PSY FORUM

 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
галерияГалерия   ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

psy
В момента е: Пон Авг 03, 2020 5:16 pm
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ПСИХОЛОГИЯ » Социална психология
Конформизъм и социално подчинение
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 1 [1 Мнение]  
Автор Съобщение
admin
Site Admin


Регистриран на: 26 Фев 2007
Мнения: 137

МнениеПуснато на: Пон Мар 05, 2007 10:48 pm    Заглавие:  Конформизъм и социално подчинение  

Конформизъм и социално подчинение

Социално влияние и поведенчески промени. Определения за конформизъм и социално подчинение. Личностни и социални фактори за конформизъм и социално подчинение. Социалните ефекти на конформизма и социалното подчинение.

Интересът към конформността като тема със своя собствена значимост се дължи отчасти на проблемите през втората половина на миналия век. Събитията в тоталитарните страни, включително крайното и фактически нечовешко поведение, от една страна, и системното налагане на конформността, от друга (например ”промиването на мозъци”), показват необходимостта от разграничаване между лични и индуцирани от групата убеждения. Отчасти това е мотивирано от надеждата, че хорските индивидуални убеждения са добри, и от страха, че становищата на хората могат да бъдат погълнати от социалния натиск. Човекът живее в постоянно напрежение, разкъсван между от ценностите свързани с неговата индивидуалност и ценностите свързани с конформизма и подчинение пред авторитети. Техниките за възпроизводство на някои от тези влияния в изолирана лабораторна среда са довели до детайлен анализ на конформността и груповото влияние, както и до по-доброто разбиране на социалния процес. (Корсини)

Социално влияние и поведенчески промени

Келман въвежда разграничаване на 3 форми на отговор на социално влияние: съгласие, идентификация и интернализация

- съгласие – публично приемане на поведение или на ценностна система без да има частно присъединяване; най-неустойчив отговор на социално влияние, т.к. индивидите или групите се подчиняват привидно, за да спечелят награда или да избегнат наказание, но запазват собствената си позиция и когато обстоятелствата престанат да ги притискат се връщат към нея; основен компонент е властта – властта на влияещия човек да раздава награди и наказания;
- идентификация – резултат от стремежа да се прилича на онзи, който оказва влиянието; поведението не е удовлетворяващо само по себе си, а чрез него се влиза в удовлетворяващи взаимоотношения на самоопределяне с лицето или лицата, с които се идентифицира; индивидът наистина започва да вярва в ценностите и мненията, които възприема и затова присъствието на индивида/групата, с които се идентифицира не е необходимо – нужно е само желанието на индивида да бъде като него; убежденията ще останат непроменени, докато този, с когото се идентифицира субектът: 1)продължи да е значим за него; 2) поддържа същите убеждения; 3) тези убеждения не бъдат оспорени от противоположни мнения, които са по-убедителни, т.е. (една нова по-желана и значима идентификация е в състояние да измести предишната); основен компонент е привлекателността – привлекателността на личността, с която се идентифицираме;
- интернализация – най-устойчивата, най-дълбоко вкоренена- та реакция на социално влияние; това е най-стабилната и същевременно най-недоловимата форма на сходство: субектът възприема ценностната система и действията до такава степен, че не е в състояние да усети, че е бил обект на влияние; мотивацията за интернализирането на дадено убеждение е желанието да си прав, така че възприемането на това убеждение само по себе си е награда; ако източникът на влиянието е човек, който вдъхва доверие и има вярна преценка, ние приемаме убеждението и го включваме в собствената си система от ценности, а веднъж станало част от тази система, то става независимо от източника и извънредно неподатливо на промяна; основен компонент е достоверността – достоен ли е за доверие човекът, който дава информацията;
Интернализацията е най-устойчивата реакция на социално влияние, защото желанието да си прав е голяма и само-поддържаща се сила, която не зависи от непрекъснатия контрол на инстанциите, раздаващи награди и наказания (както в случая със съгласието) или от постоянното уважение на един човек към друг човек или група (както е в случая с идентификацията). Всяко конкретно действие може да бъде резултат от съгласие, идентификация или интернализация, както и има места където категориите може да се застъпват;

Според Московичи социалното влияние се развива в две посоки:
• от една страна то намалява различията между индивидите, налага им еднакво виждане за реалността и елиминира отклоненията,
• но от друга страна то променя средата или организацията, така че позволява на групата да преследва своите цели или да се трансформира, отправяйки повик към резервите на всички свои членове, включително и на отклонилите се;
т.е. процесът на социално влияние е симетричен, той включва действие и реакция както от страна на източника, така и от страна на целта – всеки член на групата независимо от позицията си е едновременно потенциален приемник и предавател на влияние;

