>> Г (г)
Генерализация към ситуациите – една честа критика към изследванията в социалната психология е, че изкуствените експериментални ситуации не могат да бъдат гинерализираникъм реалния живот. За да опровергаят това социалните изследователи се опитват да направят експериментите си колкото се може по реалистични. Някои от тези експерименти приличат на ситуации често срещани в реалния живот, други са откровено нереални. Степента, в който експеримента е подобен на реална житейска ситуация се нарича светски реализъм на експеримента. Но дори по важен от него е психологическия реализъм, който представя степента, в която психичния поцес предизвикан от експеримента е подобен на психичния процес, който се проявява в реалния живот. Психологичния реализъм може да бъде висок в експеримента дори ако светския реализъм е нисък.. Но да се направи експеримента реалистичен и в светски и в психологически план не е лесна работа. Едно от условията, за да се направи експеримента психологически реалистичен е да се разкаже на учестниците скрита история, което значи да се даде друго обяснение за целта на експеримента, различно от истинската му цел ако искаме да получим обективни отговори. ( В този смисъл ще открием, че един от най-великите социални учени е Влади Априлов ).
>>
Генерализация към хората – нека си припомним, че социалните психолози изучават начина, по който хората се поддават на социални влияния. Единствения начи да сме сигурни, че резултатите от експеримента представят поведението на определена популация е да осигурим случайното избиране на участниците от тази популация. Участниците в един експеримент трябва да бъдат подбирани както при проучване. За съжаление е много трудно и скъпо да се усигорят случайни участници за даден социалнопсихологичен експеримент – обикновено това са студенти или хора, които получават някакви облаги от участието си ( заплащане, например ), които не винаги са много представителна извадка от популацията. Но това не е толкова задължително, защото социалните учени се опитват да открият основните психологични процеси, които карат хората да са податливи на социални влияния. Ако приемем, че тези процеси са фундаментални, споделяни от всички хора навсякъде става не нужно да се опитваме да намерим участници за нашия експеримент от всяко кътче на земята.
>>
Генограмата е форма на семейно родословно дърво, на което се записва информацията за членовете на семейството от поне три поколения (Малкина-Пъих, 2005в). Генограмите представят семейната информация графически.
Генограмата обикновено я свързват с конференцията по семейна терапия на Мърей Боун през 1967 година.
>>
Генофонд - съвкупността от гени, срещаща се в дадена популация.
| 1