2007-05-03 - Жан Пиаже
Жан Пиаже
(1896 - 1980)
Швейцарски психолог, един от най-известните учени на ХХ век, чиито трудове съставляват важен етап в развитието на генетическата психология. Пиаже е роден на 9 август 1896 г. в Невшател (Швейцария), умира на 16 септември 1980 г. в Женева. Той е разработвал когнитивната концепция за развитие на детето, което е разглеждал като постепенен процес, преминаващ през няколко стадия.
Своята теория за детското мислене Пиаже е строил на базата на логиката и биологията. Той изхожда от идеята, че основата на психическото развитие е развитието на интелекта.
В серия от експерименти той доказва гледната си точка, показвайки как нивото на разбиране, интелекта влияят върху речта на децата, върху тяхното възприятие и памет. Също така той развивал идеята за това, че “мисленето на детето не може да бъде изведено само от вродените психобиологични фактори и от влиянието на физическата среда, а следва да бъде разбирано също така и преимуществено чрез тези отношения, които се установяват между детето и заобикалящата го социална среда.
Изследването на етапите на развитие на мисленето се е случвало постепенно. Пиаже бил поканен през 1919 г. в Париж за работа над скали за измерване на интелекта, работил е в детски дом; материалите получени от него през този период, полагат основата на първите му книги “Съждение и разсъждение на детето”, “Мислене и реч на детето”, където той излага основите на концепцията си за когнитивното развитие на детето. Пиаже твърдял, че в процеса на развитие се случва адаптацията на организма към околната среда. Именно разбирането, създаването на правилна схема на заобикалящото ни, според Пиаже, осигурява адаптацията към околния свят. При това адаптацията се разглежда тук не като пасивен процес, а като активно взаимодействие на човека и средата. Тази активност се явява необходимо условие за развитие, тъй като схемата не се дава в готов вид с раждането, нито пък я има в околния свят. Схемата се изработва само в процеса на активно взаимодействие със редата, или както е писал Пиаже, “схемата я няма нито в субекта, нито в обекта, тя е резултат от активното взаимодействие с обекта”.
www.psychology-online.net
2007-05-03 - Карен Хорни
Карен Хорни
(Horney, Karen) (1885–1952)
Карен Хорни се е родила в Германия, Хамбург на 16 септември 1885 г. и е починала на 4 декември 1952 г. в Ню Йорк. Медицинската подготовка тя получава в Берлинския университет от 1918 до 1932 г. Сътрудничела си е с Берлинския психоаналитичен институт. Тя преминава анализ при Карл Абрахам и Ханс Сакс (Sachs, H.), два видни психоаналитика за времето си. По покана на Франц Александър (Alexander, F.) тя се премества в Съединените щати и в продължение на две години е заместник директор на Чикагския психоаналитичен институт. В 1934 г. тя се мести в Ню Йорк, където практикува като психоаналитик и преподава в нюйоркския психоаналитичен институт. Разочаровайки се от ортодоксалната психоанализа, тя заедно с единомишлениците си основава “Асоциация за прогреса на психоанализата” и Американския институт по психоанализа, който управлявала до самата си смърт.
В идеите си Хорни вижда не абсолютно нов подход към разбиране на личността, а развитие на фройдовата психологическа система. Тя се стреми да отстрани заблужденията на Фройд – корена на които, според Хорни, е в биологическата, механистична ориентация, - за да може да се реализира изцяло потенциала на психоанализата като наука за човека. “Моето убеждение, накратко казано, се заключава в това, че психоанализата трябва да прерасне собствените граници на инстинктивна и генетична психология” (1939, с. 8).
Възгледите на Хорни за женската психология, биват събрани и посмъртно издадени в 1967 г.
Авторката формулира десет потребности, разглеждани като следствие от опитите да се намери решение на проблема за нарушените отношения. Тези десет потребности са източник за развитие на вътрешни конфликти, според Хорни. В по-късните си разработки (1945) авторката дели тези потребности на три групи: 1) движение към хората; 2) движение от хората; 3) движение против хората. Всяка от тези групи представлява базисна ориентация по отношение към другите и към себе си. В различието на тези ориентации Хорни намира основата на вътрешния конфликт. Нормалния и вътрешния конфликт се различава по степента. С други думи конфликти се срещат у всеки, но у някои хора те са в по-тежка форма, най-напред поради ранни преживявания на отхвърляне, неприемане, хиперпротекция и други варианти на неудачни отношения с родителите.
Хорни, за разлика от Фройд и Юнг НЕ смята, че конфликтите са присъщи на човешката природа, а значи са неизбежни. Конфликта е резултат от социалните условия. “Потенциалния невротик е този, който в изострена форма е преживял, основно през детството си, трудности определяни от културата” (1937 г.).
