Стресът

[brr]

СТРЕС –
ПСИХОСОМАТИЧНИ АСПЕКТИ


Съсътавил: Б. Русева

Плаче мозакът, а сълзите са в
сърцето, черния дроб, стомаха...” –
е писал лекарят и психолог А. Лурия

Нашият организъм отразява всичко това, което ние старателно скриваме дори от самите себе си. Но рано или късно натрупалите се проблеми съобщават за себе си, проявявайки се във вид на едно или друго заболяване.
Факта, че тежките, леките или средните, временните или хроничните пренатоварвания могат да провоцират психични разстройства и различни заболявания не е новост. Знанието за това се съхранява в съкровищницата с опита на всички времена и народи и именно по тази причина във всички култури са се развили рируали за преодоляване на тежки пренатоварвания, свързани със смъртта на близки, сбогуване е любими хора и т. н. (1)
1) Понятията “стрес” и “стресов процес”.
Стреса е многозначно понятие; в него могат да бъдат разграничени поне четири значения (Nitsch, 1981).
• Стресът като събитие (UV). Стресът като ситуативен или дразнещ феномен във вид на възможни събития, свързани с напрежението, понякога се нарича стресор.
• Стресът като реакция (AV). Стресът като реакция на определени събития, понякога наричан стресова реакция, стресова емоция или стресово преживяване.
В тази сфера най-известна е идеята на Х. Селие, според който стресът е наименование на повишени физически и психически натоварвания, които предизвикват в организма неспецифични соматични, психофизични и биохимични реакции. Стресори се наричат онези вътрешни или външни дразнители, които предизвикват стрес, например много високи или много ниски температури, интоксикации, инфекции, шокови въздействия, травми, продължителни афекти (яд, страх, конфликти, фрустрации), претрупване на събития, свързани с голям риск, които се проявяват рядко и непредвидимо, продължителни високи изисквания. Реакцията на организма към продължителен стрес се основава на взаимодействието между кортикални, хипофизни и адренални компоненти и се изразява в един синдром, наречен общ адаптационен синдром (ОАС). Според Селие без значение каква е природата на стреса, общата реакция на тялото е сходна, макар че конкретните органи, които в крайна сметка се уреждат, могат да бъдат различни в зависимост от индивидуалното предразположение. Той поддържа идеята, че в основата на срива лежи механизмът на продължителното цялостно увеличение на активността на симпатиковата нервна система.Този синдром се състои от три стадия: 1. Реакция на тревога (предупреждение, мобилизиране на енергия), тоест индивидът реагира на сигнал, като навлиза в състояние на тревога; 2. Съпротивление (реакция на приспособяване към дразнителя посредствум противодействаща регулация). Този етап подготвя организма за борба с или за бягство от стресора. Ако нито една от двете реакции няма успех, индивидът се придвижва към 3. Изтощаване (разрушаване на приспособителната реакция при продължаващо мобилизиране на енергия). В последния случай на базата на дълготрайно напрежение се стига до значителни физиологични промени, които водят до вредно нарушаване на хомеостазата в организма и могат да се изразят в психосоматични заболявания. С други думи стресът може да доведе до телесни увреждания. Тялото проявява стресова реакция чрез повишаване на кръвното налягане, повишаване нивото на адреналина, променен пулс, повече червени кръвни телца, по-бавно храносмилане, хипертония и т. н. Според Селие известен стрес може да бъде и положително изживяване, а прекалено малко стрес е също толкова негативен. Той разграничава два типа стрес - еустрес, който е позитивен, приятен и дистрес - вреден, причинен от негативни фактори.
• Стресът като междинна променлива. Стресът като състояние между дразнителя (UV) и реакцията (AV), тоест междинен процес.
• Стресът като транзакционен процес. Стресът като процес на взаимодействие на човека с заобикалящия го свят. Лазарус и други (Lazarus & Launier, 1981) изхождат от това, че транзактния процес започва със специфичната оценка на дадено събитие и на собствените ресурси за справяне, в резултат на което понякога се образуват стресови емоции. След това следват адаптивните реакции (копинг). Стресът не е статично състояние, но представлява динамично събитие, което протича като постоянно и реципрочно взаимодействие (=транзакция) между индивида и заобикалящия го свят. (2)
По-нататък понятието стрес е било дефинирано (Selye, 1986) за сметка на въвеждането на понятията еустрес и дистрес.(3) Според Селие (7) стреса е неспецифичен отговор на организма на всяко едно предявено му изискване. За да се приеме това определение, първо е енобходимо да се обясни какво разбираме под думата - неспецифичен. Всяко предявено към организма изискване в определен смисъл е своеобразно или специфично. На студа ние треперим, за да отделим повече топлина, а кръвоносните съдове ни се стесняват, за да се намали загубата на топлина от повърхността на тялото. На силното слънце ние се потим и испаренията ни охлаждат. Ако сме изяли твърде много захар и съсържанието й в кръвта ни е над нормата, ние отделяме част и изгаряме останалата, така че нивото на захарта в кръвта ни се нормализира. Мускулното напрежение, напр. бягането нагоре по стълбите, предявява повишени изисквания към мускулатурата и сърдечно-съдовата система. Мускулите се нуждаят от допълнителен источник на енергия за тази необичайна работа и затовасърцебиенето става по-участено и по-силно, повишеното кръвно налягане разширява кръвоносните съдове и подобрява кръвоснабдяването на мускулите.
