PSY FORUM

 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
галерияГалерия   ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

Психологични консултации и изследвания, Медицински център "АНГИО" - поликлиника Военно Медицинска Академия, ул. "Г. Софийски" №3, тел.: 0884 97 55 97

psy
В момента е: Вто Дек 11, 2018 6:18 am
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ПСИХОЛОГИЯ » Психотерапия
КЛАСИЧЕСКАТА ПСИХОДРАМА НА Я. Л. МОРЕНО
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 1 [2 Мнения]  
Автор Съобщение
brr


Регистриран на: 01 Мар 2007
Мнения: 1958
Местожителство: Софи

МнениеПуснато на: Чет Май 03, 2007 9:56 pm    Заглавие:  КЛАСИЧЕСКАТА ПСИХОДРАМА НА Я. Л. МОРЕНО  

КЛАСИЧЕСКАТА ПСИХОДРАМА НА Я. Л. МОРЕНО

Психодрамата е метод на групова психотерапия, представляващ ролева игра, в хода на която се създават необходимите условия за спонтанен израз на чувства, свързани с най-важните за пациента проблеми. Тя е насочена към достигането на инсайт и катарзис в процеса на театрална игра. Психодрамата е метод за изследване на личността, нейния вътрешен свят и нейните социални роли със средствата на драмата, играта и груповото взаимодействие. Тя позволява да бъдат преосмислени важни аспекти от живота на човека в неговата социална среда, да бъдат потърсени алтернативни решения на отминали, актуални и бъдещи житейски ситуации, да бъдат трансформирани модели на взаимоотношения и общуване между хората.
Основна отличителна черта на психодрамата е, че тя е метод за изследване в дейсвие. Това се съдържа и в самото й име, което произлиза от старогръцките думи "псюхе" (душа) и "драма" (действие). За разлика от много други подходи при работа с хора (аналитични, когнитивни, системни и т.н.), психодрамата си поставя за цел да отиде “отвъд” вербалното представяне и интерпретиране на проблемите и търси непосредствената връзка с преживяванията и чувствата на индивида в начина, по който той действа.
Психодрамата като лечебен психотерапевтичен метод е била създадена и разработена от Морено (Moreno J. L., 1953) на базата на опита от неговия театрален експеримент “спонтанен театър”, изначалната цел на който не била свързана с психотерапията и се е заключавала в развитието и реализацията на творческия потенциал на човека, неговото творческо “Аз” в “театъра на живота”. Вътрешно- и междуличностните изменения, достигани от участниците на “спонтанния театър” са послужили за основа за по-нататъшно развитие на психодрамата като лечебен психотерапевтичен метод.
Морено е изхождал от това, че човека обладава естествена способност към игра и изпълнявайки различни роли, получава възможност да експериментира с реалистични и нереалистични жизнени роли, творчески да работи над собствените проблеми и конфликти. В хода на разиграване на ситуацията възникват спонтанност, креативност, автентична еммоционална връзка между участниците на ситуацията, катарзис способстващи развитието на творческата активност и достигането на инсайт. Всичко това създава благоприятна основа за творческо преосмисляне на собстените проблеми и конфликти, за изработване на по-дълбоко и адекватно саморазбиране, за преодоляване на неконструктивните поведенчески стереотипи и способи за емоционално реагиране, за формиране на ново адекватно поведение и нови способи за емоционално реагиране.
Една от причините за дълбокото въздействие, което психодраматичният процес оказва върху хората е, че той им предоставя единствена по рода си възможност да разгледат своя вътрешен свят "отвън"; да придадат осезаем израз на своите душевни състояния и конфликти. Заставайки на сцената, човек е свободен да възстановява, спира, връща и променя епизоди от своя живот, с които не е успял да се справи в реалността. И все пак, тази възможност е нещо напълно различно от простото "отреагиране" на потиснати реакции и чувства. Макар и да провокира катарзис, психодраматичната игра има за цел нещо много повече от "разтоварване" на натрупания афект: тя трябва да постигне осъзнаване и личностна промяна в посока отвътре-навън като позволи на личността да се превърне в истински автор на своите действия.
За тази цел е необходимо от една страна човек да се преодолее дълбоко стаения в себе си страх от действието, който го кара да избягва отговорността и го превръща в пасивен зрител на собствения му живот; от друга страна той трябва да бъде ограничаван в естествената си склонност към бягство чрез външно отреагиране на вътрешните конфликти (acting-out) т.е. в опитите си да промени света или другите вместо себе си.
Психодрамата позволява да бъде решена тази сложна задача като дава на индивида пълна свобода да експериментира със своите действия, при условие, че го прави единствено и само на психодраматичната сцена. В разиграването, човек е свободен да избира крайното и дори невъзможното - да действа нестандартно, агресивно, налудно, да бъде перфектен, да рискува, да си позволи да се провали или да прави "напук" - и все пак фундаменталното условие е той да прави всичко това само докато се намира на сцената, в непосредствено взаимодействие с другите актьори и пред очите на публиката. По този начин неговите действия придобиват особен, граничен статут, те са едновременно действия "вътре" в личността (acting-in) и въпреки това са реални, доколкото са автентично нейни действия. В психодрамата, това особено състояние се нарича действие "като че ли".
Eдно от ключовите понятия, на което се опира тълкуването на груповите феномени в психодрамата е понятието теле. Теле е единица за скрито, дълбинно, взаимодействие между членовете на една група или общност, които са изградили определена връзка помежду си в търсенето на спонтанност. Теле се доближава до онова, което психоанализата описва като трансфер доколкото повлиява поведението на хората несъзнавано и съживява дълбоко лични съдържания в една актуална връзка, както и доколкото представлява задължително условие за да е възможна самата терапевтична работа. От друга страна, теле има връзка и с емпатията, доколкото е едно чувствително навлизане в света на другия, в неговите преживявания, опит и гледна точка; доколкото е процес, а не състояние; доколкото е “като че ли”, а не идентификация; доколкото е подкрепящо, а не оценъчно и доколкото се базира на постоянно “сверяване” с действителните преживявания на другия (Роджерс, К. (1975)). И все пак, както отбелязва Зерка Морено, “Теле отива отвъд емпатията и трансфера и би могло да се разглежда като двупосочна емпатия.” То е чувство за- и признаване на релността на другия - едновременно взаимно преживяно, реципрочно и свързващо. За разлика от Роджърс, Морено настоява, че при теле всеки запазва своята гледна точка - тя просто не може да бъде “оставена настрана” - но при все това, то е отвъд проекциите. Разбира се, когато човек е нестабилен психически, неговите възприятия за себе си и за другите могат да са “непълни”; но е възможно е да има и “чисти и взаимно потвърдени” възприятия, които настъпват в резултат на позитивното теле. Именно то е отговорно за взаимността между хората, за междуличностната и груповата кохезия.

