2008-05-17 - ИНТЕРНЕТ КОНСУЛТИРАНЕТО
Автор: Б. Русева
Интернет консултирането е широко разпространено в развитите държави и обикновено предхожда непосредственото консултиране. В България по принцип психологическите консултации извън пространството на клиниката започнаха да си пробиват път след 90-та година. Интернет консултирането е на практика анонимно консултиране. В България “анонимното” консултиране беше много разпространено чрез поставяне на въпроси на психолози, водещи рубрики в средствата за масова информация. За действителността в България това беше характерно в периода 1990-1998 г. На по-късен етап интернет консултирането се превърна в преобладаващ вид безплатна анонимна консултация в България. Най-продължително и най-голям брой консултации са извършени в сайта www.psychology-bg.com от моя екип. Това не е опит да се да се вземе “палмата на първенството”, защото не разглеждахме нашата дейност така, а е маркер, който подсказва, че за условията на България най-големият практически опит по проблема имаме ние.
Под консултация най-общо ще разбираме (А. Ребер) оценката на проблема (поставянето на диагноза) и съставяне на план за разрешаването му със съвместните усилия на двама или повече специалисти. Понякога става гума просто за справяне с чувство на дискомфорт. Термина консултиращ психолог се използва, за да обозначи специалистите, които са обучени в консултиране например по проблемите на брака, по въпросите свързани с професионалната ориентация, със злоупотребата с лекарствени препарати и т.н.
Тъй като интернет психологическото консултиране е доброволен процес, в условията на предлагане на услугата и от други все пак трябва да бъдат показани качества или приемлива методика, за да бъде избран конкретният сайт (www.psychology-bg.com).
Характеристики на предлаганата от нас технология за интернет консултиране:
1. Възможност за запазване на анонимността на клиента. Клиентът не е задължен да показва лицето си или да предоставя лични данни освен, ако самият той не желае това. Тази характеристика гарантира, че всеки един може да се възползва от услугата консултиране, независимо от това кой е той и какво не иска другите да знаят за него;
2. Психологическата консултация по интернет е форма на сътрудничество между клиент (респективно човекът с въпрос/и) и специалист (екип от психолози). Всеки един участник в комуникацията осигурява това, с което разполага, за да се постигне общата цел. Клиентът е този, който може да предостави информацията за себе си, а също за въпроса, който го интересува. Консултантът е този, който разполага с информацията, която може да бъде от полза за разрешаването на конкретната задача. Целта на това сътрудничество е да се помогне на клиента да се избави от дискомфорта, да възстанови функционирането си до едно добро, оптимално ниво;
3. Като правило се използваха краткосрочни методики. Екипът ни смята, че въпреки цялото разнообразие на методи, краткосрочните в случая са единствено подходящи. Ефективността на краткосрочните методи като цяло е равнозначна на тази на различните психотерапевтични подходи [Sol L. Garfield].
Дейността на консултанта се изразяваше в прочитането на информацията от клиента и ако е необходимо използването на обратна връзка – чрез конкретни въпроси. Рефлексията беше задължителен елемент. Препоръките, обясненията, ободряването, интерпретацията, а понякога и конфронтацията, също бяха използвани, за да се постигат целите ни. Имаше случай, в които прилагахме саморазкритие, в други разчитахме на релаксацията, копинг-стратегиите;
4. Активно участие на клиента в методиката. Човекът сам избира дали да потърси помощ, а също дали да изпълни предложеното от експертите, доброволността е гарант за неговата активност;
5. Позитивизъм. През цялото време ние вярвахме в конструктивните способности на клиентите, уважавахме ги и ги поощрявахме по пътя им към личностов ръст. Избягвайки да оценяваме хората, бяхме по-скоро заинтересовани в това те да се поучат от уроците на собствените си успехи и неуспехи;
6. Проверка на резултата. На клиентите беше осигурена възможност за даване на обратна връзка след консултацията. Картината на случая за психолозите по този начин се допълваше, изясняваше, което ставаше и благодарение на базата данни, в която се съхраняваше информацията за всеки клиент.
7. Изключване на медикаментозната интервенция. Тоест екипът ни не предлагал медикаменти при психологичната помощ, която е оказвал;
8. Насочване на клиенти с клинични характеристики към други специалисти. Такива са например случаите на клиентка с психотична симптоматика, а също на друга с признаци на анорексия.
