Тревожност и стрес

[brr]

ТРЕВОЖНОСТ

Съставил: Блага Русева

Обикновената реакция на индивида спрямо външните заплахи от болка и разрушаване, с които той не е готов да се справи се нарича страх.
Фройд е разграничавал 3 вида тревожност: реална, невротична и морална тревожност, или чувство на вина (1926b). Производни на основния тип тревожност (реалната тревожност или страха от реални опасности идващи от външния свят) са другите два типа. Невротичната тревожност представлява страх от това, че инстинкта ще излезе извън контрол и ще накара човека да направи нещо, след което ще последва наказание. Невротичната тревожност има основа в реалността, доколкото в лицето на родителите или другите авторитарни фигури света наказва детето за импулсивните му действия. Моралната тревожност - страх от съвестта. Хората с добре развито Суперего са склонни да чувстват вина извършвайки нещо противоречащо на моралния кодекс или даже мислейки си за това нещо. Моралната тревожност също в основата си е реалистична: в миналото си човека е бил наказван за нарушаването на моралния план и може и сега да бъде наказван.
Тревожността е състояние на напрегнатост. Тази тревожност, с която ефективното справяне е невъзможно се нарича травматична. Тя връща човека към състоянието на инфантилна безпомощност. Фактически прототипа на по-късната тревожност се явява травмата от раждането ни. Света засипва новороденото със стимули, за които той не е подготвен и към които не може да се адаптира. На детето е необходимо убежище, за да се даде шанс на егото да се развие дотолкова, че да се справи със силните външни стимули. Ако егото не е в състояние да се справи с тревожността рационалистично , то се принуждава да се върне към нерационални методи. Това са защитните механизми. (К. Хорни говори за базисна тревожност). (1)

СТРАХ И ТРЕВОЖНОСТ, разграничаване на понятията:


Картинка: "postcard.ru"

Въпреки, че страха, особено крайните му прояви, се преживява от нас достатъчно рядко, повечето от хората се боят от тази емоция. Преживяването на страх се се усеща и възприема от хората като заплаха върху личната им безопасност. Страхът подбужда хората да полагат усилия, насочени към избягване на заплахата, към отстраняване на опасността. Стахът може да бъде предизвикан както от физическа, така и от психологическа заплаха.
Преживяването на страха се съпровожда от чувство на несигурност, незащитеност, невъзможност да се контролира ситуацията.
Резултатите от редица изследвания ни убеждават в необходимостта от различаване на страха и трвожността. На нивото на субективното преживяване, състоянието на тревожност е най-добре да се определи като комбинация от няколко дискретни емоции. Ключова емоция в субективното преживяване на тревожността се явява страха, но и други емоции, например тъга, срам и вина, могат да бъдат задействани в тревожното преживяване. (2)

ТРЕВОЖНОСТТА КАТО ЕМОЦИОНАЛЕН ПАТЕРН.
ЕМПИРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ.

Серия изследвания чрез скала на диференциалните емоции (СДЕ) на Izard (1972) показва, че тревожността може да бъде определена като емоционален патерн, състоящ се от няколко относително независими афективни фактори. По-надолу се прави кратък обзор на тези изследвания.
Първото изследване се заключавало във факторен анализ на данните, получени с помощта на СДЕ и скалата за тревога и тревожност (STAI) (Spielberger, Gorsuch, Lushene, 1972). Съставната методика (СДЕ+Т) е била представена на 339 студенти в колеж. При запълването на въпросника са ги помолили да си спомнят или представят ситуации, в които те обикновено изпитват тревога. Факторния анализ показал, че тревожността, в този вид, в който тя е определена от STAI, в действителност представлява комплекс от афективни фактори. Повечето характеристики на тревожността, прочвени с помощта на STAI, заедно с всички компоненти, проявени с помощта на СДЕ се оказали обединени във фактора на страха. Несвързаните с тревожността (напр. удоволетвореност, безопасност, сигурност) попаднали основно във фактора на радостта. Подтвърдена била хипотезата, че тревожността се явява комплексно емоционално преживяване, а не някакъв отделен монолитен феномен.
СДЕ е била представена на голяма група студенти от африкански произход веднага след като градчето им било превзето от въоръжени представители на националната гвардия и местната полиция. По време на произшествието полицайте открили огън по тълпата студенти и по общежитието, като резултат няколко студенти са ренени и двама са убити. Студентите били помолени да си спомнят това произшествие и неговите последствия и да опишат чувствата си, попълвайки СДЕ. Както и се предполагало показателите на страха, тъгата, срама, гнева и интереса у тези студенти се оказали много високи, което свидетелства за това, че дадените емоции влизат във феноменологическия патерн на тревожността.
В друго изследване (Bartlett, Izard, 1972) 160 студенти в колеж по резултатите на STAI били разделени на две групи - високо тревожни и ниско тревожни изследвани лица. След това и двете групи попълнили СДЕ. Отначало ги помолили да попълнят въпросника в общежитието, представяйки си някаква тревожна ситуация, а след това - непосредствено преди изпит (реално условие, предизвикващо тревожност). На Рис.1. са представени профилите на средните показатели по СДЕ за високо- и ниско- тревожните изследвани лица в реални и въображаеми ситуации на тревога.

