2014-12-09 - ИСЛЯМСКАТА ЕКСТРЕМИСТКА ТОТАЛНОСТ НА „ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА”...
Автор: полковник Румян Русев
Ислямската екстремистка тоталност на „Ислямска държава” като катализатор
Екстремисткото ислямско разбиране за света чрез своята тоталност е абсолютно различно и конфликтно с всяко друго разбиране в това число и ислямското. Казано с друг език то е относимо към всичко друго в обратно отношение, не като търпимост, а като изключване, не като някаква допустимост, а като абсолютно отрицание, не като противоречие, а като свръх конфликтност, не като възможност за развитие, а като край. В този смисъл ислямският екстремизъм с най-ярките си характеристики и същности черти и параметри си извоюва изключително място в обществото чрез поставянето си извън всичко. Така и по тази логика ислямската екстремистка тоталност сама възпроизведе своите отрицания, не само катализира противостояние, но и в голяма степен конституира обратно отношение срещу себе си и създаде отворена система за обединение на всички срещу себе си. Дали това е реализирано или не е друг въпрос, но по-важно е, че тази безкомпромисна екстремистка тоталност катализира създаването на условия за обединения, които бяха до скоро невъзможни. И не стои въпроса само за обединение на усилия на структури, а главно на личности. Хората разбират, че за да бъдат себе си трябва да са способни да бъдат в определено отношение над и извън всяка индивидуализация в смисъла на способност от поддържане на система за съотнасяне, а това неминуемо ги позиционизира. Безспорно този процес на позиционизиране протича и в посока на ислямския екстремизъм. Процесите на разрастването на „Ислямска държава” не могат да бъдат обяснени само с пари, независимо от това, че те са изключителен фактор заедно с другите условия, но в крайна сметка ще бъдат победители тези системи, които съберат повече ресурси, мотиви, аргументи за сплотеност и решителност. Самото позициониране е групиране в подвижна система, а това е вече тържество на надеждата или на успешността в противодействието над тоталността. Личността и разбирането и за самата себе си е тъждествена в самите си промени. И ние виждаме не само в себе си тези промени. Левинас го е казал много: „Човек е мярката на всички неща без самият да бъде измерван, той сравнява всички неща, но по-добре е несравним - той се утвърждава в света на усещането”.
Разсъждавайки по проблема „ислямската екстремистка тоталност като катализатор” неминуемо стигаме до пространството на комплексната човешка мотивация. Неврофизиологичното разбиране за комплекса човешка мотивация като две големи системи „влечение” с иновативен и деструктивен заряд осигуряват чувството за мотивация до степен за прилагане на методи за измерване и оценка и в крайна сметка получаване на отговори за неща, които произтичат в нас. Безспорно е, че такъв подход е реален и полезен, обяснява много как при стимулирането на едната система възниква чувството на удовлетворение, приповдигнато настроение, любов и т.н., а при активизиране на другата възниква усещане за безпокойство, ужас, комплексните усещания при депресия и т.н. В резултат ние имаме желания за съзидания на иновативни стремежи или деструкции. При протичане на позитивните иновационни процеси ние социализирайки се научаваме да избягваме например неприятните стимули, условия, но също и да се стремим да създаваме предпоставки за ограничаване или минимизиране на евентуални проблеми в бъдеще. Такъв е и механизма на протичане на процеси в личността предопределящи реакции към проявите на ислямската екстремистка тоталност, но това не е всичко и в двете посоки. Очевидно е, че по този начин няма да намерим отговор на част от въпросите възникващи при анализа на ислямския екстремизъм и на много други отнасящи се към проявлението му като катализатор на възпроизвеждащи и самоотричащи го процеси, но ми се струва, че е добра изходна позиция ако продължим напред. Мисля, че е необходимо кратко разяснение за аргументите дали основание за предходното изречение. Има категорични доказателства, че съществен процент от носителите на ислямското екстремистко разбиране за света, които пряко се ангажираха с извършването на терористични действия изпитват изключително удовлетворение от подготовката и преди всичко от стореното зло и това ги привежда в приповдигнато настроение, в дълбоко, макар и патологично удовлетворение, пълно потъпкване и на най-фините морални граници - реакция и поведение типични за изследвани маниакални убийци например. Клинична класика за такава личност е след еуфорията изпадането в депресивно състояние и търсенето на достигане на удовлетворение чрез нови подобни действия. Примерите в това отношение са