Мотивация за учебна дейност

[florencia]

Мотивът за учене представлява насоченост на ученика към определени страни от учебната дейност, свързана с вътрешното му отношение към нея. В системата на учебните мотиви се преплитат вътрешни и външни мотиви. Към вътрешните мотиви за учене спадат такива като: собственото развитие в процеса на учене; действие заедно с другите и за другите; познание на новото и неизвестното. Външни мотиви са: ученето заради лидерство и престиж, стремеж за попадане в центъра на вниманието; учене заради материално възнаграждение или за избягване на наказание.
Мотивацията изпълнява няколко функции: подбужда поведението, насочва го и го организира, придава му личностен смисъл и значимост. Функциите на мотивите се реализират посредством множество подбуди: идеали на ценностни ориентации, потребности, мотиви, цели, интереси и други.
Съществуват две основни групи мотиви в контекстна на учебната дейност на учениците, а именно:
Познавателни мотиви – свързани със съдържанието на учебната дейност и процеса на нейното изпълнение;
Социални мотиви – свързани с различните социални взаимодействия на ученика с другите хора;
И познавателните и социалните мотиви имат различни равнища: широки познавателни мотиви, /ориентация към овладяване на нови знания, факти, закономерности/, учебно – познавателни мотиви/ориентация към усвояване на способите за овладяване на знанията, прийоми за самостоятелно овладяване на знания/, мотиви за самообразование /ориентация към придобиване на допълнителни знания и след това построяване на специална програма за самоусъвършенстване/.
Тези равнища на познавателните мотиви могат да осигурят наличието у ученика на т. нар. мотив за достижения, който се състои в стремежа на ученика към успех в хода на постоянно съревнование със самия себе си, в желанието да посигне нови все по -високи резултати в сравнение с предишните си собствени поситижения.
Социалните мотиви от своя страна имат следните равнища: широки социални мотиви /дълг, отговорност, разбиране на значението на ученето/, тесни социални мотиви /стремеж да заемеш определена позиция в отношенията с околните, да получиш тяхното одобрение/
Тези мотиви са свързани с огромната потребност на човека от общуване, със стремежа му да получи удовлетворение в процеса на общуване, от подобряване на отношенията с другите хора, от емоционалост в отношенията.
Трета група социални мотиви са мотивите за социално сътрудничество, състоящи се в това, че ученикът не само иска да общува с другите, но и се стреми да осъзнава и анализира различните способи и форми на своето сътрудничество и взаимотношения с учителите и съучениците си и постоянно да усъвършенства тези форми. Този мотив е важна основа за самовъзпитанието и самоусъвършенстването на личността.
Важно е да се отбележи, че не самото наличието на познавателните и социалните мотиви определя същността на личността на ученика и нейната насоченост, а тяхното качество. Във връзка качеството на мотивите за учене, могат за бъдат отделени две основни групи техни психологически характеристики:
- съдържателни характеристики - пряко свързани със съдържанието на осъществяваната от ученика учебна дейност
- динамични – характеризират не толкова съдържанието, колкото формата, динамиката на изразеност на тези мотиви, свързани с психофизиологичните особености на детето, с типа висша нервна дейност;
Всеки от горепосочените мотиви има и съдъжателна и динамична характеристика. Съдържателни характеристики на мотивите са:
- наличие на личностен смисъл на ученето за ученика;
- наличие на действеност на мотива – тоест той реално да влияе върху учебната дейност на ученика и върху цялостното му поведение;
- място на мотива в общата структура на мотивацията. Всеки мотив може да бъде водещ /доминиращ/ или второстепенен /подчинен/;
- самостоятелност при възникване и проявление на мотива – може да бъде вътрешно или външно предизвикан и обусловен;
- ниво на осъзнатост на мотива;
- степен на разпространение на мотива върху различни области в дейността на ученика;
Динамични характеристики на мотивите са:
- устойчивост – съществуват три равнища на устойчивост – ситуативна/ограничена и изразяваща се в отделни изблици на емоционално привлекателни ситуации в обучението/; относителна устойчивост, свързана с определен кръг от предмети; достатъчна устойчивост, при което ученикът учи дори и да възникнат неблагоприятни обстоятелства във връзка с тази дейност;
- емоционална окраска на мотивите – съществува отрицателна и положителна мотивация за учене. Емоциите са тясно свързани с мотивите на учащите се и с поставените цели. Емоциите биват: положителни /радост, удовлетворение, увереност, гордост/ и отрицателните /страх, обида, досада, скука, унижение/. а Емоциите се проявяват в ученето чрез общото поведение, особеностите на речта, мимиката , пантомимиката, моториката;
- сила на мотива, неговата изразеност, бързина на възникване и други;
Мотивите, дори и най -положителните създават само потенциална възможност за развитие на ученика дотолкова, доколкото реализацията им зависи от процеса на целеполагане, тоест уменията на учениците да си поставят цели и да ги достигат в процеса на обучение. Равнището на целите е свързано с равнището на мотивите, широки познавателни, учебно-познавателни цели, цели на самообразованието и социални цели.
У всеки ученик има някакво налично ниво на положителна мотивация, на която учителят може да се опре в работата си, а също така са заложени и перспективи на нейното развитие.

Маркова А.К. и др. / Формирование мотивации учения/ Просвещение, М. –1990.