Московичи разграничава три форми на влияние:
конформизъм – когато индивидът променя позицията и поведението си, за да бъде в хармония с позицията и поведението на групата;
нормализация – взаимно влияние между членовете на групата; индивидите правят компромис, като сближават позициите си и по този начин избягват конфликта; нормализацията, която се осъществява в ситуации, при които мнозинството няма консенсус относно един единствен “правилен” отговор, има по-голяма вероятност да успее, когато всички членове на групата имат еднаква компетентност, подобен стил на поведение и са сравнително малко ангажирани по отношение на позицията си;
иновация – движение на групата към позицията на индивида; процес на социално влияние, който по принцип идва от едно малцинство или индивид, полагащи усилия да създадат нови идеи, нови начини на мислене и поведение или да видоизменят приетите идеи, старите начини на мислене и традиционното поведение;
- мнозинството и малцинството оказват влияние по различен начин: (отново според Московичи)
• влиянието на мнозинството води до публично съгласие (подчинение) и незабавно поведенческо съгласие , в резултат на информационна или нормативна зависимост (това се изяснява по-нататък в темата); позицията на мнозинството се приема пасивно без много обмисляне;
• влиянието на малцинството води до индиректна, често латентна промяна на личното мнението (приемане), в резултат на когнитивния конфликт и реструктурирането, което произвеждат идеите на отклоняващите се;
(ако някой иска да види експерименти, доказващи, че влиянието, което оказва малцинството е по-трайно – Hogg 208 – 210 стр. Вж. литературата)

Определения за конформизъм и социално подчинение

Конформизъм – когато индивидът променя атитюда и поведението си, за да бъде в хармония с атитюда и поведението на групата;
– това става в резултат на въображаем или действителен натиск от страна на групата (под натиск се има предвид само това индивидът да забелязва, че групата не е в съгласие с неговата позиция);
– за конформизъм става дума когато индивидът е бил най-напред в несъгласие с групата и после се е променил, за да тръгне към нея; това би било особено вярно, ако други индивиди, които са споделяли началната позиция на субекта, но не са били изложени на влиянието на групата, не са извършили значимо движение, дори абсолютно никакво движение по посока на позицията на “групата”;
– ако знаем, че един индивид в настоящия момент е в съгласие с групата, не бихме могли да сме убедени, че неговото съгласие е резултат от влиянието на групата, т.к. този индивид е могъл да достигне по независим начин до позицията на групата, без изобщо да знае какво мислят членовете на групата и без да желае да прилича на тях (с други думи трябва да различаваме влиянието на групата от еднаквостта на поведението, която предполага едно независимо съгласие при липса на забележим натиск от страна на група);
– при определянето на конформизма е важно да разграничаваме публичното от частното съгласие, т.к. последствията от това засягат начина, по който ще се държи индивида, когато натискът на групата бъде отстранен:
• под публично съгласие (или подчинение) се има предвид очевидна промяна на поведението на индивида по посока на позицията на групата, т.е. индивидът явно се конформира в обществен план, но продължава да бъде в несъгласие с групата в личен план и следователно, когато натискът на групата бъде отстранен, не може да очакваме, че ще продължи да е съгласен с тази позиция;
• под частно съгласие (или приемане) се има предвид латентна промяна на поведението на индивида по посока на позицията на групата, т.е. тази личност наистина вярва на това, което казва и можем да очакваме, че ще продължи да поддържа позицията на групата, дори когато няма натиск от страна на групата;