Извън тази консултативна методика прилагахме и стандартна методика за обобщаване на резултатите във всички възможни посоки. Всъщност в настоящата статия ще се опитаме да направим една систематизирана ретроспекция на тази ни дейност.
През 2001 - 2003 година беше дадена възможност на лица от България да се възползват от услугата консултация по интернет чрез e-mail. Към опцията проявиха интерес за повече от една година стотици хора от страната.
С помощта на описателната статистика по-долу може беше направен опит да се обобщи типът на заявките на хората търсещи помощ в мрежата. Извадката се състоя от 608 изследвани лица от мъжки и женски пол и на различна възраст. Условно за целите на изследването проблемите на обърналите се за помощ, бяха разделени в групи, някой от които с клинично значение и затова заимствани от МКБ-10. (виж. таблица).
Оказа се, че с най-голяма честота са запитванията свързани с отношенията между половете и тяхното оптимизиране – 16,4 %, следвани от тези свързани с желанието за придобиване на по-добри комуникативни умения. Една част от изследваните лица се интересуваха от възможностите за постигане на личностов ръст – 7,2 %, а 8,6 % от 608-та споделяха конкретно за понижена самооценка и недостатъчна самоувереност. Подкрепа и помощ при справянето с травматични стресови ситуации търсиха 3,9 % от общата извадка, докато 5,3 % се опитваха да се справят със синдром на зависимост от психоактивни вещества у себе си и/или близките си. Въпроси свързани с професионалната ориентация и подбор на персонал зададоха 2 % от хората, докато за проблеми с училищната успеваемост и за нарушена комуникация при децата споделяха 3,9 % от консултираните. 0,7 % попадаха в категорията шизофрения. С характеристики на невротични, свързани със стреса разстройства бяха 4,6 % от лицата потърсили помощ в интернет. По-добър контрол над емоциите си се опитваха да упражнят 3,3 %, а по-ефективни характеристики на вниманието, паметта и мисленето търсеха 2 % от лицата. 1,3 обаче попадаха в групата на лицата с поведенчески синдроми, свързани с физиологични нарушения и телесни фактори (разстройства на храненето, на съня...).
Защо най-голяма честота са запитванията свързани с отношенията между половете, комуникацията между хората и тяхното оптимизиране? Не случайно психологията днес обръща особено внимание на междуличностната природа на човешкото съществуване. Тенденцията да се разглеждат психологичните проблеми като преимуществено междуличностови се поддържа както от привържениците на системните теории, така и от представителите на хуманистичните, психодинамичните и когнитивни-поведенческите школи (Богарт и Тод). Именно те са тези, които биха могли да окажат психологична помощ при наличито на дискомфорт, свързан с междуличностовите, междуполовите взаимоотношения. Нищо, че българинът се смята за индивидуалист.
В справянето с дискомфорта, свързан с междуличностовите взаимоотношения на клиентите ни със значими за тях хора, ние виждаме не само подпомагането на личностовия им ръст, но и цялостното оптимизиране на качеството им на живот – както в дома им, така и на работното им място.
Важното за нас в тази статия е клиентите ни да разберат, че голяма част от проблемите ескалират и се превръщат в клиника само затова, защото не е оказана своевременна целева краткосрочна консултация. Ако тази система се разрасне и влезе в социалната култура на българина в съвременното общество, то случаите на генерализация рязко ще намалеят. Това обаче не е така. Днес психологическите проблеми на хората, които са естествени между впрочем и са признак на добро здраве, се приемат като нещо срамно, като венерическите заболявания за дядовците и бабите ни. Тоест като една социална и културна незрялост. Ако разберем, че в определени ситуации, при наличието на определени условия е нормално да изпитваме психологичен дискомфорт или да имаме психологичен проблем, и съвсем естествено потърсим психологична помощ, то много от проблемите ни никога няма да ескалират.
ЛИТЕРАТУРА:
1. Тодд Дж., Богарт А., Основы клинической и консультативной психологии, М. 2001 г.
2. Гарфилд С., Практика краткосрочной психотерапии, СП 2002
-----------------
Коментирай 0
2008-03-22 - НАДНОРМЕНОТО ТЕГЛО
Напълняването стана социален проблем в съвременното общество. При умереното напълняване продължителността на живота намалява с 3 до 5 години, а при изразеното затлъстяване – с до 15 г. Актуалността на проблема се заключава и в това, че броят на хората с проблемно тегло непрестанно нараства – с по 10% от предишното количество на всеки 10 години. Икономистите казват, че човекът, който изобрети ефективно средство за отслабване, ще стане милиардер за по-малко от минута.
