PSY FORUM

 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
галерияГалерия   ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

Психологични консултации и изследвания, Медицински център "АНГИО" - поликлиника Военно Медицинска Академия, ул. "Г. Софийски" №3, тел.: 0884 97 55 97

psy
В момента е: Сря Юни 20, 2018 5:11 pm
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ПСИХОЛОГИЯ » Обща психология
Депресии
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 1 [2 Мнения]  
Автор Съобщение
Maverick


Регистриран на: 14 Авг 2007
Мнения: 7
Местожителство: Hell

МнениеПуснато на: Нед Авг 19, 2007 10:23 pm    Заглавие:  Депресии  

Не съм сигорен че и е тук мястото на темата, но ако не е нека модераторите да я преместят.

Депресии

Вина
Чувствителните хора към своите грешки са склонни на по - чести прояви на това състояние. Вината може да бъде резултат от минало неморално поведение/низки страсти, силна враждебност/или пък от натрупване на множество "малки" грехове. Няма безгрешни хора, всички ние сме били в отделни моменти от живота си егоистични мислейки само за себе си, наранявали сме другите неоснователно, били сме невъздържани, разколебани, немотивирани и така до натрупването на наниз от грешки който в един момент ни кара да се чувстваме виновни. Съзряването в личния ни опит, ни кара да прогледнем в даден момент, за съжаление твърде често този момент е именно когато ние сме наранени, тогава се замисляме и за собствените си грешки. Така или иначе затваряме вината в себе си, това ни депресира, възможно е вината да е изразена в наличие на срам. Така или иначе всеки един от нас попаднал в подобно душевно състояние има нужда от изслушване, има нужда да бъде разбран или най - точно казано, да му бъде простено.
Вината може да бъде израз и от несвършени наши действия или грешно предприети такива от нас - "Не трябваше да му вярвам", "Трябваше да предприема нещо" и т.н. Така стигаме до натрупването в себе си на един вътрешен гняв, който всъщност е образувателната форма на депресията ни.
Многобройни са начините за справяне със съжалението и вината.
Незадоволена нужда от зависимост - деца отраснали в прекомерно покровителствена, глезеща, зависима среда създадена от родителите им. Както и обратния вариант - прекалено покровителствени родители. Самочувствието на такива хора зависи изцяло от това доколко ги харесват и одобряват другите, когато нуждата им от зависимост не бъде удовлетворена, те просто губят устои и плачат точно както когато са били малки деца. Когато сме слаби и зависими ние се ядосваме лесно, изгубвайки чувството че сме обичани ние губим самочувствие, обзема ни паника, като че ли сме изгубени, започваме да изпитваме гняв и омраза. Имаме нужда от разбиране и намиране, което терапията провокира чрез множество пътища и похвати. - Невъзможни цели или липса на цели - изключително взискателните родители, перфекционистите, твърде суровите майки и бащи, обикновено имат вглъбени в себе си, неспокойни а понякога и враждебни деца с нездраво отношение от типа "Аз никога не съм добре". Непоследователните родители също изграждат ниско самочувствие в децата си. Загубата на цел и морални ценности също може да доведе до депресия. Терапевтът се стреми в такива случаи да възстанови чувството на свобода и отговорност за собствения избор в настоящия и бъдещ момент.
Депресия причинена от вътрешен срам
За разлика от страха чиято заплаха е външна, срамът се появява когато сме се разочаровали от себе си. При срамът се измъчваме вътрешно - чувстваме се неспособни, отритнати, необичани, страхливи, ненужни и лоши. Често причините за тези ни състояние се коренят някъде в детството ни.
Странното тук е, че ние възрастните много добре помним грешните сравнения и болезнени забележки на нашите родители - всеки родител е изпускал нервите си "Не те е срам!", "Виждаш ли детето на съседа какви добри оценки има!", "Ти си ужасен!" и т.н. Помнейки всичко това, някой родители не само че изпускат нервите си, но и системно използват този похват спрямо децата си, като по този начин търсят подчинението им. Това именно кара детето да се срамува от себе си и да се депресира.
