PSY FORUM

 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
галерияГалерия   ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

Психологични консултации и изследвания, Медицински център "АНГИО" - поликлиника Военно Медицинска Академия, ул. "Г. Софийски" №3, тел.: 0884 97 55 97

psy
В момента е: Съб Дек 15, 2018 7:11 pm
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » НОВИНИ » Книги и статии
ЕВРИСТИЧНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 1 [10 Мнения]  
Автор Съобщение
brr


Регистриран на: 01 Мар 2007
Мнения: 1958
Местожителство: Софи

МнениеПуснато на: Пет Сеп 26, 2008 9:27 pm    Заглавие:  ЕВРИСТИЧНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ
Описание на темата: Валентин Кръстев Станков
 

Валентин Кръстев Станков

ЕВРИСТИЧНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ

Valentin Krustev Stankov
HEURISTIC CHALLENGES IN THE MODERN WORLD

Sofia • 2002

Валентин Кръстев Станков



ЕВРИСТИЧНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ

Последната промяна е направена от brr на Вто Дек 09, 2008 2:49 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 01 Мар 2007
Мнения: 1958
Местожителство: Софи

МнениеПуснато на: Пет Сеп 26, 2008 9:28 pm    Заглавие:  

Настоящата монография представлява задълбочено изследване на проблемите на творчеството, пречупени през призмата на евристичността. Авторът отделя дължимото внимание на предпоставките на творческия процес, като откроява и из¬вежда на преден план мисловния процес, който в резултат на използването на евристичните подходи и методи получава силен тласък за усъвършенстване и ускорение.
Формулирайки извода си, че променените обществени реалности предполагат и качествено нов тип решения, проф. Валентин Станков ни предлага една сполучлива алтернатива за преодоляване на предизвикателствата на днешния ден.
Любопитната проблематика, ясният и стегнат стил ще допаднат както на професионалисти от висок клас, учени, студенти, политици, журналисти, така и на широкия кръг читатели, проявяващи интерес към иновациите и науките за човека и обществото.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 01 Мар 2007
Мнения: 1958
Местожителство: Софи

МнениеПуснато на: Пет Сеп 26, 2008 9:42 pm    Заглавие:  

ЗА ЕВРИСТИЧНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ЗА ОЩЕ НЕЩО

Присъствието на предговор в една сериозна книга на пръв поглед изглежда излишно. Защото предговорът подчертава значимостта на тематиката в книгата и престижът на нейния автор. В този случай обаче намирам, че и двете намерения имат подчертано периферно предназначение. Вие отваряте книга на утвърден автор, чието самочувствие вече е потвърждавано неколкократно върху корицата на немалко книги, на научни конференции, на академични избори и защити. Научните степени и звания на автора, блестящо защитени именно в тази тематика, обясняват неговото дръзновение да се захване с тежка, криеща коварни лабиринти и в същото време твърде занимателна тематика, върху която могат да се произнесат еднакво и обикновеният читател и строгият, компетентен критик. Намирам, че проф. Валентин Станков може хладнокръвно да посреща тези очаквани присъди.
„Човекът е последната ни надежда" — това беше лаконичният лайтмотив на писателя Джон Стайнбек, когато му бе връчена Нобелова награда в Стокхолм. Вероятно нещо подобно са изповядвали и всички мислители и хуманисти от гърците и китайците до англичаните и французите. От Ренесансовите времена, когато се появява идеята за богоподобния, а понякога и богоравния човек, идеята за неговото естествено благородство занимава фантазията на философите и прагматиката на политиците. Човекът става вселена, след като е преживял гневът и разрушението на потопа и големия взрив на новото съзидание. Оттогава историята на човешкия род е съпроводена с вечни възходи и падения, триумфи и трагедии. Но въпреки всеобщото омерзение от масовите кръвопролития, модерното варварство, умопомрачителното взаимно изтребление между човеците, надеждата и тревогата, адресирана към човека, остава за¬винаги. Вероятно тъкмо това е имал предвид и самият Стайнбек, вероятно така е възприемал и своите слаби герои Чарли Чаплин. Всичко това ни води до тревожната утеха, че колкото и да се гневим на съвременния свят и особено на неговите пороци и дефицити, все пак вярата в човека остава по-силна, отколкото самия Бог.
Ето с такава предварителна нагласа би следвало да разтворим страниците на тази книга, която се опитва така успешно да предаде с патоса на емоцията и аргументацията на науката способностите на човека да изобретява. Ние имаме доста наивна представа за това как идват изобретенията на този свят — технологически и/или духовни. Ябълката, която ударила главата на Нютон, ваната, в която лежал Архимед, или онзи тайнствен сън, който сънувал президентът Маккинли, в който Бог му прошепнал, че САЩ трябва да завладеят Филипините... Всъщност, евристичните реализации на отделните хора силно зависят от времето и средата, в които те живеят и са разположени. „Ценя гения на хората да изобретяват и онова общество, което им позволява да сторят това" — това са едни от последните наблюдения на Кенет Кларк върху взаимоотношението човек — общество в исторически контекст. В тази книга проф. Валентин Станков прави успешен опит да ни поднесе лабиринтните механизми на способността едновременно и на индивида, и на колективните единици да предприемат предизвикателството да отхвърлят рутинните познания и представи за природата и обществото и да кажат — „Има и нещо друго!" Оттам започва ползата за обществото, славата и величието на онези, които са персоналните носители на евристиката.
Ето защо аз учтиво ви препоръчвам да прочетете тази книга, защото ви уверявам, че в нея ще видите много неща, които сте си въобразявали, че познавате и употребявате.
Проф. Андрей Пантев

