ТРАНСКУЛУРНА СУПЕРВИЗИЯ

[admin]

ТРАНСКУЛУРНА СУПЕРВИЗИЯ

СЪДЪРЖАНИЕ:

1. Увод.
2. Разбиране на културата.
3. Осъзнаване на културните и другите различия при супервизията.
4. Власт и различия.
5. Седем измерения на различията.
6. Заключение.
7. Използвана литература.

1. Увод.

В работата ще се съсредоточа върху сензитивността и осъзнаването, необходими при работа с хора, които принадлежат към различни групови малцинства. Ще засегна въпроса за това как да се използва сензитивността и осъзнаването и към хората от собствената култура, как да поставяме себе си на мястото на другите. Малцинствата често се подлагат на дискриминация, поради различията им спрямо мнозинството. Акцентът е поставен върху културата, доколкото в нея се отразяват и расовите, и етничаските, и класовите, и много други различия.
Въпреки, че е много важно да правим стъпки към разбирането на другите култури, не по-малко важно е да изследваме степента си на откритост към разбирането на другите. Това е необходимо донякъде поради факта, че ние често допускаме, че отворената нагласа към изучаване означава, че самите ние оставаме живи и непредсказуеми, а не сведени до някаква формула; а също, защото ако ние действително уважаваме, а не отричаме културните различия, то сме длъжни да намерим начин да водим диалог чрез тези различия. Ако виждаме задачата си в това да разберем особеностите на другите, то никакъв диалог в действителност не може да се случи. Самите ние ще отсъстваме. Което в супервизорските отношения означава, че трябва не само да изследваме различията в отношенията между клиента и терапевта, но и да бъдем открити към изследването на себе си и собствените отношения с нашите супервизори.
Тейлор (Tylor, 1991) определя три начина за реагиране спрямо културата:
- Универсалист - отрича важността на културата и вижда причината за различията в различните характери. В консултирането този тип разбира различията като индивидуална патология.
- Партикуларист - приписва всички различия на културата.
- Трансценденталист - характерно е разбирането, че съществуват различия, които могат да бъдат открити между хората на основание на тяхната принадлежност към дадена култура, раса, пол или клас, но не по-малко важно е да се разбира и другото - всички тези различия реално се проявяват чрез уникален избор, извършван от члена на дадената група (Coleman, 1999).
Елефтериадо (Eleftheriadou, 1994) прави разлика между кроскултурната и транскултурна работа. В първия случай ние, "за да разберем другия, използваме нашата собствена понятийна система, като не излизаме от рамките на собствения възглед за света", докато транскултурната работа "изисква от консултанта работа извън рамките на културните различия" и в този случай е необходимо да се действа, изхождайки от светогледа на другия човек или група.
Изключително сложен е въпроса за властта и авторитета. Отношенията в супервизията изначално са по-сложни, което произтича и от този аспект, тъй като авторитета е неотделим от ролята на супервизора. В работата с различията, динамиката на властта още повече се усложнява поради нерешения въпрос за властта между групите на малцинствата и противоположните им.
Важното е да се разбере, че в супервизията е необходимо да се отчитат културните и другите различия.

2. Разбиране на културата.

Ясно е, че културните различия могат да доведат до неразбиране и грешки в процеса както на терапия, така и на супервизия, но какво именно разбираме под думата "култура"?
Разбирането за културата на нашите клиенти е необходимо да включва и разбиране на нашите собствени културални понятия и вярвания. Културата е не само съществуваща вътре в нас, но и това, което ние имаме, тя е по-скоро средата, в която живеем. Културата влияе най-вече не на това, което мислим, а на това как мислим, въпреки, че и съдържанието на нашите мисли, може да се проявява като резултат от културални понятия.
Ховкинс (Howkins, 1994c, 1997) предлага пет степенен модел на културата, всяко от нивата на който влияе върху по-долу стоящите нива:
1). Продукти: ритуали, символи, изкуство, сгради, политика и т. н.
2). Поведение: поведенчески патерни и патерни на отношенията, културни норми.
3). Светоглед: възглед за света и интерпретация на опита.
4). Емоционалност: чувствени патерни, придаващи значение на събитията.
5). Мотивационни корени: основни подбуди, движещи постъпките.
И етническите групи и различните подгрупи по признаците пол, социален клас, сексуална ориентация и т. н., имат различни културални норми. Дж. Райд (Ryde, 1977) описва два параметъра, стоящи в основата на разликите на тези норми:
- континуум между ценността на индивидуалния опит и ценността на групата;
- континуум между емоционалната изразителност и емоционалната сдържаност.
За да се изледва взаимодействието на тези параметри, те могат да бъдат представени като на рис. 1.1. По този начин можем да анализираме дадена култура в съответствие с дадената схема, което ще ни даде възможност да видим нейното положение на двата гореспоменати континуума. (Например по-голямата част от британската и северно-европейската култури ще се отнесат към квадранта индивидуалност/емоционална сдържаност).

