2007-10-06 - Д. Уиникът (Donald Woods Winnicott)
Д. Уиникът е известен английски детски психиатър и психоаналитик. Думата му и авторитетът муса такива, че името му се споменава заедно с това на Фройд. Уиникът е започнал работата си като педиатър в детска болница. В средата на 30-те години на миналия век той се спосвещава на детската психиатрия и проблемите във взаимоотношенията между бебето и майката.
Заглавията на книгите му сами говорят за себе си: „Детето, семейството и вътрешния свят”, „Игра и реалност”, „Малките деца и техните майки”... Сред психоаналитичната литература те заемат особено място: това е класика и освен това е написана много достъпно.
"psybooks.ru"
2007-09-19 - Джеймс Уотсън
Ето нещо интересно за основателя на бихевиоризма Джеймс Уотсън. Той не само полага основите на бихевиоризма и показва на практика, че психологът може да печели пари. Работи в рекламни агенции и налага използването на знаменитости в рекламата, достига до поста вицепрезидент. Освен това провежда множество тестове, изследвайки моториката на военните пилоти.
По-пикантен е личния му живот. Обещаващата му преподавателска кариера е срината от скандален развод и женитбата му с 20 години по-младата докторантка. Неговите писма са изпълнение с доста термини, това е влюбения гении психолог, предавам Ви цитат от тях:
“Всяка клетка, която имам, е твоя – индивидуално и колективно. Всичките ми реакции са положителни и са към теб. Така е и с всяка моя сърдечна реакция. Не мога да бъда повече твой, отколкото съм, дори ако хирургична операция ни направи едно цяло. (цитат Pauly 1979, p 40.)”
Този рационален влюбен обаче има доста странни възгледи за отглеждане на деца. В книгата си “Психологически грижи за бебето и детето” има много строги съвети, ето част от тях:
“Родителите не трябва никога да ги прегръщат или целуват, никога не позволявайте да седнат в скута ви. Ако се налага целунете ги веднъж по челото, когато ви казват “лека нощ”. Здрависайте се с тях на сутринта. Потупвайте ги по главата, ако са извършили необикновено добра работа…”
Какво е мнението Ви за великия бихевиорист?
Росица Младенова
2007-07-20 - Проф. Енчо Герганов
ВИЗИТКА
Проф. д-р Енчо Герганов е психолингвист, специалист и по когнитивна психология, преподавател в Нов български университет, член на Управителния съвет на Дружеството за измерване и оценяване на образованието.
----------
На 29.05.2007 г. на официална церемония в НБУ проф. Енчо Герганов беше отличен със званието “Почетен професор на Нов български университет”. Званието му бе присъдено от Академичния съвет на НБУ за приноса му към Нов български университет и като основател на департамент “Когнитивна наука и психология” и на Центъра за оценяване.
Професор Герганов изнесе академично слово на тема: “Архетиповете на опозициите черно/бяло, нощ/ден, зло/добро и песимизмът на българите”.
Проф. Герганов е ръководител на Центъра за оценяване и като такъв разработва съвременни методи за оценяване на постиженията на студентите, както и процедури за подбор и прием на кандидат-студентите.
Изследователската му работа е съсредоточена върху проблемите на психометрията, психолингвистиката и паметта. Най-значимите му приноси са свързани с откриването на семантично кодиране в краткосрочната памет и структурата на перцептивно-когнитивното пространство за български гласни и съгласни. Освен това проф. Герганов има и съществени приноси в методологията на психологическите изследвания – по разработването на методи за измерване на личностни особености и нагласи.
Проф. Герганов е бил декан на Магистърски факултет на Нов български университет.
"focus-press.net"
2007-07-03 - Кохут Хайнц (Kohut)
КОХУТ Х.
(3.5.1913, Виена – 8.9.1981, Чикаго)
Американски психоаналитик. Единствен син в австроеврейско семейство, получава блястящо образование във виенска гимназия, а по-късно и във виенски университет - при доктора по медицина А. Айхорн. Заради нацистката заплаха се премества в Англия, а по-късно и в САЩ.
По-нататъшното си неврологично и психоаналитично образование го получава в Чикаго. Работи като невролог, като преподавател по неврология и психиатрия, като асистент на професор по психиатрия, а от 1957 г. е професор по психиатрия, член на Чикагския институт по психоанализа.
Голямо влияние върху Кохут оказват Фройд, Хартман, П. Крамеp, К. Эйслер.
Кохут е създателят на Чикагската психотерапевтична школа.
Его-психология (Кохут). (Двумерен модел на Аза по Кохут, имащ полюс амбиции и полюс идеали).
Някой смятат его-психологията за ново направление, а не за разновидност на психоанализата (Карвасарский). Его-психологията е по-близо до хуманистичните теории на клиент-центрираната психотерапия и до екзистенциализма, отколкото другите психоаналитични подходи.
За Х. Кохут развитието на стабилно и съгласувано уникално “Аз” – е основния въпрос за развитието на личността (ако това не се изпълни → психопатология). Его-обектите играят решаваща роля във формирането на съгласувано “Аз”. Според други автори тук трябва да се говори за голямото значение на функциите на его-обекта.
"tolokonin.ru"
2007-05-03 - Уилям Джеймс
Уилям Джеймс
Роден на 11 януари 1842 г., умира на 16 август 1910 г. Американски философ и психолог, един от основателите на прагматизма и функционалната психология. Получава медицинско и естественонаучно образования в харвардския университет на САЩ и в Германия. Професор по философия и психология в харвардския университет. Заедно с Мюнстерберг организира в САЩ лаборатория по практическа психология (Харвардски университет, 1892 г.).
Първоначално психологическите възгледи на Джеймс се развивали в рамките на “психологията на съзнанието” на Вунд. Но в първия си голям труд (“Принципите в психологията”, 1890 г.) той се изявява против атомизма на класическата асоциативна психология и развива представата за съзнанието като за “поток” от непрекъснато сменящи един друг цялостни индивидуални психични състояния, от който човек отделя “група от чувствени елементи”, които съставляват след това “реалния му свят”. Джеймс е разглеждал съзнанието от гледна точка на неговата “Функционална” ценност за живота на човека, като едно от оръдията за биологическо приспособяване на индивида. Във връзка с това, той отделял голямо внимание на ролята на инстинктите и емоциите, индивидуалните физиологични особености на човека.
Джеймс включва в личността, освен “чистото Аз”, също и “емпирическо Аз”, което съставлява не само това, което човек смята, че е самият той, но и всичко това, което той смята, че може да му принадлежи: собствения му дом, близките му и т. н. По отношение на всичко това човек изпитва същите чувства, каквито изпитва и към самия себе си. (Загубата на доброто име, на репутацията била разглеждана като загуба на част от собствения Аз).
Широко разпространение получава формулираната от него в 1884 г. теория за емоциите. Редица интересни разработки на Джеймс били посветени на научно практическия анализ на религията.
“psylist.net”
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5