Уилям Джеймс

[brr]

Уилям Джеймс


Роден на 11 януари 1842 г., умира на 16 август 1910 г. Американски философ и психолог, един от основателите на прагматизма и функционалната психология. Получава медицинско и естественонаучно образования в харвардския университет на САЩ и в Германия. Професор по философия и психология в харвардския университет. Заедно с Мюнстерберг организира в САЩ лаборатория по практическа психология (Харвардски университет, 1892 г.).
Първоначално психологическите възгледи на Джеймс се развивали в рамките на “психологията на съзнанието” на Вунд. Но в първия си голям труд (“Принципите в психологията”, 1890 г.) той се изявява против атомизма на класическата асоциативна психология и развива представата за съзнанието като за “поток” от непрекъснато сменящи един друг цялостни индивидуални психични състояния, от който човек отделя “група от чувствени елементи”, които съставляват след това “реалния му свят”. Джеймс е разглеждал съзнанието от гледна точка на неговата “Функционална” ценност за живота на човека, като едно от оръдията за биологическо приспособяване на индивида. Във връзка с това, той отделял голямо внимание на ролята на инстинктите и емоциите, индивидуалните физиологични особености на човека.
Джеймс включва в личността, освен “чистото Аз”, също и “емпирическо Аз”, което съставлява не само това, което човек смята, че е самият той, но и всичко това, което той смята, че може да му принадлежи: собствения му дом, близките му и т. н. По отношение на всичко това човек изпитва същите чувства, каквито изпитва и към самия себе си. (Загубата на доброто име, на репутацията била разглеждана като загуба на част от собствения Аз).
Широко разпространение получава формулираната от него в 1884 г. теория за емоциите. Редица интересни разработки на Джеймс били посветени на научно практическия анализ на религията.
“psylist.net”