По-нататъшните изследвания в областта на психодрамата подтвърждават връзката между психодраматичното разиграване на роли и промяната в поведението, отношенията, нагласите, емоционалното ресгиране.
Отбелязва се също, че психодрамата способства за преодоляване на защитните позиции на пациентите, засилва емоционалната въвлеченост, помага за изучаването на собствените проблеми, за достигането на катарзис и инсайт.
Класическата процедура на психодрамата предполага наличието на следните елементи: 1. Протагонист – пациент – субект на психодрамата, главен изпълнител, представящ проблемите си. 2. Терапевт (режисьор, фасилитатор) – този, който помага на пациента да изследва проблемите си. Функциите на терапевта се заключават в организацията на психодраматичното действие, пространство, в създаването на атмосфера на доверие, в стимулирането на участниците към спонтанност, в подготовката на протагониста и цялата група към ролева игра (“загряване”), в изявата на проблемите и преживяванията на пациента, коментиране, включването на вспомагателни персонажи, в организацията на обсъждането, емоционалния обмен, анализа на интерпретацията на случващото се. 3. Помощници на терапевта – котерапевт и пациентите, изпълняващи помощни роли и засилващи функциите на терапевта. Тази категория се обозначава също като “помощни “Аз”, които могат да олицетворяват значимите за протагониста хора и частите от собственото “Аз”. Различават няколко основни функции на “помощните “АЗ””: да се изиграе ролята, необходима на протагониста за реализация на замисъла; да се помогне на разбирането за това как протагониста възприема взаимоотношенията с другите персонажи на действието; да се визуализират несъзнаваните за протагониста отношения; да се насочва протагониста към решаване на проблемите и конфликтите; да се помогне на протагониста да премине от драматичното действие към реалния живот. 4. Зрителите – останалите членове на групата, не приемащи непоредствено участие в психодраматичното действие, но обсъждащи ситуацията след приключването й. 5. Сцена – мястото, където се разгръща психодраматичното действие, жизненото пространство.
Процеса на психодрамата включва три основни фази: инициална или подготвителна; самото драматично действие; обсъждане (предоставяне на обратна връзка и емоционален обмен). В първата фаза се случва избора на протагониста, получаването на диагностичен материал, предварително обсъждане на проблема и самата ситуация с протагониста, подготовката на протагониста и другите участници, организацията на пространството за психодраматичното действие. Обикновено в инициалната фаза се провежда загрявка, задачите на която се заключават в стимулирането на спонтанността на участниците, отслабването на страха, тревогата и безспокойствието, снемането на защитите, създаването на съответстваща емоционална атмосфера. За тази цел се използват различни помощни хватки: дискусия, “живи скулптури”, импровизации, разиграване на приказки или фантастични ситуации и т. н. Втората фаза – разиграване на ролева ситуация или психодраматично действие. По време на тази фаза пациента може да достигне катарзис и да осъзнае истинските си чувства, отношения, нагласи, проблеми и конфликти. Да се облегчат тези процеси помагат редица пийоми: “огледало”, “двойници”, “другите Аз”, монолог, диалог, построчване на бъдещето, проба на реалността и други. Трета фаза – фаза на обсъждането или интеграцията – явява се завършваща. Всъщност тази фаза представлява предоставяне на протагониста на обратна връзка от два вида – ролева и идентификационна. Първата е обратна връзка “от ролята”. Тук протагониста получава информация за това, какво са чувствали неговите непосредствени партньори, за какво са мислели те, какво им се е искало да направят или да кажат на протагониста и прочие по време на разиграването на психодраматичната ситуация. По такъв начин протагониста има възможност да погледне на себе си с очите на партньора. Идентификационната обратна връзка е основана на възможната идентификация с протагониста или с неговите партньори, тоест тези членове на групата, които не са участвали непосредствено в разиграването на психодраматичната ситуация. Тук членовете на групата, наблюдаващи ролевата игра, говорят за това което са чувствали, за това какви преживявания, мисли, спомени асоциации са възникнали у тях. Идентфикационната обратна връзка, първо предполага по-активно въвличане на всичките участници на групата при работата над собствените проблеми, второ, предоставя на протагониста подкрепа и му позволява да почувства, че проблемите му и преживяванията му не са чужди на другите хора, а също може да му помогне да види други възможности за преодоляване и разрешаване на съществуващите проблеми и конфликти. Понякога третата завършваща фаза на психодрамата може да съдържа и анализа и интерпретацията на психодраматичното действие. Но при наличието на качествена ролева и идентификационна обратна връзка това става излишно.
