Висши психични функции

[admin]

Висшите психични функции (англ. higher mental functions) — са психични процеси, социални по своя произход, опосредствани по строеж, произволни според характера на регулация и системно свързани една с друга.

Висшите психични функции са едно от основните понятия в съвременната психология, въведено от Л. С. Виготски и по-нататък развито от А. Р. Лурия, А. Н. Леонтиев и др.

Висшите психични функции са културни, а не неутрални психични процеси, те не са генетично детерминирани, а се определят от обществото и човешката култура.

Тоест основните характеристии на висшите психични функции са, че:
1) те са социални по своя произход - формират се благодарение на влиянието на културата (семейството, училището и т.н.). Основния им механизъм е интериоризацията.
2) те са опосредствани по строеж - вътрешният им инструмент за осъществяване са културните знаци. Най-напред това е речта, а като цяло - представите за това кое в дадената култура е прието и разбираемо.
3) те са произволни според характера им на регулация - човек може съзнателно да ги управлява.

Висши психични функции са: паметта, мисленето, речта и възприятието. Спорно е дали към тях влизат: вниманието, волята, мотивацията като цяло, чувствата и социалните емоции.
Превод от руски: кл. псих. Бл. Русева