2007-08-07 >> Открити са нови мозъчни протеини
Американски учени са открили нов биологичен процес, случващ се в клетките на мозъка, който може да обясни някои от причините за умствена изостаналост у хората. Биолозите са открили нови протеини, чието прекомерно наличие значително затруднява развитието на мозъчните неврони, а на вече съществуващите неврони им пречи да установяват нови връзки.
Новият протеин, получил наименованието RhoA също затруднява и разклоняването на дендритите (части от нервните клетки на мозъка), което пречи на умственото развитие на човека.
Учените поясняват, че науката е наясно с това, че умствената изостаналост се случва поради недостатъчното развитие на невроните, но доскоро все още не беше станало ясно защо все пак се забавя процеса им на развитие.
“В експеримента си ние установихме, че протеина RhoA, когато е в по-голямо количество, започва да пречи на невронния ръст. От друга страна неговият недостиг също така нанася вреда на нормалното делене на дендритите” – казва Бони Фаерщейн.
"Cybersecurity.ru"
2007-08-03 >> Ветераните от войната в Ирак страдат от стрес и алкохолизъм
Лондон. Хиляди от участвалите в предните линии на войната в Ирак и Афганистан ветерани са изправени пред опасността от ментални проблеми, алкохолизъм и разстройства на брака, отбелязва в днешния си брой в. “Гардиън”, като се позовава на резултатите от обширно проучване, проведено от британската армия.
Прекарани дълги години в среда на конфликти причиняват високо ниво на посттравматичен стрес, писхологическо изтощение и проблеми в семейството, се казва в научния доклад, публикуван на страниците на британско списание за медицина.
Министерството на отбраната обяви, че ще проучи разработката, за да се опита да разбере по-добре проблемите, свързани с психиката на войниците. Миналите дни върху правителството бе упражнен натиск да отправи упреци към армията за това, че претоварва личния си състав. Опозиционни депутати съобщиха, че натоварването, упражнявано върху военните, е другата причина за започването на процеса по изтегляне на войските от Ирак.
Кралският медицински център в Лондон подложи на изследване 5 547 ветерани от чуждестранни мисии, като се спря на онези 20% от тях, които в рамките на три години са прекарали повече от 13 месеца в различни мисии. Резултатите са показали, че военните, прекарали повече от 13 месеца извън дома, трудно се приспособяват към семейния живот след като се върнат. Всеки четвърти от тях изпитва проблеми с алкохола. За разлика от тях тази тенденция се забелязва при всеки десети, прекарал повече от 5 месеца в мисии. Постравматичният стрес се проявява при 5,2% от онези изкарали повече от година в различни мисии и при 3% от тези, прекарали по-малко от 5 месеца в състояние на война.
Агенция "Фокус"
2007-08-02 >> Лошата храна потиска психиката
Всяка еднообразна храна, която не е вкусна намалява емоционалния фон на човека, прави го вял, провокира хроническа умора, твърдят специалистите.
Често спазвайки строга диета, състояща се от нелюбими продукти, хората си нанасят психическа травма, която може да прерасне в нервно разстройство.
Човекът, който се намира в състояние на депресия, променя вкусовите си възприятия - храната му се струва безвкусна и дори най-любимите лакомства вече не го радват. Често той започва да яде повече - в състояние на депресия 30% от хората пълнеят.
В психиатрията има понятие диетична депресия. Нейни жертви са най-вече жените, които постоянно се подлагат на строги диети.
Мозъкът не получава полезни вещества и изпраща сигнали за тревога и напрегнатост. Човек се чувства нещастен, неудовлетворен, започва да се кара с близките си. А оттук до анорексията и булимията е много близко.
zdrave.bg
http://health.actualno.com/news_115441.html
2007-08-01 >> Да се оползотвори свободата е изключително трудно
Димо Станчев, психотерапевт към ГЩ на БА: Да се оползотвори свободата е изключително трудно
Телата на медиците са в България, но душите им още пътуват насам
Визитка
Роден на 5 октомври, 1960 г. в София
Завършил Медицинска академия в София
Работил като научен сътрудник по психология в Институт по сугестология
Председател на Българско дружество по психодрама
Началник на Отделение по психотерапия и кризисни интервенции в Център по военна психология и психопрофилактика
Г-н Станчев, посрещнахте сестрите на летището при завръщането им от Либия. Тръгнахте ли към срещата с тях с предварителна професионална нагласа?
- Сестрите бяха много интересен и специфичен случай. Разбира се ние работим с много групи завръщащи се от мисии, които са изпълнявали различни задачи зад граница. В този смисъл можем да предполагаме какво е състоянието на човек в определени стресови ситуации. Парадоксалното е в това, че когато посрещаме хората трябва да звучим така, сякаш не знаем, че знаем. Длъжни сме да сме максимално отворени към техните впечатления и преживявания.
В пресата се появиха различни спекулации и теоретични хипотези какво може да са преживели медиците, какво е пост-травматично стресово разстройство, как се лекува подобна патология.
Задачата ни беше не да им обясним какво им е, а да разберем от какво имат нужда и какво очакват.