Рис. 1.1. Измерения на културните норми (Ryde, 1997).

________________Индивид


Емоционална_______________Емоционална
изразителност ______________ сдържаност


_________________Група

Други аспекти, разгледани от някои автори включват: йерархичност, саморазкриване, насоченост навътре или навън, ориентация към причината или към резултата, универсализъм или партикуларизъм, възприятието за време като последователност или като едномоментност.

3. Осъзнаване на културните и другите различия при супервизията.

В супервизията съществуват минимум три нива на отношенията (клиент-супервизируем, супевизируем-супервизор, клиент-супервизор), които още повече се усложняват в резултат на културните различия. Всеки от тримата (при групова супервизия и повече) участници може да се окаже принадлежащ към друга култура, както и тримата могат да бъдат представители на различни култури. В ситуации, когато клиента съдържа отличаващ се културален опит е особено важно супервизора и супервизируемия да не встъпват в таен съюз на неправилното разбиране на факторите, базиращи се по-скоро на културата, отколкото на личностния склад.
Когато малка етническа група съществува вътре в доминантна култура, често се случва някои представители да осещат проблема на различието като се опитват да принадлежат едновременно и към двете групи.
Възприятието на културалните различия чсто започва с възприятието на физическите характеристики: цвят на кожата, форма на носа, и т. н. Доминиращата група често жестоко критикува тези, които реално или видимо се различават от нея, което кара хората да крият различията си или да ги отричат. Затова е важно да се забелязват и уважават различията, дори когато те биват отричани.
Другите аспекти на културалната принадлежност могат да не бъдат толкова забележими, но все пак се явяват причина за не по-малко отчуждение и неприемане от останалите, нехарактеризиращи се с тях. Предразсъдъците остават и така или иначе присъстват, осъзнато или не както у супервизора така и у супервизируемия.

4. Власт и различия.

Преобладаващата култура обикновено притежава повече власт и това неравенство по въпроса за властта не може да не се отрази върху професионалните отношения, в това отношение и върху отношенията между супервизируемия и неговите клиенти.
За да продължим по-нататък ще разгледаме схемата, демонстрираща сложната динамика на властта, неизбежно присъстваща в транскултурната супервизия. По върховете на триъгълника са разположени различните типове власт (вж. рис. 1.2.)
Рис. 1.2. Динамиката на властта в транскултуралната супервизия.

______________________________Ролева власт



________________Културална_________________Лична власт
__________________власт

Ролевата власт означава власт, неотделима от ролята на супервизора. Този тип власт включва в себе си това, което бива наричано законна власт (присъща на дадената роля), принуждаваща и награждаваща власт и ресурсна власт (French and Raven, 1967; Kadushin, 1992).
Културална власт - възниква от принадлежността към доминантната социална или етническа група.
Лична власт - изхожда от индивидуалната личностна сила, която може да превъзхожда властта, дадена на човека от ролята или културата. Този вид власт има отношение към уважението на компетентността, точно както и към силата на личността на този човек. Типа съответства на това, което Френч и Равен (French and Raven, 1967) наричат власт на авторитета, възникваща от желанието на супервизируемия да се идентифицира със своя супервизор, да прилича на него.
Когато всиките три източника на власт едновременно присъстват у един човек, нейния ефект може да бъде прекален. Културалната и/или личната власт не е задължително да присъства у супервизора. Когато все пак това се случва, динамиката на властта може да се окаже опростена, но съществува опасност от злоупотребяване със властта или даже от преувеличаването й, доколкото тя в този случай се възприема като нещо само по себе си подразбиращо се. Когато супервизора не притежава културална и/или лична власт, може да се наблюдава конфликт при установяване на авторитета или стремеж към подчертаване на наличната власт. При всеки случай най-добре е да се изследват отношенията на властта в супервизията, отколкото да се игнорират.
Доколкото у някои супервизори властта и авторитета не се появяват автоматично във връзка с принадлежността им към културното мнозинство, то за тях като най-подходящ начин остава увеличаването на собствената власт чрез ролята им. Обучаването на правилно използване на собствената власт и в същото време съхраняването на чувствителността към различните аспекти на използване на властта в супервизорските отношения - е важна и трудна задача.

