PSY FORUM

 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
галерияГалерия   ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

psy
В момента е: Вто Авг 04, 2020 7:29 pm
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ПСИХОЛОГИЯ » Социална психология
МАСОВОТО ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ЕКСТРЕМНИ СИТУАЦИИ
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 1 [1 Мнение]  
Автор Съобщение
admin
Site Admin


Регистриран на: 26 Фев 2007
Мнения: 137

МнениеПуснато на: Пон Мар 05, 2007 11:07 pm    Заглавие:  МАСОВОТО ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ЕКСТРЕМНИ СИТУАЦИИ  

МАСОВОТО ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ЕКСТРЕМНИ СИТУАЦИИ

от Росица Йорданова

Непрекъснатите промени налагани от динамичния съвременен свят оказват своето неблагоприятно влияние върху човешката психика и взаймоотношения, и върху природата. В резултат човечеството е разтърсвано от неочаквани катаклизми, причинени от природата и човека. Това са например заметресенията, пожарите , терористичните действия и етническите конфликти. Промените са непрекъснати и всеобхватни. Човешката дейност влияе върху природата необратимо , което предизвиква природните бедствия. Това е начин природата да възстанови загубеното равновесие . За съжаление човекът е под непрекъснатия натиск на събитията, които заплашват неговия малък вътрешен свят. Новата икономическа и политическа реалност налага стандарти на взаймоотношенията променящи се непрестанно , съответно изискващи и личностна адаптация към тях, които водят до изчерпване и апатия у хората. Тук се корени причината всяка една екстремна ситуация въпреки множеството информация преливаща от медииите и предприетите предохранителни мерки да бъде все така неочаквана и поразяваща. Страшното настъпва не със самото събитие , а при опитите за овладяване на влиянието му и осъзнаване на последиците от него.
Поради факта , че функциите на армията включват и оказване на помощ в екстремни ситуации, което означава първоначално овладяване на голямо множество от хора- тълпа и съответно водене на преговори когато ситуацията го изисква .Затова от тази гледна точка е необходимо да се очертаят начините за оказване на адекватна помощ в кризисни ситуации. Първата стъпка е да се запознаят със същността , механизмите и динамиката на масата и приминаването и в тълпа.
Целта на темата е да се изясни същността на понятията маса, екстремна ситуация и начините за овладяване на възникналите тълпи т.е. да се отговори на въпроса кое оказва влияние върху формирането на адекватни и неадекватни реакции в екстремна ситуация, както и да се дефинира адаптивно и неадаптивно поведение в нея. Необходимо е да се разгледат оказващите влияние психологически механизми – слухове и мълви върху формирането на тълпата и адекватна реакция за овладяването й.
Масата всъщност е относително трайна общност от хора, която има хетерогенен състав и в нея съществуват трайни интереси и вярвания. Ако се налага да дадем пример за маси , то такива са – народите, нациите. За да се разбере обаче разликата между тълпа и маса по-добре, е необходимо да се направи сравнение. Различията се очертават най-добре при съпоставяне на принципите изведени от Макдугъл на организираната маса и характеристиките на тълпата структурирани от Льо Бон .
Макдугъл определя пет основни принципа на организираното множество /маса/ :
1) постоянство във състава ;
2) всеки участник в масата , да има представа за функциите , дейността и изискванията на масите ;
3) масата да има връзка с други такива маси ;
4) да има изградени традиции и обичаи;
5) да има разпределение на функциите .
Реалния поглед върху структурата на един народ открива всички изброени характеристики- постоянния състав, иерархичната държавна система, международната политика, законите и традициите.
Защо обаче се налага да се дефинират понятията маса и тълпа? Това се дължи на честото смесване на двете понятия, които имат взаймовръзка помежду си , но и собствена специфика . Най-добре тя се илюстрира от твърдението на Тард , че тълпата е началото на съвременното общество.
Определението за тълпа е : инцидентна общност с хетерогенен състав, събрала се по конкретен повод и моментен интерес, която действа спонтанно и рационално.
Логиката на Тард е необорима , обществото еволюира за да достигне лустрото на цивилизацията, което обаче пада при възникване на ситуация застрашаваща живота и здравето на човека, когато няма изградени модели за справяне с нея. Тогава лустрото изчезва и хората търсят подкрепа в множеството.
Формирането на тълпите преминава няколко етапа :
- Първият – налице е екстремна ситуация поставяща човешкия живот в опастност.Няма изградени представи за справяне с нея. От страх личността търси подкрепа в другите. Появява се циркулираща реакция.
- Вторият етап – образува се множество , в него страховете се успокояват.Започва кръжението на умовете. Азът преминава в Ние завладян от анонимността и груповата мощ. Тълпата е готова за действие.
Характерно е, че в тълпата хората са толкова близко заедно, че се притискат един до друг. Площта , която се пада на един индивид в тълпата е приблизително от 0,4 -0,2 квадратни метра. Това стесняване на личностното пространство прави хората податливи на внушение.