УВОД

На творчеството са посветени стотици страници, някои от които са истински бисери в книжовната съкровищница на човечеството. И все пак има въпроси, които остават забулени в тайнствеността на сакралното, превърнати в територия на възвишеното, ко¬ето не се поддава на описание и анализ.
Настоящият труд поставя в центъра на своето изследване творчеството като иманентна характеристика на човешката личност, пречупено през призмата на евристичните предизвикателства.
Какво е това творчество и къде минава границата между него и обикновената репродуктивност? Достъпно ли е то за всеки човек или пък е достояние само на един елит от бляскави индивидуалности? Може ли творческият процес да бъде стимулиран или той представлява някакъв миг на Божествено откровение, чието настъпване трябва търпеливо да изчакаме? И всъщност, имаме ли право да говорим за творчество във всички сфери на човешката дейност или то е възможно само в области, създаващи качествено нов духовен или интелектуален продукт?
Всички изброени и още множество други въпроси могат да получат своя адекватен отговор посредством използването на категориите и методологията на науката евристика. В центъра на нейното внимание попадат не само изследването на корените, подбудите и стимулите за творчество, но също и препятствията и пречките пред него — от психологически, общокултурен, професионален и глобален характер. Ценното в евристичния подход към анализа на творчеството и способността на човека да твори се съдържа във факта, че на основата на използването на знания от различни предметни области се подрежда цялостната и единна картина на света. Силен е акцентът върху въпросите за себепознанието и себеразвитието, за човека като пресечна точка на две йерархии от системи — вътрешна и външна, чието ядро е неговата ценностна система. Този комплексен подход в анализа е причина евристиката да черпи щедро знания от много научни области, като философията, психологията, социологията, и на основата на техните достижения да изгражда, проверява и усъвършенства специфичните си методи, подходи и практики за събуждане на творческите нагласи и заложби и да очертава пътищата за намиране на новото.
Евристиката проследява творческия процес в неговите етапи: възникването и осъзнаването на проблема; неговия анализ в широк аспект; постепенното разгръщане и разширяване на областите, в които се търси нова необходима информация и решение; зараждането на идеята за решение и нейния самостоятелен път на развитие; проверката на тази хипотеза чрез синтеза на целия проблем; потвърждаването и оптимизирането на намереното решение. Целият маркиран процес може да бъде преминат и посредством използването на стандартни методики, но принципно различното при евристичния мисловен процес е в неговия либерализъм. Евристиката отправя огромно предизвикателство към утвърдените представи, като изисква от нас да не се безпокоим от грешките си, да не отхвърляме предварително „глупавите идеи", защото понякога тъкмо те могат да променят качествено процеса и да ни доведат до новаторското решение.
Специфичната методология на евристиката, която е в състояние да действа като мощен ускорител на интелектуалните способности на човека, се изгражда върху основата на комплекс от знания в областта на медицината, психологията, логиката, езикознанието и много други научни дисциплини, занимаващи се с механизмите както на функциониране на мозъка, проблемите на паметта, активността, речта, така и на познаване на факторите, упражняващи задържащо влияние над тях. В сложната канава на евристични подходи и методи тези специални знания са умело вплетени по такъв начин, че да от¬странят ефикасно натрупаните предубеждения и пречки и да послужат като катализатор на творческия процес.
Предпоставките за протичане на творчески процес трябва да се търсят не само на плоскостта на култивираните качества на творчес¬ката личност, но същевременно и основно в систематичното и дълбо¬ко познаване на предмета като база за творчество. Защото липсата на това познание може да ни вкара трайно и безнадеждно в руслото на дилетантизма, а нерядко — и в търсене на отдавна известни решения.
На основата на изясняването на дълбоката същност на творчеството се открояват няколко нива и насоки на творчество. Формулират се и основните изисквания към творческата личност. И ако творчеството е проява на свобода на човешкия дух, то евристиката ни повелява да бъдем свободни. Принципите на евристиката, част от които стоят по-близо до ирационалното, осигуряват свобода за разкриване на алтернативи, поощряват въображението. Те освобождават от контрола на стандартното мислене, дават шанс дори на случайните хрумвания, свалят от нас оковите на утвърденото — всичко подлежи на съмнение, всичко може да бъде доказвано.
Съвременният свят атакува ежедневно съзнанието ни с нови и нови предизвикателства, шокира ни с идеи, които разбиват на пух и прах класическите ни понятия и представи. Евристиката сама по себе си е предизвикателство, способно да се справя успешно с други предизвикателства. Може би дори разтварянето на тази книга е вече смелост да посрещнете предизвикателствата. Смелост, която надявам се, ще бъде добре възнаградена, защото освен помощ за намиране на ново решение, всеки, докоснал се до инструментариума на евристиката, би се почувствал по един или друг начин личностно и интелектуално обогатен.
Авторът
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 01 Мар 2007
Мнения: 1958
Местожителство: Софи