повсеместни както в близкото минало, така и в ежедневието. Спомнете си разказите пресъздаващи реакцията на Осама Бин Ладен след всяко от съобщенията за атентатите от 11 септември, поведението на палачите от многобройните „екзекуции” на заложници в Ирак, Афганистан, Сирия, Нигерия и другаде, но също и на други с ислямско екстремистко съзнание, които пряко не участваха в убийствата, но изпитваха силно въодушевление от тях като модератора на сбирката на деца от териториите контролирани от „Ислямска държава” с показа на масовата екзекуция на 250 съблечени сирийски войници. Прочита не на обикновения наблюдател на тоталността на смъртта на другите, на различните, на чуждите е крайната точка на възбудата на болното съзнание, но и прелюдията към емоционалния срив на тотално зависимата от самата тоталност екстремистка личност. Състояние характерно за преддверието на новата степен в спиралата на деструктивността. Но това е само едната страна на прочита и то от гледна точка на клиничната психология. От гледна точка на теологията, на самия ислям като вид теория и специфична практика за изразяване на възгледи и богослужение ислямската екстремистка теория и терористична практика категорично не само се откъсва, но и абсолютно разграничава от фундамента на религията и концептуалната му същност.
Ислямската екстремистка тоталност със своята безапелационна крайност започна да формира нови нива на отношение към самата себе си. Макар и трудно в обществото като система се породи и набира скорост и пространство пориви, стремеж и усилия за освобождаване от тоталността на ислямското екстремистко присъствие, макар и на този етап на зрелост - чрез ограничаване. Но в този свят всичко е въпрос на мяра. Тя поставя разграничителната линия дори и между такива дадености като цивилизационното достижение и екстремизма.
Спонтанността на ислямският екстремизъм е състояние, което като личностна особеност и характеристика е в по-малка степен обвързано с преценката за последствията. За всички останали, за които е не просто идеология и психологическа нагласа, а инструмент за постигане на цели и база за организация би трябвало да е друго. Радикалните нагласи винаги са провокирали радикални отговори. А има и историческа поука – било е малко преди средата на миналия век.
Но ислямската екстремистка тоталност дори в днешната й интерпретация като реалността “Ислямска държава” е катализатор дори за собственото й вътрешно изменение. Същностно или просто като прагматична политика, промени в поведението й настъпват и ще настъпят още повече. Всъщност в това е и перспективата на новото образувание наричано днес „Ислямска държава”.
И на всички е ясно, че ако екстремистката й същност не се редуцира в цивилизационно и приемливо поведение и политика международната битка срещу нея е предстояща и резултатите от нея са прогнозируеми.
Каквито и критики да се измислят срещу държавната реакция в България, Германия и други цивилизовани страни, по своята същност и съдържание тя е ясно послание за непримиримост и твърдост. Тези действия няма да героизират никого, както някои твърдят, защото апологетиката на екстремизма в т.ч. и ислямският е затворена в тесните рамки на медицинската клиника. За нормалните хора екстремизмът и носителите му не могат да бъдат модели за героизиране.
Следва продължение
Коментирай 0
2014-11-28 - "ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА" ИЛИ РЕАЛИЗАЦИЯ НА...
Автор: полковник Румян Русев
извадка от монографията „ Ислямският екстремизъм и тероризъм” С.2014, издателство „Българска книжница”,
ISBN978-954-380-306-4 8/ под печат/
„Ислямска държава” или реализация на ислямската екстремистка тоталност като идеология, тоталитарни движения и ислямска екстремистка тоталитарна и териториална даденост
Ислямският екстремизъм сам по себе си е достатъчно развърната и завършена идеология. Колкото и шокиращо да звучи това, фактите трудно с успех могат да бъдат пренебрегвани. За първи път в съвременната история се появи ново териториално образувание наричащо себе си „Ислямска държава”, чиято идеология е ислямският екстремизъм. Едва ли тук е мястото за ударение върху хронологичната ретроспекция на фактите по създаването на предпоставки за възникването на „Ислямска държава” както и за очертаване на съвременното й лице, възможности и колкото и да не желаем – перспективи. Мисля, че за философията на изследването е важно да се опитаме да проследим как даденостите в обществата дадоха възможност на идеологията на ислямската екстремистка тоталност да премине през етапите на реализации като екстремистки ислямски тоталитарни движения и да успее да се организира и отвоюва териториално пространство от няколко държави, като реализира проекта „Ислямска държава”.