Горепосочените факти говорят за това, че наднорменото тегло е реален проблем, въпреки това, че едва ли не всеки месец се появява ново средство или метод, обещаващ гарантирано отслабване. Гигантската индустрия от всевъзможни хапчета, колани и т.н. продукти за отслабване процъфтява, а проблемът остава нерешен.
Донякъде тази ситуация се обяснява с това, че повечето начини за нормализиране на теглото отстраняват следствието, а не причината.
Между другото психологията и психотерапията разполага с разнообразни подходи и методи, помагащи на страдащите от преяждане и наднормено тегло. Именно психотерапията дава най-устойчивите резултати за промяна на външността. Психотерапевтите са единни в мнението си, че излишните килограми са обусловени от навиците на техните „стопани” (Малкина-Пых). Около 98% от всички случаи на наднормено тегло са вследствие на преяждане. Останалите 2% от случаите се дължат на ендокринни заболявания, при тях е необходимо лечение на този проблем.
С други думи, преяждането обикновено е резултат от нарушаване на хранителното поведение и психотерапията е тази, която нормализира хранителното поведение и помага да се избавят хората от старите си навици.
Под хранително поведение се разбира цялостното отношение към храната и нейният прием, стереотипът на хранене в обичайни условия и в стресови ситуации, поведението ориентирано към образът на собственото тяло и дейността по формиране на този образ (Менделевич, 2005).
За въпроси свързани с психологията на хранителното поведение, пишете на адрес: bl_ruseva@ yahoo.com
Коментирай 2
2008-03-20 - ОТ ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА НА ПРОФ. Д-Р ЛОЗАНОВ НА 19.03.08 Г.
Тук правя опит да предам елементи от пресконференцията на проф. д-р Лозанов на 19.03.08 г. в гр. София:
/Б. Русева/
Проф. д-р Георги Лозанов (Третият от ляво надясно)
Сугестологията има клон – сугестопедията. Всяка сугестопедия също има своите разклонения (напр. обучението на възрастни по чужди езици; обучението на ученици по различни предмети). Няма нещо, което да не е хубаво в сугестопедията. Ако този метод е приложен правилно, резултатите са блестящи.
„Сугестопедията е именно онова спасително движение което, ще обучава щастливи деца и не само ще ги обучава, ще разкрива и техните резерви” в щастлива обстановка. Ние използваме психологични средства, като интонацията, движенията, музика, театрални спектакли, игри – един комплекс от средства, които са координирани.
Ние създадохме международна асоциация LITA, в която до сега са обучени 30 преподаватели, които са подготвени да обучават. Обучението е приятно, резултатно, „обучението създава нови хора”.
Министърът на просветата не е приел проф. д-р Лозанов, въпреки молбата му. „На мен ми е болно”, казва професорът по повод факта, че българите по-лесно се развиват в чужбина, както и самата сугестопедия, за обучението на която в чужбина издават сертификати, така като са били издавани и при обучението в института (става дума за института по сугестология), където проф. д-р Лозанов е работил 20 год. Той казва, че не е нормално нещо, което носи доходи и е възприето в чужбина, да не се възприема у нас. Трябва да се понесе отговорност за това според проф. д-р Лозанов. „Мен ме арестуваха за 10 години и ми забраниха да говоря с чужденци”, казва професорът.
Когато отидат на концерт, хората възприемат въздействието за концерт, защото им е приятно, защото отговаря на тяхното чувство, на тяхното виждане, по същия начин и децата възприемат учителя. Той е техния приятел. Ако децата не знаят утре, той няма да извика родителите им, а дори ще се чувства виновен, че не е преподавал добре. Този учител няма да възпитава с команда и със заплаха. Защото ако възпитаваме със заплахи, ние възпитаваме общество, което разбира само със заплаха. Сугестопедията не възпитава с насилие и заплахи, казва проф. д-р Лозанов. Цял комплекс психологически методики може би ще излезе през май-юни, първо на английски, а след това може би и на български.
Коментирай 0
2008-02-25 - ПСИХОЛОГИЯ НА ЗАЛОЖНИЦИТЕ
Пуховски (2000) на базата на изследване извежда общите психологични черти на различните типове жертви-заложници (непосредствено пострадалите от терористични действия заложници, роднините им, а също и случайните свидетели).
