Психологията във ВМС

[admin]

Равносметка

ДЕСЕТ ГОДИНИ ПСИХОЛОГИЧЕСКО ОСИГУРЯВАНЕ ВЪВ ВМС
Разказва капитан ІІ ранг Дечко ДЕЧЕВ – главен психолог на ВМС

Капитан ІІ ранг Дечко Дечев е роден на 25 януари 1958 г. във Варна. През 1982 г. завършва специалност “Корабни машини и механизми за ВМС” във ВВМУ “Н. Й. Вапцаров”. Има 5 години корабна служба в миночистачния и патрулния дивизион на Военноморска база - Варна. Завършил е магистърска степен по специалността “Психология” във Философския факултет на Софийския университет, специализация по социална психология (също там) и 4 специализирани курса в Софийския университет, Нов български университет и Военномедицинска академия. От 1994 г. е психолог, а от 1998 г. – главен психолог на ВМС.
На 18 ноември 1994 г. със заповед на министъра на отбраната трима военноморски офицери, завършили магистърския курс на Софийския университет по специалността “Психология”, и допълнително специализирали социална психология, бяхме назначени за щатни военни психолози във флота: аз – в Главния щаб, подчинен на неговия началник, а колегите ми – във военноморските бази Варна и Бургас, подчинени на техните командири. След това количеството на назначените за първи път във ВМС действащи психолози се увеличава, в известен смисъл се обогатяват и задачите им, но така или иначе, вече 10 години съществува една “технология”, която позволява знанията на науката психология да се превръщат в практически умения на командири и началници да работят с хората, както и да се решават най-различни техни проблеми.
Разбира се, психологията присъства в армията много по-отдавна. И в петте войни, в които България е била принудена да участва, могат да се намерят много примери, когато сърцати и обаятелни командири със слово и пример са вдигали войниците си срещу превъзхождащ противник, мотивирали са ги да умират за независимостта на отечеството. От десетилетия води началото си изучаването на военна психология от бъдещите офицери във военните училища. В годините на блоковото противопоставяне цяла система от кадри, сили и средства имаше за цел да спечели психологическата война с противника в случай на въоръжен сблъсък. Днес все повече нараства ролята на психологическото осигуряване на бойната подготовка, реформите в армията, интеграционните процеси, особено мисиите зад граница, както и поведението на човешкия фактор в рискови ситуации, асиметрични заплахи и адекватни на времето нови предизвикателства. Що се отнася до военния флот, съществуващата дълги години към ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” Психофизиологическа лаборатория участваше в подбора за училището и изучаването в неговите рамки на бъдещите морски офицери. Външни по отношение на армията, но работещи за нея бяха регионалните Отделения за психопрофилактика (към съответните военни болници), просъществували няколко години.
Като практика военната психология навлезе в армията през 1992 г. със създаването на Центъра по военна психология към ГЩ на БА, назначаването на военни психолози в СВ и ВВС през 1993, а във ВМС – през 1994 г. Тогава тези органи имаха две основни цели: първата – подпомагане на оптималното функциониране на човешкия ресурс в условията на реформиращата се армия, и втората – превенция на поведенческите разстройства и рисковото поведение. Задачите, реализиращи постигането на тези цели, които в общи линии са актуални и днес, включват: изучаване на рисковите фактори и отчитането им при планирането на бойната подготовка; обучение на преките командири за психо-социална работа; реализиране на различни тренингови програми; консултации и превенция при кризи на личностно и организационно ниво; разработване и осъществяване на програми за психическа устойчивост в екстремални условия; психологически подбор на кадрите; разработване на проблеми и документи, касаещи цялостното психологическо осигуряване на флота.
Само 20 дни след назначаването на военните психолози във ВМС заповед на техния командващ разпореди анализ на резултатите от адаптацията на поредния матроски набор в учебните центрове и постави първите “психологически” задачи пред новосъздадените органи и командирите от всички степени. Това внимание, помощ и доверие в психологическата дейност на тогавашното ръководство на флота се превърна в традиция и за всички следващи, “зарази” основните командири и създаде добри условия за работа. Само за 2003 г. на три пъти Военният съвет на ВМС се е занимавал с психологически проблеми.
Ако през 1994 г. психологическото направление във флота стартира с трима офицери, сега по щат освен тях има още четири граждански лица. Всички имат магистърски степени, получени в СУ, ВТУ и НБУ. През нашите органи досега са преминали общо 14 души (2-ма психиатри и 12 психолози), от които 6 мъже и 8 жени, като най-много в един момент в тях е имало 8 специалисти. Самостоятелно или в екип 5 души са разработвали методики и сега прилагани в армията, имат различни публикации и изяви, двама са задочни докторанти. В момента по един военен психолог има в Главния щаб на ВМС, във военноморските бази във Варна и Бургас и четирима в отделението по приложна военна психология във Военноморската учебна база.
В рамките на общоармейските изисквания психологическото осигуряване във ВМС създаде няколко собствени “запазени марки”. Преди всичко ние възприехме твърде широк обект за работа – не само офицера на работното му място, но и средата над и под него, както и извън поделението, т. е. всички категории военнослужещи и военни служители и техните семейства. Този подход впоследствие бе възприет и от другите видове въоръжени сили. Много усилия бяха положени за лидерската подготовка на командния състав. Първите тренинги, проведени във Военноморска база - Бургас се възприеха в целия флот и бяха високо оценени от Центъра по военна психология. През годините сме се стремили да превърнем психологическата работа в активно общуване между хората по вертикала и хоризонтала в зависимост от длъжността им. Мисля, че създадохме добри обучителни програми, формиращи реални умения за работа с подчинените. В тях е залегнала основно тренинговата, по-малко – семинарната форма, докато на лекции и беседи почти не разчитаме. Сериозно постижение във флота е поставянето на подбора на кадрите на научно-психологическа основа. Това защитава институцията от навлизане на случайни хора в нея, а също така опазва неподходящите кандидати от попадане в една високорискова среда.
