Зейгарник, Б. В.

[brr]

Зейгарник Блюма Вульфовна
(9.11.1900, г. Пренай, Литва - 24.02.1988, Москва)



Психолог, доктор на психологичните науки (1965). Завършила е психологичното отделение във философския факултет на Берлинския университет (1927). Зейгарник е започнала научната си дейност под ръководството на берлинския психолог Курт Левин. Откритият в дипломната работа на Зейгарник факт на приимущественото запомняне на незавършените действия, влиза в световната литература като "ефекта (или феномена) Зейгарник". Зейгарник е работела в психоневрологичната клиника Всес, използвала е културно-историческия подход към разбирането на патологията на психиката (1931). През годините на Втората световна война Зейгарник се е занимавала с възстановяването на висшите психични функции след черепно мозъчни травми, под ръководството на А.Лурия! След войната (1943-1967) Зейганик е ръководила лаборатория по патопсихология, като едновременно е преподавала в МГУ "Ломоносов". Там тя е предавала лекции по патопсихология, патология на мисленето, теории за личността.

Основен научен труд на Зейганик:

К проблеме понимания переносного смысла слов или предложения при патологических изменениях мышления// Новое в учении об апраксии, агнозии и афазии. (1934);
Нарушения мышления при психических заболеваниях (1957);
Патология мышления. (1962);
Введение в патопсихологию (1969);
Личность и патология деятельности (1971);
Основы патопсихологии. (1973);
Патопсихология. (1986);
Очерки по психологии аномального развития личности. (1980, в соавт.);
Теория личности К.Левина. (1981);
Теории личности в зарубежной психологии. (1982).
Източник: "psy.msu.ru"