1. Първа група лица въвлечени в терора – близките и роднините на заложниците и изчезналите – състоянието им се колебаело от надежда към пълно отчаяние. При всички тези хора се откривали остри реакции на стрес с характерно съчетание на цял комплекс от афективно-шокови разстройства (тъга, потиснатост, тревога), параноидност (враждебно недоверие, напрегнатост, маниакална упоритост) и соматоформни реакции (припадъци, сърдечни пристъпи, кожно-алергични обриви).
В силата на мощния отрицателен афект, тези хора заразявали значителна част от „благополучното” население на града (което не било засегнато непосредствено от терористичния акт) с негативни емоции, а също със съмнения по отношение на ефективността на помощта и искреността на съчувствието от страна на хората, специално пристигнали за ликвидация на извънредната ситуация. Основни индуктори на такъв род емоционални състояния станали възрастните роднини на заложниците, у които адаптивните ресурси са обективно снижени.
2. Състоянието на представителите на втората група – току що освободените заложници се е определяло от остатъчните явления на преживените остри афективно-шокови реакции. В клинико-психологичен план това е била типична картина на така наричаната адинамична депресия с характерните й астенични „маски”, апатия, ахедония. Характерно е било също така нежелание да си спомнят преживяното, стремеж максимално бързо да се приберат у дома и особено симптоматично и казано от много от хората било желанието да се потопят във ваната щом се приберат.
По разказите на заложниците са изведени три типа поведение по време на екстемната ситуация. Първи тип – регресия с инфантилност и автоматизирано подчинение, депресивно преживяване на страх, ужас и на непосредствена заплаха за живота. Това е апатия в пряк и в непосредствен вид. Втория тип – това е демонстративната покорност, стремеж на заложника да „определи заповедта и да заслужи похвала” от страна на терористите. Това е по скоро не депресивна, а стенична активно-приспособителна реакция. Трети тип поведение – хаотични протестни действия, демонстрации на недоволство и гняв, постоянен отказ от подчинение, провокиране на конфликти с терористите.
Такива типове на поведение се наблюдавали у различните хора и водели до различен резултат. Третият тип е характерен за самотните мъже и жени с ниска образованост и понижена способност за рефлексия. Вторият тип е бил типичен за жените с деца или за бременните жени. Първият тип е бил характерен за всички останали заложници.
Освен тези разлики в поведението отделно се наблюдавали специфични психопатологични феномени от два типа.
Феномени от първия тип – ситуационни фобии. В горещата точка на извънредната ситуация заложниците изпитвали ситуационно обусловени агорафобични явления. Такива били страхът от приближаване до прозореца, от изправяне в цял ръст, стремеж към ходене в свито състояние, „кратки притичвания”, страх от привличане на вниманието на терористите и т. н. Естествено всичко това се определяло от стремежа към оцеляване. Но скоро (в близките дни) след освобождаването на заложниците с изразен афект, същите се оплаквали от появата на натрапливости, агорафобия (страх от открити пространства) и склонност към ограничително поведение. У тези хора отново се появили такива симптоми като страхът да се появяват до прозорци – вече проявяващ се в домашни условия; страх да се легне в леглото и желание да се спи на пода под леглото и т. н. Най-характерни тези оплаквания били за младите жени, бременните или майките на малолетни деца. В ситуацията на криза (когато са били заложници) тяхното поведение се характеризирало с максимална адаптивност (демонстрация на покорност) – зад това се криел стремежът към спасяване на децата. Тези жени оценявали действията на терористите с отчуждение. Известно време след освобождението те отново се възвръщали към почти същото поведение.
Втори тип феномени – това са различните промени във възприятието. В структурата на „синдрома на заложника” след освобождението понякога жертвите говорили за правилност на действията на терористите; за обоснованост на жестокостта им, за „несправедливост от страна на властите”; за оправданост на действията на терористите и стоящи пред тях „високи цели - борбата за социална справедливост”; за „виновност, отговорност на властта за получените жертви” и т. н. Такива изказвания, съответстващи по същността си на „стокхолмския синдром”, са характерни за възрастните самотни мъже и жени с ниска степен на образованост и ниски доходи. Тези изказвания били пропити с афект на враждебно недоверие и не се поддавали на критика. Такива съждения възниквали едва след освобождението – в периода, когато са били заложници тези хора демонстрирали споменатия по-горе трети тип поведение (протест, недоволство провокация на терористите и т.н.). Очевидно такова реактивно оправдаване на терористите може да бъде разглеждано като проява на своеобразна „истерия на облекчението”.