МнениеПуснато на: Пет Сеп 26, 2008 9:59 pm    Заглавие:  

Част I. РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИ

Глава 1. ТВОРЧЕСТВОТО - ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ХАРАКТЕРИСТИКИ

1.1. СЪЩНОСТ И СЪДЪРЖАНИЕ НА ТВОРЧЕСТВОТО


1.1.1. ТВОРЧЕСТВОТО - ОБЩА ПРЕДСТАВА
Творчеството е атрибут на движението — на реалността изобщо, но отговорът на въпроса „Що е творчество?" е труден не само защото теорията на творческите процеси все още изобилства с неясноти и предположения. Науката не ни дава завършена дефиниция на понятието — различните автори слагат акцента върху различни негови характеристики. Преобладаващото схващане е, че определяща е новостта, създаването на нещо качествено ново, несъществувало досега, намирането на принципно нов начин за разрешаване на проблема. Наред с това, обаче, някои автори извеждат и други критерии: обществената ценност на резултата от творческия труд ; наличието на продуктивно развитие — възходящо движение от низшето към висшето .
Опитът да се даде цялостно изчерпателно определение на творчеството най-често, от една страна, води до прекалена абстрактност и загуба на контакт с „непосветените"; от друга страна, неговото семпло, практично определяне предизвиква известен скептицизъм и го обеднява недопустимо.
Творчеството е уникална проява на човешкото съзнание, която присъства във всяка човешка дейност, резултатът от която носи белега на новаторското и неповторимото. Заедно с това творчеството е в основата на всеки прогрес, на всяко усъвършенстване и облекчение.
Ако обобщим казаното, можем да дефинираме човешкото творчество като висша форма на целенасочена, активна и мотивирана човешка дейност, чрез която се създават нови, значими материални и духовни стойности, изгражда се нова реалност на основата на съществуващите в обективната действителност достижения.
Интересно е да се проследи какво е творчеството откъм своята същност. Творчеството има сложна социалнопсихологическа структура.
Творческата дейност е особено специфична жизнена дейност. Нейната първопричина винаги се намира в практиката, в осъзнатте потребности на обществото. Продукти на творчеството са и новите научни достижения, по-прогресивните материални средства за производство. Творчеството е възможно единствено на основата на познаване на законите на обективния свят. Творческото начало е принципно заложено в основата на труда, но безспорно не всеки труд е творчески.
Къде минава границата между творческия и рутинния труд? Отговорът на този въпрос ни навежда пряко към същността на творчеството в неговия двояк смисъл — като съзнателна и целенасочена човешка дейност и като резултат от тази дейност.
Най-точен критерий ни дава изследователят Г Клаус, който провежда следното разграничение: ако даден проблем възниква и получава своето разрешение за пръв път — сме изправени пред творчество; щом една задача е получила веднъж своето решение, макар и само принципно — тя се превръща в рутинна дейност . Нетвор-ческият труд се основава на традиционния арсенал от вече познати мисловни похвати и протича по утвърдени стереотипи, правила и стандарти. За разлика от него процесите, протичащи при творчеството, остават скрити за външно наблюдение — има момент на „тайнственост" в изграждането на новото от елементите на старото.
Дълбоката същност на творчеството като специфична и целенасочена човешка изява се изразява в това, че на основата на достатъчно за случая познаване на постиженията и закономерностите в дадена област се намира:
• решение, неизвестно до момента;
• усъвършенстване или промяна, увеличаващи полезността на даден обект или сферата на неговото приложение.
Творческото решение се предопределя от нивото на познание и създаденото от човечеството до момента. Постигането му е немислимо без концентрация на творческите сили и възможности на личността.
Наред с това, обаче, самата задача възниква едва тогава, когато материалните условия за нейното решаване са налице или са в процес на формиране. Ако дадена задача не е възникнала като своеобразна социална поръчка и ако самият творчески акт не е насоченкъм решаването на обективно възникнали и осъзнати проблеми, творческата дейност е обречена на провал. По тази причина парната турбина, чийто принцип е заложен в хитроумното изобретение на Хирон Александрийски (I в. пр. н. е.), остава за дълги векове забавна играчка. Подобна е и участта на всевъзможните механични устройства, чиито потенциални възможности не са били осъзнати и не са дали отражение върху производствената дейност на средновековното общество.
Съдържанието на творчеството се състои в откриването, създаването и решаването на проблеми. В този контекст понятието проблем е максимално широко и включва в себе си всяка ситуация, при която субектът има определени цели, потребности и интереси, за чиято реализация не разполага с необходимото. Това необходимо представлява съвкупността от средства в най-широк смисъл: информация, време, материални и финансови ресурси, технологии, организационен опит, противодействия, чужди интереси и др. Проблемът се състои именно в това несъответствие, противоречие или съвкупност от противоречия. При изследване на проблемите и човешкото отношение към тях, непрекъснато възпроизвеждаме картината, при която една и съща обективна даденост се възприема и интерпретира било като проблемна, било като безпроблемна. Това е резултат както от различното отношение на отделните личности към действителността, така и от различното отношение на една личност към разглежданата проблематика в различно време.