Друго основно ограничение ,което оказва влияние върху психичното състояние на индивида в тълпата е : появата на феномена поляризация т.е. вниманието на всички е ориентирано в една посока , към един общ обект. Тази особеност на тълпата спомага разпространяването на психичното заразяване , което обкваща хората в нея. От физическата и сетивна ограниченост следва и мисловната ограниченост. В тълпата интелектуалните способности изчезват, доминират неосзнатите затова и множеството не е способно на действия изискващи интелигентност.
Във всички големи групи се реализират типични форми на взаймодействие – внушение, подражание и заразяване. Но основната характеристика, която различава тълпата от масата в това отношениее така наречения “закон за душевното единство на тълпите”. Именно той пречупва изброените по-горе взаймодействия през колективната душа на тълпите. Този закон се изразява в това , че съзнателната индивидуалност изчезва, чувствата и мислите на всички единици се насочват в една и съща посока. Образува се една колективна душа, която кара хората да мислят и чувстват корено различно отколкото ако са извън тълпата. Това обуславя спецефичното за множеството “ усещане за непобедима мощ ”, което отключва инстинктите , на които не би се поддал индивида ако е сам . Тази спецефична черта е много важна тъй като е свързана с податливостта на тълпите на внушение, което предопределя посоката на действие на множеството.
За да намали тревожността , която изпитва човек се поддава на внушение. В своята същност то изразява безкритично приемане на целенасочено, неаргументирано въздействие от страна на други хора или отделен индивид. Стремежът да се намали страхът , напрежението и негативните емоции, които действат, върху психиката водят до жертване на индивидуалността. Всичко, до което се домогва масата става негово въжделение. Идеи, които никога не е имал възникват измамно спонтанно, тъй като обекта е неосъзнаван. Това създава илюзия у индивида, че действа по своя воля и същевременно го освобождава от задръжките му. В резултат се създават условия за манипулативна интервенция, която не винаги е с най-добри намерения.
Именно тук е моментът за осъзнаване и развиване на едно важно качество, което би могло да доведе до оладяване на тълпата и то е умението да се поднася информация. Понеже е податлива само на крайни чувства , ораторът който иска да съблазни тълпата трябва да злоупотребява със силните твърдения. Преувеличавай, повтаряй и никога не се опитвай да доказваш каквото и да е по разумен път. Силата е на почит. Не бива да се опонира на множеството, ако се събуди с изказването чувството за слава, чест, религия или родина се оказва влияние върху индивида в тълпата. В трудните епизоди масата няма желание за дискусии, а се нуждае да се поддържа увереността й в каузата, за да затвърди самоувереността си. С други думи триединната същност на ирационалното поведение на тълпата е култура, вяра и подсъзнание. Тук е моментът и да се започва с обръщение затвърждаващо чувството на принадлежност към тълпата, а именно “НИЕ”, така се подсилва усещането за единство.
Този първи момент на въздействие на внушението е ключов поради факта , че тук може да се намеси пропагандата инициирана за нечие облагодетелстване.
Необходимо е пояснение, че по-долу в развитието на темата ще се обърне внимание на начинът на поднасяне на възбудилата паника информация. Разграничението се налага защото , тук разглеждаме формиралата се тълпа, а във втория случай непозволяването на възникване на паническа тълпа
.
Да се върнем на следващото психично взаймодействие в тълпата – подражанието, то присъства и в малките групи, допълнително санкционирано от конформизма. Всеки индивид се ражда с определен набор природни обусловени функции, които по подражание се превръщат в социално значещи форми на повадение. В тази форма на повторение на моделите, копирани у един от повторението на друг , се съзира действието на така наречения “световен закон на повторението ”. Диапазонът на подражанието е много широк- от сляпо копиране до съзнателно следване на другия.Но макар, че то по принцип се рационализира , в своята първична форма е ирационално.В този си вид подражанието се проявява в стадото, ятото или глудницата.
Характерно за този процес е , че индивида се сравява с другите, за които счита , че са в ситуация подобна на неговата ръководейки се от приликите , а не от различията.
В тълпата индивида изпитва чувство на сигурност, тъй като вижда в другите себе си т.е. идентифицира се с тях. Същевременно изправен пред мощта на тълпата, той почти автоматично заменя своята безпомощност с готовност за безкритично заимстване.
 Затова в този момент от развитието на тълпите е много важно да има формиран модел , стандарт на поведение. Защото множеството има готовност за действие. Налагането на едно “изискващо” поведение подражание на определен модел би се приело безкритично и би определило пътя за развитие на тълпата. Съответно от изключително значение е изготвянето на модели на подражание , които да удволетворяват потребността на личността в тълпата от сигурност, освобождавайки я от безпомощността

