СКРЪБ

[brr]

Стадии на скръбта

При неочаквана загуба на здравето, хората обикновено реагират по няколко начина. От една страна, те могат да се вкопчат в живота и да използват всякакви средства, за да останат живи. От друга страна – да приемат ситуацията като неизбежна и да я очакват. Накрая, трети вид реакция може да е приемането на смъртта като очевидна вероятност. Най-много проблеми предизвиква втората реакция, защото води до апатия, потъване в болестта, тежко преживяване за болния. Тя провокира близките и социалния асистент да обръщат по-често и по-специално внимание на емоционалното състояние на болния.
Известяването за смъртта на близък, приятел или роднина, както и вестта за опасна и трудно лечима болест обикновено прави хората тревожни и ги кара да реагират по начин, наречен скръб.
Смъртта на близък човек е разтърсваща, напълно безвъзвратна. Единствените промени, които настъпват, са тези, които се отнасят до страдащите от загубата.
Всеки човек преживява тъгата по свой начин. С някои загуби човек се примирява по-лесно, с други - никога. Човек дори свиква да живее с усещането за непълнота и тъга.
Всеки човек, загубил близък, преживява състояние на скръб, която може да бъде описана като процес на преминаване през различни стадии на тъга. Най-общо, различните стадии за справяне с траура включват:
1. Отричане на загубата и лична изолация;
2. Гняв към себе си, света, другите и напусналия живота;
3. Преговаряне (пазарене) с цел постигане на облекчено съществуване;
4. Депресия при осъзнаване на загубата;
5. Приемане на загубата.
Отричането и изолацията се описват със следните възклицания: “Не, не аз, това не може да бъде ...” Такова трескаво отричане, следва обикновено научаването на лошата прогноза, ако болният не е готов да я чуе. Поради страх и заплаха за спокойното си съществуване човек се затваря в себе си и се изолира от близките си. Започва да избягва близки, не разговаря с познати, бърза да се отдалечи при среща с тях; не допуска никого до себе си; отговаря само с кратки реплики, а на въпроси, свързани със състоянието му, насочва разговора към други теми, като времето, културните събития, проблемите на други хора.
Социалният асистент, както и близките трябва да знаят, че следва колкото е възможно повече да докосват болния човек. Понякога е нужна една прегръдка или поглаждане по главата, за да се предизвика реакция на сълзи и на самосъжаление. В този момент повечето хора започват да се чувстват малки и беззащитни и ако успеят да заплачат преминават към следващата фаза.
Гневът се изразява във въпроса “Защо аз... защо не той?” Гневът на болния, научил диагнозата си, може да бъде много силен. Той се отнася към професионалистите критично (”докторите просто не ги бива”), но и към човека, който се грижи за него. За социалните асистенти е важно да се въоръжат с търпение и да изслушват, без да се впускат в коментари и спорове.
Преговарянето (пазарене) най-често се прави с цел отсрочка, търси се допълнително време за живот. Такива са обикновено обещанията за “живот отдаден на Бога”, за по-морално съществуване, за отдаденост на безкористни идеи.
Депресията в трудните моменти, които придружават заболяването, е неизбежна. С напредване на болестта се засилва чувството за тъга и вина. Първоначалната реакция на помагащите е търсене на развлечения, обръщане на внимание върху разнообразни и хубави неща. Но понякога е необходимо и да се потъгува заедно със страдащия, което може да се изрази в докосване на ръката, погалване по главата или мълчаливо присъствие. В тази фаза е много важно болният да бъде изслушан и неговите преживявания да бъдат приети.
Приемане факта на загубата. Това става възможно, ако болният е имал достатъчно време, получил е известна помощ за преодоляване на гореописаните стадии и сам е достигнал до виждането, че иска да има покой.

Умения за работа с тежко болни
Уменията на социалния асистент за работа с тежко болен изискват прекарване на повече време с болния, точност на посещенията, честно отношение, подкрепа и търпение.
Социалните асистенти трябва да се постараят да са по-често при болния. Посещенията е добре да бъдат всекидневни и по едно и също време. Така се помага на болния да получава сигурност и спокойствие, че е обгрижван. Много важен е физическият контакт, който може да се изрази във хващане на ръцете, галене по главата, и др.
Честността в отношенията изисква да не се крие истината за болестта, особено ако потребителят попита и заяви желание да говори за чувствата и преживяванията си. Един от основните принципи при помагането на тежко болни хора е - ако те попитат – да не скриваш истината за болестта. Изследванията показват, че хората със сериозна диагноза винаги усещат наближаващата смърт. Ако един тежко болен клиент попита социалния си асистент какво става с него и асистентът бъде неискрен в отговора си, доверието между тях ще се срине. И точно в момента, когато потребителят ще има най-голяма нужда от това да разговоря за случващото се с него и от съответна емоционална подкрепа, той ще се разочарова от социалния си асистент и няма да може да разчита на него.
Едно от основните човешки е правото да знаеш за истината за своето заболяване. Израз на криворазбрана хуманност е диагнозата да се крие. Разбира се, най-удачно е тя да бъде съобщена от лекар, но това може да направи и социалният асистент, ако знае със сигурност тази диагноза и ако потребителят заяви желание да говори за нея.
Смъртта на клиент или работата с умиращ клиент е много тежка. Социалният асистент, който работи с подобни клиенти трябва непременно да има възможност да обсъжда и споделя чувствата си със социални работници. Така ще се предпази от вземане на грешни решения и ще съумява да “преотстъпва” част от натрупаните проблеми и тежестта на вземане на решения на професионалиста, с когото се консултира.
http://www.sanebg.org/pagesbg/poroducts@Naruchnik_final.doc

[trifon]

Благодаря ти Блага - за ценната публикация. Точно това ми беше необходимо в момент на криза на идеи и осъзнаване на това какво трябва да се пише за Посттравматично стресово разстройсто и загуба.

[brr]

Радвам се, че съм ти помогнала. За ПТСР виж книгата на Е. Тик: http://www.psichologia.net/forum/viewtopic.php?t=92 - много е добра, има интересен възглед.