Надежност на оператора

[admin]

В ерата на високомеханизираното и автоматизирано производство ролята на човека се променя коренно. Той вече не е физическият изпълнител, а е управляващият сложните системи. За да се разпределят оптимално функциите между човека и машината и за да се изградят ефективни програми за обучение, психологията на труда трябва да разкрие вътрешната функционална структура на операторската дейност. Въпреки огромното разнообразие от индустрии, транспорт и военни системи, всички оператори могат да бъдат обединени в четири основни групи. Първата включва операторите-технолози, чиято задача е да следят и регулират производствени процеси в зададени граници. Втората са диспечерите, които обработват информация и управляват логистиката на транспортни потоци. Третата група обхваща операторите на дистанционно управление, управляващи обекти като ракети или безпилотни апарати чрез радиосигнали. И накрая, това са операторите, които управляват директно самия обект, в който се намират – пилоти, машинисти и шофьори. Въпреки спецификата на всяка професия, тяхната психологическа структура е удивително сходна и преминава през няколко задължителни етапа.
Началният и най-съществен елемент от всяка операторска дейност е активното следене. Информацията обикновено постъпва в кодиран вид и операторът трябва умело да филтрира шумовете, да селектира полезните сигнали и да ги декодира. Това обаче не е просто пасивно наблюдение. Чрез екстраполация той трябва да улавя тенденциите и да предвижда развитието на събитията, за да бъде готов за реакция. Получените данни веднага се синтезират в цялостен образ или модел на ситуацията. Това позволява на оператора да осмисли какво точно се случва и каква е задачата му.
На този етап се включва оперативното мислене. Ако ситуацията е типична, човекът разчита на готов, заучен алгоритъм. Когато обаче се наложи вземане на решение в нестандартни условия, мисленето придобива творчески характер. В тези моменти образното и словесно-логическото мислене работят в пълен синергизъм, за да генерират оптимална стратегия и конкретен план за действие. Следва най-видимият етап – практическото изпълнение. Всички предварителни умствени конструкции се превръщат в реални двигателни действия чрез натискане на бутони, задействане на лостове и ключове. Тук на преден план излизат сензорномоторните умения: скорост, точност и координираност на движенията съгласно предварително набелязания план.
Дейността завършва с етап на контрол. Операторът сравнява новото състояние на системата, предизвикано от неговите действия, с първоначалната цел, като отчита и влиянието на външни фактори. Ако има отклонения, той въвежда корекции. Любопитното е, че този заключителен етап по своето съдържание напълно повтаря началния – отново се извършва следене и анализ. По този начин кръгът се затваря и контролното действие често става стартова точка за решаването на следващата задача. Следва да се отчита обаче, че описаната структура е динамична схема, като в реалната практика етапите могат да се пресичат или да протичат с различна скорост, но като съставни части те винаги присъстват.
Тоест, за да се изследва надеждността на човекъа в трудовата дейсност, психологичното изследване следва да засяга когнитивните и екзекутивни функции, както и способността за поддържане на ситуационна осведоменост.