Рис.1. Емоционални профили (по данни от СДЕ) за високо тревожни изследвани в реални (1) и въображаеми (2) ситуации и за ниско тревожни изследвани лица в реални (3) и въображаеми (4) ситуации.



С най-високите показатели в техните профили се характеризират показателите на страха, интереса, тъгата, вината гнева и срама / смущението. Значителната прилика между профилите получени в реални и въображаеми ситуации на тревога, още веднъж подтвърждават правомерността на използването на на метода на въображаемите ситуации при изследването на емоциите. (2)

НАПРЕЖЕНИЕ И СТРЕС

Понятието напрежение е тясно свързано с понятието стрес. Р. Кан (Kahn, 1970) разграничава стреса като обективно изпитвана трудност и напрегнатост като субективно преживяване. В. А. Ганзен (1984) отнася усещането за напрежение към общите субективни характеристики на стреса.
В психологичните речници понятията стрес и психично напрежение се отъждествявят. Л. М. Аболин (1985) отбелязват, че за обединението на понятията "стрес" и "напрежение" няма достатъчно основания, доколкото психичните сривове във фазата на шока при стреса не винаги са съпроводени от напрегнатост. Те подчертават, че под "стрес" следва да се разбира не състояние, а преди всичко процес, при това винаги водещ до някакви психични отклонения. (Съмнително е).
Х. Селие постоянно подчертава адаптивната насочност на стреса, отбелязвайки, че "стрес - това не е просто нервно напрежение" (1979). (3) За Селие стресът е неспецифичен отговор на тялото на всяко поставено пред него изискване. (Всяко изискване, поставено пред нашето тяло, е в известен смисъл уникално, тоест специфично. Автора определя "стресорите" като факторите, предизвикващи стрес. Селие смята, че от гледна точка на предизвикващото стрес стресорно действие няма значение дали агентът или ситуацията, с която се срещаме, е приятна или неприятна. От значение е само интензивността за изискването за преустройство или приспособяване. Стресът не е просто нервно напрежение. При човека, който има високо развита НС емоционалните стимули са в същност най-често срещаните стресори. Автора твърди, че стресът не е нещо, което трябва да се избягва (той не може да се избегне). Пълната липса на стрес означава смърт.
Според Х. Селие увреждащият или неприятен стрес се нарича "дистрес". (4)
Изключително голямо разпространение е получила теорията на "общия адаптационен синдром", разработена от Селие и неговите последователи. Общия адаптационен синдром се състои от 3 стадия:
1. реакция на тревога;
2. стадии на съпротивление;
3. стадии на изтощение. (Вж. фиг.2).

