последователността на репрезентативните системи, които човек използва, за да отговори на поставения въпрос.
Например, когато отговаря на аудиалния въпрос за най-скърцащата врата, човек може да визуализира всяка врата, като мислено почувства как я отваря и затваря, а след това чува звука. Възможно е той да направи това няколко пъти, преди да даде отговор. Често човекът ще се обръща първо към своята водеща, а след това към предпочитаната система, за да отговори на въпроса.
В процеса на общуването със събеседник необходимо e той да бъде разпитан за нещо познато за него, да се отпусне и по възможност да бъде отслабена бдителността му. Отбележете предикатите в неговия разказ (примерно: виждам, чувам, чувствам), които позволяват да се отдели, а след това да се изучи една сфера на сензорния опит на събеседника (аудиална, визуална, кинестетична). Последователността в работата на дадените сфери у всеки човек е строго индвидидуална.

Други сигнали за достъп

Движенията на очите не са единствени сигнали за достъп, макар че те се забелязват най-лесно. Тъй като тялото и мозъкът са неразделни, начинът на мислене винаги се проявява в нещо – начина на дишане, цвета на кожата, позата.
Човек, който мисли по визуален начин, обикновено говори по-бързо и с по-висок глас от оня, който мисли по друг начин. Образите се раждат в главата много бързо и се налага говориш бързо, за да ги догониш. Дишането е учестено и по-повърхностно. Често се наблюдава повишено напрежение в мускулите, основно в раменете, главата е вдигната високо, а лицето е по-бледо от обикновено.
Хората, които мислят със звукове, дишат с цели гърди. Често имат леки ритмични движения на тялото, а тонът на гласа е чист, изразителен, резониращ. Главата балансира на раменете или е леко наклонена към едното от тях, сякаш се вслушва в нещо.
Хората, които разговарят сами със себе си, често накланят главата си на едната страна, като я подпират с ръка или юмрук. Това положение е известно под името “телефонна поза”, защото изглежда така, сякаш човек говори по телефона.
Кинестетичният достъп се характеризира с дълбоко ниско дишане в областта на корема, често е съпроводено с мускулно отпускане. Човекът говори бавно, с дълги паузи. Скулптурата на Роден “Мислителят” несъмнено мисли кинестетично.
Движенията и жестовете също говорят за начина на мислене на хората. Много хора показват този чувствителен орган, който използват за конструиране на вътрешен образ: те ще покажат ушите си, като се вслушват в звуковете вътре в себе си, ще покажат очите, визуализирайки, или корема, ако изпитват силни усещания. Тези знаци насочват не към онова, за което мисли човек, а за това как го прави. Това е езикът на тялото в по-рафинирана и по-изтънчена форма.
Идеите на репрезентативните системи всъщност са много полезен метод за разбиране на това как мислят различните хора, а ,разчитането на сигналите за достъп е безценно изкуство за онези, които искат да подобрят комуникациите си с другите