Едно от най-ранните емпирични изследвания върху конформността е проведено от Флойд Олпорт (1924), който наблюдава, че хората в група дават по-малко екстремни и по-консервативно мнения в преценките си за миризми и тегло отколкото, когато са сами, т.е. въпреки отсъствието на директен натиск, групата води до сближаване на индивидуалните позиции, като по този начин индивидите стават по-еднакви един с друг.
Лабораторните изследвания върху конформността са следвали две класически парадигми – на Музафер Шериф и Соломон Аш.
Шериф (1936) вярва, че социалните норми се появяват, за да направляват поведението на индивидът в ситуации на несигурност. Автокинетичният експериментът, който той провежда се основава на фи-феномена – оптична илюзия, при което ни се струва, че светла точка в тъмна стая се движи по права линия. Шериф показва, че ако изследваното лице е събрано с доверено лице на експериментатора, което преценява движението като по-дълго в сравнение с преценката на изследваното лице, последното ще увеличи постепенно разстоянието в преценките си и обратното. Така Шериф установява общ “отправен критерий” за преценяването на размера.
Изследванията върху конформизма на Соломон Аш започват към началото на 50-те години. Той се интересува от факторите, които карат индивида да се подчини на натиска на група, когато тя формулира очевидно погрешни твърдения. Той вярва, че индивидите могат да запазват способността си да се съпротивляват, ако осъзнават, че другите се заблуждават и да остават неподвластни на влиянието им (и затова провежда експерименти с недвусмислен и ясен стимулен материал), но резултатите от експериментите, които провежда, опровергават очакванията му;
- провежда експеримент, официално посветен на зрителното възприятие – сравняване на дължината на три линии с еталон, като една от линиите за сравнение е със същата дължина, а другите две са с различни дължини;
- задачата е лесна – хората, които трябва сами да я решават рядко допускат грешка – по-малко от 5%;
- изследвания субект всъщност е един (групите са от 7-9 души), а останалите са поставени лица, който са инструктирани единодушно да дават погрешно отговори в 12 от 18-те опита, да се държат естествено и да внушават доверие;
- столовете са разположени така, че изследваният субект да отговаря предпоследен и по този начин да е изложен на натиска на групата, когато другите лица дават погрешни отговори;
- резултатите:
• субектите изложени на натиска на групата, се съгласяват с грешащото мнозинство в приблизително 35% от случаите
• 75% от субектите допускат най-малко една грешка, конформирайки се с мнозинството;
• когато били интервюирани защо са се конформирали част от тях казали, че са имали мнение различно от това на групата, но са се разколебали и са решили, че вероятно групата е права; други казали, че са знаели, че групата греши, но не са искали да се отличават от нея; и много малко от изследваните казали, че действително са видели нещата така както групата;

Социално подчинение – когато индивидът променя поведението си, за да изпълни преките заповеди на легитимен авторитет;
- върху подчинението са правени много по-малко изследвания отколкото върху конформизма, но това не означава, че е по-малко важно от теоретична или социална гледна точка, а вероятно е резултат от наличието на спорове около етическия проблем дали е редно да се заповядва на изследваните субекти да правят неща, които те намират за срамни;
- Милграм прави поредица от опити и теоретичен анализ на подчинението;
- Милграм разработва експериментална процедура, за да определи условията, при които изследваният субект ще прилага болезнени електрически шокове на друг индивид, след като е получил заповед от авторитет;
- обявява, че експериментът е свързан с влиянието на наказанието върху процеса на обучение; изследваният субект е в ролята на учител, а ученикът е поставено лице/съучастник на експериментатора; ученикът бива завързан на стол с ремъци и на ръката му фиксират електрод;
- на учителя се казва, че задачата му е да чете на ученика двойки думи, да проверява дали ученикът е способен да ги повтори и да прилага електрически шок всеки път, когато направи грешка;
- за да прилага шоковете, учителят си служи с генератор с 30 надписани бутона (с интервал 15 V) от 15 до 450 V. Надписите под бутоните започват от “Лек шок” за 15 V до “Опасност – силен шок” за 375 V до “XXX” за 435 V;
- по време на експеримента ученикът прави много грешки и учителят получава инструкции да увеличава шока с една степен на всяка следваща грешка.; винаги когато учителят проявява желание да спре, експериментаторът му заповядва, използвайки 4 формулировки, започващи от “Продължавайте, моля ви” до “Не можете да постъпите по друг начин, трябва да продължите”;
- почти две трети от изследваните лица се подчиняват на нарежданията да прилагат силни шокове дори след като ученикът престане да реагира;
- резултатите от тези експерименти (а именно това, че изключително голяма част от хората ще причинят болка на другите, подчинявайки се на авторитет) намират порвържедение и в реални житейски ситуации, като нацисткият режим е само един пример, когато човек отговорен за убийството на невинни хора счита деянията си за напълно оправдано подчинение пред властта;
- изследва различни променливи, които увеличават или намаляват подчинението (вж. Факторите за подчинение);

