Справяне с агресията

[brr]

Движение и физическа активност се препоръчват за деца, които проявяват агресия, според психолога Мадлен Алгафари

София. По повод Международния ден за защита на децата - жертви на агресия, който се отбелязва днес, един от най-известните български психолози Мадлен Алгафари отбеляза, че в днешно време всички деца търпят агресия и няма човек, който да не е търпи агресия. “Ние просто живеем във време, което е много ограничаващо, време, което подтиска здравата ни спонтанност и здравата ни сексуалност”, каза в интервю за Агенция “Фокус” психологът Мадлен Алгафари. Тя обясни, че към децата, които проявяват своята агресивност по отношение на други деца, трябва да се подхожда само с добро. По думите й “такива деца принципно реагират със затваряне и депресиране, съответно са с ниска самооценка, с едно себепреживяване като жертва или реагират бунтарски навън”.
Според нея често децата, които са били жертва в детството на някакъв вид агресивност, по-късно се идентифицират с насилника. По думите й - “след време, когато има благодатна ситуация, те започват да се държат като него и да търсят своя обсебваща жертва и да се превръщат в насилник”.
За да се справят с различните нива и форми на агресивност, които съществуват в съвремието ни, децата трябва да са физически по-активни и да не се обездвижват, за да могат да изхвърлят по здрав начин енергията, съветва психологът. Според Мадлен Алгафари те трябва “да имат къде да се чувстват добри, нещо, в което те са добри, в което са можещи, справящи се, да се занимават с някакъв вид творчество, защото това облагородява”.
Родителите, за чиито деца учителите се оплакват, че са по-агресивни и буйни в училище, трябва да се опитат да погледнат ситуацията от всички страни, съветва психологът. “Едно такова по-буйно дете е много по-здраво психически, отколкото едно укротено и репресирано дете. Родителите трябва много внимателно да преценят дали наистина става дума за дете с проблем или просто на някой не му е удобно и това дете му е като “трън в окото”, защото пречи на учебния процес, който изисква една такава насилствена кротост”, смята тя.
Психологът обясни, че дълбоката природа на човек е добра: “Ние всички сме напълно спонтанни и сме агресивни, но не садистични, тъй като това са две различни неща. И сме освободени, но всички онези правила и норми, които са в културата на религията, на морала, не казвам на вярата, а казвам на религията, подтискат тази дълбока и здрава природа, която естествено след това ни наказва, превръщайки се в садизъм и мазохизъм”, каза още психологът Мадлен Алгафари.
Десислава АНТОВА
Агенция "Фокус"

[brr]

Център за развитие и усъвършенстване ще бъде създаден към 107-мо училище в София. Неговата цел ще бъде превенция на агресията в училище.

[brr]

За да не провокирате в отсрещната страна изблици на агресия, избягвайте да обиждате личността на другия: "Ти си лош", а по-подходящо е да казвате: "Ти постъпи лошо".
Също така винаги първо в изказването си хвалете човека и му казвайте нещо хубаво.

[brr]

Профилактиката на агресивността по време на преговори може да включва следните методи:

- Предвиждане на негативния сценарии (системата контролируем страх). Това предполага да сте готов за агресивността на партньора (Аз предварително знаех, че ще се опитвате да оказвате натиск върху мен“). Това обикновено води до смяна на тактиката от отсрещната страна, доколкото показва защитеността Ви.

- Метод на “кавичките” – предложен е от МИлтон Ериксон. В отговор на агресивното изказване се описва ситуация на трето лице, като в тази ситуация косвено се вмъква собственото отношение към случващото се: “Знаеш ли, че имам приятел, който беше попаднал в подобна на тази ситуация? И знаеш и какво беше отговорил той? А защо не си гледате работата…? Колко агресивни станаха хората!Но аз мисля ние с теб да не стигаме до там”. Най-интересното е, че чрез този метод от една страна сте произнесли желаното от Вас, предизвикали сте реакцията, а от друга страна сте останали отстрани, извън отговорност за изказването си.
По този начин можете да разкажете виц или история, където се описва необходимата Ви реакция на даден човек спрямо агресивната среда.

- Бягство в липсата на емоционалност – това е мощен фактор за психологично влияние. Методът се изразява в усилия това да накарате височината, тембъра, темпото, ритъма и т.н. на речта Ви да звучат еднообразно, равно, не емоционално. Тогава вашият събеседник ще се постарае бързо да излезе от подобна комуникация.

- Възвръщане на отговорността – тук чрез уточняващ прийом човека биван накаран да разкрие целите си: “Доколкото разбирам, ти се опитваш да ме натиснеш. И какво ще постигнеш с това?”
Навика да се демонстрира сигурно в себе си поведение, се съчетава добре със стратегията за разрушаване на агресията на съперника в направление към неговата атака. Дадената стратегия се базира върху разбирането за това, че във всяка агресия е заложен смислов ключ за нейното разрушаване. Спомнете си класическия пример, когато Уинстън Чърчил се изказвал в парламента с непопулярна реч, в която трябвало да критикува определени слоеве от населението; тогава една от седящите в залата дами, станала и в гневът си извикала: “Само ако бяхте мой мъж, за такива думи щях да сипя отрова в кафето Ви!” Чърчил направил пауза и внимателно казал “Мадам, ако Вие бяхте моя жена, щях с удоволствие да изпия отровата”.

Метод на проективната игра – свикнали сме а разглеждане хората със силно изразено игрово поведение като вътрешно свободни и защитени хора. Ето защо разширението на спектъра на игровото поведение в ситуация на натиск, е чудесен защитен ход. “И на това място от речта \ви аз страшно се изплаших и едвам не паднах от стола”.

Метод използващ силата на парадокса – тоест поведението да е такова, че изцяло да не съответства на очакваното от агресорите.

- Превключване на съзнанието. Тук в процеса на натиск върху Вас, в момента когато няма възможност за активна съпротива, си представете, че събеседникът Ви е изцяло плешив и че по главата му пълзи голяма кафява хлебарка (важно е образът да е с необикновено образно натоварване). Представете си, че гледате телевизор, че разговаряте с пиян кон и т.н. Това често помага да се намали психологическото напрежение. Особено това важи, ако образът Ви накара леко да се задълбочите.