Метода на психодрамата, различните й методики и процедури се използват не само в рамките на психоанализата и генетично свързаните с тях концепции, тъй като интерпретацията на материала, а също целите на отделните процедури и ролевата игра могат да се съединяват с различните теоретични ориентации. В часност психодраматичните процедури се използват достатъчно широко при провеждането на хуманистично ориентирана психотерапия, гещалт терапия, тренингови методи.
Съществува натрупан опит при използването на различните варианти психодрама, различаващи се от класическата процедура, при работата на една психотерапевтична група и при това във всеки конкретен период на груповата психодрама се изпълняват различни функции. Един такъв пример е опита при работата на клиниката за неврози на Института по психиатрия и неврология във Вършава. В началото на работата на групата, още през първият час на пациентите се предлага да разиграят ролева ситуация на тема “Разговор със значимия за мен човек”. Психодрамата изпълнява основно диагностична функция: групата получава първоначална информация за характера на затрудненията на пациента и за начина, по който той ги преживява. Самия пациент има възможност да се запознае с метода, често използван по-нататък и получава от групата първата обратна връзка относно особеностите на своето поведение, отбелязаните комуникативни затруднения. По-нататък с развиването на групата по психодрама започват да се решават по-дълбинни задачи и се приближаваме кум по-класическия вариант, предполагащ изследването на проблема, достигането на инсайт и катарзис. Поледния етап в психодраматичната работа носи по-скоро тренировачен характер и има за цел да помогне да се навлезе в реалните житейски роли и ситуации. (1)
Структура. Метода психодрама се отнася към високо структурните. В “загряващата” фаза преди психодрамата членовете на групата могат да обсъждат всякакви безпокоящи ги проблеми и често в процеса на тази дискусия пациента избира този проблем, над който според него трябва да се работи. После на пациента се предлага структурна ситуация, например диалог с някой. При това другите членове на групата изпълняват необходимите роли, например ролите на членовете на семейството на пациента. Психотерапевта построява действието прекъсвайки го от време на време, за да подчертае определен момент и да му даде собствено обяснение. След психодрамата лидера изяснява реакциите на членовете на групата, особено на тези, които са били участници на разиграната сцена.
Ролята на психотерапевта или на лидера. Психотерапевта в дадения случай използва ролята на режисьор. Той полага пиесата, разпределя ролите, взема решения относно въвеждането в действие на нови персонажи и нови изпълнители. По този начин лидера на групата заема активна насочваща позиция. (3)
Форми на психодрамотерапия. 1) Психодрама центрирана върху протагониста или върху индивида – концентрира се върху протагониста или върху главния изпълнител, който с помощта на водещия психодрамата и партньорите изобразява в психодраматичната игра реална или въображаема ситуация от своя живот. Благодарение на сценичното изображение става ясно и нагледно своеобразието на протагониста в преживяването на съществуващата междуличностна ситуация и във взаимодействието с другите, включени в тази ситуация хора. Играта възпроизвежда особеностите на протагониста “in actu” и “in situ” и затова има много важно диагностично значение. Центрираната на протагониста психодрама се явява също разкриваща психотерапия, доколкото в свободното психодраматично действие изтласканите събития много бързо достигат нивото на преживяване и осъзнаване.Свързания с това катарзис способства за емоционалното разкрепостяване и за оживлението на едни или други жизнени ситуации, предизвикали невротичната реакция. Даже ако центрираната на протагониста психодрама се върти около протагониста, то в тази форма на терапия протагониста все пак не се върти около себе си. Той действа не само в собствената роля, но и в ролите на своите партньори по взаимоотношение. Това обогатява неговия многостранен “Аз” опит и неговия “Ти” отпит, дава знанието за нови възможности, позволяващи да се проявява гъвкавост, търпимост, да се изказват различни съждения и позволява да се самоутвърждава самия индивид. На тези важни междинни резултати е основана изменящата поведението част от психодрамата, центрирана на протагониста.
2) Психодрама центрирана върху темата. Винаги се намира тема, засягаща всички членове на групата, която трябва да бъде илюстрирана от всеки от тях чрез изобразяване на съответните събития. Отначало, например, един от участниците на групата започва разговор за това, че той винаги изпитва вълнение, оказвайки се сред непознати хора. Другия изразява разбирането си и казва, че и на него му е познато това тягостно чувство, възникващо при него без всякакъв повод. Третият твърди, че от училищна възраст вече не изпитва нищо такова, но самият той е изненадан поради този факт, доколкото в останалите случаи той много често се държи неумело и също изпитва страх. Засягайки темата за страха една участничка споделя, че се бои само от изневярата на мъжа си, въпреки, че този страх няма реални основания. Друг участник въздишайки я прекъсва; с такива сцени той е добре запознат, благодарение на жена си.