Всяко лекарство и хормон се характеризират със специфично действие. Хормона адреналин – ускорява пулса и повишава кръвното налягане, едновременно повдигайки нивото на захарта в кръвта, а хормона инсулин – понижава съдържанието на захарта. Въпреки това, каквито и изменения да предизвикват те в организма, всички тези агенти имат нещо общо. Те предявяват изисквания, насочени към промяна. Това изискване е неспецифично, то се състои в адаптация към възникващата трудност, каквато и да е тя.
С други думи, освен специфичния ефект, всички въздействащи на нас агенти предизвикват и неспецифичната потребност да се осъществят приспособителните функции и по този начин да се възстанови нормалното състояние. Тези функции са независими от специфичното въздействие. Неспецифичните изисквания, предявявани от въздействието като такива – това е и същността на стреса, според Селие.
Ако разглеждаме събитията в качеството на стресори, то те могат да бъдат систематизирани по размера на негативната значимост и по времето, необхдимо за адаптацията. В зависимост от това при изследването на стреса различават критични жизнени събития, травматичен стрес, ежедневен стрес или хроничен стрес.
Стресовите реакции могат да бъдат емоционални, физиологични и поведенчески. Типичните емоционални стресови реакции – страхът, тъгата или гнева; сред поведенческите – бягство, нападение и т. н.. Патерните на физиологичните реакции са много сложни и няма да ги обсъждаме в дадената работа.
Стресовите събития сами по себе си рядко стават причина за психични разстройства. Само в съчетание с различни вътрешни и външни фактори стресорите водят до неуспешна адаптация. Днес разполагаме с емпирични данни за някои от тези фактори.
Изходни пунктове са стресовите събития (стресорите). Главен опосредстващ фактор от страна на индивида е процеса на оценка, представляващ съждение за събитията от различни гледни точки (контролируемост, приписване на причини и т. н.). Оценките заедно с индивидуалните процеси на приспособяване към стреса и справянето с него в значителна степен определя вида и интензивността на стресовите реакции. Този процес може да се променя под влияние на сложното взаимодействие от личностови фактори, тенденции за справяне и стил на справяне, а също на такива променливи, като социална подкрепа и наличие на релевантни лица. Свойствата на личността и социалните признаци могат да способстват както за усилването, така и за отслабването на стресовата реакция, влияейки на нейния тип, интензивност и продължителност (Cohen, 1992; Lazarus & Folkman, 1984). Ще засилят ли тези фактори стреса или ще го намалят – това зависи от множество обстоятелства, в това число и от типа пренатоварване, но също и от особеностите на самите фактори и тяхното взаимодействие с другите видоизменящи или опосредстващи променливи.
2) Стресорите и тяхната връзка с психичните разстройства въобще.
2.1. Възможни връзки
Стресорите могат да оказват влияние върху психичните разстройства с ефекти от различен род:
• Причина. Стресора представлява необходимо и достатъчно условие за възникване на психично разстройство; други фактори на влияние е невъзможно да бъдат установени (Katschnig, 1980). (Например при посттравматичното стресово разстройство).
• Частна причина или кодетерминант. Този вариант е при случаите, когато за възникването на разстройствата допълнително се изискват и други фактори. Например диатез-стрес-модела предполага, че освен стресора за възникването на определено разстройство у индивида трябва да има и особена уязвимост.
• Прекратяващо действие. Стресорите могат да прекратят дадено вече съществуващо условие за възникване на разстройство, в резултат на което надвишава определено погранично значение и разстройството става очевидно. Подобна предотвратяваща функция може да съществува при много от проблемите в юношеството.
• Провокиращо действие. Стресорите могат да бъдат провокиращо събитие във фазата до началото на разстройството или – при продължително пренатоварване – стресовото събитие може в края на краищата да покачи нивото на пренатоварване над прага на резистентност и с това да способства за манифестацията на разстройството. (Например ако добавеното стресово събитие води до активация на дезадаптивни процеси за справяне и преработка и до превишаване на прага при вече налични продромални симптоми.
• Протективни спрямо разстройството функции. Стресовото събитие може понякога да доведе до активация на личностните и социални ресурси и дори до определена промяна на отношението към наличния психичен проблем.
Освен простите преки функции на стресовите събития имат значение и по-сложните връзки, отчитащи и други променливи. Освен това стресорите могат да поемат върху себе си функцията на управление на хода на вече съществуващо разстройство.