Следващото от подражанието спецефично за тълпата взаймодействие е заразяването. То представлява изпадането на множество индивиди в определено психично състояние под въздействие на възприемането на външен еталон, на това състояние в друго лице. Това е феномен , при който един член служи като стимул за имититативното поведение на другите, а след това те на него. По своята същност заразяването е ирационално.

Душевната зараза , която наблюдаваме у тълпата е един нейн спецефичен признак, поради насочеността си. При тълпата всяко чувство или действие са заразителни и човек жертва с лекота собствения си интерес в името на общия. Като само по себе си това свойство да противоречи на природата му , която е егоистична. Друга особенност на психичното заразяване е функционирането на циркулираща реакция. Тя води до повишаване на емоциите. Личността , която не се поддава на заразяването трябва да е интелигентна , критична и зряла.

Съществуват различни видове тълпи и може би най-опасната за живота на човек е паническата тълпа. Срещу определението на понятието паника е записано : “паниката е крайна проява на страх, при която индивидите загубват адаптивните си възможности за адекватно поведение и реагират хаотично или със ступор.” /Сава Джонев “Социална психология” , стр.87/
За да възникне паническата тълпа трябва да съществуват следните условия :
1. индивидът вярва, че се намира в ситуация застрашаваща живота и здраето му и
2. вярва, че може да се спаси в момента , а след малко това би било невъзможно.
Следователно при ситуация заплашваща живота и здравето му , при която липсват модели на поведение, които да са предварително известни и да гарантират положителен резултат и при ограничено време възниква паническата тълпа.
Формирането на паническата тълпа преминава през следните етапи :
1. Пред паническо състояние, при което съществуващите по –горе изброени условия водят до възбуждане на емоциите , които стесняват съзнанието и пробуждат въображението.Съществуващият дефицит от информация за величината на опастността дава възможностти за преувеличения от всякакъв род, които нагнетяват обстановката.
2. Възбуждащото начало: паниката стартира от един или двама психически нестабилни или саботиращи индивиди. Поради липсата на модел на поведение и крайната потребност от него води до приемане на първия предложен.
3. Третия етап е лавинообразното разпространение на паниката посредством механизма на заразяването.Тя обхваща цялата маса поради ефекта на взаймното отражение. Пълната деградация на множеството води да “ убийствени ” резултати.
Затова от съществена важност са средствата , които са необходими за предотвратяване на паниката.
 Необходимо е да се започне с начинът за поднасяне на възбуждсщата паника информация . Неоценима е помощта на медиите за разпространение на информацията отнасяща се до предстояящо или възникнало бедствие . Звуковия сигнал и направеното съобщение задействат социалните заучени модели на поведение : бягство , търсене на потвърждение , очакване на помощ.
 Следващата стъпка е поемане на на ръководството и внасяне на структура в масовото поведение. Това означава изнасяне на ефективни модели на поведение, които да изместят реакциите на по-слабите. Паниката може да се избегне при наличие на лидерски фигури , които да са действени, подготвени за справене със ситуацията .
Тези две стъпки са здължителни за предотвратяване на паническото поведение. От гледна точка на поднасяне на адекватна и навременна информация за съществуващата опастност , това води до прекратяване на възможността за възникване на слухове.
При отсъствие на информация за съществуващия проблем, се изостря нуждата от сведения за него и това поражда слуха. Слухът се основава на реална или не информация, чиято истинност в момента на разпространение е непроверима. Тя се предава от човек на човек неформално, удволетворявайки нуждата отсведения за събитието и създавайки потребност от такива. Често слухът паразитира върху страховете , предрасъдъците и това допълнително влияе върху безкритичното му приемане. Трябва да се отчита също и факта , че в ситуация на изключително напрежение слухът е новина и информация, която се разменя с цел групата да изясни съществуващата обстановка.Този, който разпространява слухът добива по-висок статус удволетворявайки нуждата на другия от знание и собствената си потребност от внимание.Затова често в тълпата възникват и циркулират слухове, които проявяват регенериращи свойства. В критични ситуации слухът формира общественото мнение подхранвайки се от тревогите.

