Тръгвам на училище!

[brr]

Татяна Цоневска: Детето трябва да знае, че въпреки уроците, ще има време за игра

Казанлък. “При тръгване на училище у детето трябва да е оформено силното “Аз”. То трябва да разбира какво точно означава “аз мога”, “аз искам” и “аз умея”, заяви за радио “Фокус” –Велико Търново Татяна Цоневска – психолог. Според нея тръгването на детето на училище е един от ключовите периоди в живота му. Период на преход, който поражда нови очаквания и възможности за развитие. В този период се утвърждава и интересът към самото учене и бива наблюдаван преходът от игра към учене. “Често пъти забравяме простата истина, че образованието може да направи детето умно, но щастливо ще го направи само сърдечното общуване с близките и любими за него хора”, коментира психологът. Татяна Цоневска препоръчва на всички родители, чиито деца наесен ще бъдат в първи клас, да се стремят да подготвят своя ученик да заеме достойно място сред съучениците си, като се чувства комфортно в училище. “Детето трябва да придобие чувство на увереност в себе си и да знае, че въпреки уроците, то ще има време за игра. Добре е родителите да знаят също, че открито трябва да съпреживяват с детето всички събития през деня, за да може неговата любознателност да прерасне в радост от ученето”, съветва Цоневска.
Деница ГЕОРГИЕВА
Агенция "Фокус"

[brr]

Родителите военнослужещи да проверяват дали децата им са приети в новата среда

Несигурността се отразява върху поведението на учениците, предупреждава Димитър Лазаров - педагогически съветник в столичното 56 СОУ и психолог в Център за социална превенция

- Г-н Лазаров, вие работите като педагогически съветник в училище, което има 1200 ученици от първи до 12 клас. Каква е спецификата на вашата работа?

- При нея няма видим резултат дълго време. Хората имат приповдигнати очаквания, че едва ли не по магически път детето ще се види с психолога, който ще направи заклинание, и на другия ден то ще стане нов човек. Това няма как да стане. Често работата с едно дете продължава с месеци, защото става дума за корекция на модели на поведение, на неща, които вече са установени в семейството.

- Какъв процент от учениците имат нужда от помощта на психолог?

- Такава статистика не се води. "Проблемните", агресивни деца, които не признават педагогически авторитети, са не повече от едно-две в клас, и то не във всички класове. За тях се казва: "Те са невъзпитани и лоши като хора и ученици". Много рядко това явление е по-масово. Когато се работи с тези ученици, се забелязва, че те нямат толкова отрицателни нагласи и ценности, а по-скоро това е начин да привлекат вниманието върху себе си. Вкъщи по някакъв начин са подценявани и в един момент започват да правят по-драстични неща. Когато такъв ученик намери изход, сподели с психолога проблемите си, може много лесно отново да се социализира в средата.

- Коя е най-рисковата възраст?

- Всяка възраст е рискова. Що се отнася до отношенията между педагози и ученици, най-трудно е във възрастта от пети до осми клас. Тогава ученикът се заявява като личност, това е пубертетът, егото нараства и често стават конфликти между преподавателите и учениците точно от този криворазбран начин учениците да се утвърдят, дори с противообществени прояви, с лоша дисциплина, с бягство от час, с незачитане авторитети. На моменти това прилича на постоянно въстание срещу авторитетите - на учители и родители. Като групова динамика е трудно за овладяване.

- Подготвени ли са учителите?

- Не винаги. Те по-скоро търсят изход в наказанията и често се оплакват, че нямат достатъчно права да се освобождават от такива ученици - сега не се употребява израза "изключване", а "преместване в друго училище". Според мен проблемът е друг - че не се стимулират добрите ученици. Когато някой направи нещо добро в една ученическа група или в клас, никой не забелязва, като че ли доброто е нещо съвсем естествено. Когато обаче някой извърши нещо лошо, започва дискусия какво го правим. Чрез насърчаване на положителния пример може да се обезцени негативното. А тук става неравна борба кой да се наложи - учениците развалят дисциплината, учителят се бори с тях. Не е това подходът. Нужно е проблемните ученици да нямат такъв авторитет, защото те се борят точно за авторитет.

- Може ли да се говори за дефицит на добро родителство?

- Да, и той се дължи на много социални причини. Сега животът е такъв, че много често хората се преселват от по-малки селища в големи и там попадат в съвсем нова обстановка, пътуват в чужбина, не виждат дълго време децата си. Самият живот изисква голяма мобилност и невинаги това е в интерес на детето. Работил съм с ученик, чийто баща е в Германия на работа, от време на време се обажда, а детето не го е виждало от две години.

Обстоятелствата поддържат дефицита, за който говорим. Хората са несигурни - дали утре няма да ги съкратят, да останат без работа, дали ще намерят средства. Тази несигурност се отразява върху поведението на децата.

- Кои са най-честите грешки на родителите?

- Моята практика сочи, че не става пълноценен диалог между родителите и децата. Когато един ученик се прибере вкъщи, родителите го питат: "Как мина училището?" и той отговаря: "Добре" или отговаря с две думи. Те не се задълбочават в детайлите на това, което е станало. Детето може да се е сбило, да е избягало от час, обаче родителите са уморени и се задоволяват със схематичен отговор. Имам случай, когато едно дете е малтретирано в класа системно, в продължение на месеци, и никой не знае, защото са го заплашили, че ако каже, ще го пребият. В един момент тази информация стига до мен. За да мълчи детето, значи не вярва, че някой може да му помогне.

Другата крайност е, когато родителите са свръхпротекционистични. Взират се във всички детайли, дават нареждания, упражняват силен контрол.

- По какъв начин може да помогне психологът?

- Може да помогне на детето да се чувства по-уверено в своята среда, което е много важно. Могат да се подредят неправилни стереотипи между родител и дете, водещи до конфликти.

Освен това в моята практика запознавам родителите на жертвата и насилника.

- Според вас какви промени са желателни с оглед доброто на децата?

- Според нормативните изисквания училища, които са с под 500 ученици, нямат право на педагогически съветник. А за да бъдат двама, трябва да са над 1200 деца. Смятам, че това е недостатък на нормативната уредба.

- Какъв е вашият съвет към родителите военнослужещи?

- Спецификата на тяхната професия налага смени на местоживеенето. Бих препоръчал на родителите да се уверят, че децата им са добре приети в новата среда.
Разговора води Елица Николова
(БА)