По време на пуберитета се чувстваме вечно съдени, наблюдавани, не ни вярват. Срамуваме се когато не сме привлекателни, ако сме бедни, ако се обличаме бедно, ако нямаме мобилен апарат, ако сме дебели или прекалено слаби, ако имаме слаби оценки, ако нямаме много приятели и т.н.
Често явление при жените, което е наблюдавано е "дълбокият срам", това е неудовлетворение от техните тела, от физическите им данни. Тук е установено, че ако една жена е била физически или психически наранена в детството си, или като възрастна, рискът от депресия при нея се увеличава 4-5 пъти. Но само насилието при жените в детството причинява срам относно тяхното тяло. Спомените от нашето детство са това, което ни оформя като мислене за самите нас, идентичността ни и как се определяме в обществото.
Срамът е прикрепен навсякъде в поведението ни: Можем да се срамуваме от сексуалните си нагони - по-фрапиращ срам е налице при самозадоволяването, хомосексуалността (неудобството тук понякога е неизчерпаемо), можем да се срамуваме и при задоваляването на хранителните си нужди, можем да се срамуваме от чувството си за близост и сигурност - когато една връзка е отхвърлена чрез насилие, незачитане, ревност, развод, задушаващо покровителство и прочие.
Срамът е мощна сила, но ако успеем да открием причинителите му, то вече сме направили крачката към преодоляването му, както и към вътрешните си начини да не го допускаме повече в себе си.
Съществуват естествени защити срещу самоатакуващия срам:
• Ставаме нападателни, саркастични, оскърбяваме, презираме и т.н. И всичко това е за да възстановим нараненото си его.
• Прекомерно желание за власт и стремеж към идеалното. Това е начин да прикрием слабостите си като се опитаме да станем перфектни и силни, като не отчитаме с цената на какво обаче.
• Обвиняваме другите. Колко е лесно да избягаме от слабостите си в това положение. Всички други са виновни, в тях е цялата причина, те са виновни и за световните войни.
• Превръщаме се в прекалено мили, състрадателни хора. Ставаме мъченици. Ако сме прекалено мили, това означава, че лъжем. Чувствайки се незначителни, ние търсим компенсанция в роля, която обаче играем твърде изкуствено.
При всички тези състояния на естествена защита нашето истинско "Аз" може да се отдалечи и да потъне толкова дълбоко, че да престане да съществува за външния свят. Така ние повече не се чувстваме наранявани, защото спираме да се срамуваме.
Това обаче не може да съществува самостоятелно и да не засегне околните. Срамът започват да го изпитват те/именно тези към които искаме да изглеждаме мили и състрадателни/. Точно такива душевни наранявания причинени от срам могат да се предадат от родител на дете. Начините са няколко:
A. изоставяне - физическо и емоционално /тук дори може детето да се грижи за емоционалните нужди на родителите/
B. физическо, словесно или сексуално насилие
C. възприемане на децата като обекти, които трябва да бъдат направлявани и обвинявани, като маловажни подчинени, контрол чрез заплахи и насилие, като обекти за които се грижат прекомерно, оттегляне на обичта и други.
Срамът поражда срам.
В семейства където срамът е главен съветник последиците са: срамуващия се може да се заеме с обсебващи дейности - пристрастяване към алкохол, наркотици, работохолизъм, анорексия, затлъстяване, пристрастявания към определени чувства (ярост, да се чувстваш отхвърлен и засрамен), антисоциални действия, раздвояване на личността и още много други. Някой от тези “болезнени поведения” като пристрастяването например, ни помагат да “избягаме” от реалността – по този начин ние скриваме нашия срам; други като работохолизма ни карат да си мислим, че можем да компенсираме слабостите си; насилието ни кара да прилагаме собственото си вредно поведение, което ни е било приложено върху другите; криминалните прояви пък често отразяват страха ни и омразата към начините по които сме били карани да се срамуваме.