Източник: “Psyhoterapevt.ru”
Превод: Б. Русева
2007-05-03 - Ерик Берн
Ерик Берн
[1910-1970]
Ерик Берн е роден в Монреал, Канада, завършва медицина в САЩ Ню Джърси. Известен в психологията с разработения от него транзакционен анализ В 1936 той открива своя психиатрична школа в Психиатричната Клиника в Медицинската школа на Йелския университет, където работи в продължение на две години. В 1941 той започва да се обучава в психоанализа като през 1947 се подлага на анализа при Ерик Ериксън, с който работи в продължение на две години. През 1956 година му отказват статус на психоаналитик заради изказваните от него несъгласия с учението на Фройд. Това е прелом в кариерата на Берн, който вече започва да избистря своя транзакционен анализ. През 1957 година публикува статията "Транзакционният анализ - нов и ефективен метод за групова терапия" в "American Journal of Psychotherapy", което слага началото на новия метод на психодиагностика в психотерапията. В 1964 Берн заедно с колеги създава Международна асоциация за транзакционен анализ (ITAA), което пренася новия метод и извън пределите на САЩ.
“psychology-bg.com”; “psychology.ru”
2007-03-27 - Х. Роршах (Hermann Rorschach)
Х. Роршах (Hermann Rorschach)
Роден е в 1884 г. (Цюрих, Швейцария), починал е през 1922.
Интересите му са в областта на историята на швейцарските религиозни секти, психоаналитичната диагностика, методологията на виртуалното проективно тестиране.
Образованието му е: доктор на медицината, Цюрих 1912 г.
Основните му публикации са:
1921 Psychodiagnostik. In W. Morgenthaler (ed.). Arbeiten zur angewandten Psychiatry. vol. 2. Bircher.
1927 (posth.) Zwei schweizerizche Sektenstifter (Binggeli und Unternahrer) (Two Swiss founders of sects). Imago, 13, 395-441.
Дейност: бил е психиатър в различни психиатрични болници; вицепрезидент на Швейцарското психоаналитично общество.
Роршах е останал в историята с успеха си и последвалото го частично засенчване от проективния тест, носещ неговото име. Единственото, което остава от този тест – това е съкратен вариант от десет мастилени петънца, подбрани от издателя измежду петнадесет изведени и обосновани от самия Роршах. Същият продължил да преразглежда разбиранията си през целия период на и без това проточилото се публикуване на теста, и ги сметнал за тотално остарели към момента на излизането им на яве. В последствие, подтиснат от издателския провал и острата критика, Роршах умира от перитонит. Това положило края на амбициозния му план – да обедини историята на религията, социологията и психопатологията.
Майката на Роршах починала, когато той бил едва на дванадесет години, а бащата, учител в художествено училище – когато момчето станало на 18. Като малък носел прякора "Клекс" ("klecksen" по немски е “мазане, мацане”), което говори за склонността му към рисуване. Университета го подложил на влиянието на Блейлер и Юнг – Цюрихски университет, където прилагането спрямо пациентите на Юнгианския словесно асоциативен тест в съчетанието с новите психоаналитични концепции на Фройд, предизвикало общоевропейски интерес. Възнамерявайки да емигрира, Роршах заел ниско платено работно място и се оженил за рускиня. След четири години щастлив живот емигрирал в Русия. Скоро след това се възвърнал, бидейки разочарован от слабата изследователска перспектива. Отново бил принуден да започне ниско платена работа, зарязал експериментите с мастилените петна и се отдал на психоанализата и новото си увлечение, а именно история на религиозните секти. Този интерес възниква у него благодарение на един от пациентите му в клиниката за психично болни, който бидейки основател на такава секта, е бил осъден за ритуални сексуални церемонии, включващи инцест. Роршах решил, че тази тема е цел в живота му, като по-късно публикува две статии по темата. Доказателствата за такива секти датирали от XII в.
Малко след това интереса му към мастилените петна отново се възвръща. Роршах за три години успява да съкрати петната си до петнадесет и успява да подготви съпровождащия текст на злополучната “Психодиагностика”.
Биографията на Роршах е едно напомняне за това, че подреденото развитие на психологичната теория е само илюзия.
/Днес, за да прилага в практиката си тестът на Роршах, психологът/психотерапевтът трябва да премине специален курс на обучение от минимум 2 години./
Част от теста на Роршах:
"shp.by.ru"
2007-03-22 - Георги Лозанов
Проф. д-р Георги Лозанов (Третият от ляво надясно)
Българинът д-р Георги Лозанов е създателят на сугестопедия, метод използван за ускорено обучение на чужди езици.
Д-р Лозанов е роден на р. 22 юли 1926 в гр. София.
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5