Общуването, бариери, награди, ефективно слушане... ТЕМИ

brr

Представяме Ви теми по специалност “Психология на общуването”, които са изготвени от материали от книгата на Серж Московичи “Социална психология” и на Людмила Андреева “Социална психология”

Дейност и общуване

І. Принципът на дейността – той гласи, че в основата на социалнопсихичното стои съвместната социална дейност на хората. Дейността по същество не предполага междуличностни контакти и общуване.
1. Дейността е активно взаимодействие на субекта със средатар при което той целенасочено я опознава, овладявайки я задоволява потребностите й.
2. Когато целите надхвърлят възможностите на отделния човек, той се обръща към околните. Създавайки отношения на сътрудничество, индивидът е полезен не само на себе си, но и на обществото. Следователно, в съвместната дейност има, освен лични цели, и социално-значима цел – ползата за обществото.
ІІ. Отношенията между хората определят характера на взаимоотношенията.
1. Обществени отношения – характеризират взаимодействието между големите социални групи. Тези отошения се обезпечават чрез Конституцията и съществуващото законодателтвото.
2. Междуличностни отношения – в основата на всяка група са хората, затова отношенията между индивидите, в групата определя характера на взаимоотношенията в обществото. Социалните роли, които изпълнява всеки индивид определят неговите интерперсонални взаимоотношения.
ІІІ. Общуването – обмен на информация, чиято цел е регулация на взаимодействието на конкретните отношения.
1. Общуването и дейността са неразривно свързани, то /общуването/ е страна на съвместните действия на хората, то е форма на съгласуване на поведението на участниците.
2. Общуването като средство може да служи:
 за предаване на информация от индивид на индивид, чрез която се формират междуличностните отношения;
 на персонално ниво то се изразява изключително в междуличностни отношения и маскира обществените.
Така се формират феномените на масовото съзнание – мода, социални движения.
3. Аспекти на общуването
 перцептивен – представляващ взаимното възприемане на общуващите и установяване на взаимно разбиране;
 комуникативен – процес на обмяна на информация между общуващите;
 интерактивен – относящ се до организацията на взаимодействието между общуващите индивиди т.е. до обмена на въздействие.

Социална перцепция

Понятието перцепция се отнася до възприятието, до непосредственото отражение на действителността от чувствените органи. За изясняването на социалната перцепция се използват два възгледа:
 Първият я интерпретира като възприятие на социалните обекти – хора, групи и т.н.
 Вторият като влияние на социалните фактори /нагласи, възприятия и други/, върху оценката на възприятието
І. Социалната перцепция – определение
1. Тя стартира от непосредственото възприятие на външно наблюдаеми признаци и обекти. Следователно тя е процес на избирателно отражение, което обяснява субективността на индивида в този процес. Причини за това могат да бъдат желания, нагласи и др. В резултат индивида възприема това, което е важно за него, а не това, което е социално значимо.
2. Социалната перцепция е процес на интерпретация, защото мислещият човек не само възприема обектите, но и ги осмисля на базата на своя опит и знания.
Фактически социалната перцепция е израз на един двустранен проективен акт. Преди всичко това е проекцията на другите върху възприемащия ги индивид. На базата на този извод може да се обясни теорията за “огледалното аз”, според която цялата представа за себе си се гради от възприемане представата, оценката, мнението на другите.
ІІ. Проекцията на индивидуалната нагласа върху възприемането на другите е свързана с множество спрецифични феномени.
1. Идентификацията – този феномен стои в основата на подражанието. Тя се изразява в способността на индивида да се постави на мястото на другия и да разбере неговите чувства и преживявания .
2. Емпатия /съпреживяване/ - тя е качество на личността да разбира другия, съпреживявайки неговите проблеми.
3. Самопредставяне – прип среща хората се “споразумяват” относно правилата на поведение в ситуацията като всеки играе роля, която го облагодетелства максимално и по този начин се опитва да наложи на другите информация, която го представя в положитерна светлина. Това е двустранен процес – от една страна съзнателна проекция на себе си върху другите, и от друга, че те ще проектират другия върху себе си.
4. Казуална атрибуция – процес на предписван ена основания за дадени действия. Чрез този феномен човек се опитва да обясни поведението на другите и причините, които са го породили. Но поради факта, че хората не са склонни да дават информация за себе си, човек често гради представите си за другия на закона на когнитивния баланс. Ако го харесва, е склонен да вижда позитивни мотиви в поведението му, и обратното.
Хайдер определя, че поведението се реализира посредством вътрешна и външна атрибуция. Вътрешната – поведението се аргументира от причини в индивида, а външната – от причини, независещи от него.
При казуалната атрибуция се допускат много грешки, които се обясняват от:
 ефекта на новото
 ефекта на първата информация
 ефекта на контрастните представи
 ефекта на ореола
За да улесни възприемането на другите, човек изгражда в себе си вътрешна категоризация и стереотипизация. Стереотипите са вид предубеждение, което определя начина на възприемане на даден човек.