Време е да отговорим на въпроса , какво е адаптивно и неадаптивно поведение в бедствени ситуации.

Неадаптивни форми на поведение са регидност и пасивност.
o Регидно поведение е налице когато индивидът има ясна представа за събитието, но изпада в състояние на персервация и фиксация върху предхождащата дейност, което блокира адаптивните действия.
o Пасивната реакция може да се дължи на неосъзнаване на опастността при наличие на навременна информация, или при пълна осъзнатост на опастността , но при задействане на чувство за безизходица и безнадежност.
Адаптивни форми на поведение са налице когато има директна или косвена идентификация на събитието и незабавна реакция на преодоляване на опастността, като се следва собствен модел на поведение или се изграждана такъв , посредством механизмите на заразяване и подражание.
• Инициативно поведение е форма на адекватно поведение , освен че е налице адаптивна реакция насочена към собственото оцеляване има и ориентиране към действия за помощ на пострадалите.
Или обобщено конструктивното поведение в бедствени ситуации се реализира в две форми :
- спонтанното, неформално структурирано действие;
- институционалното, утвърдено и формално контролирано действие на специализираните за такива ситуации звена.
Не бива да се противопоставят институционалното и неинституционалното поведение в ситуации на бедствия. Тъй като, това води до следните негативни резултати :
 създаване на нагласа у масата , че отговорността за справяне с бедствията е главно на специализираните звена, може да доведе до намаляване готовността на масовия човек за самозащита в подобни ситуации;
 неадекватните очаквания към институционалните звена може да породи много негативни прояви – връждебност, недоволство;
 членовете на институционалните звена действащи в трудни условия, не са застраховани от появата на страх, паника и дезорганизирано поведение.
От тази гледна точка разработването на програми за развиване на умения за справяне със стреса и развиване на умения за работа в екип, както и лидерство са от съществено значение. Не всеки човек е пригоден за работа в екип, а при бедствени ситуации това е от съществено значение. Затова е необходим подбор на хора пригодни за работа в екип, притежаващи съответните качества, за да се сформират предварително екипите и в критична ситуация да реагират соевременно. В таблицата по-долу са изброени качествата необходими на един човек да работи добре в екип и качествата , които я възпрепядстват.

ПРИГОДНОСТ ЗА ЕКИПНА РАБОТА

Неподходящи :
Прикрити , проявяват индиферентно поведение към останалите, нямат реална представа за способностите си.Емоционално лабилни, в отношенията с останалите са черногледи, зависливи,неблагодарни , неблагонадежни, некоректни, злобни и отмъстителни.Те не изпитват радост от груповата работа и успех.Удволетворяват предимно своите егоистични амбиции, които могат да са открито изразени или прикрити. Не могат да намерят хармония между личните и общите цели и интереси.

Подходящи
Оптимисти , открити, жизнерадостни, емоциионално уравновесени, креативни, действени натури с интерес към предизвикателствата.Имат представа за възможностите си.С готовност отиват на риск и носят лична отговорност. Изпълнението на задачите им носи радост ивътрешно удволетворение. Те са открити, честни, добронамерени, прями и отзивчиви.Комуникативни или мълчаливи те работят за екипа и организацията влагайки своя опит и способности в качествено изпълнение на общите задачи, постигайки хармония между личните и общите цели и интереси.

Робърт Мадъкс в своята книга “Как се създава екип” разкрива комплекс от характерни черти на членовете на екипа, като прави сравнение между хората от групата и екипа. Това е всъщност синтезиран модел на спецефичните особенности , който различават подходящите от неподходящите личности за работа в екип.Втората таблица пояснва какво е особеното на работата в екип.