Срамът е вътрешен глас, който звучи с гласа на родителите ни. Случва се този глас да е здравословен и полезен, но той може да бъде и нездравословен и разрушителен.
“Правила” които ни задържат неуверени в себе си, незрели, наранени, депресирани, пристрастени:
• “Не бъди близък с никого, никой няма да те хареса, ако знае истината за теб”
• “Не бъди себичен, грижи се винаги за другите, не ги разстройвай”
• “Не се забавлявай, не заслужаваш при всичко което си постигнал до тук”
• “Не се опитвай да оправяш нещата, няма да успееш”
• “Не бъди това, което си – открит и откровен. Манипулирай другите за да успееш. Прави се на добър”
"Обезкуражаването е просто отчаянието на наранената любов към себе си." - Франсоа Де Фенелон
Лечението тук е насочено към разкриване източниците за нашия срам, намиране начините за контрол върху завладяващия ни срам посредством вътрешна мотивация, изясняване реалното място на семейните правила, както и културните ограничения относно половете. Когато успеем да се освободим от всичко това, ние просто ще сме се погрижили за малкото наранено момче/момиче у нас, и ще съградим новото си самочувствие.
Липса на самоконтрол – причинител на депресия
Най – често депресираните жени са тези които са с ниско образование и малки доходи. В техния живот липсва разбиране, контрол, подкрепа. Жени пък които са доминирани, се чувстват “изгубени”, във емоционалната си връзка те не могат да изразят свободно чувствата си, изгубили са вяра в мирогледа си, не разчитат на възможностите и уменията си, липсва им самоуважение, не могат да изразяват дори мъката и отчаянието си. По този начин тези жени потискат истинската си същност, единствено и само за да запазят и “последното късче вяра и любов” в себе си. Необходимо е в такова състояние да потърсим начините които ще ни върнат контрола върху тези потиснати части от вътрешното ни аз.
При всяко едно състояние на депресия липсата на желанието сами да си помогнем е основния причинител на мъките ни. Не можем и не се стараем да си помогнем достатъчно, не вярваме в доброто, изолираме го, като даваме приоритет само на негативните неща около себе си. Единственото което виждаме е нещастното си аз.
В такова състояние ни липсват три основни умения – не можем да планираме детайлно за да постегнем дадена цел, не виждаме алтернативни решения, не можем да вземаме решения. И в трите липси основното е неналичието на сомоконтрол. Всеки един попаднал в такова състояние има нужда от допълнително проучване. Този който се чувства нещастен не може да научи от какво точно се нуждае. Тук основното търсене се фокусира върху анти-депресиращите методи за самопомощ. Нуждата не е само от споделяне, говорене, но и от намиране на начините за самоконтрол и решение на проблемите. Депресираният често бърка нещата, това което си мисли, че би му помогнало е твърде въможно да му навреди.
Животът и всичко това което ни се случва, съвсем не е така елементарен и опростен, така че всички тези теории относно депресията са само една малка част от многобройните причинители на тези “болни” състояния. Една депресия може да има много причини – генетична обремененост, семейни причинители чиито последствия за съжаление са многопластови и многообразни като прояви.
И така – Вие искате да напуснете депресията, защото сте непрекъснато тъжни и самотни, нищо не предизвиква интереса ви, напълнявате или отслабвате драстично, прекалено самокритични сте и се чувствате виновни за всичко, не виждате нищо хубаво нито в сегашното си съществуване, нито в бъдещето си, понякога се появяват мисли в главата ви да сложите край на всичко това и още много други негативни мисли, които всъщност ви плашат. Имате нужда от професионална помощ, в това си състояние е почти невъзможно да разчитате само на волята си. Нужно е не само да се обърнете към специалист, но и да се опознаете и да си помогнете сами.
Това просто е истинският живот. И винаги, колкото и да е дълъг пътят, той започва с първата крачка. Повярвайте, тя е най – трудната, но и води към извървени и открити толкова много пътеки към нашето самочувствие, към истинските ни възможности, към доброто начало у всеки един.