Награди и подкрепи в общуването

І Всеки един човек от раждането да смъртта си се учи как да постъпва в определени
ситуации. Поведението на човек зависи от преживяванията, които го съпътстват.
Така че в процеса на ученето преживяванията са причина за относително постоянна
промяна в повесението или позананието на човека. Усвояването на определен тип
поведение е съпътствано с награди и подкрепления, които мотивират личността да
се придържа или избягва дадено повесение.
ІІ Подкреплението е вид последствие от дадено поведение и то може да бъде полжи-
телно или отрицателно в зависимост от ефектта който предизивиква. Всяко засилващо
поведението последствие е подкрепител т.е. подкреплението засилва поведението.
Съществуват няколно вида подкрепления: положително , отрицателно и наказание.
Прилагането на всяко едно от тях е съобразено с времевия фактор, който играе
огромна роля.
Много често отрицателното подкрепление се бърка с наказанието, за да не се допуска
такава грешка е необходимо да се припомни , че подкрепящото поведението събитие
не е задължително да е приятно или желано. Подкрепителите се определят единствено
чрез ефекта на засилване на поведението. Друга грешка, която често се допуска е , че
наградата се свързва единствено с положително подкрепление. Освен това тя може да
се определи и като представяне на положителен стимул /пари, любов, стимул/, както и
като отстранител но отрицателен или неприятен стимул.
Положителното подкрепление засилва реакциите на стимулите, така се заучава подходящо поведение. Докато отрицателното подкрепление се използва когато средата
отслабва реакциите на стимулите и допринася до избягване на неподходящото поведение / избягва се неприятна или болезнена ситуация/.
Наказанието е свързано с преживяването на неприятни последствия, но то може да
представлява и отрицателен стимул.Наказанието включва намаляване или подтискане
на поведението;действията довели до наказанието се прекратяват.
Дотук разгледахме видовете подкрепления и тяхното въздействие върху поведението,
Но сега е необходимо да се обясни , че има още един вид подкрепление – условното.
 Условното подкрепление означава,че подкреплението заниси от определени условия.
ІІІ График на подкреплението – това е наборът от правила ,чрез които зададено поведение се дава подходящо подкрепление.
Най общо графиците могат да бъдат непрекъснати и прекъснати.
Пример ! Когато се чу на ново поведение човек обикнове се подкрепя във всяка
вярна реакция – непрекъснато подкрепление. След като усвои поведението
подкрепленията се предават по рядко – преминава се към прекъснат график на
подкрепленията .
1.Видове прекъснати графици:
1.1 Интервални графици- основават се на изминалото време между подкрепленията.
1.2 Графици на съотношението – на брой реакции, осъществени между две
представяния на подкрепителите .
Всеки един от тези графици се дели на още два графика , следователно графиците
са четири. Съответно подкрепленията се разполагат по следният начин:
 Подкрепление на променлив интервал: времето, което трябва да измине преди
да се даде подкреплението, се променя около някаква средна стойност.Поради
факта , че човекът не знае кога точно да очаква подкреплението, той поддържа
реакциите си с постоянна честота.
 Подкрепления с фиксирано отношение: подкреплението се получава само
След фиксиран брой реакции. Този график мотивира поведението на харата.
 Подкрепление на фиксирания интерват, след ката измине определен-
Период се награждана първата желана реакция. При тези условия хората са склонни да реагират бавно веднага след подкреплението, но реакциите им се ускоряват с наближаване на времето на следващото подкрепление.
 Подкрепление с променливо отношение, човекът е подкрепян следопределенброй реакции, но не знае какъв е той.
ІV Насоки за използване на умението “подкрепяне” .
1.Подходяща употреба – всеки човек реагира различно на типовете подкрепление,
необходимо е да се съобразим с дадения човек. Тук е необходим баланс между
вътрешната и външната мотивация.
2.Неподправеност на подкреплението – то да се възприема от получаващият го
като искренно отразяваща висока оценка.
3.Зависимост на подкреплението – то трябва да е винаги конкретно т.е. да се дава
в зависимост от конкретното поведение.
4.Чистота на подкреплението – прекъснато или не прекъснато. В началото е по
добре да е непрекъснато, а после прекъснато.
5.Разнообразие на подкрепителите – в противен случай може да се стигне до адаптиране към тях и те да не оказнат въздействие.
6.Раполагане във времето – когато подкрепите следват веднага поведението имат
по голям ефект.
7. Частично подкрепление – може да се подкрепят сама части от реакцията, а не цялото поведение...