Психологическото осигуряване във ВМС може условно да се раздели на 4 периода. През първия от тях основно внимание се отделяше на командния състав и наборните матроси в учебните центрове за тяхната ефективна адаптация. От 1 януари 1995 г. (и до днес) започна изучаването по специална методика на всички наборни матроси. Специфични теми намираха място в командирските сборове, превенцията на наркоманиите току-що прохождаше. Идеята бе пристрастени към дрогата да не се допускат във флота. По тази причина негодни за службата са били около 0,5% от донаборниците. Десетки момчета в онзи период, все пак попаднали в учебните центрове, по една много сложна процедура бяха изпращани на лечение или уволнявани от армията. Сега тези случаи са единични, а през последните две години не са констатирани.
Закриването на сержантските училища и неособено успешните първи опити граждански лица да се назначават на старшински длъжности във флота предопредели акцента на следващ период – психологически подбор на тази важна категория военнослужещи. По-късно тази дейност достигна своя апогей – през 1997-1998 г., разпростря се и върху подбора на първите и все по-увеличаващи се кадрови матроси. Първи в армията през 1996 г. ние направихме психологически подбор на 30 кадрови матроси за екипажи на подводниците. За сравнение – за по-малко от месец през юли т. г. при последната кампания за попълване на 160 длъжности за кадрови матроси психологически подбор по установената методика са преминали повече от 300 кандидати. Анализът на последните 6 години показва, че 30,8% от кандидатите за кадрови матроси показват “благоприятни данни” (назначени), 62,3% - “относително благоприятни” (с препоръки от психолозите, част от тях назначавани по преценка на командирите) и 6,9% - “неблагоприятни” (отказано им е назначаване).
Имаше един период, през който вниманието се концентрираше върху групата, екипажа, разчета, въобще – бойната единица и по-точно – на нейния психоклимат. Съкращаването на срока на службата и текучеството на редовия състав продиктуваха промяната на този приоритет с по-ефективното влияние върху конкретните личности и оттам ролята им за подобряване на микроклимата.
С приемането на Военната доктрина и редица други документи в съответствие със съвременните тенденции, опит и предизвикателства днес се намираме на етап, когато психопрофилактиката и грижите за т. нар. психическо здраве са на по-заден план, докато нашата работа се разглежда като елемент на цялостната логистика на армията и се дефинира като психологическо осигуряване на ВМС. Основни негови акценти са контрол на професионалния стрес на кадъра, както и интензивно обучение на командния състав в практически психологически умения. И сега използваме програми за борба с наркоманиите, предотвратяване на опитите за самоубийство, осъществяваме антикризисна работа в екипи.
Няколко са днес достойнствата и предизвикателствата пред психологическото осигуряване във ВМС. От 2000 г. съществува програма за работа с новоназначените млади офицери. Първата година тя включва три модула социално-психологически тренинги. През следващите до петата година на службата им контактите с офицерите продължават в друг формат и носят интересна обратна информация за тяхната адаптация и реализация, за работата им с подчинените, за анализ на факторите за демотивация и стрес, към които те са много чувствителни. Съвсем ново направление, по което работим от 2 години, е психологията на спасителните операции, а така също и на участието в плавания и мисии зад граница, които са адекватни на задачите на флота като елемент от колективната сигурност в рамките на НАТО. Работим и по антистресова програма за преодоляване на повишената тревожност у кадъра вследствие на произшествия. Към края на годината с колеги ще обсъдим най-ефективните стратегии в тази област. Очевидно основен техен обект ще бъде офицерският състав, към когото членството в НАТО предявява по-високи изисквания, той носи отговорност за подчинените си, преживява собствената си редукция, грижи се за остаряващата материална част, по съвместителство изпълнява по няколко длъжности и т. н. Сигурно ще достигнем до разработването на някакъв “алгоритъм” за действия при инцидент, както и при плаване в отдалечени райони, на което се надявам да попадне и военен психолог.
Радваме се на традиционно добро взаимодействие с нервно-психиатричното отделение и клиниката по токсикология към Военноморската болница, добре работим и с филиала на ЦВЛК във Варна, а така също и с военните окръжия. Сътрудничим си с колегите от катедра “Обществени науки и лидерска подготовка” в Морското училище.
Течащият процес на феминизация на флота може да доведе до “облагородяване” на типично мъжката среда, но може да предизвика и нарушения на влезлия в сила закон за дискриминацията. Така или иначе, и по този повод психолозите трябва да си търсят мястото. Ще ни се наложи също така да изучим и вземем на въоръжение онова, което се отнася за нашите условия от Доктрината за психологическо осигуряване на НАТО. Сериозно предизвикателство за военноморските психолози е участието им в разработващия етап на нова система за атестиране на кадрите, която ще се експериментира първо във флота, а в следващите години ще се въведе и в цялата армия. Доколкото целият плавсъстав е от кадрови матроси, имаме намерение да засилим работата по превенция на рисковото поведение специално сред тази категория.
Валентин ДИМИТРОВ