В хода на относително кратка групова беседа страха и ревността се оказват централни теми на занятието. Членовете на групата решават, че би било добре всеки участник накратко да изобрази ситуация, в която страха или ревността са го завладявали. Кратките епизоди, както и всяка психодрама, се играят на импровизирана основа. Кратлите сценични представляния често позволяват да се разпознаят важни проблеми на отделните участници на групата. Те служат за последващата – центрирана върху протагониста или насочена към групата психодрама.
Като цяло центрираните върху темата психодрами често се оказват отправна точка за психотерапевтични и социотерапевтични психодрами. Отчитайки тази функция, центрираната върху темата психодрама се причислява към психодраматичните техники за загрявка.
3) Психодрама насочена към групата. тя често се осъществява във вида психодрама, центрирана върху протагониста. Характерна особеност на насочената към групата психодрама се явява терапевтичната работа с проблема, засягащ всички членове на групата. Както и при центрираната върху протагониста психодрама, насочената към групата може да бъде насочена към разкриване на етиологията на едно или друго състояние, но най-вече тя е ориентирана към придобиване от всички участници в групата, благодарение на обмена на роли, на задълбочено разбиране на проблематиката, в една или друга степен засягаща всеки един от тях.
Разбира се успеха на насочената към групата психодрама зависи също от динамиката на групата и още повече – той даже предполага наличие на хармонична групова динамика. Ако такава отсъства, то отначало следва да се заемем с динамичния проблем на цялата група в рамките на психодрамата, центрирана върху групата.
4) Психодрама центрирана върху групата. Тя се занимава с емоционалните отношения между участниците на групата, възникващите тук и сега общи проблеми, произтичащи от тези отнощения. Понякога центрирана към групата наричат психодрамата, която няма водещ. Тук дадения термин ще се отнася до този вид психодрама, който се занимава с проблемите на групата. Например – при конфликт между половете в групата – този проблем трябва да се разглежда като обществен проблем. Често центрираната върху групата психодрама плавно преминава в социодрама.
Понякога с цел изява на латентните конфликти в групата може да бъде приложена импровизационната игра.
Импровизационната игра се въвежда по желание на отделните или на всички членове на групата. Тук няма нищо предварително определено. Тя се разгръща сама по себе си съобразно съответстващите в една или друга степен на действителността или абсолютно фантастични представи на играещите. Докато ролевата игра (по Морено) изпълнява приимуществено педагогична функция и при нея освен техниката “обмен на роли” често се използва техниката “огледало” и само в редки случаи “дублирането”. Голяма полза може да донесе и видеозаписа. Другата функция на ролевата игра е интеграцията на ролите.
Ситуационната игра, също както ролевата представлява метод за социален тренинг, но тя има освен това и диагностическо значение. Целта й се състои не толкова в обучение на адекватно ролево поведение, колкото в умението за справяне с проблемните ситуации. В голяма степен тя се преплита с теста за спонтанност, тренинга за спонтанност и тренинга за креативност по Морено.
Социодрама. Социодрамата се обръща към дълбинните социални реалности, които все още не са изопачени от искуството и които все още не са променени от интелектуализацията. Социодрамата се определя като дълбинно-акционален метод, насочен към отношенията между различните групи и колективни представи. Тя за разлика от психодрамата не се ограничава до проблемите на един човек или на дадена конкретна група, тя си има работа с всяко едно количество хора, а понякога даже с всички представители на конкретна култура. Това става възможно на базата на предположението, че псисъстващите при социодрамата или комуникиращите помеуду си чрез средствата за масова информация хора, изпитват върху себе си влиянието на множество достатъчно еднородни соматични, психически, социални и етически роли.
Най-успешно психодрамата може да се използва в комплекс с други методи на груповата психотерапия (в частност с груповата дискусия и психогимнастиката ), тъй като препядства излишната рационализация, интелектуализация, помага на пациента да изрази трудно вербализируемите емоции и способства за достигането на осъзнаване. (5)
Психодрамата като съставна част на груповата психотерапия се използва широко при лечението на болни с нервно психични разстройства и психосоматични заболявания, в това число в психотерапията на деца и юноши, а също в семейната психотерапия. (1) Също така психодрамата се прилага при различните форми на зависимост, делинквентно поведение (особено при децата). (4)
И като обобщение мога да добавя, че всяка психодрама и всяка социодрама, в съответствие с главния стремеж на Морено, отваря вратите към нови когнитивни и експериментални възможности за преобразуване, към социодраматически тренинг на спонтанността и креативността и полага “път към преустойството на обществото”. (5)