СРАВНЕНИЕ
НА ХАРАКТЕРНИТЕ ЧЕРТИ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ГРУПАТА И ЕКИПА

Характерни за членовете на групата черти

Обединението в групата се основава на административни съображения.
На членовете на групата се казва какво да правят, не се поощрява даването на предложения.
Изпитват недоверие към мотивите на колегите, защото не разбират тяхната роля.Изказването на мнение предизвиква разногласия и влияе объркващо.
Хората не са достатъчно въвлечени в процеса на планиране, водят конкурентна борба за надмощие и лична печалба, включително и с непочтени методи и средства.
Подхождат към работата от позицията на наети работници, общите цели и имущество се приемат като “чужди”.
Трудно се справят с нови ситуации и задачи.
Рядко се установяват добри отношения с колегите, липсват умения за оценяване труда на другия, ина интриги.
Мждугруповите отношения трудно се изграждат, хората в групатарядко си сътрудничат и рядко са конструктивни при решаване на проблемите на организацията.
В груповата атмосфера трудно се съвместяват общите ииндивидуалните цели.Попадат в конфликтни ситуации.
Трудно се адаптират към груповите ценности и трудно се създава групов дух.
Рядко се зачита чуждото мнение, не се уважава различието, има конфликтност и малка взаймопомощ.
Членовете на групата се абстрахират от работата на колегите си.
Квалификацията е ограничена от шефа или групата.
Конформизмът е по-важен от добрите резултати.

Характерни черти за членовете на екипа
Обединението в екипа е основано на зависимостта един от друг.
Членовете на екипа влагат личните си знания и талант за постигане на общите цели.
Работи се в атмосфера на доверие.Ч.еновете се поощряват да изказват открито свойте идеи, мнения и чувства.Приветста се задаването на въпроси.
Признават своята независимост, но разбират, че личните и общите цели са най-постижими когато се подкрепят взаймно.
Работят дружно и не водят борба за територия, не търсят печалба за сметка на другите.
Адаптирани са към целите на компанията.
Умеят да решават ситуационни задачи.
Притежават способности да установяват добри взаймоотношения с колеги, ценят техния труд.
Членовете на екипа работят за заздравяване на взаймоотношенията, търсят начини за сътрудничество и решаване на вътрешните конфликти в името на екипа.
Умеят да създават ефективна среда, в която екипа да достига ефективно индивидуалните и общи цели.
Всеки нов човек в екипа се възприема и се адаптира към ценностите и духа на екипа.
Умеят да уважават чуждото мнение и да подпомагат колегите си.
Нито един член на екипа не се абстрахира от работата на колегите си.
Квалификацията се повишава чрез получаване подкрепата на екипа.
Целта са положителните резултати.


Педложениата информация илюстрира необходимите качества на всеки един член на екипа, кактом и разликата между екип и група.Пояснениета се налага поради факта, че даден индивид може да притежава изброените по-горе черти, но въпреки това да не осъзнава спецификата на работата в екип, заради липсата на запознатост с особенностите на вътрешноличностните взаймоотношения.

Съществуват някои определени закономерности, които оказват съществено влияние върху масовото поведение и неговата прогностичност. Познаването и използването им може да улесни индивида или екипа съставящ модел на поведение в критични ситуации.
Закономерностите са:
 Човек е предсказуем, винаги можеш да прогнозираш действията му;
 Човек никога не съвпада със себе си;
 За да накараш човек да направи нещо, трябва да му го забраниш;
 в индивида е заложено суеверието и формираните нагласи за успех или неуспех , свързани с различни предмети и символи;
 реакциите на хората са определени;
 хората са съучастващи и предразположени за престижно внушение.
Всички изброени закономерности изразяват човешката уникалност идваща от вътрешната противоречивост на рационалното и ирационалното. Тя на практика си проличава най-ярко в екстремни ситуации, когато личността изпробва на практика своята емоционална устойчивост, критичност и инстинкт за самосъхранение.

Целта на темата бе да даде ясна представа за същността на масата и тълпата , тяхната взаймозависимост и специфика, на базата на които могат да се изградят адекватни модели на действие в екстремни ситуации и те поднесени на множеството да се приемат и изпълнят.За това се използва подходящо поднесените съобщения , които да действат и на ниво подсъзнание, задеиствайки в желаната посока механизмите на внушение, подражание и заразяване.Другата главна роля изпълняват хората включени в екипа на специализираните звена , това определя и необходимостта вътрешните механизми за сплотеност да функционират на ниво, от което следва , че личностите в екипа трябва да са внимателно подбрани.Съвкупността на всички тези елементи представя цялостната картина на психологията на масата и поведението и в екстремни ситуации.

Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я

1. Градев, Д. Социална психология на масовото поведение . УИ “Св.Климент Охридски”. С’2000. стр. 107-141.
2. Джонев, С. Социална психология. стр.8-160 .
3. Льо Бон, Г. Психология на тълпите. Жарава 2002. стр.8-39.
4. Пеев, И. Позитивната психотерапия в модерната армя и обществото. ВИ, С ‘2002 . стр 154-156.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 1 [1 Мнение]  
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ПСИХОЛОГИЯ » Социална психология
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети



Powered by phpBB
[ Time: 0.0199s ][ Queries: 11 (0.0020s) ][ Debug on ]