- Вашата работа е да ги накарате да говорят или да бъдете до тях в случай, че им се говори?
- Близко сте до същината на проблема. Желателно е да бъдем там когато те искат да говорят. Въпросът с травматизма се състои в това, че силни, интензивни преживявания в които хора са въвлечени, по някаква причина надвишават възможностите им да ги разбират и осмислят. Колкото пъти се връщат към тях, сякаш ситуацията оживява отново и отново. Така преживяното не може да се превърне в обикновен спомен и част от личностната история. В споделянето на спомените, истинността е вторичен фактор.
Засега медиците могат да възпроизвеждат факти или дори мощни емоции. Ние сме до тях, за да помогнем с течение на времето всеки един от тях малко по малко да започне да сглобява историята, която да придаде смисъл на преживяното. Засега все още се гадае какъв е смисълът на цялото: дали Моамар Кадафи да изнуди европейската общност, за да прибере своя човек, отговорен за Локърби, дали е начин да се отърве от външния си дълг към България, дали е някаква друга геополитическа интрига, за която не знаем. Правителството предало ли е сестрите или не, самите сестри виновни ли са или не.
Това са все въпроси, които от гледна точка на психичната реалност показват, че травматизмът е жив. Все още всичко е толкова горещо, че няма начин за него да бъде говорено. Няма начин да изречем "компетентните" думички: "Спокойно, вие страдате от посттравматично стресово разстройство и сега ще ви лекуваме, защото сте болни хора." Такъв модел не работи и не обяснява нищо.
- Допускате ли, че ще се нуждаят от години психотерапевтична работа, до момента, до който възмогнат емоционалните последствия от преживяното?
- Със сигурност ще се нуждаят от години преосмисляне. Част от този период може да бъде подкрепен, съпроводен от специалисти като нас, по трудния път на превръщането на тези интензивни преживявания в лична история. Така завършена и спокойна, че един ден спокойно да я разкажат на своите внуци.
- Индустрията вече ги нападна и вероятно са подписали договор с американска филмова компания на която да продадат историята си за филмиране. Част от освобождаването или от натоварването ще бъде остойностяването на тази история?
- Това е много интересно. Ако професионален писател, сценарист успее да разкаже историята по добър начин, той може да свърши не малка работа за освобождаването им от спомените. Но заедно с това съществува и втория план на евентуално лошо написаната и предубедена история, която не разказва онова, което хората са преживели, а онова, което търси индустрията. В негативния вариант може да се стигне до нещо, което на психологически език наричаме ретравматизация.
Но наличието на парични компенсаторни механизми в цялата история слага друг пласт, който също е много странен.
В търсенето на вътрешен покой, част от процеса е привидно да бъдат компенсирани външно за претърпените технически и материални щети. Най-вероятно в скоро време ще наблюдаваме, че колкото и дарения да се дават на тези хора, каквито и компенсации да получат и по линия на историята, която Холивуд иска да експлоатира, те никога няма да са получили достатъчно. Всъщност става дума за вътрешна болка и празнина, която се свежда до въпросите: "Обичате ли ме, държите ли на мен, важна ли съм и дали не съм виновна за това, което се е случило?" Другата страна на травматизма е, че усещането, че сякаш са били съпричастни на ужасните неща, които са случили и може би те са виновни.
На чисто психологическо ниво, тези, които ги даряват и опитват да им помогнат, всъщност им правят лоша услуга. Колкото повече тези хора стоят в позицията на хранени, на получаващи, толкова по-дълго се отлага момента на техния психически комфорт. В момента умишлено ги държим в положение на зависимост да получават.
А си спомням и за онзи установен у нас принцип: като изберат ново правителство му даваме 100 дни медиен комфорт. На тези хора не осигурихме и 100 секунди.
- Буквално веднага след като част от подаръците за бившите затворници в Либия бяха обявени, избухна омразата на житейски неудовлетворените българи.
- Бях потресен от онова, което видях в предаването на Милен Цветков. Но в случая и хората, които протестират, и нашите медици са все същите жертви. Сега различни категории жертви имат чувството, че са противопоставени един на друг. В момента всички страдаме от дефицит на политическото, на икономическото, на моралното. Налице е очевидно изчерпване в ресурсите на това, което наричаме власт - да осигури онези аспекти на институционалното, та хората да се чувстват сигурни в държавата. В този смисъл и едните, и другите са жертви, което противопоставяне е начинът, по който властта винаги се е опитвала да разделя и да владее.
В крайна сметка въпросите се свеждат до това: "Каква е цената на това да си българин, каква е привилегията и възможността да се реализираш - било в родината, било някъде по света."
А сега всяка от партиите у нас вече гръмко си приписва заслуги за това, което е станало като щастлива развръзка.
- Какво представляваше за сестрите ситуацията, в която те до 4 сутринта не знаят какво ще се случи, изведнъж ги извеждат навън и после се оказват на софийското летище. Липсата на всякаква подготовка какво предизвиква на организма?