Въпреки че конформизмът и подчинението са форми на социално влияние те се различават съществено в много отношения:
1.
- натискът за конформизъм се упражнява по типичен начин от равни, които се ползват от същия статут като обекта
- натискът за подчинение се упражнява от авторитет с по-висок статут;
2.
- до конформизъм може да се стигне, без групата да иска да упражнява влияние или да наблюдава индивида, от момента, когато лицето узнае каква е позицията на групата и пожелае да бъде в съгласие с нея (дори не е необходимо групата да осъзнава, че индивидът съществува)
- при подчинението авторитетът иска да упражнява влияние и наблюдава как подчинения се покорява на заповедите му;
3.
- индивидите, които се конформират, имат подобно или идентично поведение като източника на влияние
- индивидите, които се подчиняват, имат поведение, което е различно от това на източника на влияние;

Личностни и социални фактори за конформизъм и социално подчинение

I. За конформизъм
Три от главните фактори, които определят влиянието на групата:
1. Характеристики на индивида, който е изложен на натиска от страна на групата
2. Характеристики на групата, която е източник на натиска
3. Отношението между индивида и групата
(акцентът е върху факторите, които определят по-скоро публичното съгласие (подчинението), отколкото частното съгласие (приемането))

1. Индивидуални характеристики – личност, националност, пол

• по-податливи на влияние са индивиди с ниска самооценка (по принцип и във връзка с конкретната задача), с висока потребност от одобрение, с ниско IQ, емоционално нестабилни, с висока тревожност и по-слабо отстояващи се, с чувство за вина и малоценност, за несигурност и нисък статус в групата, както и като цяло авторитарни личности;

(измежду многото индивидуални характеристики, които може да повлияят на конформизма, националността и полът се ползват с особено внимание, т.к. се предполага, че опитът от социализацията е различен за мъжете и жените, както и за индивидите, които израстват в различни общества)
• Националност на субекта
- в труд по сравнителна културология посветен на влиянието на групата в примитивните общества Berry (1967) изследва конформизма у племето темне (те произвеждат ориз и имат стопанства, където събират храна) и у ескимоси (те са ловци и риболовци и не трупат храна); при изследване темне се конформират чувствително повече от ескимосите и Berry приписва този резултат на различния начин, по който тези народи възпитават децата си и който е предпоставен от различния тип стопанство за осигуряване на прехраната, характерен за двете общества – темне наблягат върху конформизма на децата, а ескимосите върху индивидуализма;
- по-ниска конформност в “индивидуалистичните” култури в Северна Америка и северо-западна Европа (25.3 %), отколкото в “колективистичните” култури в Африка, Азия и Южна Америка (37.1%);
• Пол на субекта
- първите изследвания са показали, че жените се конформират повече от мъжете (например Crutchfied, 1955), а и най-новите изследвания потвърждават това заключение (напр. Cooper, 1979), но има несъгласия относно важността на разликата между половете и причините, които я предизвикват;
- предполага се, че полът на експериментатора е важен фактор за различието между половете по отношение на конформизма – в обширно изследване на литературата Eagly и Carli (1981) откриват, че жените се конформират повече от мъжете единствено в изследвания, водени от експериментатор от мъжки пол; а когато изследването е водено от експериментатор от женски пол, двата пола се конформират по почти еднакъв начин;
- друго възможно обяснение на разликата между половете по отношение на конформизма е свързано със стимула, който субектите трябва да оценяват – в много от изследванията, където жените се показват като по-конформни са използвани стимули, които са относително по-малко познати на жените отколкото на мъжете (а множество доказателства сочат, че хората имат тенденция силно да се конформират, когато стимулите са трудни, нееднозначни или такива, за които те се чувстват слабо компетентни); Sistrunk и McDavid (1971) правят експеримент и установяват, че:
а) жените се конформират повече от мъжете, когато стимулите са мъжки;
б) мъжете се конформират повече от жените, когато стимулите са женски;
в) мъжете и жените се конформират по еднакъв начин, когато стимулите са неутрални;


2. Характеристики на групата – размер, единодушие, състав
• Размер – броя на членовете на групата, която упражнява натиск върху изследвания субекта;
- конформизмът нараства, когато нараства и размера на групата, но всяко допълнително присъединяване на член към мнозинството води до по-малко нарастване на конформизма, отколкото при присъединяването на предишния;
- ако един субект е конфронтиран с единна група, конформизмът ще се променя паралелно с размера на групата, само ако членовете и са убедени, че независимо един от друг са достигнали до общата си позиция (ако субектът приема мнозинството по-скоро като единно цяло, отколкото като струпване на независими индивиди, това ще го доведе до подозрението, че членовете на мнозинството взаимно си влияят в своите съждения), т.е. конформизмът нараства паралелно с броя на отделните (т.е. независими) социални тоталности, които споделят едно мнение, независимо дали тези тоталности са индивиди или групи;
• Единомислие – степента на консенсус, която се изявява у членовете на групата по отношение на дискутирания проблем (напр. стимула)
Когато субектите са конфронтирани с мнозинство, което не е единодушно, са важни множество фактори:

а) отношението между отговора на отклонилия се и отговора на мнозинството (например повече или по-малко правилен)
- изследвания показват, че при прости перцептивни съждения отклонението на един от консенсуса на групата, без значение дали ще даде отговор, който е по-правилен или по-погрешен, води до драстично намаляване на конформноста, т.е ефикасността на подкрепата идва от разчупването на единодушието на групата, а не поради съгласие с личните съждения на изследвания субект;
- но по въпросите отнасящи се до даване на мнение (напр. “Повечето млади хора получават прекалено много образование”) разчупването на единодушието не е достатъчно за намаляване на конформизма, а е необходимо отклонилият се да бъде съгласен с личната преценка на субекта, т.е. да има социална подкрепа;

б) способността на отклонилия се да намали страха от репресии от страна на групата заради отклонението
- има доказателства, че субектът, който сам се отграничава от консенсуса на групата, очаква да бъде отхвърлен и присъствието на партньор, който публично е в съгласие с него, намалява този страх (вероятно субектът предполага, че групата ще раздели враждебността си между него и съюзника му или предполага, че ако има партньор е по-малка вероятността групата да припише отклонението му на лична нетърпимост и като следствия ще намалее гнева им срещу неговия антиконформизъм);
- ако обаче субектът вярва, че групата изпитва особено отвращение към съюзника (например заради расовата му принадлежност), той ще се въздържи да бъде съгласен с него;

в) социалният съюзник доставя и информация за обекта стимул
- съюзник, който доказва компетентността си при решаването на задачата на групата, е по-влиятелен по отношение снижаването на конформизма от един некомпетентен съюзник;
- съюзник, който отговаря сред първите членове на групата, е по-ефикасен за намаляване на конформизма от такъв, който отговаря сред последните (вероятно, защото по-ранната подкрепа подсилва първоначалната подкрепа и не позволява субекта да изпадне в чувство на несигурност, когато другите членове на групата не са съгласни с него);
- натискът на групата може да доведе и до когнитивно преструктуриране на изявленията;

• Състав на групата:
Групата предизвиква конформизъм по-ефективно, когато:
1. се състои от експерти
2. членовете и (поотделно и като цяло) са значими за индивида
3. има база за сравнение между групата и индивида (Арънсън)



3. Отношение между индивида и групата – върху процеса на конформиране влияят: взаимозависимостта между индивида и групата с оглед наградите; степента, до която индивидът е привлечен от групата и се чувства приет от нея; статута на индивида вътре в групата

• взаимозависимостта между индивида и групата с оглед наградите:
- конформизмът е по-голям тогава, когато членовете на групата работят за обща награда, отколкото когато ще бъдат наградени индивидуално; когато има взаимозависимост, т.е. обща награда, индивидите се страхуват да не би тяхното отклонение да се счита за заплаха срещу усилията на групата да постигне целта си и това да бъде строго наказано;
- когато обаче на изследваните субекти от взаимозависимите групи се помогне да осъзнаят, че конформизмът значително ще намали вероятността групата да спечели награда, те се конформират съвсем малко;
• степента, до която индивидът е привлечен от групата и се чувства приет от нея
- колкото повече е привлечен индивидът от групата, толкова повече са мотивите му да се конформира;
- колкото повече индивидът се чувства приет от групата, толкова по-малко са мотивите му да се конформира;
- един индивид би се конформирал с една привлекателна група само ако не е сигурен, че ще бъде приет в групата, и ако вярва, че като се конформира, увеличава шансовете си да постигне такова приемане;

• статута на индивида вътре в групата
- лицата с по-висок статут са приемани, а тези с нисък статут не са приемани и на базата на казаното по-горе можем да допуснем, че лицата с междинен статут (които навярно са привлечени от групата, но са приети само частично) се конформират повече от хора с висок статут (които се предполага, че са едновременно силно привлечени и напълно приети) или от хората с нисък статут (които се предполага, че не са нито силно привлечени, нито приети);
- но високият и ниският статут не винаги освобождават индивида от натиска на групата, т.к. лицата с нисък статут може да са силно привлечени от групата и да вярват, че конформизмът ще ги направи по-приемани; а лицата с висок статут може да не изпитват към групата положителните чувства, които тя има към тях, и да се страхуват от загуба на престиж, ако ги изпитват /проявяват;

Трябва да се има предвид, че отношението между индивида и групата, се променя значително във времето, а с това и степента на конформизъм, проявена от индивида. Индивидът преминава през 5 последователни фази на принадлежност към групата (проучване, социализация, консервация, ресоциализа-ция, припомняне). Можем да очакваме повече конформизъм при социализацията и ресоциализацията (фази когато ангажираността на индивида и на групата са средни), отколкото във фазите на проучване, консервация и припомняне (където двата типа ангажиране са или слаби или силни).