Важни аспекти на проблема са неговият генезис и развитие. Те са обусловени от две вериги.
Първата верига включва човешките действия, които активно променят ситуацията. В процеса на работа над решението на един проблем творецът променя съотношението между различните възможности за решаване или възникване на други проблеми. Акцентът пада върху отсъствието на предварителен план.
Втората верига е свързана с планираното поведение, което е насочено към създаване на проблеми, които на свой ред да подтикнат творческата личност към определено предварително зададено поведение. Акцентът тук се поставя върху програмиращото поведение на субекта.
На следващия етап творчеството се разкрива като преобразуване и/или създаване на системи. Под система имаме предвид относително обособена от средата съвкупност от взаимодействащи си елементи.
Системността е универсален принцип на изграждането на Вселената и може да бъде открита както във възходящ, така и в низходящ ред в цялата съвкупност от реални връзки и взаимодействия. Обективната действителност е множество взаимодействащи помежду си йерархии. Всяка от функционално обособените същности — „част", „елемент", „система", „подсистема", „група системи", „среда" и т.н., е носител на качествата на глобалната система. Всяка от тези функционално определени същности едновременно запазва и изменя (в определени параметри) функционалния си статут —така елементът е елемент от гледна точка на определена система и същевременно система от гледна точка на друга йерархия. В колкото по-висока или по-вътрешна степен сме в състояние да отчетем реалната сложност на картината, толкова по-голяма е възможността да открием достатъчното необходимо за решаването на проблема, т.е. да постигнем творчески резултат.
Системният анализ на действителността и последователното прилагане на описания подход разкрива т. нар. „скрити параметри" — сили и механизми на въздействие, чието непознаване прави ситуацията неуправляема. И обратно — намирането им дава ключ към решението на проблема и постигането на набелязаната цел.
Системният анализ, от една страна, ни разкрива творческия ев-ристичен процес като система от елементи, които встъпват в определени връзки и зависимости помежду си. Основополагащите (базисните) елементи на евристичната дейност са: целите, резултатите, смисълът, обектът, субектът, средствата и творческият труд. От друга страна, системният анализ изисква последователното разкриване на всеки от елементите на системата и на неговото място в нея.
Целите са идеалният образ на желан резултат от човешката дейност. Те се основават на осъзнатата необходимост от преобразуване на средата или на дадена система, насочено към удовлетворяване на човешките потребности и интереси.
Резултатите представляват материализирани, осъществени цели. Реалните резултати, обаче, невинаги съвпадат с планираните цели. В тях се съдържа елементът „изненада" — те са „в повече" или „по-малко", „точно такива" или „не съвсем такива" в сравнение с очакваното и желаното. Самите резултати от творческия процес са: основни и допълнителни; главни и второстепенни; очаквани и неочаквани; полезни и вредни. В процеса на евристичната дейност настъпва и промяна в самия субект, която обикновено не се вписва в целта, но е неизбежен съпътстващ резултат.
Смисълът е мотивът, онова „заради което" или „поради което" се осъществява дейността. Този вътрешен двигател на процеса може да бъде: осъществяването на цели и идеали; преобразяването, опазването на света; себеизявата, себепознанието, себеразвитието, постигането на щастието. Мотивите за творчество могат да варират в много широк диапазон в зависимост от качествата и нагласите на творческата личност.
Обектите представляват целият възможен кръг проблеми, чието решение е постижимо със средствата на евристиката: житейски, жизнени, професионални, научни, изобретателски. Обекти на творчеството могат да бъдат човекът, човечеството, обществото, Вселената, атомът, клетката...
Субектът на творчество в основата си винаги има творческата личност, без да се игнорира колективното творчество — продукт на разнообразни по своя характер общности, колективи, цели общества и цивилизации.
Средствата са едни от най-сложните елементи на системата. В тях се включват както самият субект с неговите цели, мотивация, ценностна система, така и общите, специалните, конкретните средства, творческите техники, аналогията, дискусията, мисленето, образованието, частнонаучните модели. Общи средства са методологията, философията, стратегическото мислене, системно-структур-ният подход. Специални средства са различните теории, концепции, хипотези. Конкретни средства са операционалните знания, методики и други, възприети в дадена област.
Трудът е рутинен и творчески. Във всеки творчески процес има рутинност в различните му етапи — аналогии, генериране, комбиниране, подготовка за творческия акт, използването на матрици и алгоритми в самия творчески акт.
Определените така елементи на творчеството, разглеждано в неговата двойствена същност като процес и дейност, ни ориентират при изграждането на системен възглед за евристичността и ев-ристиките, разбирани като методи за творческо търсене.