Екстремистката ислямска идея, с оформянето си като повече или по-малко концептуална идея в съвременния свят, претендира за много неща, но също и за датиране, условия за мъченичество, абсолютна правота, неограничена агресивност, тоталност на средствата и популярност на лидерите. Ако в достатъчна степен може да се приеме за вярно твърдението, че съвременната ислямската екстремистка идея се оформи като прототип на концептуалност в египетските затвори, съвременната история на ислямският екстремизъм има свое дори и условно времево начало. По-късно реализацията на тази концептуалност премина през стадиите на зараждането и реализирането на ислямски екстремистки движения като „Мюсюлмански братя”, но не само, като стройни и разпрострели се по целия свят екстремистки, а голяма част от тях и терористични организации, от които най-разпространен образ имаше „Ал Кайда” и се стигне до реализиране на ислямския екстремистки тоталитарен модел на държавно устройство на териториите завладени от „Ислямска държава” днес.
Този бърз ръст от възникването на идеята до решителния опит за реализирането й протече бурно и краткосрочно и показа истински потенциал – факти, които засилват тревожността, а също и необходимостта от разбиране на процесите и естествено от незабавни намеси.
Безспорно е, че тези етапи са свързани безапелационно с обективни дадености, които могат да се обобщят фактологично и хронологично също на четири нива.
Ислямският екстремизъм е в състояние и може да създава лидери отговарящи на намеренията му: ум, фанатизъм, жестокост, бруталност, организираност, последователност, клинична даденост на тоталната зависимост и още много. Всеки, който тръгва по пътя на противодействието на ислямския екстремизъм трябва предварително да знае, че ще срещне усилие с такива характеристики и да е готов за това. Ние срещаме и ще срещнем сила и решителност и само с нещо повече може да сме успешни.
Ислямските екстремиски лидери като правило не бяха и не са само идеолози и водачи на себеподобни. Успоредно, а навярно и основно, те бяха и стратези, тактици и командири на бойните армии на ислямският екстремизъм и тероризъм, преки организатори и ръководители на терористични атаки по целия свят. Мисля, че това е причината за изумителната бързина, с която те биват забравяни и невероятната лекота, с която са заменяни с други. „На война като на война” казват не само французите. И тази констатация не е случайна, а е посочена като аналогична с реалностите във всяка друга крайна и тоталитарна органицация и движение с тотални характеристики.
Едната от тоталните характеристики предполагаща и към тотална реакция срещу различното е фанатизма. Фанатизмът в ислямския екстремизъм противно на всички форми на идеализъм е силен, всеобхватен, ярък и бързо разпадащ се. Това би прозвучало като шаманско анатемосване, ако при изследването на ислямския екстремистки фанатизъм не се стигна до корените му и основния му постамент. Мисля, че има основание твърдението /което е изведено и обосновано в друга монография от автора/, че екстремисткият фанатизъм е въпрос не на убеждения, а на психологически нагласи лежащи и обосновани от фундаменти като тоталната зависимост, фетишизацията на водача, установката за изключителност, последствията форматирани от насилие, в това число определящото и преживяно в ранна възраст, идентификацията изключително в групата на себеподобните, неконтролируема, обикновено прикривана агресия, както и други. Този фанатизъм рухва като картонена кула от многоцветни карти, когато водача или групата, движението изостави фанатизираните си последователи или смаже под някаква форма фанатизираните им тези изразявани като убеждение. Но докато ислямският екстремизъм като реализация е сплотен, организиран и дава аргументи за вяра в силата, която притежава за фанатизираните му привърженици, миналия и чужд опит както и каквито и да са други аргументи нямат стойност „...сякаш отъждествяването с движението и тоталният конформизъм смазват дори способността на човека да усеща крайни състояния ...”.