Краткосрочна терапия
Вид терапия, с помощта на която психотерапевтът помага на пациента си да прозре всички свои вътрешни ресурси и скрити възможности за решаването на проблемите си. Тази терапия се основава на вътрешния потенциал на пациента, на неговите възможности сам да се изправи срещу проблема си, като не се набляга на патологията и тежките индивидуални моменти от живота му. Често пациентът смята, че контролът е извън възможностите му, че в никакъв случай не би могъл да се справи сам, така проблемът с течение във времето се превръща в неконтролируем и непреодолим.
Целта на Краткосрочната терапия е да повиши усещането на пациента за отговорност и активно да помага на терапевта в процеса на справянето с оплакванията и отстраняването на същинския проблем. Терапевта помага на пациента да открие у себе си постижими цели, които са реализуеми и да работи върху тях. Краткосрочната терапия е метод, който спестява време и пари. При този вид терапия се постигат бързи резултати, пациентите са доволни от ефективността на работата. Често се постигат резултати още след първата сесия, но разбира се по индивидуална доказана принципност такъв ефект се постига след 7-8 сесии.
При краткосрочната терапия пациентът се явява експерт на своя жизнен опит за терапевта. Терапевтът работи върху проблемната област, такава каквато я възприема клиентът.
При какви случаи може да бъде използвана Краткосрочната терапия:
• тревожни разстройства, паники и фобии - чрез провокиране на определени мисли и чувства пациентът се учи как да се справя с тревожните състояния.
• депресии - чрез когнитивни и поведенчески умения пациентът успява да преодолее депресията. Обикновено това се постига след около 12 сесии.
• пост-травматични стресови разстройства
• сексуални дисфункции
• състояния като болка и главоболие
• проблеми със съня
• хранителни разстройства и т.н.
Краткосрочната терапия е доказала ефикасност и при проблемни състояния като:
• алкохолизъм и зависимости
• проблеми в работата
• самоуважение
• бщуване с противоположния пол
• справяне с гнева и мъката от преживяна загуба
Краткосрочната терапия се прилага твърде успешно и във Фамилната терапия (проблемности не само между партньорите, но и между родители и деца)
• проблеми в общуването - гневни изблици, предбрачни проблеми, изневери.
• нарушения в психичисеския баланс след развод
• проблеми произтичащи от децата в семейството - хиперактивност, импулсивност, дефицит във вниманието, нарушения в развитието на детето, гневни изблици
• проблеми в семейства с осиновени или заварени деца при втори бракове
• сексуално или физическо насилие над детето
• пациентите - как да станат добри родители
При Краткосрочната терапия основната идея с която се въздейства е, че промяната в поведението е най - ефикасният начин за възприемане на проблема и самия себе си. Краткосрочната терапия не навлиза като традиционната терапия в дълбините на основните проблеми, а показва на пациента как за кратко време той може да намери решението на проблема в собствените си възможности. При традиционната терапия времето изискващо преодоляването на подобен проблем е дълго, тя си има своите предимства като това например, че при нея не е възможно да се видоизмени и прояви под друга форма проблемът. Но при Краткосрочната терапия, виждайки реалните си възможности и постигнатото, пациенът сам не позволява на проблема си да се видоизменя и задълбочава. Нещо повече, той се стреми да избягва и появяването на други колебания които биха могли да отключат нови проблемни състояния у него.
Краткосрочната терапия обаче съвсем не е приложима при всички пациенти. Ако липсва мотивация върху която клиентът да работи, не съществува база за използването на Краткосрочната терапия. Просто при тази терапия пациентът сам задава дефиницията на проблема си, както и съответното му решение.
Терапия на възможностите
Това е интересен метод от психотерапията, обикновено краткосрочен, при който пациентът е възприет като експерт на собствените му оплаквания и проблеми. Последният е експерт и на възможностите и целите в терапията. Тук много важни са придобитият опит и гледните точки на пациента. Акцентът е върху сътрудничеството и уважението, съответно и върху ефективността и резултатността. Основната цел при тази терапия е вдъхването на надежда. Успеваемостта се дължи на това, че пациентът е изправян в една "реална" среда - не му се спестяват обезкуражяващи неща /например - "Вие страдате от депресия, която може да се задълбочи и имате нужда от концентриране и помощ"/, не е убеждаван, че проблемът му ще се разреши бързо и лесно. Първо се признава и валидизира опитът на пациента и идеите му за неговия живот. Възможностите за промяна се откриват и засилват постепенно. Терапията на възможностите може да се прилага и при пациенти които не желаят намесата на психотерапевт. В този случай се балансира между нежеланието на пациента да му бъде помогнато с този метод на психотерапията и опитът да бъде намерена мотивираща цел. Терапията на възможностите може да бъде прилагана на изключително широк кръг от хора - единствено онези, които не желаят промяна и не намират смисъл не могат да се впишат в нея.
В този метод от психотерапията пациентът е чут, разбран, а проблемът му е признат. Следи се къде всъщност се намира пациентът, а не къде трябва да бъде. Терапевтът среща пациента си там, където вторият се намира в момента и му помага да приеме себе си. Крачката към промяната се постига с помощта на техники и редица похвати. Тук пациентът осъзнава силата на собствените си възможности, извършва се промяна в собствените му възприятия, откриват се безпроблемните моменти, пациентът успява да се отрамкира и в крайна сметка нормализира. Разбира се, това е съвсем в общи и силуетни линии. Но е важно, че се достига момент, в който се уточняват целите, последователността от този момент е откриването на собствените ресурси, прехвърлянето им в другата положителна насока, промяна в действията и предвиждане и планиране на предпазни мерки. Основното при този вид терапия е, че пациентите не само се променят, но и успяват да се научат да конструират решенията си вместо да се вглъбяват в проблема си. Осъществява се един изключително ценен фокус върху бъдещето - пациентът се научава да си поставя ясни и осъществими цели. Тези цели насочват терапевтичния процес и му помагат да бъде концентриран и кратък. Пациентът се научава да отделя значимото което му върши работа и излишното, което само може да го обремени и доведе до разколебаване. Той успява в един момент да превърне значимите проблеми в ясно дефинирани и постижими цели.
Решение терапия. Следващ метод, който е нова последователност на предизвиквани усещания и умения с цел построяване поведенческа картина след решаване на проблема. Тук се постига максимално ясна визия за това какво точно ще представлява решението, независимо дали проблемът е сложен, неясен и не много добре описан от пациента. Използва се скалиране на състоянието което пациентът сам отчита, и пълноценно усвоява собствения си прогрес.
Краткосрочната терапия дава ясно да се види, че това което се прави в момента е "очевидно" в бъдещето. Целите и са краткосрочно поставени, постижими /но достатъчно трудни за мотивацията на пациента/. Изключенията или хипотетичните разрешения на проблема карат пациента да сравнява с настоящето си. Това го подтиква и мотивира в целите му, той вече е направил първата крачка към преоткриването на собствените си сили и възможности. А това всъщност, е неговата най-значима притежавана сила, която пациентът веднъж преоткрил осъзнато, му дава възможност не само да излезе от проблема си, но и да успява да предотвратява бъдещи такива.