1.1.2. ЦЕЛИ И СМИСЪЛ НА ТВОРЧЕСТВОТО
Същевременно трябва да се отбележи, че този набор от елементи не е единствено възможният. Той може да бъде модифициран както въз основа на разширяване на понятийната мрежа за описване на творческия процес (на същото равнище), така и чрез последващо разгръщане на понятията.
Първата група понятия, които могат да се въведат във връзка с изясняване на целите и смисъла на творческата дейност, са потребности, интереси, мотиви. Те са необходими както с оглед на по-детайлното описание на общата структура на творческия процес, така и с цел изясняване на неговите вътрешни, интимни механизми.
• Потребностите, интересите и мотивите са безусловно важни за разбиране на общото отношение на субектите към действителността (проблемите), за евристичния им потенциал и възможности, за техния творчески „хъс". Познаването им е много важно и в контекста на програмите за евристично обучение и развитие.



5 Понятието „творчески труд" може да се интерпретира и като „безпроблемно" (вътрешно непротиворечиво), и като „проблемно". Тези възможности се коренят в наличието на различни схващания за същността на творчеството, съответно за съотношението между понятията „труд" и „творчество". Ако приемем, че „труд" е родово понятие спрямо „творчество", „творческият труд" се обосновава като вътрешно непротиворечиво понятие. Ако обаче поставим знак за равенство между „труд" и „производство", а творчеството разглеждаме като процес на създаване на (нови) средства за производство, тогава на творчеството логично се придава друг статут и то става несводимо до труда.

Втората група понятия, които имат място в тази мрежа, са ценностите и нормите. Те кореспондират както с „цел" и „смисъл", така също и с „потребност/и", „интерес/и", „мотив/и".
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 01 Мар 2007
Мнения: 1958
Местожителство: Софи

МнениеПуснато на: Пет Сеп 26, 2008 10:25 pm    Заглавие:  

• Ценността е израз на онова собствено значение, стойност, смисъл, които субектът придава на нещата. Тя представлява органична част от индивидуалното човешко отношение към действителността. Познаването на ценностните нагласи, ориентации, на ценностните системи на субекта са важен ориентир за описание, обяснение и прогнозиране на човешкото поведение, за моделиране и насърчаване (или ограничаване) на творческата активност.
• Нормите са правила, принципи, канони, които определят мярката на човешкото мислене и поведение. Техните генезис, развитие и функциониране са неразривно свързани с ценностите, защото ние обосноваваме отношението си към нещата като се опираме върху тяхното значение, стойност, смисъл (за нас). Ето защо можем да твърдим, че нормите са „извлечени" от ценностите; те са „друго лице" на ценностното ни отношение към действителността. Познаването на нормативно-регулативната система на личността също е важен ориентир, чрез който можем по-обосновано да влияем върху процесите на творчеството.
Третата група понятия, които са с важна роля за описване и обяснение на творческия процес, са социални роли, очаквания, претенции.
• Социалните роли конкретизират човешкото поведение и дейност. Те са: „предварително предписано поведение на отделния човек в среда на взаимодействащи си индивиди по повод на конкретна дейност"6; „комплекс от функции, съответстващи на определена позиция в обществото, обективно обусловена от разделението на труда".
Всеки човек изпълнява множество социални роли, тъй като е член на различни обществени групи, „пресечница" на множество социални мрежи. Съвкупността от изпълняваните роли може да бъде както благоприятен, така и бариерен фактор по отношение на творчеството. В литературата обикновено се обосновава твърдението, че съчетаването на разнородни роли е благоприятна предпоставка за стимулиране на творчеството. Основен аргумент при това е възможността за пренасяне на знания и умения от една в друга сфера на човешката дейност.
Изпълняваните роли са свързани със социалните статуси на личността (групата).

6 Д ж о н е в, С. Социална психология. Т. 2. С., 1997, с. 129.

2 Евристичните предизвикателства...