Големият проблем създаден от реализиращия се модел на ислямската екстремистка тоталитарна държава е опората в специфичен човешки ресурс. „Ислямска държава” е различна от „Ал Кайда”, стотиците подобни и дори „Хизбуллах”. Различна е с типажа на хората, които събира под знамената си, защото привържениците и бойците й не са класа или прослойка на обществото, а специфично образувание познато в политологията с определението „маса”. „Ислямска държава” не е само нещо по-различно от другите екстремистки и терористични организации познати до днес, но тя е и нещо повече от самата себе си защото съдържанието й не се изчерпва със завоюваните територии и дори с пропагандната си геостратегема наричана „Халифат”. Който наистина познава процесите и реалната същност на идеологията ислямски екстремизъм и тоталността на конкретното образувание наричано днес „Ислямска държава” знае за какво става дума. Под знамената на „Ислямска държава” в началния етап на възникването й се събраха хора, които бяха загубили поминака си, демобилизирани бойци от армията на Садам Хюсеин и иракските репресивни служби от времето на режима, безработни и ниско грамотни деца на войната от Ирак, но и от други страни, мъже напуснали детство преживяно в лагери за бежанци, но също и радикалисти от ислямските и светски университети, наемници от Афганистан, Пакистан, Близкия изток, Чечня и Дагестан, хора от постсъветското пространство, Балканите, ислямска Азия и Океания, Европа и Америка и всички те увлечени от екстремистки водачи, които използваха позицията си на ислямски проповедници, изначалното обаяние на типажа „ислямски духовник”. Известна част от тях бяха представители на условната и аморфна група, която можем да наречем „нови мюсюлмани”, а днес този компонент става все по-голям и то главно в страни извън зоната на прекия конфликт.
Колкото и да не искаме да признаем първите, които се опитаха да организират отпор на ислямската екстремистка организация „Ислямска държава” не бяха развитите страни от Европа, Америка и Азия, нито християнството, юдеизма или будизма, а представителите на исляма. Кой друг по-добре от мюсюлманите може да усети и разбере най-бързо опасността от раковото образувание ислямски екстремизъм маскирано с риторическата фразеология на религията им. Подценяването на проблема „Ислямска държава”, доминирането на процеси и събития от по-различно естество в света, инерцията и малкото информация предопределиха поддържането на заблуди и непризнаването все още на изключителната роля, която има исляма в ограничаването на „Ислямска държава”. Дори в нашите медии бойците, които дават един от най-активните отпори на армиите на „Ислямска държава” се наричат „кюрди”, като пропускаме по-главното – това са мюсюлмани шиити.
На фона на тази реалност, която до скоро беше нещо далечно, а днес вече е присъствие и в България, както и в други страни на Европа, поставя въпроси от принципиален и конкретен характер.
Фактите са успеха на дори на непризнатите реалности. Факт е, че идеята „Ислямска държава” е и тук.
.....................
Следва продължение.
Коментирай 1
2014-01-06 - EMDR като метод за психотерапия
От времето на откриването на техниката Десенсибилизацията и преработката (на травмите) с помощта на движение на очите (ДПДО) през 1987 г. до днес, EMDR е получила повсеместно признание у значителна част от медицинското и психологичното съобщества, включително и в България. Продължаващото развитие на ДПДО от проста техника към сложна методология е основано най-вече на клинични наблюдения. Ясно е, че организираните клинични изследвания, в които внимателно се регистрират получените резултати (с помощта на компютърна конфигурация и специализиран софтуер), не могат да бъдат заменени с нищо.
Въпреки, че техниката ДПДО е известна най-вече с движенията на очите, от което тя е получила наименованието си, съществен факт е, че ние се отнасяме към нея като към цялостна система. При това сами по себе си движенията на очите са само един от компонентите й. Ефективни се оказват не само движенията на очите, но и много други дразнители.
ДПДО е основан на обяснителния модел, твърдящ, че голяма част от психопатологията е основана на предишен жизнен опит, понякога включително и ранното детство. Целта на психотерапията с помощта на този метод се състои в бързата преработка на дисфункционалния минал опит и преработването на това „наследство”. Очакванията са дисфункционалната информация да претърпи спонтанни изменения на формата и значимостта си, като по този начин се усили потенциала на клиента (пациента).
