Теории за произхода на агресивността

brr

Р Е Ф Е Р А Т

От
Николай Димитров Зяпков

Тема:

Теории за произхода на агресивността. Психологичен подход. Теории за агресивните подбуди. Когнитивни теории за агресивността. Теория за социалното научаване в социализацията на агресивността.

В напрегнатото и забързано ежедневие, в което човек е принуден да живее все по – често е принуден да се сблъсква с актове на „Агресия”. Недостатъчната информираност и пренебрегването на това понятие, води до увеличаване нивото на „Агресия” сред обществото.
Този реферат има за цел да разгледа произхода и теориите за човешката „Агресия”.
Ще започна с няколко дефиниции на понятието „Агресия”. Според А. Бъс агресията е реакция, която предава вредни стимули на друг организъм. За него атаката е по – ефективен възбудител на агресията, отколкото фрустрацията. /по Цоков. П 2001г/
Р. Барон твърди, че агресията трябва да се разглежда като модел за поведение, а не като емоция, мотив или установка. Понятието „Агресия” често се свързва с негативни емоции (гняв, злоба) с мотиви (оскърбление, увреди) и с негативни установки( полови, расови). Не е задължително обаче агресивните дейци да ненавиждат или да не симпатизират на тези, към които е насочено действието. Често агресивните действия могат да причинят вреди и страдание на хора към който имаме положително отношение (семейството).
/по Барон. Р & Ричардсон. Д. 1999г/

К. Дюркен разглежда агресията като поведение и насочва дефиницията на понятието в три посоки :
1. Можем да посочим примери за човешко поведение, които обществото би признало за агресивни (например проява на вандализъм). В този случай агресивното поведение е насочено към причиняване на обект или имущество, отколкото на живи организми.
2. Има случай, когато вредата (агресивното поведение) върху други организми или обекти е случайна или с добри намерения. Например хирурга оперира пациент от апендикс, на практика това е агресивно поведение, но се налага, защото по този начин му спасява живота.

3. Има случай, когато хората имитират поведение, което не води до вреда, но наистина намерението е било такова ( например бомба поставена на публично място, но не се взривява). На практика няма жертви на агресия, но това се тълкува като агресивно поведение.
/по Цоков. П 2001г/
Можем да обобщим като кажем, че агресията това е форма на поведение, целящо обиди или причиняване на вреди на друго живо същество.
След като дефинирахме понятието Агресия можем да разгледаме различните теории за произхода на агресивността.

1. Теория за инстинктивната природа на агресията

Основоположник на тази теория е З. Фройд. Той предполага, че източника на човешката агресивност е пренос от индивида на енергия от примитивното влечение към смъртта от самия себе си към външни обекти. З. Фройд е убеден че агресивното поведение трябва да намери някакъв отдушник, защото в противен случай се натрупва и може да доведе до заболяване. Той твърди, че всички явления в живота са резултат от противопоставянето и съчетаването на инстинкта за живот и инстинкта за смърт. Сексуалните импулси се подбуждат от агресивните импулси и точно затова те постигат целта си, по този начин агресивните импулси не довеждат до разрушителни последствия, а са насочени към живота. Тази теория има значителни недостатъци, те се дължат на това, че тя не се опира на емпирични доказателства. /по Цоков.П 2001/

2. Етологична теория за агресивността

Основоположник на тази теория е Конрад Лоренц. Той развива теорията си около десет години след смъртта на Фройд. Според него в организма на животните се натрупва особен род енергия произтичаща от агресивното влечение. Тази енергия се трупа докато не се появи някакъв пусков механизъм,който да я освободи. Според Лоренц разгръщането на явно агресивно действие е съвместна функция на два фактора : количество натрупана енергия и сила на стимулните условия, които облекчават разреждането на тази агресивна енергия. Зависимостта между тези два фактора е обратно пропорционална. Колкото повече е натрупаната енергия, толкова по малък стимул може да изиграе ролята на пусков механизъм. Според К. Лоренц човешката агресивност не е резултат от реакцията на някакъв дразнител, а се поддържа от постоянен енергиен източник. Тази теория се позовава на две идеи: агресията не е реакция срещу външен дразнител и служи на самия живот, като подпомага оцеляването на индивида, достига до представата за човека като същество с постоянно възникваща агресивно - деструктивна енергия, която не може дълго да се държи под контрол.
/по Фром. Е 1994г./
3. Еволюционна теория за агресията

Основоположника на тази теория е Р.Арди. Той разглежда агресията като фактор за цялостното развитие на индивида.Авторът твърди, че ловният инстинкт, развитието на мозъка и появата на оръжия за масово поразяване, формират човек като същество което често напада себеподобните си. Р. Арди разглежда агресията като фактор за цялостното развитие на човек.Той има предвид това, че тя спомага за разгръщането на съревнование, което според него е най-важното условие за естествения подбор. Авторът насочва вниманието си към не вербални агресивни човешки прояви (заплашителният втренчен поглед, застрашителните напрегнати пози на тялото, стиснатите юмруци). Тази илюстрация според Арди за биологически заложено качество, чиято проява може да бъде предизвикана от външни стимули: териториални нашествия, спорове за ресурси и междуличностни конфликти. Тази теория не разглежда агресията като безусловно водеща до взаимно унищожение, тъй като приема, че тя може да се модифицира чрез културните традиции.
/по Цоков.П 2001/