Върху процеса на конформиране оказва влияние и вида на задачата – при неопределени и неясни задачи степента на конформиране е по-висока от колкото при ясни и недвусмислени задачи (въпреки че и при недвусмислени задачи се наблюдава висока конформност – експеримента на Аш).

Влияние оказва и това дали отговорите се дават в присъствието на групата или самостоятелно – когато на изследваните лица се даде възможност да се запознаят с отговорите на подставените лица, без да трябва да дават преценката си в тяхно присъствие, конформизмът намалява силно, но все пак остава значително висок – около 23 %;

Причини, т.е. защо хората се конформират
(фактори на мотивацията, които карат индивида да се подчини на групата)
през 1955 г. М. Дойч и Х. Джерард диференцират информационно и нормативно влияние

1. Информационно влияние
Leon Festinger (1950, 1954) – хората имат мощна мотивация да оценяват точността на своите възприятия за реалността;
Има предположения, които могат да бъдат проверени чрез сравняване на възприятието за реалността с обективен материален еталон (напр. че водата кипи при 100 C), но има и такива предположения (напр. че САЩ трябва да възприемат политика на едностранно разоръжаване), които не могат да бъдат проверени чрез използване на обективни материални еталони. За да се определи валидността на такива предположения хората сравняват предположенията си с предположенията на други хора, т.е когато реалността е неясна, другите хора стават основен източник на информация. И ако другите са в несъгласие с индивида, той има мотиви да промени собствената си позиция по посока на позицията на другите, т.е. да се конформира;
- ето това се нарича информационно съгласие – когато една личност се конформира под натиска на групата, защото иска да е уверена, че има реална представа за реалността;
- колкото по-малко е сигурен човек във валидността на позицията си, толкова е по-податлив на такова влияние (т.е. по-склонен да се конформира);
- колкото по-голяма е вярата на индивида в знанията и почтеността на групата, толкова по-склонен е да се конформира с нея;
- информационното влияние варира като функция на възможността за проверка на стимула:
- конформирането е слабо в случаите, когато проверка е възможна в самия момент и когато тя изобщо е невъзможна;
- има силен конформизъм, когато проверката е възможна по принцип и изследваното лице чувства, че другите членове на групата са по-компетентни от него;

2. Нормативно влияние
(втора причина, поради която хората се конформират )
- желанието да получим награда от групата и/или да избегнем наказанието на групата;
- има доказателства, че хората, които се отделят от консенсуса на групата, биват оценявани негативно и отхвърляни от групата;
- нормативното влияние има по-голяма възможност за проявление:
- когато изследваните субекти се изказват публично, а не насаме (т.к. изследваното лице знае, че групата наблюдава отговорите му);
- когато изследваните субекти очакват бъдещо взаимодействие с другите членове на групата (т.к. изследваният субект вярва, че в бъдеще членовете на групата ще имат възможност да го накажат за отклонението );
Съществува предположение, че нормативното влияние има по-малко възможности да доведе до частно съгласие, отколкото информационното влияние.

3.Генетичното обяснение на конформизма от Московичи
- фокусирано върху начина, по който динамиката на социалния конфликт може да доведе до социална промяна;
- Московичи оспорва мнението, че индивидите се конформират, защото по една или друга причина зависят от групата;
Според него:
- е по-правилно да се схваща конформизмът като форма на преговори между индивида и групата, които започват по повод на конфликт относно начина на определяне на реалността;
- конформизмът не е неизбежният изход на процеса на преговори, а се осъществява при определени условия:
• съществуването на “норма на обективност”, която формулира клаузата, че има само един правилен отговор на разглеждания въпрос;
• групата да бъде “комична”, т.е да има силно интериоризирана позиция и активно да се опитва да я утвърди;
• индивидът да бъде “аномичен”, т.е. лишен от силно интериоризирана позиция;
Според Московичи конформизмът води до намаляване на конфликта, като елиминира отклонението. Така конформизмът отразява повече публичното съгласие, отколкото частното съгласие.