Цел: бързо и ефективно да се намали количеството на оплакванията на клиентите.
Ако сте специалист и се интересувате от апаратурния метод на EMDR за България, позвънете на тел.: 0885-410-611 - кл. псих. Бл. Русева
Коментирай 0
2013-03-26 - САМОЗАПАЛВАНИЯТА ИЛИ БЪЛГАРСКИЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЧИТ НА ОГЪНЯ
Самозапалванията или българският политически прочит на огъня
http://www.svobodata.com/page.php?pid=11192&rid=36
Човекът е творение на
желанието, не на нуждата.
Гастон Башляр
Обществото е в междучасие в училището на различните. Време на кратка пауза преди следващия урок, време на очакване на новото действие, време на надежда и смътна тревога от раздаването на контролните. Част с опасения за обективност на оценката, а други с противоположни очаквания.
Някакви хора с минали и утрешни легитимности се движат сред всичките и търсят опори или вратите.
Други се опитват да правят същото, но скрити зад свои или придобити активисти.
Но всички внимават. Докога?
Един след друг пламваха хора.
Не просто самоубийци, уморени и обезверени, без надежди и в конфликт. Не хора, които убиват други а след това и себе си а хора, които искат нещо да се промени. Хора с върховно усещане за неразбиране, самота и различие от обкръжаващия свят, за които хоризонта не е перспектива, „утре“ е по-жестоко от „днес“ и е след границата на приеманото обществено, битово, финансово и личностно насилие - Там, където е прекършена синусоидата на търпението. Част от тях имат насъщния, други не а това означава, че причината не е само нуждата а преди всичко желанието. Желанието да се променят неща, които са неприемливи, но са толкова масови, всеобхватни и обезкуражаващи, че е видян изход в самозапалването – акт на самоотричане, безисходност и все пак атом надежда.
Много внимателно, прецизно и дълбоко професионално трябва да се оценя всеки акт на самозапалване.
Много вреда и формиране на неразбиране в обществената оценка на явлението имат бързите мнения за самозапалванията в България. Повърхностна е аналогията на тези случаи например със самоубийствата във виенското метро и е драстично неправилен съвета към медиите да не се отразяват случаите. Чест прави на българската журналистика, че не се поддаде на тези внушения и преди всичко на ТВ „Европа“ /непосредствено след репортажа с предложението да не се огласяват самозапалванията отрази такова събитие – силен и непоколебим пример за отговорност на журналистиката/. От гледна точка на обществения проблем не е път за разрешаването игнорирането на случаите. Това няма да помогне на никого. Не могат да бъде забранено храненето, защото има случаи на хранителни отравяния или да се забранят отношенията между мъжете и жените за да се реши проблема с изоставените деца.
От гледна точка на психологията има разлика между самоубийство и опит за такова /между суицид и жест на суицид/, но анализът на явлението от гледна точка на социалната психология изисква по-обобщен, по-дълбочинен, по-многостранен, конкретно времеви анализ и същностна дисекция. Защото обществената система трябва да генерира формула за изход и алгоритъм за преодоляване на явлението, защото чакането да затихне проблема сам по себе си е циничен, елементарен, предопределящ нов изблик в бъдеще и е критерий поставящ обществото извън цивилизационната конструкция на съвременната полития.
Няма универсално лекарство срещу такива самоунищожителни действия извън генезиса на причините за проблема. От гледна точка на коментар разглеждащ обществото като система, това е предопределено от реалностите и в определен смисъл е самоорганизиращо се явление и като такова ще присъства до момента, в който има създаващи го причини.
Винаги е имало и ще има хора, които поради системни натрупвания, личностна специфика и конкретни условия ще потърсят самоактуализация и чрез самоунищожителен публичен акт. Но самата публичност дава основание за по широк прочит на акта извън личностната характеристика на конкретния самозапалващ се. Но никога не бива да забравяме, че хора с такива нагласи изискват грижа и разбиране, персонифицирано внимание и усилие за промяна на възгледа, защото няма по-голяма ценност от човешкия живот и мъчителният изход от него всъщност не е изход.
