Социална фобия

[bona-fied]

От 7 години страдам от тревожно разстройство, което аз описвам, като свързано със социалното общуване и проявяващо се в различни социални ситуации.От 6 години пия антидепресант и имах голямо подобрение, но наскоро се влоших отново и съм отчаяна.Сдобих се с почти непрестанно безпокойство от предстояща соц. ситуация, в която ще се разтреперя неудържимо, ще блокирам и ще ме помислят за луда, ще изгубя работата си. Моля за помощ и ако има хора в подобно състояние да ми пишат.

[brr]

Здравейте, от София ли сте? Работите ли със Скайп? Пишете ми в Скайп, можете да ме намерите на "blaga_ruseva".

[bona-fied]

Здравейте, радвам се че ми писахте! Всъщност живея в Перник, но работя тук, в София, в близост до Руски паметник.За съжаление нямам Скайп, пиша през работно време.Ако има някакъв друг начин за връзка..

[bona-fied]

Благодаря за предоставеният телефон.Той за записване на час при вас ли е?Как стоят нещата точно?В момента съм на медикаментозно лечение, дори отидох при нов психиатър вчера и ми предписа смяна на антидепресанта(дано премине гладко ) и на транквиланта, но аз мисля, че имам нужда от повече внимание, може би от провеждане на вид психотерапия(казват, че в моето състояние поведенческо-когнитивната терапия вършела чудеса) или..незнам и аз вече, но само с лекарства не бих искала да се поддържам цял живот или няма друг изход?? Не провеждате ли онлайн сесии?

[brr]

Ако желаете заповядайте в кабинета.
Относно медикаментите Ви предлагам да продължавате да ги взимате, убедена съм, че те ще помогнат. Но не очаквайте моментално решение. Ефектът е малко по-бавен, но такъв ще има. Стриктно спазвайте съветите на лекъря и периодично се консултирайте с него относно типа медикамент, дозата му.
Оn-line консултации предлагаме, но временно не работят. Ще говоря с колегата да видя защо не работят към момента. Тук е адресът по принцип: http://psychology-bg.com/consult/
Успех!

[bona-fied]

[brr]

Здравейте,

Относно зъболекаря: дръжте се! Има и медикаменти които помагат ако се пият непосредствено преди панич. пристъп. Консултирайте се за тях с лекаря, за да можете по-спокойничко да отидете на зъболекар. Зъбите са важно нещо!

Относно медикаментозното лечение: то при такава симптоматика е задължително, като медикаментозното лечение не изключва психотерапията (двата подхода се допълват, а не се изключват).

Най-добри са комбинираните подходи при справяне с такъв род проблеми.

Б. Русева

[bona-fied]

Благодаря Ви отново, стискайте палци Беше ми неудобно да притеснявам непрекъснато психиатърката си, но явно трябва, тъй като имам доста въпроси и неясноти.Има нещо, което доста ме озадачава, как например един антидепресант(Сероксат) ме повлиява и се чувствам чудесно , приемайки го в продължение на 6 години и в един момент сякаш спира да действа, появява се проблема отново и се налага да се смени, но се сменя с такъв ,който е от същата група на инхибитори на обратното залавяне на серотонина(Золофт, в случая)..Какво им е различното..?!Може би съм доста невежа, но.. Хубав ден Ви желая, на вас и целия екип, тук чувствам някаква много приятна атмосфера и добронамереност!

[brr]

Здравейте,
Радвам се, че Ви харесва при нас.

Относно медикаментите - задължително е добре да се консултирате относно дозировката и типа на лекарството с психиатър и то периодично. Понякога медикамента се сменя поради страничните му ефекти, а и поради това, че ефекта не е очакваният.
Сероксат и Золофт се прилагат при различна симптоматика, вярвам, че щом са Ви го приписали е добре да спазвате препоръките, като изчакате да видите ефекта на лекарството. След което задължително дайте обратна връзка на лекарката Ви.

[bona-fied]

Предписват се при различна симптомитика ли..ами че аз общо взето имам същата симптоматика и отпреди тези 6 години, в които бях добре... На този въпрос може би ще ми отговори най-точно фармацевт или самия психиатър.. Ами имам среща с последния след месец, откакто почнах лечение със Золофт(тя каза, че дотогава нямало база за разговор, трябвало да се изчака да се види действието на лекарството), но ако не е "моето" лекарство и трябва пак да сменим(а през това време пиейки Ривотрила,за да тушира стран. им ефекти може и да се пристрастя ) и нещо ще стана като опитно зайче.. Да Ви кажа имам вече усещането(особено след рецидива и това което прочетох в нета), че от тези тревожни разстройства ако има изобщо излекуване, то е много рядко..иначе сме обречени ,като диабетиците(незнам дали е удачно сравнението, но..) да си приемаме медикаментите цял живот и това е..А недай си Боже да останем без тях поради някаква причина, какввато и да е.. Някои казват, прояви инат или стискай зъби, опитай без лекарствата..ами че то от стискане на зъби, не само ще ги счупя ..но и от силното безпокойство започват да ме болят физически различни органи, напрягам неимоверно организма си, да оставим настрана че действам малко неадекватно, тъй като съм във вихъра на паниката си...Нито виждам тогава, нито чувам..просто се капсулирам сякаш в тревожността си и никаква друга мисъл не може да провирее в заливащия се в адреналин мозък..Затова съм и малко скептична към психотерапията..защото хубаво, ще започнат да ми действат лекарствата, примерно и ще започна да посещавам и психотерапевтични сеанси с цел пълно излекуване, избягване на рецидив и спиране постепенно на медикаментозното лечение във времето..Но аз тогава ще бъда спокойна, няма да мога точно да обясня уксещанията си по време на криза, сигурно..или пък слушайки и приказвайки с терапевта ще ми олеква за момент, ще проумявам някои неща, ще мисля ,че всичко е зад гърба ми..докато не дойде отново СТРАХА и не помете всички събирани старателно съвети, умности, заключения и планове..

[brr]

Антидересантите водят до подобрение при минимум 80% от хората, страдащи от панически пристъпи. При около 40% от хората е налице видимо или цялостно излекуване, при това подобрението може да продължи 4 години и повече. В същото време самите медикаменти не винаги са достатъчни за преодоляване на паническото разстройство с агарофобията. За такива хора се смята за най-ефективно съчетанието на антидепресантите с когнитивно-поведенческата терапия.
Ето защо, ако проблемът продължава да стои, въпреки приемането на медикаменти, Ви съветвам да вземете мерки и да започнете да посещавате и психолог.

[bona-fied]

Трудностите са за намиране на правилния за самия човек психолог, продължителността на лечение и от финансово естество понякога.Тук се прибавя и скептицизма ми относно психотерапията..но ще се наложи да опитам..
"При около 40% от хората е налице видимо или цялостно излекуване, при това подобрението може да продължи 4 години и повече." А защо не завинаги?!?

[brr]

Мислете оптимистично и просто правете това, което е по силите Ви и възможностите Ви към момента.

Този проблем има и решение.