ЛИТЕРАТУРА:

1. Б. Д. Карвасарский, Психотерапевтическая енциклопедия, 2-е изд., М. 2000 г., стр. 583-585.
2. Деннис Кун, Все тайны поведения человека, психологическая енциклопедия, 9-е межд. изд., М. 2004, стр. 657.
3. Джудит Тодд, Артур К. Богарт, Основы клинической и консультативной психологии, М. 2001 г., стр. 477-478.
4. В. Л. Минутко, Справочник психотерапевта, М. 1999 г., стр. 200-201.
5. Методы эффективной психокоррекции, Минск 1999 г., стр. 133-198.

Автор: Б. Русева
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 01 Мар 2007
Мнения: 1958
Местожителство: Софи

МнениеПуснато на: Пет Юни 01, 2007 9:42 pm    Заглавие:  

Психодрамата (на Морено) може да се разглежда като метод на груповата психотерапия, представляващ ролева игра, в хода на която се създават необходимите условия за спонтанен израз на емоциите, свързани със значима за пациента проблематика.
Изследванията в областта на психодрамата потвърждават връзката между психодраматичното разиграване на роли и промяната на поведението, отношенията, нагласите, емоционалното реагиране. Класическата процедура на психодрамата предполага наличето на следните участници: протагонист, терапевт, помощници на терапевта, зрители.
по Карвасарский
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
ICQ Номер 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 1 [2 Мнения]  
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ПСИХОЛОГИЯ » Психотерапия
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети



Powered by phpBB
[ Time: 0.0202s ][ Queries: 11 (0.0024s) ][ Debug on ]