ПСИХИЧЕН ТОРМОЗ НА РАБОТНОТО МЯСТО И ТРУДОВ СТАЖ

admin

ПСИХИЧЕН ТОРМОЗ НА РАБОТНОТО МЯСТО И ТРУДОВ СТАЖ В ОРГАНИЗАЦИЯТА

Блага Русева

Резюме
Настоящото изследване е посветено на възприятието за психичен тормоз на работното място при лица с различни професии. Цел на настоящото изследване е да изследва лица заети в България за възприятия за налични прояви на психичен тормоз на работните им места. Задачите са да се установи нивото на възприет психичен тормоз на работното място при изследваните лица и да се изследва връзката между възприетия психичен тормоз на работното място с трудовия стаж и възрастта им. За да се изпълни целта е използван „Въпросник за психичния тормоз на работното място“, конструиран от А. Миткова и Б. Русева (2023). Получените резултати показват, че изследваните лица споделят за по-скоро редки прояви на контрол и ограничение на психичното пространство, както и на психичен натиск и обезценяване на работното им място. Не се установяват данни за насилие на работното място при изследваните лица. В известна степен се установява наличие на възприятие за невъзможност от страна на изследваните лица да се „измъкнат“ от организацията, в която са заети. Установява се също, че с увеличаване на трудовия стаж на изследваните лица в настоящата организация, значимо намаляват и възприятията им за психичен натиск, обезценяване и контрол.
Ключови думи: психичен тормоз, работно място.

Увод
Психичният тормоз днес не е скрит и незабележим, влияещ негативно върху здравето на работещите, а благодарение на научния напредък в областта на психологичната наука, се дефинира като негативно явление, което може да бъде разпознато чрез организационни и субективни индикатори (Миткова & Русева, 2023). Към организационните индикатори за наличие на психичен тормоз на работното място авторите включват различни форми на нежелано поведение, като социално изключване, оскърбително поведение, създаване на вредна среда, дискриминация и пр., докато към субективните индикатори – психосоматичните оплаквания, впримчеността, дезадаптивните състояния.
Според Русева (2022) още през началото на 80-те години на XX век Лейман извършва изследване върху тормоза на работното място (известен като „мобинг“). Той идентифицира 45 различни вида поведения, характерни за това явление. Сред тях са както психологически атаки и социални практики, като бойкот, подигравки, постоянна критика, социална изолация, разпространение на слухове и клевета, така и действия като дезинформация, умишлено скриване на информация, малки кражби и нанасяне на вреда на здравето. Някои автори твърдят, че дефиницията за „психологически тормоз“ е почти идентична с концепцията за „емоционално насилие“, като заключават, че в международната литература съществува нарастващ консенсус относно видовете поведение, които обхваща то. Но въпреки терминологичните проблеми, в научните среди има консенсус относно вредното влияние на психичния тормоз върху психичното благополучие и здравето на работещите (Harvey & Keashly, 2005). Установяват се обаче различия в стратегиите за справяне със стреса, според индивидуалните особености на хората (Русева & Батуров, 2023), което означава, че превенцията спрямо психичния тормоз може да се осъществява на различни нива: организационно, личностово и социално (вкл. чрез законови разпоредби).

Основно изложение
В този контекст и целта на настоящото изследване е да изследва лица заети в страната ни за възприятия за налични прояви на психичен тормоз на работните им места.
Обект на изследване са 140 изследвани лица, работещи в България. Участниците в изследването имат между една и двадесет и четири години трудов стаж в настоящата организация.
Предмет на изследване са нивата на възприетия психичен тормоз на работното място.
За постигане на целта следва да се изпълнят следните задачи:
1) да се установи нивото на възприет психичен тормоз на работното място при изследваните лица;
2) да се изследва връзката между възприетия психичен тормоз на работното място с трудовия стаж и възрастта на изследваните лица.
Хипотеза: Допуска се, че ще се установи отрицателна корелация между възприетия психичен тормоз на работното място с трудовия стаж и възрастта на изследваните лица.

Методология на изследването
За събирането на данните в настоящото изследване е използван психологичен „Въпросник за психичния тормоз на работното място“, конструиран от А. Миткова и Б. Русева (2023). Инструментът съдържа 55 айтема, на които се отговаря по ликертова скала, където „1“ е „никога не се случва“, а „4“ е „постоянно се случва“.
Данните са събрани през април 2026 г. чрез Google Forms – по достъпност.
Събраните данни са обработени в SPSS 19 при провеждането на следните анализи: описателна статистика, честотен анализ, корелационен анализ по Спирман.