В този смисъл изброяването на основните сегментни характеристики на съществуващия образ на обществата система адресиран като причина или условие за подобни актове е забължително начало в опит, за да се отговори дори частично на въпроса „Какво да се прави?“
- финансовата и икономическата криза и несъразмерното бреме стоварено на раменете на средностатистическия българин. Убеждението, че бедните заплащат по-високата цена на живота;
- ерозираният безконтролен модел на взимания от населението с посреднически пирамиди;
- „мастодонтът“ престъпност и достигането й до най-обикновените хора като потърпевши и страдание;
- политическа система на преход пряко свързана в общественото съзнание с обедняване, драстично обезценяване на живота на обикновения човек и загубата на ясна перспектива;
- непремерен натиск и условия на живот подтикнали напускане на територията на страната от ¼ от населението и довели до демографска криза;
- мащабите на разслоението;
- тенденцията на разрушаване или намаляване значението на семейството;
- мнението за паричен еквивалент на справедливостта;
- тревога от вероятна бъдеща “банкова“ атака над длъжници, които са загубили почти всичко;
и т.н.
Ако изброеното е поне частично вярно, пред обществото няма друга алтернатива освен действие в посоки персонифициращи като ценност обикновения човек.
И исканията за това са навсякъде.
Намаляването на протестите все още не е умора, а изглежда като незнание на къде и как да се продължи, но и като изчакване и надежда за резултат от 12 май. И няма спор, че ако няма промени след тази дата обстановката ще се успокои.
Обществото иска да получи гаранции, че ще бъде представено, човекът очаква да види възможност за позитивни промени на фона, на които да се самоактуализира и интерпретира за живот в бъдещето.
Не получи ли тази надежда след явлението „самозапалване“ обществото може да поеме в посоки на насилие над други и последствия, които имат аналози в световната история.
Отговорите на този печален феномен в съвременна България не може да бъде друг освен комплексен.
В политически план и в началото, това може да е избор от дилемата какво да се избере: - Продължаване формулата на ставащото по време на прехода /формирала в голяма степен макро условието за многобройните самозапалвания/ или Усилието за промяна към ценността на цивилизацията – Човекът.
В икономически план това може да е ефективна система не просто за замяна на един монополист с друг, а за непрекъснат контрол на субектите и механизмите в икономиката.
В социален план това може да е намаляване на огромната и несъразмерна финансова и икономическа тежест над обикновените хора.
В образователен план това може да са облекчаване на условията за получаване на по-високо образование.
В морален план това може да бъде налагането на общочовешките ценности.
В народностен план това може да бъде продължаващо, но по всеобхватно усилие за възраждане смачканото самочувствие на нацията.
В правен аспект това трябва да е върховенството на закона.
Извън това, лекарите и психолозите знаят какво трябва да се прави, но това е по-маловажно най-малкото, защото е въздействие върху вече формирана психологична даденост.
Дали пък Европа не е по права в оценката си за българския Пламен Горанов, че това може да е катарзисът на промяната и за стария континент.
Дано и това не е поредната химера?
Румян Русев
Коментирай 0
2012-09-05 - НЕВРОПСИХОЛОГИЯ
Съществуват две групи нарушения на възприятията на физическия свят: „агнозии” и „халюцинации и илюзии на възприятието”.
I. Зрителна агнозия
Смятало се е, че преработката на зрителна информация изпълнява 2 основни функции – разпознаване на обекти и сцени и разпознаване на пространството. Съответно в миналото са били описвани два основни типа зрителна агнозия:
1) Зрителна агнозия на обекти и сцени;
2) Зрително-пространствена агнозия.
Важно е да се разбира, че втория тип агнозия е трудно да бъде разграничен от някои видове апраксии, доколкото зрително-пространственото разпознаване играе важна роля в някои форми на праксис, а именно, в констроктивния праксис.
Зрително предметна агнозия – при нея страда възприятието на физически обекти и техните изображения. Елементарните зрителни функции обикновено са съхранени и пациента може да вижда, но не е способен да разпознае обекта, дори ако времето за показване на стимула не е ограничено. По същия начин се нарушава и възприятието на букви.
Известно е, че процеса на възприятие се състои от 2 основни етапа:
- обработка на признаците и структурно описание на обектите с помощта на код, съвместим с описанието на съответните модели, съхраняващи се в дългосрочната памет;
- сравнение на структурираното описание с моделите в паметта, които са организирани по такъв начин, че да ограничат и облекчат избора на съответния модел и активацията му.