До момента най-интензивно е изследвана връзката между критичните жизнени събития и депресивните разстройства (Kessler, 1997). Въпреки че клиничния опит и теоретичните предположения (в часност – теорията на Айзенк за възникването на страха; психофизиологичната теория за паническото разстройство) сочат, че стресовите събития провокират множество тревожни разстройства, все пак емпириччната очевидносттук е по-малко еднозначна, отколкото по отношения на депресията. Освен това за множество тревожни разстройства отсъстват разработки, които да отговарят на методическите изисквания; с достатъчно ясни данни разполагаме само по отношение на паническото разстройство, агорафобията и натрапливите състояния (Edelman, 1992). Съгласно тези данни, тревожните разстройства и другите психопатологични симптоми могат да бъдат провокирани от травматичните житейски стресори при наличие на съответната предразположеност (Edelmann, 1992).
При шизофренията разполагаме с повече данни – съществуват множество методически удоволетворителни разработки, но и тук информацията е нееднозначна.
Въпреки интензивността на травматичните събития, тяхната крайна негатичва насоченост и мощните загуби, необходими за адаптацията, реакцийте на тези събития са до голяма степен различни. У повечето хора тези събития преминават след определен период от време (обикновено след от 4 до 6 седмици) или те биват преработени. Събитието и преживяванията се интегрират в Аз-концепцията. Но не бива да се залъгваме: все пак по принцип травмите остават след себе си забележими следи във формата на психични изменения, които разбира се не винаги се развиват до психично разстройство. Следва да се отчита факта, че разстройствата са много хетерогенни: разстройството може да настъпи по-бързо (след минути или часове) или по-бавно (след дни, седмици или месеци), да има средна или много силна изразеност, могат да бъдат засегнати различни психични системи и то за разлиен период от време.
Било е установено, че свързаната с военните действия акцентуация на личността се формира по пътя на напластяването на индивидуални прояви на акцентуации от довоенния период на нови характерологични черти, получени в резултат на специфично въздействие на боен стрес, което води до възникване на вътрешноличностен конфликт: социално нравствената позиция, формирана в условията на бойните действия, се отхвърля от обществото в мирно време. Трансформацията на личностните характеристики на участника във военни действия се случва значително по-бързо, отколкото формираето на акцентуации в мирно време и нейно следствие става перциалната дисхармония на личността, проявяваща се предимно в поведенчески девиации. В условията на продължително участие във война се закрепят черти на хронична тревожност и импулсивност.(4)
Изледването на Н. В. Короткова е потвърдило, че у ветераните участвали в локални войни значително повече са изразени тревожната и възбудимата акцентуации.
Съотнасянето на продължителността на психотравмиращите събития и наличието на указаните разстройства е показало достоверна връзка между посттравматичното стресово разстройство и дължината на психотравмиращото събитие.
Под въздействие на травматичния стрес се наблюдава тенденция към изопачаване на жизнената перспектива, която се утежнява с ръста на показателите на травматизация. Открито е, че в случай на военна травма най-деформиран се оказва емоционалния компонент на бъдещата перспектива. В часност променено се оказва емоционалното отношение към бъдещето: индивидите описват жизнената си перспектива като зависеща от обстоятелствата, караща ги да се тревожат – такава, на която е невъзможно да повлияят. Също така намалява способността на такива хора да стровт предсказуемо бъдеще (когнитивен компонент).(5)