Анализ на резултатите от изследването
Следват описателни статистики на суровия бал на изследваните лица (Таблица 1).

Таблица 1. Описателни статистики на суровия бал на изследваните лица
Субскали M SD Минимална стойност Максимална стойност

Психичен натиск и обезценяване 1.55 0.64 1 4
Контрол и ограничение на психичното пространство 1.65 0.64 1 4
Впримченост 1.90 0.96 1 4
Насилие 1.12 0.31 1 2

При проведения анализ се установява, че изследваните лица споделят за по-скоро редки прояви на контрол и ограничение на психичното пространство (М=1.65, SD=0.64), както и на психичен натиск и обезценяване на работното им място (М=1.55, SD=0.64). Резултатите са индикативни и за липса на насилие на работното място при изследваните лица (М=1.12, SD=0.31). По отношение на впримчеността, в известна степен се установява наличие на възприятие за невъзможност от страна на изследваните лица да се „измъкнат“ от организацията или звеното, което е свързано с усещане за безсилие.
При проведения честотен анализ се установява, че 77.1% от изследваните лица имат проблеми с конкретен човек в една или в друга степен, а не с колегите си като цяло.
Според получените резултати една част от изследваните лица директно заявяват, че смятат, че са жертва на психичен тормоз на работното си място - 34.3% от изследваните лица.

Таблица 2. Корелация между възприетия психичен тормоз на работното място с трудов стаж и възраст на изследваните лица
Трудов стаж в настоящата организация
Психичен натиск и обезценяване rs -.250
p .037
Контрол и ограничение на психичното пространство rs -.286
p .016

Представените резултати в Таблица 2 показват, че се установява статистически значима отрицателна слаба корелация между трудов стаж на изследваните лица и възприетите психичен натиск и обезценяване (rs= -.250, p< .037) и контрол и ограничение на психичното пространство (rs= -.286, p= .016). Тоест резултатите показват, че с увеличаване на трудовия стаж на изследваните лица в настоящата организация, намаляват и възприятията им за психичен натиск, обезценяване и контрол.
Полученият резултат дава основание частично да се потвърди направеното допускане за отрицателна корелация между възприетия психичен тормоз на работното място с трудовия стаж и възрастта на изследваните лица.
При представянето на резултатите от настоящото изследване е важно да се посочат и ограниченията му, а именно: то не е представително за българска популация, доколкото е ограничено като обем и извадката е подбрана по достъпност.

Изводи
Проведеното изследване дава възможност да се направят следните изводи:
1) изследваните лица споделят за по-скоро редки прояви на контрол и ограничение на психичното пространство, както и на психичен натиск и обезценяване на работното им място.
2) Не се установяват данни за насилие на работното място при изследваните лица.
3) В известна степен се установява наличие на възприятие за невъзможност от страна на изследваните лица да се „измъкнат“ от организацията, в която са заети.
4) С увеличаване на трудовия стаж на изследваните лица в настоящата организация, значимо намаляват и възприятията им за психичен натиск, обезценяване и контрол.

Заключение
Психичния тормоз на работните места в съвременния свят привлича все повече вниманието на изследователите, доколкото обществото разпознава опасността в това вредно явление. Но за да се ограничат вредните му прояви, като текучество, ръст на заболеваемостта, икономическите загуби и др.) е необходимо да се провеждат анонимни психологични изследвания, които да търсят индикации за наличие на психичен тормоз на работни места. Само по този начин психичния тормоз може да бъде ограничен и да остане в миналото.

Използвана литература
1. Миткова, А. Русева, Б. (2023). Въпросник за психичния тормоз на работното място. Българско списание по психология, бр. 1-4, стр. 63-88, София: ДПБ: 63-88.
2. Русева, Б. (2022). Психичен тормоз на работното място. Юбилеен сборник ЛПЗП. София: Военномедицинска академия: 34-47.
3. Русева, Б., Батуров, Д. (2023). Различия в стратегиите за справяне и преживяването на стрес при работещи според темпераментовите им особености. Сп. Пирински книжовни листи, Година XIV Брой XIV: 64-69.
4. Harvey, S., & Keashly, L. (2005). Emotional abuse: How the concept sheds light on the understanding of psychological harassment (in Quebec). Perspectives interdisciplinaires sur le travail et la santé, (7-3): 1-17.