д-р Анелия Тренчева: Първият учебен ден носи по-скоро стрес

[brr]

Д-р Тренчева, първият звънец и тръгването на училище e свързано с радост, любопитство или стрес за малчуганите?
­ Това е първият момент, в който детето влиза в света на възрастните и майката трябва да го подготви предварително. За съжаление у нас бащите не вземат особено участие освен, ако се налага да закарат първолака с кола до училище или да го приберат. Това обаче е моментът, в който таткото трябва да се включи по-активно. Той олицетворява властта в семейството и би трябвало да определи правилата и границите на новия начин на живот. Да му каже ясно и точно: "Ти ходиш на училище всеки ден, както аз ходя на работа", например.
­ Какво по-различно се случва с детето в първи клас? Нали то е подготвено, било е в предучилищна група?­
Там то е учило всичко през игра и очакванията към него са били други. Първи клас е занимание за възрастни. Всеки ден то трябва да стане в 7 часа и да отиде на училище, докато в детската градина може да отсъства, ако в къщи има празник или баба му дойде на гости, или дори, ако много не му се иска да ходи. До този момент правилата са били по-гъвкави и съобразени с детската психика.
­ Коя е най-голямата грешка, която родителите допускат в този момент?
­ Най-голямата грешка е, че майки и баби учат заедно с първокласника, пишат домашните вместо него. Те пропускат да го научат на самостоятелност. Тук е редно да се намеси бащата.
За първолака най-важно е постоянството. Задачите трябва да му се поставят, да се остави да се справи сам, но и да се контролира. Не може 7-10-годишното дете да остане без контрол.
­ Как майката може да намали стреса на притеснителното и неуверено дете?­
Тя трябва да го подготви. Ако то е по-стеснително, е добре заедно да отидат и да разгледат училището. Детето ще се справи по-леко със стреса, ако всичко предварително е репетирано и нещата са "преживяни " -да види как се стига до класната стая, до тоалетните, къде ще получава закуска и заедно да се срещнат с учителката. Защото, ако детето е притеснително, може цял дeн да стои на чина си и дори да не отиде до тоалетната. Майката може да поговори с учителката и да є каже, че синът є е по-раним и се притеснява. Тя ще намери подход да го предразположи и да му обърне повече внимание, ако в някой момент това се налага. Свръхактивните деца са друг проблем. Поведението им подсказва, че бащата не е участвал във възпитанието.
­ Какъв трябва да е подходът към свръхактивните деца, които трудно се задържат на едно място и са доста разсеяни?­
Свръх активното дете няма граници. Това значи, че бащата не ги е определил, а майки и баби са го глезили по един или друг начин. Затова, за него е особено важно преди да тръгне на училище да чуе тези правила и те да му се кажат конкретно от бащата и майката. Ако това не се направи, детето ще има сериозни проблем и с поведението, и с учителите.
­ По какво майката може да познае, че детето е в стрес, че не се вписва в новата среда?
­ Стресът отключва всякакви неврастенични прояви ­ тикове, гризане а нокти, скубане на коса, будене през нощта, агресия. Имах случаи дори на пристъп на епилепсия. Децата обаче рядко споделят притесненията си вкъщи. Те нямат модел да определят мястото си в групата и нe могат да кажат: "Учителката ме изолира". Стресираният малчуган се прибира в къщи, затваря си в себе си или пък става агресивен.
­ Как можем да го накараме да споделя?­
Детето не споделя пряко. Изповедта му обикновено минава през някакъв преходен предмет ­ да речем любимото мече, зайче, което то носи в училище. И, когато майката го попита, какво прави днес Зайо в училище, то разказва с подробности и дори цитира дословно учителката, която се е скарала или похвалила зайчето. Ролята на майката е да бъде антистресов фактор. Тя е сигурното място, където детето винаги може да отиде, да се гушне и да получи утеха. Затова тя трябва да си освободи времето, когато то се прибира в къщи. Понякога само присъствието є в дома е достатъчно и успокоява детето.
­ Рисунките на детето, могат ли да ни насочат съм някакъв сериозен психологичен проблем?­
Опитният психолог може да разтълкува рисунката, но обикновено трябва да поговори и с детето и то да опише какво е имало предвид и защо, например, жената в неговата картинка носи голям пистолет.
­ Кога идват първите прояви на агресия и защо момичетата са по-агресивни ?­
Станахме свидетели на необичайни прояви ­ момичета налитат с ритници, боксове и вериги на свои съученици. Агресията се проявява в ранна възраст около 10 -11 години. Тя е сигнал за голяма криза на основни ценности. Нещо в живота на това момиче не е наред, но то няма друг модел, няма начин да се справи. За него агресията е начин да оцелее в групата и да бъде прието. Затова използва мъжки модели на оцеляване .
­ А моделът в семейството не може ли да се противопостави и да канализира тази агресия?
­ Може, разбира се. Ако има семейство, и ако има добър пример. На децата им трябва ролеви модел, който да следват. Те нямат свой собствен, но понякога се срещат с грешния модел и в семейството, и в групата.
"Монитор"