4. Социобиологична теория за агресията

Основния аргумент на социобиолозите е, че влиянието на гените е толкова продължително, че чрез тях се осигурява преди всичко адаптивно човешко поведение. Социобиолозите, че индивиди които имат сходни гени проявяват помежду си по-често алтруизъм и саможертвеност и се държат агресивно към такива индивиди, които се отличават от тях и нямат сходен генотип. Те се възползват и от всяка възможност, за да навредят и ограничат възможността на последните да имат потомство от собствения им клан. Децата и юношите играещи в колективни спортове често демонстрират „боричкане”. Те се скупчват около топката, гонят я, ритат я по произволен начин без да ги е грижа за стратегията на играта, а още по-малко се интересуват от своите съиграчи. При възрастните това се наблюдава в началото на деня при продажбите в универсалните магазини, при домогване до вратата на превозните средства от обществения транспорт.
Според привържениците на социобиологичната теория, агресията е фундаментална адаптивна характеристика на почти всички живи същества. От човешките същества може да се очаква да бъдат агресивни най-често когато ресурсите са ограничени, когато изпитват болка или дискомфорт или когато се появи непознат човек. Всяко едно от тези обстоятелства е потенциална заплаха за оцеляването и провокира човек да постъпва агресивно, за да защити или наложи своите интереси.
/по Цоков.П 2001/.
5. Наследственост и агресия

В тази теория се поставя идеята, че склонността към агресия може да не се унаследява като такава, а да се унаследява някаква характерна личностна черта, като например импулсивност и стремеж към лидерство. Наследствеността може да детерминира този личностен праг, след който започва активация на специфични нервно хормонални реакции, свързани с агресивното поведение. Ако човек е унаследил веригата нисък праг на възбудимост – агресивна реакция, във фрустрационна и стресова ситуация ще бъде по склонен към проява на гняв и враждебност, и обратното би станало ако е обкръжен от любов и внимание. Съществуват два варианта на хипотезата за влияние на хромозомите върху половите различия в агресивното поведение:
Хипотезата, че излишната “Y” хромозома при мъжете може да доведе до появата на агресивно поведение.
Хипотезата, че излишната “Х” хромозома при жените води до сравнително по-слаба проява на агресивност. /по Цоков. П 2001г/

6. Хормони и агресивно поведение

Счита се, че провокираната агресия пряко е свързана с равнището на тестостерон (при мъжете е десет пъти повече отколкото при жените). Това означава, че хората, които притежават по-високо съдържание на тестостерон ще отговарят на поведенчески провокации по-агресивно от останалите. Високото съдържание на тестостерон в кръвта обикновено се съчетава с понижена способност да се понася фрустрация и конфликтни ситуации. Човек, неспособен да понесе фрустрация, може да отговори на агресията дори когато не е обект на фрустрацията. Високото равнище на тестостерон в болшинството случаи се съчетава с: изразяване на вербална агресия; предпочитания към спорове, свързани с насилия;. Хормоналната регулация се отнася по-скоро до предхождащи условия, отколкото до непосредствени, преки причини за агресия.
/по Цоков.П 2001/