5. Седем измерения на различията.

Седемте измерения на супервизията могат да се използват с цел развитие на способността на супервизора за фокусиране върху културните различия между клиента, терапевта и супервизора, а също и върху културалната динамика и динамиката на властта, играеща роля и в двете системи от отношения.
Измерение 1: при него фокуса е върху културата на клиента и негович контекст. На това ниво могат да бъдат изследвани някакви културно обусловени особености от поведението на клиента (например, избягването на очен контакт).
Измерение 2: изследване на пътищата на реагиране, на културалните различия, на скритите културални нагласи, характерни за интервенцията на супервизируемия.
Измерение 3: култура на отношенията между супервизируемия и неговия клиент: как културния материал се проявява в процеса на работа, включвайки "безсъзнателната супервизия" (Gasement, 1985), с помощта на която могат да бъдат коригирани подходите на работа.
Измерение 4: фокус върху културалните предубеждения на супервизируемия. Изследване на контрапреноса на супервизируемия, който вероятно се проявява като отговор на културалния материал (например, фантазии с расистко съдържание).
Измерение 5: акцент върху трудностите в динамиката на отношенията между клиента и супервизируемия, проявяващи се във връзка с културалните различия между тях и тяхното отражение в отношенията в процеса на супервизия. Изследване на културалните различия между супервизируемия и супервизора.
Измерение 6: фокус върху собствените културални предразсъдъци на супервизора и върху контрапреноса на супервизора, който може да възникне като реакция на културния материал.
Измерение 7: изследване на културалните норми и предубеждения в по-широк контекст на работа, особено в организационната, социалната и политическата сфера. Тези норми могат да включват расизъм и практика на подтискане.

6. Заключение.

Работата с културални различия предявява строги изисквания. Често тя е пълна с трудности, особено когато културалните различия дулго време са били отричани и игнорирани. И въпреки това е важно да се продължава тази работа, особено в днешните мултикултурални общества.
Различията, често прикривани под лозунга "равни възможности", вероятно поради неравномерното разпределение на властта, което често се отрича или не се осъзнава, са твърде разнообразни и понякога се преживяват твърде болезнено или водят до конфликти. Спектъра на различията започва с крайности от типа на расовата ненавист, водеща до многобройна смърт в малцинствените групи, включвайки етническите и други групи, и завършва с по-слабо изразените, но също много опасни предубеждения относно местоработата, образованието, професията. Необходими са прости препоръки, за да се изгладят тези тежки конфликти. Много от тези препоръки като използване на "правилните" думи, са помогнали да се привлече вниманието към съществуващите неравенства. Съществува опасност обаче, простото настояване за коректно поведение да не доведе до нищо ново, единствено до подтискане на реални чувства и затруднения на цялостното им изследване, поради страх от осъждане. Откритото и дружелюбно отношение може да доведе до дълбоко разбиране на тези въпроси и изследване на различията.
Супервизорските сесии, в които намират място тези чувства, явяващи се неразделна част от нашето културно наследство, проправят път на откритото изследване, в процеса на което тези чувства могат да се приемат и изменят. В такава супервизия не се подлага на съмнение ползата на суперризируемия, имащ предразсъдъци или културно нечувствителни убеждения. Най-желан резултат ще са измененията, настъпващи в негвите нагласи.

Използвана литература:

1. Супервизия. Индивидуальный, групповой и организационный подходы, П. Ховкинс и Р. Шохет, С.П., 2002, стр. 153-182.

Разработка на темата: Блага Русева