• Очакванията са свързани с представата за това, какво включва адекватното изпълнение на определена социална роля. Така например от добрия преподавател по евристични методи се очаква да знае и умее повече от учениците си в тази област. Очакването отразява първоначалната нагласа, изградена на базата на информацията, с която разполагаме. В друг смисъл, обаче, очакването е прогноза, основана на познаването на известни връзки, закономерности и създадена практика. В този случай опитът ни сочи, че винаги при изпълнението на дадено действие при определени условия се получава един и същ резултат. Възпроизвеждайки точно необходимите действия и условия, ние очакваме настъпването на обичайния резултат.
Положителните нагласи и очаквания играят важна роля за стимулиране на творческия процес. Убеждението: „Със сигурност има решение!" дава импулс на творческото търсене. За засилване на ев-ристичността положителна роля могат да играят и отрицателните нагласи, главно по пътя на тяхното опровергаване („Това не може да стане така!" Versus „Може, защото...").
• Претенциите са нашите изисквания към изпълнителя на опеделена социална роля. Те се формират на основата на определени ролеви очаквания. („Ти отговаряш за трудовия морал на служителите — следователно ти трябва да™".) В друг смисъл претенциите се изясняват във връзка с характера и равнището на нашата самооценка и изискванията (претенциите) към другите да се отнасят към нас по начин, съответстващ на тази самооценка („Аз съм изключително важен човек — ето защо ти трябва да ме почиташ, уважаваш." и т.н.) С „претенции" могат да се обозначат и критериите, на които трябва да отговаря определен социален резултат.
Претенциите имат своето значение за евристичния процес по-скоро като заявено намерение (цел), пораждащо мотивацията за успех. В хода на творческото търсене претенциите могат да се интерпретират и в друг план — решението е резултат, който удовлетворява определени изисквания (претенции). В зависимост от характера на решавания проблем ние можем да настояваме за изпълнение на зададените критерии, но по своя преценка, и да променяме тези критерии в хода на търсенето.
С нововъведените понятия мрежата за описание на базисните елементи на творческия процес може да се представи така:



Това разширение на понятийната мрежа за описване на базисните елементи на творчеството дава възможност за по-цялостно и системно описание на факторите на евристичността, а така също — за по-обосновано изграждане на методологии и методики за обучение в евристичност.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 01 Мар 2007
Мнения: 1958
Местожителство: Софи

МнениеПуснато на: Пет Сеп 26, 2008 10:51 pm    Заглавие:  

1.1.3. МОТИВИ ЗА ТВОРЧЕСТВОТО
В стремежа да открием дълбоките първопричини за творческия акт и да възпитаме нагласата към творчество у личността следва да анализираме и мотивите за творчество. Безспорно е, че както нивото на творчество, така и мотивацията за него е обусловена от индивидуалните особености на творческата личност. Най-общо можем да изведем три основни вида мотиви за творчество: психологични, социалнопсихологични и социални.
Към психологичните мотиви причисляваме:
• Любознателността — т.е. формираната потребност у човека да прониква в по-дълбоката същност на дадено явление или обект. Тя е израз на дълбок духовен стремеж на личността към обогатяване и разширяване на познанията й и усещането за радост от самото знание.
• Стремежът към истината — това е вътрешната потребност към откриване на неизвестното, към намиране на по-същностни обяснения на факти и явления, които нямат на този етап задоволителна обосновка.
• Радост от творчеството, възприемана като удовлетворение от плодовете на творческия труд, но същевременно и като задоволство от самия процес на търсенето.
Социалнопсихологичните мотиви представляват сложен комплекс от личностни мотиви, вплетени в контекста на определена социална ценност на творчеството само по себе си и неговия продукт. Към тях отнасяме:
• Вътрешната потребност за самоизява и утвърждаване в обществото. Творчеството освен конкретния си резултат допринася и за ефективна социална реализация на твореца.
• Стремежът към постигане на обществено признание. При този мотив водещо и определящо е желанието за получаване на популярност и авторитет посредством творчеството.
• Стремеж към задоволяване на амбициите за слава, материална обезпеченост и т.н.
Социалните мотиви са израз на висока гражданска зрялост на личността. Тук определящ е стремежът към обществена полезност. Творческите усилия са насочени към удовлетворяване на съзнавана от личността обективна потребност. Двигателите на творческия процес в случая са израз на висока нравственост, патриотизъм, силно развито чувство за дълг.
Така разгледаните мотиви никога не присъстват в чист вид, изолирани един от друг. Те се намират в сложна взаимовръзка и взаи-мопроникване, като доминиращият мотив винаги се предопределя от нравствената нагласа на твореца.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 01 Мар 2007
Мнения: 1958
Местожителство: Софи

МнениеПуснато на: Пет Сеп 26, 2008 10:55 pm    Заглавие:  

1.2. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ТВОРЧЕСТВОТО

1.2.1. ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ТВОРЧЕСТВОТО

Определенията на творчеството и разгледаните негови елементи дават възможност да се изведат общите му характеристики. След¬ваната логика е:

ПРОБЛЕМНОСТ ------------> ТВОРЧЕСТВО

От проблемната същност и проблематизирането на реалността като основа на творчеството произтичат неговите общи характеристики. Творчеството представлява единство от:
• обекти и субекти;
• условия, средства, цели;
• подпомагащи и бариерни фактори;
• целенасочени действия и лутане;
• правилни и неправилни (грешни) действия;
• едновременни и последователни процеси и действия;
• решавани и възникващи проблеми;
• възможни и „невъзможни" неща;
• въображаеми и реални неща.
Тези характеристики — „единства" са в основата на разбирането на творческия процес като системно-интегрираща дейност, чиито жалони са пределен тип противоречия. От това не следва, че творчеството е възможно и само като системно-интегрираща дей-ност .
Съществено за разбирането на творческия процес е понятието „творчески потенциал". Творческият потенциал на човека е биологично и социално обусловен. Той е свързан функционално със съществуващата обществена система, с формите за разделение на труда, с икономическите отношения, с господстващия мироглед. Като характеристика на "homo problemicus" творческият потенциал може да се опише чрез компоненти като: творческо мислене , ценностна система, социална ангажираност, отговорност, емоционална сфера, волева сфера, познания и умения, стимулиране на творчество, мотиви на твореца и др.
При „линеен" прочит на понятието „творчески потенциал" неговото разбиране може да се експлицира например така: „силната социална ангажираност благоприятства (подтиква, насърчава) творчеството". Съответно: „слабата социална ангажираност поставя бариери пред (не стимулира) творчеството".
Този прочит е неправилен. Творчеството може да бъде стимулирано както от силна социална ангажираност, така и от социална дезинтересованост. Вярно е и обратното — всяко от тези състояния може да препятства творчеството. Тук ще приведем пример с известни съждения, които илюстрират ярко това.
• Силната социална • човекът-творец е обладан от силна ангажираност стимулира защото мотивация, той иска да реши този творчеството, важен за обществото проблем.
• Силната социална • човекът-творец до такава степен се ангажираност защото е потопил в тази проблематика, че затормозява не може да излезе от нея и да види творчеството, „по-далеч от носа си".

Нашият опит като обобщаваща характеристика на всичко, което представляваме, може да се прояви както като предпоставка за, така и като бариера пред творчеството.
Изводът, който следва от това е, че посочените елементи на творческия потенциал са такива не с отделно избрано свое състояние или определеност. Те са елементи на творческия потенциал като съвкупност от всички свои възможни състояния и определености.
Творческото мислене включва следните компоненти:
• умения за откриване на проблеми и противоречия;
• умения за проблематизиране на изследваната действителност („виждане на проблеми там, където други виждат решения");
• виждане на противоположностите и противоречията в движение и развитие;
• идентифициране/откриване на взаимовръзки, взаимоотношения, взаимозависимости;
• използване като методология на принципа за безкрайност и неизчерпаемост (на нещата);
• използване като методология на принципа за наличие на скрити (неизвестни) параметри (качества, закони, зависимости и др.);
• разкриване на системната йерархичност на изследвания обект;
• разкриване и обосноваване на разнообразни гледни точки и контексти;
• виждане (в единство) на относителността и абсолютността на нещата;
• умение да се мисли в преходи (като антитеза на мисленето в завършени, неизменни форми) и други сходни.
Мотивът на творческата дейност се предопределя от различни социални фактори, а когато говорим за творчество в областта на техниката, той е изцяло обусловен от характера на извършващата се на даден етап техническа революция.
Многообразието от творчески процедури налага класифицирането им чрез типологизиране на желаните резултати. Това предоставя допълнителни възможности за конкретизиране на съдържанието на евристиките.
Ето една възможна типологизация на евристиките (разбирани като подходи за постигане на творчески резултати, като творчески процедури), представени чрез ключови термини:
• запълване (допълване);
• заместване;
• разработване, развитие;
• съзнателно изобретателство;
5 Това твърдение се основава върху вероятностно-контекстуалния характер на творческата дейност. При определени условия (и в определен контекст) по-голям еврис-тичен потенциал може да носи системно-интегриращото мислене/дейност. При други условия/контекст с по-силен евристичен потенциал може да се окаже „абстрахиращото" мислене, което съзнателно „загърбва" диалектично противоположните определения.
Като характеристики на творческия ум могат да бъдат посочени: самостоятелността на мисленето, критичността и самокритичността, широтата на ума, дълбочината + гъвкавостта+ откритостта на ума и др.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 01 Мар 2007
Мнения: 1958
Местожителство: Софи

МнениеПуснато на: Пет Сеп 26, 2008 10:56 pm    Заглавие:  