Възприемането на личността – основни теории

І. Възприемането на личността .
1.Ефектът “ primus inter pares“ – Codol, според него всички хора, като че ли се смятат за по- добри от средният човек, което очевидно е невъзможно. Този ефект е проява на основната и силно мотивирана склонност на човека да бъде подобен на другите и същевременно по -различен от тях . Следователно е по- добре да не окачествяваме човешките недостатъци в преценката си , като грешка. Обективно погледнато те са такива , но все пак ние искаме да знаем какви процеси са замесени в социалните оценки, които хората правят. Иначе грешките си остават грешки.
ІІ. Четирите основни теории :
1.Теорията на Хайдер за “ Наивният анализ на действието” – тя прави опит да формулира процесите , с чиято помощ наблюдателят , лишен от подготовка разбира смисъла на действията на другите.
а/ въвеждане на понятията :
- “създаване на цялото” – отнася се до процеса, чрез който причината и следствието, действащото лице и действието се възприемат като едно цяло. Хайдер набляга на променливите степени на подобие между двете части на целостта.
- -последицата от връзката между действащото лице и действието е, че обикновено приписването на свойства на “личността” е по вероятно , отколкото преписването на свойства на “ситуацията” – личностите се разглеждат като “ прототипи на първоизточниците “ .
- 2. Теорията за “ съответстващото заключение” на Джоунс и Дейвис - тя представлява опит за концептуализиране на начина , по който индивидите правят заключения за намеренията на дадено лице , за чертите на характера му.
- 1} Целта на теорията за съответстващото заключение е : “ да изгради теория , която системно да обяснява заключенията на даден наблюдаващ върху онова, което дадено действащо лице се опитвало да извърши с помощта на определено действие”.
- 2} Съотвестващото заключение, което е основно понятие в тази теория , се отнася до оценката на наблюдаващия, че поведението на действащото лице е причинено от определена характерна черта или съотвества на такава.
- 3}Принципът на неприсъщите ефекти – предполага, че намерението, което ръководи действието е определено от онези свои последици , които то не споделя с алтернативните действия. Следователно теорията предполага, че ефектите присъщи на две сфери на избор не могат да служат за обяснение на причината за избора на една част от алтернативата пред друга нейна част.
- 3. Теорите на Кели за “ ковариантността и конфигурацията “ .
- Приносът на Кели се гради въз основа на допускането на Хайдер , че достигаме до разбиране на средата посредством причинен анализ, подобен на експериментален метод. Той се стреми да разбере най-напред каква информация се използва, за да се стигне до причинно преписване на свойства, и по какъв начин става това.
- Кели създава една наивна версия на “ метода на различията “ на Мил според който :
- даден ефект се приписва на дадено условие, което е налице когато ефекта е налице и което липсва когато ефекта липсва.
- 4. Теорията на Weiner за преписването на “успех и неуспех” .
- Тя се отнася до преписването на свойства в рамки свързани с изпълняването на дадена задача и се занимава по специално с обясненията , които се дават на успеха и неуспеха. Според Weiner 4 фактора са използвани от индивидите , за да предсказват и обясняват изхода от събитията и те са : власт , опит , шанс и трудност.
- индивидите инвентаризират собственото си равнище на способности ;
- количеството изразходвани усилия ;
- трудността на задачата – извежда се от нейното изпълнение от страна на другите;
- скалата и насоката на шанса .
Тези фактори са подчинени на една класификационна схема, състояща се от три направления :
1/ причините са класирани в зависимост от устойчивостта си ;
2/ от мястото на контрола ;
3/ от възможността за контрол.
Съответно можем да представим следните четири фактора:
 способност – устойчива ,вътрешна, неконтролируема;
 усилие – неустойчиво , вътрешно, контролируемо;
 трудност на задачата – устойчива, външна, неконтролируема;
 шанс – неустойчив, външен , неконтролируен.