Разстройствата на възприятията могат да засегнат всеки един от тези етапи. Опирайки се на това Lissauer (1980) разделя зрителната агнозия на два типа – аперцептивна и асоциативна агнозия.
Третият тип – оптическа афазия е бил описан от Freund (1888).
Четвъртият тип – „корковая слепота”, която е корково нарушение на периферното зрение и може да бъде свързана с нарушения на зрителното възприятие на някои прости свойства на обектите.
Зрителното възприятие на обекти изпълнява две основни функции:
- възприятие на обекти в техния конвенционален (обикновен), не замаскиран вид;
- възприятие на неконвенционални (необикновени) обекти – скрити или видяни от необикновен ракурс, а също непознати обекти. Преработката на неконвенционална информация е налице, когато обекта частично е закрит от друг обект или от зрителен шум, или неговите очертания изглеждат различни поради значителна промяна на положението на наблюдателя или условията на осветяване. Тук влиза и възприятието на нови обекти. При възприятието на неконвенционални обекти се изискват някои допълнителни операции с цел привеждане на образа в конвенционален вид.
1. Нарушение на преработката на конвенционална информация
Нарушение на ниво анализ на свойствата на обекта. Аперцептивна агнозия на формата. Термина „аперцептивна агнозия” се отнася нарушенията на ниво анализ на формата.
Елементарните зрителни функции като остротата на зрението, различаване на яркостта и общата когнитивна способност, остават относително съхранени. Но способността за анализ на формата на физическите обекти и техните изображения, а също и копирането и подбора на обекти у пациентите страда силно. (Goldstein, 1918).
Нарушения на семантичното ниво. Асоциативна предметна агнозия – характеризира се с неспособност да се възприема зрително предявения обект, въпреки, че базисните операции от първата фаза на преработка на зрителната информация, (където се случва описанието и кодирането), остават относително съхранени, и човека е способен да опише базисните свойства на обекта, вкл. формата, цвета и текстурата. Всъщност човека може да възприема обекта, но страда възможността за сравняване на неговото зрително описание със съответния модел в паметта. Т. е. зрителното възприятие на обекта се отчуждава от неговото значение, по същия начин както при афазията се отчуждава значението на думата.
☼Често асоциативната агнозия се описва като нормален перцепт, откъснат от своето значение.
Оптическа афазия. Оптическата афазия е считана от някои автори за отделен синдром на зрителната предметна агнозия на обекти. Термина оптическа афазия се отнася до нарушенията свързани с назоваването на зрителни стимули. Пациентите са способни да опишат обекта с жестове или думи.
Забележка: билатералните поражения на тилните зони, засягащи областта V1, съответстваща на поле 17 по Бродман и на двете хемисфери, могат да доведат до загуба на зрението стигаща до пълна слепота. Според Петцел процеса на възстановяване след коровата слепота може да премине през няколко основни стадия: 1. Усещане за тъмнина; 2. Обектите изглеждат сиви, както при ахроматопсия или като в мъгла; 3. Възстановяване на цветовете, при което червеното е първото, а синьото е последното; 4. Зрителна умора или астенопия с трудности при фиксацията на погледа и при зрителен контрол при движение на очите.
В този период, както и при предишните, възприятието на обектите може да бъде затруднено също както е при зрителната агнозия. (стр. 44)
Нарушенията често са предизвикани от билатерални инфаркти на задните мозъчни артерии или запушването на основните артерии.
2. Нарушения на преработката на неконвенционална (необичайна) информация.
При тестиране на пациенти с аперцептивна агнозия се наблюдават трудности при възприятието на фигури, съставени от точки, имащи прекъснати или защриховани контури; изобразени на фона на маскиращи текстури, а също така трудности при разпознаване на наложени едно върху друго изображения.
Също така при аперцептивната агнозия може да се наблдава: нарушение на различаването на простите свойства на обектите, напр. Правоъгълниците на Ефрон или на правите и криви линии.
Тонконогий И., Пуанте А., 2007 г., стр. стр 35-39
Превод; Б. Русева
Коментирай 0
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5