Фиг. 2 1-ви стадии 2-ри 3-ти стадии


По-голямата част от хората в еднаква степен понасят както липсата н стрес, така и прекомерното количество стрес. (4)
Стреса може да бъде определен като интегрален (глобален) отговор на организма и личността на екстремалните въздействия (стресори) или на повишено натоварване. Стреса представлява явлвние, имащо множество биохимични, физиологични, психологични, социално-психологични и социални прояви. За напрежението такива особености не винаги са характерни. Но водеща характеристика на стреса се явява именно напрежението. Повишеното напрежение понижава енергетичните ресурси на индивида и качеството на дейността, ограничава възможните видове поведение, намалява успешността на деиността и поведението. (3)

ЛИЧНОСТИ С ВИСОКА ТРЕВОЖНОСТ

Много хора показват висока тревожност, тоест изразено емоционално свойство на личността, предразполагащо към чести прояви на състояние на тревога (беспокойство) в най-различни жизнени ситуации, в това число и такива, които не го предразполагат (Spilberger, 1966). В. С. Мерлин (1973) определя тревожността като висока емоционална възбудимост в застрашаваща ситуация.
При всеки човек съществува собствено оптимално или желано ниво на тревожност - това е т. нар. полезна тревожност.
Високата тревожност се проявява в тенденцията да се оценяват явленията, предметите, събитията, които обективно не са опасни, като застрашаващи, с последващо преживяване на състояние на тревога. Тревожните хора се боят от трудностите, чувстват се несигурно в група.
Някои автори говорят не за обща тревожност, а за частна, специфична, свързана с постоянно реагиране чрез състояние на тревога само при определени ситуации.
Спилбъргър подчертава ролята на субективно-емоционалните и вегетативни явления при тревожността.
Психологични и психофизиологични особености на високо тревожните: О. Г. Мелниченко (1979) е показала, че за високо тревожните личности са характерни емоционална неуравновесеност (фактор С по Кетел), плахост (фактор Н), несигурност в себе си (фактор О) и напрегнатост (фрустрираност - фактор Q4). Те са с по-висок и по-малко стабилно ниво на изисквания, които се предоставят за изпълнение.
По данни на Р. Л. Астахова (2000), тревожността има връзка с показателите по покорност, огриженост, сантименталност, негативизъм, подозрителност, страх. В. Д. Небълицин (1966) допуска, че лицата със слаба НС са по-склонни към тревожност, отколкото лицата със силна НС. Това е намерило подтвърждение в редица изследвания. Открито е (Белоус, 1970; Илин, 1976; Катигин и др., 1979), че високо тревожните лица по-често имат слаба нервна система (Вж. табл.1).
Табл.1. Връзка на тревожността със свойството сила на нервната система (Е. П. Илин, 1976)

Тревожност Сила на нервната система (НС)


При високо тревожните НС е слаба в 86% от случайте срещу 64% при нискотревожните. Силна НС е била открита в 14% и 36% съответно.
Предприети били опити да се изясни ролята на наследствеността на тревожността като черта на личността. Р. Кетел и И. Шейер (Cattell, Scheier, 1961) показали, че влиянието на средата се проявява нмого по-силно и че само един фактор Н, влизащ в тревожността, съществено зависи от наследствеността.
Ефективност на дейността при тревожните: По отношение на ролята на тревожността в успешността на обучението от различните изследователи са получени нееднозначни резултати. Показано е (Cattell, Scheier, 1961), че връзката на тревожността с успешността на умствената дейност зависи от множество фактори: мотивация, трудност на материала, възраст и други фактори. Според Н. П. Фетискин (1987), високо тревожните личности трудно издържат на нервно-психичното напрежение свързано с издържането на изпити.
Р. Кетел и И. Шрейер показали, че високото ниво на тревожност понижава успешността на професионалната дейност. (Тревожността и страха са свързани). Установено е също, че тревожността влияе върху стила на дейността. (5)


ТЕРАПИЯ

Тя може да бъде различна в зависимост от школовката на специалиста.


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА;

(1). К. С. Холл, Г. Линдсей, Теории личности, М., 2000 г., стр. 55-56, 134.
(2). K. Э. Изард, Психология эмоций, С. П., 2000 г., стр. 320-325.
(3). Хрестоматия, Психические состояния, С. П., 2000 г., стр. 19-22.
(4). Ханс Селие, Стрес без дистрес, София, 1982 г.
(5). Е. П. Ильин, Емоции и чувства, М., 2002 г., стр. 370-377, 523.
(6). Б. Д. Карвасарский, Психотерапевтическая энциклопедия, 2-ое изд., С. П., 2000 г., стр. 58-60, 64-67, 85-87.
(7). Т. И. Ахмедов, М. Е. Жидко, Психотерапия в особых состояниях сознания, М. 2001 г., стр. 238-241, 402-404.