7. Мозъкът като основа на агресивно поведение

Агресията представлява сложен поведенчески комплекс и за това е невъзможно да се твърди, че в човешкия мозък има точно локализиран център на агресията. Общопризнато е твърдението, което обозначава основните механизми в работата на мозъка с абривиатура от четири “F” описващи четири вида дейност: хранене, боричкане, избягване и занимание със секс. Четирите рода дейност са жизнено необходими за организма и за съхранение на вида. Установено е, че когато се стимулират определени мозъчни участъци може да се усили ефектът на гняв. Мобилизацията на агресията в съответни мозъчни зони е реакция срещу заплаха по отношение на индивида и вида. Това означава, че заложената агресия е нищо друго освен защитна реакция. Емоционалните преживявания са органически свързани с функционирането на лимбичната система и в частност с хипоталамоса. Челните части от кората на главния мозък отговарят за сложните когнитивни процеси и в частност за разпознаване на една от друга на ситуации на заплаха, както и за избор на реакция срещу нея. Симпатическата нервна система отговаря за готовността ”да се удари или сбие” или за пускане на механизма на агресивно реагиране. Установено е, че агресията и възбудата в кората на главния мозък са в тясна връзка. Възбудата води до усилване на агресията и агресията води до понижаване на възбудата. Темпераментът също е свързан с агресивното поведение. Деца, които са определени като „трудни” бебета обикновено са високо агресивни в предучилищна и начално училищна възраст. Установено е, че свръх активността е надежден показател за агресивността у децата във същата възраст. Повечето съвременни научни схващания за агресията приемат, че един от факторите действително е генетично физиологичната способност да се действа. Агресията често е свързана с целите на адаптирането и следователно трябва да се отчете и равнището на социално научаване. /Фром. Е 1994г./
8. Теория за фрустрационната агресивност
Съгласно с тази теория, агресивността не е възникващо автоматично в основата на организма влечение, а е следствие от фрустрация, т.е. препятствия, появяващи се по пътя на целенасочените действия на субекта. В развитието на теорията за агресията и подражанието може да се разграничат два етапа: 40-50 години свързани с изследванията на Долард, и 60-70 години, свързани с работата на Бандура.
Долард намира ранните биологични теории за незадоволително обяснителни. Според него агресията е предизвикана не от инстинкт, а от фрустрация. Появата на агресивно поведение винаги предполага наличие на фрустрация. Фрустрацията се появява когато някаква целенасочена дейност е блокирана. Напрежение, тревога, гняв обхваща човек, когато по пътя към целта се сблъсква с неочаквани препятствия. Тези схващания се сблъскват с няколко противоречиви факта. Фрустрационните индивиди не винаги прибягват до вербални или физически нападки към другите. Те по-скоро демонстрират целия спектър от реакции по отношение на фрустрацията: от покорност и стеснителност до активни опити да се преодолее препятствието по собствен път. Проучванията разкриват, че фрустрацията не винаги води до агресия. Индивидите реагират на фрустрацията по различни начини, включващи плач, смях, изпадане в депресия, избягване на проблема. Фрустрацията предизвиква агресия преди всичко у хора, които са усвоили навика да реагират срещу фрустрацията или други аверсивни стимули чрез агресивно поведение. Като взема под предвид тези възражения Милър прави една ранна модификация на хипотезата фрустрация – агресия. Той приема, че фрустрацията понякога предизвиква агресия. Тя поражда различни модели на поведение и агресията е само един от нея. /по Цоков.П 2001/
9. Агресията като придобито социално поведение.
A. Bandura назовава своя подход социобихевиористичен и го противопоставя на предходните разбирания в теорията за социалното научаване и разглежданите от нея въпроси за просоциалното и девиантното поведение. A. Bandura разглежда подкреплението по-скоро като фактор, способстващ на научаването, но не предизвикващ последното. Агресията се разглежда като специфично социално поведение, което се усвоява и поддържа точно така, както и другите форми на социално поведение. Анализът на агресивно поведение трябва да се насочи към три елемента:
- Способи за усвояване на подобни действия
- Фактори провокиращи такова поведения
- Условия при които то се закрепва
/по Цоков. П. 2001г./
10. Когнитивни теории за агресивността

Ще разгледаме теорията на Л. Бърковиц, която той назовава „Теория за агресивните предпоставки”.Той разглежда понятието фрустрация като един от множеството аверсивни стимули. Специфичното на тези аверсивни стимули, е че те са способни да провокират агресивни реакции, но не водят директно към агресивно поведение. Агресивното поведение възниква само тогава когато присъстват съответни предпоставки за агресия. Според Бърковиц стимулите придобиват свойството да провокират агресия посредством процес сходен с класическата изработка на условни рефлекси. Стимулът може да придобие агресивно значение ако е свързан с позитивно подкрепление на агресията или когато се асоциира с по-ранно преживян дискомфорт и болка. Съществена поправка на теорията фрустрация-агресия се свързва от Бърковиц с условията, които изискват отслабване на агресивната подбуда. При силно фрустрирани индивиди агресивната подбуда може да отслабне само при условие, че причината вреди и на фрустратора. Бърковиц твърди, че емоционалните и познавателни процеси са в основата на фрустрацията и агресията. В съответствие с неговия модел когнитивните връзки се образуват когато фрустрацията или другите аверсивни стимули (болка, горещина, породен дискомфорт) провокират агресивни реакции по пътя на формиране на негативен афект. Блокирането в достигането на целта няма да подбуди агресия ако не се преживява като неприятно събитие. Предпоставките за агресия не са задължително условие за възникване на агресивна реакция.
/по Цоков. П 2001г./
Стресът и преумората, стремежът към участие в конкурентна борба и насилието, бедността и безработицата, предизвикват не само изменения в икономиката, но и в семействата. Психологическите трудности не са нещо срамно и не са чужди даже в добри и нормални хора и семейства. Същите могат да получат помощ в борбата с тях и за преодоляването им. Концепцията за развитие на социални умения е много далече от такива понятия като „изцеление” и „вълшебство”. Необходимо е да се разбере, че за да се регулира агресивното поведение, хората трябва да работят и да практикуват набелязаните жизнени умения. Последното обаче трябва да става под ръководството на дипломиран психотерапевт, с цел да се преодолеят отклоненията и рецидивите.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Цоков. П. 2001г. Родители, изправени пред мита за Хера.
2. Барон. Р. & Ричардсон. Д. 1999г. Агресия. Санкт – Петербург : Питер.
3. Фром. Е. 1994г. Анатомия человеческой деструктивности. Москва: Република