_________________
Тъй рече Maverick
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Вероника Иванова

Регистриран на: 15 Май 2007
Мнения: 27

МнениеПуснато на: Пон Авг 20, 2007 8:41 am    Заглавие: Re: Депресии  

[quote="Maverick"]Депресии

Вина
Вината може да бъде резултат от минало неморално поведение/низки страсти, силна враждебност/или пък от натрупване на множество "малки" грехове. .[quote="Maverick"][

Това са категории,които са далеч от психологията-грехове,неморлано поведение-намя нищо общо с науката и разбирането за депресията като клинично значимо състояние.

[quote="Maverick"][Незадоволена нужда от зависимост - деца отраснали в прекомерно покровителствена, глезеща, зависима среда създадена от родителите им. Както и обратния вариант - прекалено покровителствени родители. [quote="Maverick"][

не разбрах-кои са покровителствани-в първата или втората крйност.

[quote="Maverick"][По време на пуберитета се чувстваме вечно съдени, наблюдавани, не ни вярват. [quote="Maverick"][

В какъв смисъл-да се чувстваш наблюдаван може се има предвид "ефекта на сцената"характерен за тази възраст.Начина на протичане на пубертета-,не винаги е криза,строго иднивидуално е и е погрешно да се смята,че всички преживяват криза на този етап-особено при добро справяне на предишни етапи.


[quote="Maverick"][с обсебващи дейности - пристрастяване към алкохол, наркотици, работохолизъм, анорексия, затлъстяване, пристрастявания към определени чувства (ярост, да се чувстваш отхвърлен и засрамен), антисоциални действия, раздвояване на личността и още много други.[quote="Maverick"][

Какво се разбира под обсебващи дейности-отново едно понятие,което не мисля,че е коректно използвано.Освен това -раздвоението на личността Shocked е заболяване,което се среща повече по филмите,отколкото в реалността.В България почти не са познати подобни случаи-казвам почти,защото е възможно да нямам информация.






[quote="Maverick"][Най – често депресираните жени са тези които са с ниско образование и малки доходи. [quote="Maverick"][
За такова твърдение трябва да стои поне една таблица от проведено изследване,където да има статистически значима разлика между образование и депресия.

[quote="Maverick"][При всяко едно състояние на депресия липсата на желанието сами да си помогнем е основния причинител на мъките ни. Не можем и не се стараем да си помогнем достатъчно, [quote="Maverick"][

Не мисля,че подобни твърдения помагат на някой депресиран да се почевства по-добре-това е нелепо и засилва чувството за вина-депресирания човек сякаш чува"ти си некадърен и неспособен да се справиш сам".

. [quote="Maverick"][Тук основното търсене се фокусира върху анти-депресиращите методи за самопомощ. [quote="Maverick"][


Какви са тези анти-депресиращи методи
[quote="Maverick"][“болни” състояния. [quote="Maverick"][

Странно понятие


. [quote="Maverick"][Имате нужда от професионална помощ, в това си състояние е почти невъзможно да разчитате само на волята си. Нужно е не само да се обърнете към специалист, но и да се опознаете и да си помогнете сами. [quote="Maverick"][

Как се връзва това с предишното твърдение,че всеки сам си е виновен и не се старае достатъчно?На фона на всичко остнало има едно безразборно споменаване на "Аз",его и аз-тоест едно не добро използване на терминология,само за да звучи по-научно.Звучи като извадено от книга по житейска психология,но в тази си част е далеч от науката за депресията като клинично заболяване.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 1 [2 Мнения]  
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ПСИХОЛОГИЯ » Обща психология
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети



Powered by phpBB
[ Time: 0.0224s ][ Queries: 14 (0.0031s) ][ Debug on ]