II. За подчинение (фактори)

- Според Милграм близостта на жертвата в пространството може да бъде важен фактор в поведението и затова, за да манипулира тази променлива представя 4 условия и наблюдава как процентът на подчинилите се (продължилите експеримента до 450 V) варира при различните условия:
• “отдалеченост” – жертвата се намира в съседната и се ограничава с чукане по стената при 300 V; след шок от 315 V тя престава да реагира – 65% подчинение;
• “обратна връзка с глас” – жертвата се намира също в съседна стаята, но гласът и може да бъде чут; жертвата моли да бъде освободена и вика от болка по време на шока; при 315 V престава да реагира – 63% подчинение;
• “близост” – жертвата се намира в една и съща стая с изследвания субект и реагира както при условието “обратна връзка с глас” – 40 % подчинение;
• “тактилна връзка” – жертвата може да получи шока само ако ръката и лежи на плоча, която е проводник на шока, и изследваният субект получава инструкции да накара ръката на жертвата да легне върху плочата – 30 % подчинение;

- във връзка с източника на властта Милграм стига до следните изводи:
• близостта на авторитета оказва влияние върху подчинението – при физически присъстващ авторитет има 65% подчинение, а при даване на заповедите по телефона 21% подчинение и освен това част от тези, които продължават участието си в експеримента, “заблуждават” изследователя;
• когато авторитетът представлява престижна институция, подчинението, което постига е в по-голям % от случаите, въпреки че и без престижа на дадена институция процентът на подчинилите се е много висок – 48%;
• съществена част от изследваните субекти се подчиняват дори и на неморален авторитет;
• заповедта трябва да идва от лице с рязко изразен авторитет, ако трябва да постигне подчинение;
• некохерентността на структурата на авторитета (когато например двама експериментатори дават противоречиви заповеди) елиминира цялото подчинение – 0%;

- Изследвайки влиянието на групата върху подчинението Милграм стига до следните изводи:
• само 10% от изследваните субекти показват пълно подчинение при наличието на бунт от страна на себеподобните;
• ако изпълняват второстепенна роля докато друг увеличава волтажа, подчинението е много високо – 93%;

- изследваните лица са по-малко склонни да се подчинят на заповедта да причинят страдание, ако се чувстват отговорни за съдбата на жертвата;
- изследваните субекти не изпитват удоволствие от това да причиняват болка – те прилагат много малко шокове, когато име позволено сами да избират силата на шока; дават признаци на голяма умора и напрежение (изпотяване, треперене, нервен смях);
- други изследвания върху подчинението показват, че авторитети, които заповядват на индивидите да причиняват болка, влияят по същия начин в различни общества – САЩ, Австралия, Германия и Йордания;
- експериментът на Милграм е бил повторен в различни страни и резултатите сочат следните % пълно подчинение в съответните страни: 90 % в Испания и Холандия, 80% в Италия, Германия и Австрия, 40% в Австралия при мъжете и 16% при жените;
- опитите изследващи различията между половете по въпроса за подчинението показват различни резултати – някои изследователи не отбелязват разлика между жените и мъжете, други намират повече подчинение у жените, а трети съобщават за по-голямо подчинение на мъжете;
- подчинението не се ограничава само до това да се прилагат електрически шокове в задача, свързана с процеса на учене – медицински сестри са съгласни да дават потенциално опасни лекарства на болни в болница по заповед на непознат лекар; изследваните лица се подчиняват на експериментатор, който ги кара да пипнат “отровна” змия, да поставят ръката си в съд с “киселина” или да хвърлят киселината върху друго лице;

Защо хората се подчиняват на авторитети?

Милграм прави разлика между две психични състояния:
- “автономно” положение – индивидът се чувства лично отговорен за постъпките си и личната му съвест му служи като ръководство за правилно поведение;
- положение на “агент” – лицето се чувства като част от йерархична структура и чувства, че лицата, намиращи се над него в йерархията (авторитетите), отговарят за постъпките му и използва заповедите на авторитетите като ръководство за правилни действия;
Според Милграм когато едно лице стане изследван субект в експеримент за подчинението, много фактори могат да го накарат да премине от стадия на автономията към стадия на агента (предишни награди, получени за подчинение на авторитети в рамките на семейството, училището, работното място; възприятието, че науката е легитимно социално начинание и експериментатора е легитимен авторитет в експерименталната ситуация). Щом попадне в стадия на агента, изследваният субекта става чувствителен към желанията на авторитета и определението на ситуацията, което той дава и усеща намаляване на отговорността за собствените си постъпки. Фактори като секвенциалната природа на дадената задача, страхът да не засегне авторитета, безпокойството като резултат от неподчинението на авторитета пречат на субекта да напусне положението на агент.