- Не мога да си представя емоциите, тъй като натоварване е не само освобождаването, а и самата неизвестност. Будят ги, казват им да съберат багажа, защото трябва да тръгнат и не е много ясно какво трябва ще се случи. И тъй като всички носим някаква историческа памет знаем, че такива неща са ставали и в Аушвиц. Било е абсолютно неясно накъде тръгват. Можете да си представите какво може да изживее човек, който след осем години зандан чува: "Бързо си съберете багажа, защото отивате на едно по-добро място." Това може и да е краят.
Така опираме до въпроса кое е най-травматично оттатък физическите мъки. Това е невъзможността човек да контролира собственото си тяло в контекста на живота и смъртта, та дори и в ходенето до тоалетна. Този психологически натиск е най-зловещото, което тези хора са живели в продължение на години.
Но хората в България казват: "И ние мизерстваме, защо вие да сте уникални?" Уникалността не е в мъката и в мизерията, а в невъзможността на осъдените да правят каквото и да било по собствена воля. Това вече представлява най-страшния механизъм на обезличаване. За щастие, това, което видяхме от нашите българи е, че поради факта, че са били заедно, че от един момент нататък са можели да четат български книги, духът им и надеждата са се съхранили. Помежду си са се обучавали и на езици. Това е бил още един начин да съхранят психиката си.
- След като постигането на свобода беше върховната мечта на медиците, какъв е рискът сега за тях да настъпи безцелно пустовремие?
- Считам, че със самото си пристигане, те вече бяха в това пустовремие. Целта бе постигната. Те самите споделиха, че всички планове и представи, които са имали за това как ще слязат от самолета, какво ще правят първия, втория, третия ден изведнъж са станали абсолютно нереалистични. Те си го фантазирали толкова дълго, че когато то се случи, те не бяха готови за него. Те изпаднаха във вакуум, в който всичко изглежда добре, но в същото време е нереално, липсва следващата цел.
Сега те са "освободени", но вътрешното усещане за свободност - възможността да правят самостоятелен избор е много дълъг процес. Телата им са в България, но преживяванията им, душите им, мислите им шестват по този дълъг път на преживения ад и се опитват да настигнат телата, които са се преместили на мястото, към което са се стремили. Вътрешната свобода да взимат самостоятелни решения ще се случи много по-късно.
- Възможно ли е именно сега да ги обхване отчаянието?
- Тепърва ще установят, че хубавото не е толкова хубаво, че свободата представлява избор и риск от допускане на грешки от личния избор. До скоро те са били ограничени само в борбата за физическо оцеляване. Временното отчаяние може да бъде отново резултат от липсата на неизмислени нови житейски цели. Но и това ще бъде временно състояние, което те ще превъзмогнат, защото животът продължава и предполага те да са активната страна в него.
- Сравнимо ли е състоянието на медиците ни с хора, които са се завърнали от военни мисии?
- Сравнимо само по тази линия, че това те демонстрират нормални реакции на едни напълно ненормални ситуации. Обикновено в критични мигове, които ни налагат да реагираме по начин, по който не познаваме себе си, си казваме, че нещо в нас не е в ред. Човек си мисли, че е много слаб или че е много странен, или че се побърква. Но реалността е друга: ситуацията е ненормална, нетипична, уникална и застрашаваща живота и нашите реакции са нормални на такива ситуации. В този смисъл бойни действия и дълго лишаване от свобода имат нещо общо.
- В скоро време тези хора ще излязат по улиците, а околните ще ги спират постоянно. Това няма ли да задълбочи кризата им?
- Постоянното внимание уморява. Но на медиците предстои да разберат отново смисъла и измеренията на свободата. Наскоро моя позната ми сподели, че видяла "освободените" мечки в Белица. Те всъщност стоят близо една до друга, не смеят да отидат към гората, която не познават и възпроизвеждат наученото - кълбо напред, кълбо назад и танцуват на два крака. Да се оползотвори свободата е изключително трудно.
- По-скоро разрушени вътрешно или борбени се завърнаха медиците у дома?
- Те бяха запазили облика си на хора и на жени. Бяхме впечатлени, че грижите, които са полагали за тялото са били в името на това да не приличат на страдалци, прекарали 8 години в затвора. Те са съхранили самочуствието си и мисля, че това е голямата тяхна първа голяма победа.
"Монитор"
2007-08-01 >> Представят проучване за социалното включване на ромите
Днес от 11 часа в зала 2 на 2 етаж в МТСП ще бъдат представени резултатите от социологическо проучване и ще се проведе дискусия по въпросите на социалното включване на ромите на тема „Роми за ромите”.
Социологическото проучване по метода на фокус-групите с 40 представители на ромската общност от различни райони на страната идентифицира нагласите на ромите относно образованието, здравеопазването, пазара на труда, жилищните условия, ролята и мястото на ромската жена в семейството, възпитанието и отглеждането на децата, ролята на местната общност, отношението към местните лидери и други. /БГНЕС
БГНЕС
"Netinfo"
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | 32 | 33 | 34 | 35 | 36 | 37 | 38 | 39 | 40 | 41 | 42 | 43 | 44 | 45 | 46 | 47 | 48 | 49 | 50 | 51 | 52 | 53 | 54 | 55 | 56 | 57 | 58 | 59 | 60 | 61 | 62 | 63 | 64 | 65