• разкриване на грешки;
• частично решение;
• решение в повече от нужното (целта);
• стандартизиране;
• обобщаване;
• пренос;
• стимулиране и осъществяване;
• разработка.
Тези ключови термини могат да се интерпретират както самостоятелно, така и в различни комбинации.
От гледна точка на научния анализ интерес представлява и въпросът за нивата на творчеството.
Общоприетата класификация на нивата на творчеството разграничава емпирично и теоретично ниво. Разликите между тях се проявяват в зависимост от различните творчески задачи.
Съобразно естеството си, се различават следните задачи:
• формулиране и преформулиране на проблеми; разбиването им на подпроблеми;
• откриване на методи и тяхното видоизменение;
• намиране на решения, евентуално частични решения или обяснения;
• обосноваване на решенията;
• изказване на хипотези;
• изграждане на теория, нейното обобщаване, видоизменяне, опровергаване на теории.
Друга класификация на творчеството според нивото му, която заслужава да бъде отбелязана, принадлежи на Тейлър. Тя разграничава следните видове творчество:
• експресивно (изразително);
• продуктивно;
• изобретателно;
• новаторско;
• емергентно (свързано с появата на принципно ново качество).
Основните видове принос в науката, които могат да се класифицират въз основа на така дефинираните евристики, са: оригинални идеи; въвеждане на нови проблеми и области; нови и по-точни методи; проверка на открития; консолидиране (обединяване); анализ на съществени понятия и т.н.
Въз основа на представените характеристики на евристичния процес могат да бъдат обосновани планове и програми за евристично обучение със съответните методология и методичен апарат. Могат да бъдат извлечени и основни ориентири за стимулиране и насърчаване на творчеството. Творчеството като ядро на активността на човешката личност е силно зависимо от нейното индивидуално ниво до такава степен, че последното може да предопредели нивото на творческа изява.
Творчеството на талантливия човек води до създаване на значими произведения на материалната и духовната култура. То развива обществото, осъществява плановете и целите му. Продуктите на творческия акт на талантливия човек съдействат за напредъка, извеждат познанието на по-високо качествено ниво.
Творчеството на гения е върхова проява на човешките способности. То предизвиква революция в различните сфери на личното и общественото съзнание и в практиката.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 01 Мар 2007
Мнения: 1958
Местожителство: Софи

МнениеПуснато на: Пет Сеп 26, 2008 10:59 pm    Заглавие:  

1.2.2. ВИДОВЕ ТВОРЧЕСТВО
Съществуват множество различни класификации. Една от най-приемливите принадлежи на Хюгс, който разграничава следните видове творчество:
• Запълване • Продуктът на творческата дейност попълва празнини в познанието ни за даден предмет или област на знанието
• Заместване • В резултат на творческия процес едно ново знание замества старото
• Съзнателно изобретяване • Творческото решение е съзнателно насочено към удовлетворяване на осъзнати потребности и идва в отговор на поставени проблеми и нужди на обществото и личността
• Разкриване на грешка • В резултат на творческата дейност се установява неистинността на установени по-рано връзки и закономерности, които вече са други, или се слиза на по-дълбоко (по-общо ниво)
• Частично решение • Продуктът от творчеството при работа над конкретен проблем не дава цялостен отговор, но постигнатото само по себе си е стъпка напред
• Стандартизиране • Творческият резултат създава условия за извеждане на преден план на белезите на общото (стандарта), относим към група предмети или явления

• Обобщаване • Чрез разкриване на определени закономерности творческото решение подпомага теоретичното им обобщаване и формулирането на общи принципи и закономерности
• Пренасяне • Подходи и прийоми от дадена област се използват в принципно различни области, в които до момента не са имали приложение (транслация)
• Стимулиране и осъществяване • В течение на самия творчески процес се формулират нови проблеми, които се нуждаят от решение, т.е. всяко творчество също стимулира ново творчество
• Разработване • Резултатът от творческата дейност добива вид на завършена обособена цялост

1.2.3. РАВНИЩА НА ТВОРЧЕСТВОТО
• Стандартизиране • Творческият резултат създава условия за извеждане на преден план на белезите на общото (стандарта), относим към група предмети или явления

Общоприетата класификация се отнася до творчеството на емпирично и теоретично равнище. Различията се проявяват в зависимост от характера на творческите задачи, които биват:
• формулиране и преформулиране на проблеми; разбиването им на подпроблеми;
• изнамиране на методи и тяхното видоизменяне;
• намиране на решения (вкл. частични решения или обяснения; обосноваване на решенията);
• изказване на хипотези;
• изграждане на теории (вкл. тяхното обобщаване, видоизменяне, опровергаване);
Това е твърде различно от цитираната вече класификация на Тейлър, според която творчеството бива:
• експресивно (изразително);
• продуктивно;
• изобретателно;
• новаторско;
• емергентно (свързано с появата на принципно ново качество).
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 01 Мар 2007
Мнения: 1958
Местожителство: Софи

МнениеПуснато на: Пет Сеп 26, 2008 11:11 pm    Заглавие:  

1.3. ТВОРЧЕСКИ ПРОЦЕС
1.3.1. ЕТАПИ В ТВОРЧЕСКИЯ ПРОЦЕС


Очаквайте продължение
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
ICQ Номер 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 1 [10 Мнения]  
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » НОВИНИ » Книги и статии
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети



Powered by phpBB
[ Time: 0.0503s ][ Queries: 13 (0.0049s) ][ Debug on ]