В системите МКБ-10 и DSM-IV се съдържат диагностичните критерии, които класифицират реакциите спрямо травматичните събития. В МКБ-10 стресовите разстройства и нарушенията на адаптацията се кодират в групата от разстройства F43; сред тях различават остри стресови реакции (продължителност: часове, дни), разстройства на адаптацията (продължителност: седмици, < 6 месеца), посттравматично стресово разстройство (настъпва с латентен период; продължителност – всякаква). В допълнение към групата F43 има значение и друга група, описваща хроничните промени на личността след преживяването на катастрофа (F62.0). Освен стресовите разстройства и разстройствата на адаптацията, обозначени в МКБ-10 и DSM-IV у жертвите на тежкия стрес могат да бъдат наблюдавани и други психични разстройства и реакции.
Най-интензивно е било изследвано т. нар. посттравматично стресово разстройство (PTSD).
Емпиричните разработки показват, че вреда на здравето и психиката могат да нанасят интензивните повече или по-малко кратки жизнени събития, а също и продължителните последици от дискретните пренатоварвания, както и хроничните пренатоварвания. Това се отнася както по отношение на симптомите въобще (Pesrlin, 1982), така и по отношение на специфичните психични разстройства, в частност, за които най-напред са били изследвани междуличностните хронични пренатоварвания (напр. шизофрения: Leff, 1996; депресивни разстройства: Gilbert, 1992).
3) Физиологични симптоми, характерни за синдрома на професионалното изпепеляване (6) - хронична умора, чести продължителни настинки, главоболие, разстройство на съня, язви, гастроинтестинални разстройства, загуба на тегло, изостряне на съществуващи заболявания, нараняване в резултат на повишено рисково поведение, мускулни болки, усилен предменструален период, повишена консумация на никотин, кофеин, алкохол и медикаменти.
4) Други прояви и последствия на стреса:
1. Физиологични.
- непосредствени - последствия, които са директно под въздействията на стимула. Хората се различават по вида реакции - кръвна захар, дишане, пулс и пр.
- дълговременни - психосоматични заболявания. Селие твърди, че язвата се дължи на стрес; сърдечно-съдови и респираторни заболявания; хипертония и пр. Още: стомашно-чревни заболявания, рак, артрит, главоболия, кожни разстройства, физическо напрежение, смърт.
2. Психологически прояви. Хората, които преживяват стрес, са много по-депресивни, с висока тревожност, понижава се самооценката, неудовлетвореност от работата; скука; психична умора; отчуждение; психози; потискане и загуба на концентрация; спад в лоялността и привързаността; крайна форма- чувство на тотална безпомощност, чувство на безпомощност.
3. Поведенчески прояви. Засилена употреба на алкохол, промяна в навиците на хранене(преяждане и недохранване), тикове, крачене напред- назад, лоши междуличностни отношения, самоубийство или опити за самоубийство; увеличаване количеството на цигарите. Всички тези прояви водят до оттегляне на личността.
Като заключение може да се обобщи, че стреса води до множество заболявания (язва, хипертония и т. н.) и психични разстройства (сексуални разстройства, депресия и т. н.) , като факторите, променящи връзката между тях и стреса могат да бъдат следните: преддиспозиция, условия на средата на живот, особености на личността, копинг, социалната мрежа и социалната подкрепа, профилактика на заболяванията и психичните разстройства.




ЛИТЕРАТУРА:
1. M. Перре, У. Бауман, Клиническая психология, 2-ое изд., М. 2003 г., стр. 358-388.
2. Пак там. Стр. 359.
3. Ханс Селие, Стрес без дистрес, 1982 г.
4. Вопросы психологии, май-июнь 2004 г., №3, М., стр. 93-102.
5. Психологический журнал, 2004 г., том 25, №3, стр. 44-52.
6. д-р Кр. Даскалов, д-р Д. Циркова, д-р Янакиев, Прояви на професионален стрес и фактори на средата в БА, ЦВПП, 2004 г.
10. Хрестоматия, Психические состояния, С. П., 2000, с. 424-454.