Основни бариери при междуличностното общуване : агресивност, срамежливост, поведенчески и когнитивни фактори

І. Агресивност
Агресивните реакции включват заплашването или нарушаването на правата на партньора : прекъсването му, докато той говори, високият и обиден тон на гласа , втренченият в него поглед, обвиненията, омаловажяването му, без опит да се разбере неговата переспектива , догматично придържане единствено към собственото мнение, наряването му в опит да се избегне нараняването на себе си т.е. “ да се печели “ без значение какво мисли или как се чувства другия.
1. Определение – агресията е всяка форма на поведение , насочено към целта да се навреди или да се нарани друго живо същество , което е мотивирано да избегне такова отношение.
2. Елементи на агресията :
 поведението се отчита , а не мотивите и чувствата
 намерението – то е лично и не може да се наблюдава открито
 нанасяне на вреда – тя може да е физическа, материална или психическа
 жертвата на агресията трябва да е жив организъм.
Факторите, които влияят върху формирането на агресивна нагласа могат да бъдат – личностни особености , изисквания на професията, телевизията и много други.
Агресивността, като форма на защита на правата си не е опасна, но личностните и ситуативни фактори водят до затрудняване на общуването, активизирайки агресивните нагласи и реакции.
ІІ. Срамежливост
Думата се изполва като общ термин за обозначението на такива реакции, като страх от хората, които са различни, и социални ситуации, които са нови.
1. Срамежливостта “означава да се страхуваш от хората, особено от тези , които са по някакъв начин емоционално заплашителни”. Тя зависи от чувствителността към доброто или лошото мнение на другите.
2. Теории обясняващи срамежливостта:
1/ психодинамични хипотези
2/ бихевиористична – според нея срамежливостта не е вродена, а се придобива. Срамежливите хора не са успели да усвоят социалните умения, които са необходими за създаването и развитието на успешни взаймоотношения с околните.
3/ подходът на социалното учене , разграничава три съществени аспекта на срамежливостта:
 страх
 дефицит на социални умения
 ирационални мисли
Според тях човек е срамежлив ако:
- смята себе си за срамежлив
- наблюденията показват, че в определени ситуации той е завзет от чувства на напрежение , подтиснатост, плахост, свитост, има поведенчески проблем / не знае какво да каже или направи/ и има отрицателни мисли за себе си.
2. Предпоставки за срамежливостта :
 Мотивация да се съдаде благоприятно впечатление – самосъзнанието т.е. насочването на вниманието навътре към себе си или навън къв ситуацията, до голяма степен ще определя срамежливостта , защото лицата с външно съзнание са по- чувствителни към оценките на другите. Потребността от одобрение също е важен фактор , защото лицата със силно развито чувство за одобрение са по-конформни , проявяват по-малка враждебност и т.н.
Хората, които се страхуват от отрицателни оценки също са загрижени за получаването на социално одбрение и избягване на неодобрението. Те са по-добри кандидати за по -често изпитване на срамежливост.
 Съмненията в способността да се себепредставиш , проявявщи се когато:
- е трудно да се определи как да се постигне удовлетворяващи реакции;
- вярваме , че знем как аудеторията ще реагира на определени образи, но не вярваме , че можем успешно да се справим с проектирането им.
Горе изброеуните предпоставки са именно пречки пред междуличностната ефективност.
ІІІ. Поведенчески фактори
1.Видове поведенческа терапия – характеристики:
1/ цялото човешко поведение се учи чрез едни и същи принципи
2/ поведението може да се отучва и променя т.е. неадаптивното поведение може да бъде отслабено , а адаптивното- засилвано , чрез използването на психологични принципи и особено тези на ученето.
3/ терапевтични техники – те са ясно и конкретно определени, така че са проверяеми.
4/ резултатът от терапията се оценява емпирично чрез измерими промени в поведението. Целите на терапията се определят индивидуално за всеки клиент.
5/ интервенциите се фокусират върху настоящето и се избират ,и адаптират съобразно конкретните проблеми на всеки.
ІV. Когнитивни фактори
Когнитивните стратегии целят промяна на начина на мислене за себе си , за другите и житейските ситуации. При тях консултантът приема, че проблемните емоции и наблюдаваното поведение са повлияни от ученето, убежденията , нагласите, мисленето и възприятието на човека.
1. Грешките в мисленето вероятно водят до дистресиращи емоции и проблемно поведение .
2. Целта при тези стратегии е да се промени неадаптивното поведение чрез промяна на фундаменталните когнитивни модели.
3. Основни системи за терапия – когнитивната теория на Арън Бек и рационално- емоционалната терапия на Елис.