Малкина-Пых, "Психология насилия"
Коментирай 0
2007-09-27 - ГЕНЕТИЧНА ПСИХОЛОГИЯ
Фактът, че генетичният код съдържащ се в молекулите ДНК, предава по-голямо количество физиологична информация, е общоприет. Всички признават също така, че такива явни физични характеристики, като цвета на очите и цвета на косите се предават чрез ДНК кода. В резултат на изучаването на различните модели на човешкото поведение учените (генетични психолози), стигат до извода, че психологичните черти и поведенческите модели също така се предават от поколение на поколение.
История на генетичната психология
За първи път се публикува твърдението, че наследствеността оказва голямо влияние върху живота на човека, през 1919 година в трудът на Фройд (Das Unheimlich, 1919). В тази работа той публикува изводите си, същността на които се заключава в това, че в тревогите, в пристъпите на “смъртен студ” (близък до синдрома на Рейно) и ужас, се появяват повтарящите се кошмари на прародителите, същите които са преживели драмата, катастрофата и множеството ужаси по време на войните. Тези симптоми често се проследяват в дните за помен или годишнините, ако реалните факти са били премълчавани, скривани. Тук попадат тайните, а също така не казаното или исторически известното, но премълчавано в семейството: спомените за войната, лагерите, бомбардировките, стихийните бедствия.
По-късно Юнг допълва трудовете на Фройд с разкриването на синхронността – идеята за предаването от поколение на поколение и съвпадането на датите, а също така това, което той нарича “Колективно безсъзнателно”.
На 25 април 1953 година в списание Nature е била публикувана статията на учените Франсис Крик (Francis Crick) и Джеймс Уотсън (James Watson), в която се обяснявали, по какъв начин генетичната информация се предава от едно поколение към друго. Това предизвикало революция в биологията и медицината.
Уотсън и Крик си разделят Нобеловата награда по физиология и медицина през 1962 година за открития, отнасящи се до молекулярната структура на нуклеиновите киселини и тяхното значение за предаването на информацията на живата материя.
ДНК структурата може да се променя в процеса на химическо или лъчево въздействие, или под въздействието на подсъзнанието на човека.
В 1960-1970 г. Фр. Долто, Никола Абрахам, Ив. Бузормени-Над поставят въпроса за трансгенерационното предаване на не изцяло разрешени конфликти (омраза, отмъщение), тайни, на не казаното, преждевременната смърт и избора на професии.
В 1968 година Тойч представя теорията си за генофизиката и IDEAL метода.
В 1978 година професор Анри Коломб е разработил техниката геносоциограма. Геносоциограмата позволява да се получи нагледно социометрична представа за генеалогичното семейно дърво с неговите характеристики – имена, места, дати, връзки, главни събития в живота.
Генограмата пък обикновено я свързват с конференцията по семейна терапия на Мърей Боун през 1967 година.
През февруари 1994 година в Сан Франциско били представени резултатите от научните програми, доказващи, че именно генетиката, а не възпитанието, определя характера и темперамента на децата.
Налице са също така доказателства, че такива особености като страхливост, уморяемост, липса на късмет – са в по-голяма степен генетически обусловени (унаследени характеристики), отколкото такива качества като сигурност, успешност и сила на волята.
Дейвид Роу от университета в Аризона, изследващ генетичния произход на безпокойството, неуравновесеността и хиперактивността, смята, че обичащите и спокойни родители не могат да направят плашливото си дете по-смело, по същия начин, както не могат много активните родители да възпитат вяло, апатично дете. Причината за това е наследствеността.
През 1966 г. Международната Академия по Генетична Психология разработва собствени технологии за стабилизиране на вътрешното състояние на човека и поетапни програми за корекция на генетичния код на човека, обединявайки за целта психогенетиката и психологията на дълбинните промени в подсъзнанието.
През 2000-та година е завършен изследователски проект на интернационална група от учени по частично разчитане на генетичния код на човека. Един от ръководителите на този проект бил доктор Крейг Вентер (Craig Venter), който е патентовал откритите от него гени. В 2002 година той е пуснал тест на стойност 600 хиляди долара, способен да констатира диагнозата по датата на смъртта!
През април 2003 година се случва сензационното изказване на учените – изцяло е разшифриран генетичният код на човека. Учените генетици доказват, че информацията за събитията, които се случват в живота на човека, за неговото здраве, генетична предразположеност към заболявания, е записана в генетичния му код (в ДНК молекулите).
http://www.iagp.ru
Коментирай 1
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5