Жан Пиаже

brr

Жан Пиаже
(1896 - 1980)

Швейцарски психолог, един от най-известните учени на ХХ век, чиито трудове съставляват важен етап в развитието на генетическата психология. Пиаже е роден на 9 август 1896 г. в Невшател (Швейцария), умира на 16 септември 1980 г. в Женева. Той е разработвал когнитивната концепция за развитие на детето, което е разглеждал като постепенен процес, преминаващ през няколко стадия.
Своята теория за детското мислене Пиаже е строил на базата на логиката и биологията. Той изхожда от идеята, че основата на психическото развитие е развитието на интелекта.
В серия от експерименти той доказва гледната си точка, показвайки как нивото на разбиране, интелекта влияят върху речта на децата, върху тяхното възприятие и памет. Също така той развивал идеята за това, че “мисленето на детето не може да бъде изведено само от вродените психобиологични фактори и от влиянието на физическата среда, а следва да бъде разбирано също така и преимуществено чрез тези отношения, които се установяват между детето и заобикалящата го социална среда.
Изследването на етапите на развитие на мисленето се е случвало постепенно. Пиаже бил поканен през 1919 г. в Париж за работа над скали за измерване на интелекта, работил е в детски дом; материалите получени от него през този период, полагат основата на първите му книги “Съждение и разсъждение на детето”, “Мислене и реч на детето”, където той излага основите на концепцията си за когнитивното развитие на детето. Пиаже твърдял, че в процеса на развитие се случва адаптацията на организма към околната среда. Именно разбирането, създаването на правилна схема на заобикалящото ни, според Пиаже, осигурява адаптацията към околния свят. При това адаптацията се разглежда тук не като пасивен процес, а като активно взаимодействие на човека и средата. Тази активност се явява необходимо условие за развитие, тъй като схемата не се дава в готов вид с раждането, нито пък я има в околния свят. Схемата се изработва само в процеса на активно взаимодействие със редата, или както е писал Пиаже, “схемата я няма нито в субекта, нито в обекта, тя е резултат от активното взаимодействие с обекта”.

www.psychology-online.net