Себеразкриване и себеутвърждаване

І. Себеразкриване – разкриване на начина ,по който реагираме на протичащата ситуация и даване информация за миналото , необходима за разбирането на реакциите на човека в настоящия момент.
Да се разкриваш означава да споделяш с другия по отношение на нещо, което той е казал или направил, да разменяш информация.
1. Основни измерения на поднасяната информация:
 количество и ширина на разкривания материал – хората споделят информация привлечени от “наградите”, които им се обещават, въпреки че осъзнават риска при споделяне.
 интимност и дълбочина на материала – разкриването на всеобхватна личностна черта е интимно например.
 положителна или отрицателна природа на разкриваната информация – социално желателни чувства и поведение се разкриват по- лесно отколкото социално нежелателните.
 разполагане във времето на себеразкриването – ако то не е разположено правилно във времето, ефекта който се предизвиква може да е отрицателен.
2.Функции на себеразкриването :
1/ преодоляване на страха – мълчанието е признак по скоро на слабост, силата се изразява в готовността да поемеш риск за изграждане на по- добра междуличността връзка , чрез себеразкриване;
2/ насърчаване на взаимността – когато единият разкрива детайли за себе си и другият е склонен също да разкрие себе си.
3/ започване на разговор:
Валериан Дерлега и нейни колеги подчертават, че взаимоотношенията се разват на три основни равнища:
- осъзнаване – двама души още не са взаимодействали, но осъзнават присъствието на другия.
- повърхностен контакт – размяна на повърхностна информация с цел да се прецени дали да се задълбочи връзката.
- взаимност – и двамата започват да разкриват мислите и чувствата си в по- интимен план.
4/ търсене на сходство, изразяване на интерес и загриженост за другия, споделяне на преживявания
- разкриването на информация за себе си служи и за признаване на взаимозависимостта между участниците в взаимодействието.
5/ изразяване на собствените гледища и подпомагане на себеекспресията
- чрез тази функция консултантът може да намали дистанцията между себе си и клиента и му помага да изрази с думи това, което го претеснява
6/ манипулиране и себепредставяне – себепредставянето представлява определен вид себеразкриване , чрез селективната употреба на личната информация контролира социалното взаимоотношение.
7/ засилване на познанията за себе си иподпомагане на социалното сравнение. Себеразкриването трябва да е уместно. Твърде голямото саморазкриване както и твърде малкото са вредни за междуличностните отношения, необходимо е да се намери “ златната среда”.
ІІ. Себеутвърждаване
1. Цели на себеутвърждаването:
a) повишаване на съзнанието за личните права ;
b) осъзнаване на различията между неутвърждаване, утвърждаване и агресивност;
c) усвояване на вербални иневербални умения, като умения да се отказва, да се искат услуги, отправят молби и т.н.
Себеутвърждаването се определя като “защитаване на личните права и изразяване на мислети и чувствата по директен , честен и уместен начин, който уважава правата на другите хора”.
Докато агресията също включва себеизразаване, което се характеризира с нарушаване правата на другите в опит да се достигнат собствените цели.
2. Типове себеутвърждаване
 емпатично – изразява чувствителност, разбиране и уважение към другия човек;
 ескалиращо – човек започва с минимално утвърждаване и ако отсрещната страна откликне, степента на себеутвърждаване постепенно се засилва ;
 конфронтационно – използва се когато нечии думи противоречат на делата на човека и включва открито съпоставяне пред него на обещаното, и направеното;
 утвърждаване от първо лице единствено число- човекът обективно описва поведението на другия и как то му е повлияло, какви чуства е предизвикало, и защо той трябва да го промени;
 директно и ндиректно – този подход зависи от типа човек. Директният подход е по -ефективен при хората желаещи да бъдат харесвани, но той по някога може да бъде разглеждан, като груб и обиден.

