Изискване към психодиагностичното изследване:

[brr]

Изискване към психодиагностичното изследване:

1. То трябва да е центрирано към проблема, който трябва да се реши. Напр. ако трябва да се изследва когнитивната сфера, то няма смисъл да включваме техники за изследване на личността), защото клиничната психодиагностика отнема доста време. Ако клиничният психолог си позволи немотивирано да изразходва време за изследване на нещо, което не е център на проблемапропиляване.Освен това умората също може да се окаже пречка. Ако дори най-диференцираната личност се подложи на дълго изследване, то ще настъпи умора и изследването ще бъде несполучливо.
2. При подбора на техники, които ще се използват при изследване трябва да си даваме сметка за човека срещу нас. Не може един и същ тест да се даде и на 20 годишен и на 80 годишен човек или при лека невроза и при шизофрения. Необходимо е да се съобразим с възрастта, образованието и т. н.
3. Инструкциите към отделните тестове трябва да се подават по определени правила. Инструкциите са стандартни и не търпят промяна при един или друг индивид, но е груба грешка, когато инструкцията не се съобръзява с техниките, които използваме. Инструкциата трябва да е достатъчно ясна и точна, за да може човек с по-ниска интелигентност да я разбере, задължително е да е подробна. Подаването на инструкцията за даден тест за индивида трябва да звучи ясно като разговор и трябва да се знае наизуст от клиничния психолог.
4. Изискване за продължителността – в зависимост от целите на психодиагностичното изследване може да приключи до 1-11\2 часа, но може да продължи и много часове. Психодиагностичното изследване може да включва няколко сеанса. Сеанс = еднократно изследване във времето. Един сеанс не може да е нито прекалено кратък нито прекалено продължителен.
(Лекции)