Социалните ефекти на конформизма и социалното подчинение
- общоприето, но погрешно е схващането, че конформизмът и подчинението са неизменно вредни

Конформизъм:
- положителни следствия:
• конформизмът може да бъде и приспособителна реакция
– личността, която иска да реагира точно на сложна и променяща се среда, често избира да се довери на твърденията на себеподобните, особено ако те имат повече познания от нея по поставения проблем;
– личността, която иска да бъде приемана и уважавана (това е от значение за повечето хора), често използва конформизма като стратегия за това;
• както показват опитите на Милграм, едно лице, подложено на натиск да се подчини на авторитет, може да използва конформизма с неподчиняващите се подобни нему лица, за да отправи предизвикателство към авторитета;
• всяка група има норми, конформирането, с които е съществено, за да може членовете да групата да си взаимодействат без сблъсъци и групата да просъществува и осъществява целите си;

- отрицателни следствия:
• в някои обстоятелства индивидът има повече шансове да е прав, ако държи на собствената си позиция, отколкото ако се конформира;
• в кризисни ситуации (извършване на престъпление, злополука) присъствието на много хора вместо да увеличи вероятността някой да се притече на помощ, в действителност намалява вероятността поне един от тях да помогне; всеки решава, че няма нищо сериозно, съдейки по бездействието на другите или чувства, че отговорността не само негова, а и на другите наблюдатели (така конформността е пречка за предотвратяването на трагедии, случили се пред очите на множество наблюдатели);
• въпреки че като цяло конформистите са по-уважавани от отклоняващите се от групата, има случаи, в които конформистите могат да бъдат отхвърлени, ако се прецени, че дават съгласието си сервилно, с цел да бъдат приети;
• понякога нормите, който си е изработила дадена група не се променят, въпреки че обстоятелствата са се променили и тогава конформирането към остарелите норми пречи на приспособяването на групата и така намалява нейните способности да достига целите си и дори да оцелява;

Подчинение:
- положителни следствия:
• един подчинен има повече шансове да даде обективно правилен отговор, ако се подчинява на авторитет, който има опит и познания, отколкото ако следва собствените си наклонности;
• подчинен, който се подчинява, ще бъде вероятно възнаграден, докато този, който не се подчинява, е изложен на опасността от тежки наказания (загуба на привилегии, на свободата, на живота);
• когато един авторитет осъзнава, че заповедите му се изпълняват, това често повишава продуктивността му (отчасти защото не му се налага да полага усилия да наказва подчинения, който го оспорва );
• засилва представата на авторитета за собственото му могъщество и статут;
• покорните подчинени могат да помогнат на групата да постигне целите си, като извършват действия, които са обективно правилни, и/или подкрепят отношенията, важни от гледна точка постигането на цели в бъдещето;

- отрицателни следствия:
• понякога един подчинен реагира обективно по-приспособително, когато възразява на авторитета, вместо да му се подчини;
• някои авторитети повече уважават подчинените, които имат смелост да оспорят една заповед;
• авторитетът може да бъде държан отговорен за обективно некоректните действия на подчинените му и той прогресивно да губи необходимите способности, за да изпълнява поведенията, с които се изявява пред другите;
• покорните подчинени могат да попречат на групата да осъществи целите си, като извършват обективно неправилни действия, и могат на пречат с неспособността си да отличават пригодните от непригодните заповеди;

Въпросът дали конформизмът и подчинението са добри или лоши е сложен. Отговорът зависи от познаването на известен брои специфични фактори, които са различни в една или друга ситуация, както и оценъчните твърдения за относителната важност на противоречащи си цели (често с еднаква валидност).

* противоположност на конформността не е антиконформ- костта, а независимостта; антиконформистът е също толкова повлиян от групата както и конформиста, но винаги казва “не”, там където другите казват ”да”;

Литература:
1. Московичи (том 1) стр. 38 – 81; 87-88;
2. Арънсън 37-69 стр.
3. Michael A. Hogg & Graham M. Vaughan (182-212 стр.)
4. Корсини, Енциклопедия по Психология (526-527 стр.)


Съставил: Калина
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 1 [1 Мнение]  
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ПСИХОЛОГИЯ » Социална психология
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети



Powered by phpBB
[ Time: 0.0607s ][ Queries: 11 (0.0030s) ][ Debug on ]