Основни проблеми и социални измерения на приписването на свойства

І Основни проблеми
Процесите на приписване на свойства, се обясняват с някакво предразположение. Действието и действащото лице се възприемат като причинна цялост. Затова процесите на приписване на свойства от този род са само част от възприемането и оценката на Другия. Приписването на дадено поведение на латентни черти е първият етап от създаването на впечатление на другата личност. Преди наблюдаващият да е достигнал до окончателна обща оценка , той трябва да е интегриранл всичката налична информация. След , което се предполага наличието на имплицирана теория / теория за личността/ от страна на наблюдаващия.
ІІ Социални измерения на приписването на свойства.
1. Социална категоризация.
Приписването на свойства се появява като по-скоро индивидуалистична тенденция, а не на междугрупово равнище / членовете на различни групи обясняват поведението на членовете на собствената си група и други социални групи/.Много изследвания насочват вниманието към един еквивалент на индивидуалните предубеждения, използвани от личността при приписването на свойствата , които имат своята основа в групата .Така ,че докато у отделните индивиди е установена тенденция събитията да се обясняват така, че да бъде благоприятно за тях. Членовете на една група също проявяват тенденция да приписват свойства, на склонността към положителни действия на членове на собствената си група .
2. Социално влияние – приписването на свойства в някои от рамките, които ни подсказва литературата за социалното влияние.Следователно може да се предположи, че при много примери индивидите не отговарят сами , а се опитват първо да разберат мнението на другите преди да се ангажират.
3. Социалната природа на онова , което се обяснява .
- обясняват се социални факти или социални условия.Което води до допускане, че в по-социалният контекст приписването на свойства може да предполага приминаване от обяснение , на индивидуалното поведение към обяснение на икономическите и социални различия между групите .
4. Социални представи.
- акцентират върху определените очаквания, които са основата на общите за членовете на дадена група или общество приписване на свойство.
* Идеята за изкупителната жертва – т.е. склонността да приписваме трудностите в една група /общество/ на интересите на малка група, на други лица , които лесно могат да бъдат идентифицирани и подчинени .

Ефективно слушане и изпращане на съобщения

І Основни детерминанти при слушането и изпращането на съобщения за по-добра ефективност са :
A. Намеренията и нагласите на слушателя, докато слуша и когато реагира .
B. Действителният подбор на думите и фразите в отговора на слушателя.
ІІ Функциите на умението да се слуша :
1. Фокусиране конкретно върху съобщенията предавани от партньора във взаимодействието.
2. Получаване на пълно и точно разбиране на казаното от партньора.
3. Предаване на интерес, загриженост и внимание .
4. Насърчаване на пълно , честно и открито изразяване .
5. Развитие на центриран върху другия подход по време на взаимодействието.
ІІІ Ефективните слушатели са активни – те слушат другия за да чуят :
1) Неговите преживявания , онова , което според него му се случва.
2) Неговите поведения – какво е успял или не да направи.
3) Неговите чувства предизвикани от преживяванията и поведението.
4) Гледната му точка ,когато говори за поведението, чувствата си .
 Прежививяванията , поведението и чувствата могат да бъдат явни или скрити.За да може човек да “чува” чувствата на другия първо е необходимо да е запознат с емоционалното състояние – как реагира тялото му .Добрите слушатели демонстрират внимание, без да желаят непрекъснато да се намесват и разказват собствените си преживявания.
ІV Видове слушане:
Активно и пасивно .
a) Активно – умение на слушащият да реагира вербално и невербално на информацията на разказващия, показвайки, че го слуша .
b) Пасивно – ограничава се до асимилирането на информация и даване на съвети без да се изрази съпричастност.
Категории слушане :
А/ слушане с разбиране – приемане на информация с цел да се добият знания за бъдеща употреба .
Б/ слушане - избирателно слушане на определени сигнали за отмора или забавление.
Оценъчно слушане – появявя се в ситуации на оказване на влияние върху нагласите на
слушателите. Целта е да се определят силните и слабите страни на защитаваната позиция.
Емпантично слушане- слушане и разбиране на гледната точка на партньора.
V Демонстриране на внимание при слушането чрез :
 Лицево изражение – предава информация дали човек се интересува от чутото.Лицевата експресия трудно се контролира.
 Погледът – много добро невербално средство за демонстриране на интереси.
! Прекаленото взиране , обаче има обратен ефект.
 Позата на тялото – изразява внимание , когато е релаксирана, открита и съчувствена. Тази рекасирана поза вдъхва увереност.
 Позоваване на минали изказвания – показател за ефективно слушане.
 Мълчанието – паузите дават възможност на говорещия да обмисли казаното и да реши дали да продължи да споделя.
Причини за мълчанието:
 Човекът е зает да преработва нещо .
 Може да му е трудно да продължи да говори – когато темата е твърде емоционално натоварена, говорещият се притеснява от реакциите си.
 Възможно е да не звае какво да каже.
VI Пречки пред ефективното слушане :
- Дихотомно слушане – когато говорят едновременно двама души, или слушателя се разсейва от накакъв “шум”.
- Невнимание – Ако слушателя има свои грижи не обръща внимание на казаното.
- Индивидуални деспозиции и предубеденостти . Липса на време, загриженост за собствените интереси.
- Психична установка – слушателя се влияе от преживяванията , мислите , ценностите си , както и от стереотипите , които си е изградил.
- Блокиране – проява се тогава когато слушателя не желае да продължи линията на разговора .Свързва се с отказ от ангажиране и отричане на чувствата , чрез изместване на темата , препращане или елиминиране възможността за комуникация.
VII Реагиране .
След като човек се е подготвил да слуша – психически и физически, той е готов и да реагира на подадената информация, по следните начини :
• Съветване и оценка – често пъти внушението , което носят е негативно / като желание за намеса в личния живот/ .
• Анализиране и интерпретиране – целта е говорещия да осъзнае дълбините на проблема си , но нерядко това може да има отрицателен ефект.
• Насърчение и подклрепа – трябва да се използва в подходящо време , прибързано изказано съчувствие води до негативни последици.
• Задаване на въпроси и сондиране – избягва се въпросът “Защо ?”.
• Парафразиране и разбиране – предпочита се когато :
 не сте сигурни какви са чувствата на говорещия .
 когато искате да сте сигурни, че говорещия чува онова , което говори .
 когато искате да уверите партньора , че наистина се опитвате да го разберете .
• Полови различия в реагирането :
 за жените разговорите са начин за създаване на връзка .
 за мъжете – те са средство за запазване на независимостта и статуса .
VIII Ефективно изпращане на съобщения .
1. Изисквания.
1.1. разбираемо съобщение .
1.2. достоверност на изпращащия.
1.3. обратна връзка за влиянието на съобщението върху рецеприента .
2. Насоки на изпращането на съобщения.
2.1. съобщенията да са в първо лице, единствено число .
2.2. конкретни и цялостни съобщения.
2.3. заявете положително намерение .
2.4. съобразете вербалните и невербалните си реакции.
2.5. изпращаите съобщенията си по всички комуникационни канали .
2.6. подобрете правилно стила на изразяване да съответства на нивото на партньора.
2.7. описвайте чувствата си и поведението на другите без да го оценяте .
2.8. обратна връзка.
3. Достоверността на съобщението, което се изпраща зависи от няколко фактора:
3.1. надежността му като източник на информация .
3.2. намеренията и мотивите му да са изградени открито и честно.
3.3. изразената топлота и дружелюбност .
3.4. мнението на мнозинството за изпращаното съобщение.
3.5. експертните му познания и умения по темата , която се обсъжда .
3.6. активна позиция.
Изготвил: Р. Младенова.