PSY FORUM

 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
галерияГалерия   ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

Психологични консултации и изследвания, Медицински център "АНГИО" - поликлиника Военно Медицинска Академия, ул. "Г. Софийски" №3, тел.: 0884 97 55 97

psy
В момента е: Пон Окт 20, 2014 7:55 pm
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ПСИХОЛОГИЯ » Социална психология
СОЦИОМЕТРИЯТА НА МОРЕНО
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 1 [7 Мнения]  
Автор Съобщение
brr


Регистриран на: 01 Мар 2007
Мнения: 1923
Местожителство: Софи

МнениеПуснато на: Нед Апр 29, 2007 11:19 am    Заглавие:  СОЦИОМЕТРИЯТА НА МОРЕНО  

СОЦИОМЕТРИЯ

Социометрията е изследване на междуличностовите отношения в групата

Техниката социометрия, разработана от всеизвестния Дж. Морено се използва за диагностика на междуличностовите и междугруповите отношения, с цел те да бъдат усъвършенствани, подобрени. С помощта на социометрията може да бъде изучавана типологията на социалното поведение в условията на групова дейност, да се съди за социално-психологичната съвместимост на членовете на конктетните групи.
Процедурата социометрия може да има за цел:
1/. Промяна степента на сплотеност-разделеност в групата;
2/. Изява на “социометричните позиции”, където на крайните полюси се оказва “лидера” и “черната овца” на групата;
3/. Откриване на вътрешно груповите подсистеми, подгрупи, които могат да бъдат оглавени от собствени неформални лидери.
Използването на социометрията позволява да се провежда промяна на авторитета на формалния и неформалния лидери, за прегупировка на екипите така, че да се намали напрежението в колектива, възникващо поради взаимната непоносимост на някои членове на групата.
Социометрията се провежда с групата, провеждането й не изисква големи времеви загуби (до 15 мин. са необходими). Тя е изключително полезна при необходимостта от усъвършенстване на отношенията в колектива. Тя не е радикален начин за разрешаването на вътрешно групови проблеми, причините на които по-скоро трябва да се търсят не в симпатията и антипатията на членовете на групата, а в по-дълбоки източници.
Надеждността на процедурата зависи преди всичко от правилния подбор на критерии, което е продиктувано от плана на изследването и предварителното запознаване със спецификата на групата.

Литература:
1. Методы психологической диагностики. — М., 1993
2. Методики социально-психологической диагностики личности и группы. — М., 1990
“Psyfactor”


СОЦИОМЕТРИЧНАТА ПРОЦЕДУРА

Общата схема на действие при социометричното изследване е следната. След определянето на задачата на изследването и избора на обекти на измерване, се формулират основните хипотези и положения, отнасящи се до възможните критерии на запитването до членовете на групата. Тук не може да има пълна анонимност, в противен случай социометрията ще бъде малко ефективна. Изискването на експериментатора да се разкрият антипатиите и симпатиите често предизвиква вътрешни затруднения у ИЛ, като се проявява у някои лица като нежелание да се участва в допитването.
Когато въпросите или критериите за социометрията са избрани, те се нанасят на специална карта (лист) или се предлагат устно във вид на интервю. Всеки член на групата е задължен да отговаря на тях, избирайки едни или други членове на групата в зависимост от: по-голямата или по-малката дадена склонност, от предпочитането на едни, в сравнение с други по симпатия или антипатия, по доверие или недоверие и т. н.
На членовете на групата се предлага да отговорят на въпросите, които ще дадат възможност да се открие тяхната симпатия или антипатия спрямо лидерите, отхвърлените членове на групата. Изследователят прочита два въпроса: а) и б) и дава на ИЛ следната инструкция: “Нпишете на листчетата си при цифрата 1 фамилията на члена на групата, който сте избрали на първо място, при цифрата 2 – изберете този, който бихте избрали ако не беше първият, при 3 – който бихте избрали, ако ги нямаше 1 и 2”. След това изследователят прочита върпоса за личните отношения и също провежда инструктаж. С цел потвърждение на достоверността на отговорите на изследването може да се проведе в групата няколко пъти. За повторно изследване се взимат други въпроси.
Примерни въпроси за изучаване на деловите отношения:

1.
а) При необходимост кой от вашите приятели по група Вие бихте помолили да помогнат при подготовката на поставените Ви задачи (на първо мяясто, на второ и на трето)?
б) При необходимост кой от вашите приятели по група Вие НЕ бихте помолили да помогнат при подготовката на поставените Ви задачи (на първо мяясто, на второ и на трето)?
2.
а) С кой Вие бихте отишли на дълга командировка?
б) Кой от членовете на групата не бихте взели в това служебно пътуване?
3.
а) Кой от членовете на групата ще изпълни по-добре функцията на лидер (организатор, отговорник и т.н.)?
б) На кой от групата ще му бъде трудно да изпълни задълженията на лидер?

Примерни въпроси за изучаване на личните отношения:

1.
а) Към кой във вашата група бихте се обърнали за съвет в трудна ситуация?
б) С кой от групата не бихте искали за нищо да се съветвате?
2.
а) Ако всичко членове на вашата група живееха в общежитие, с кой бихте искали да сте в една стая?
б) Ако групата Ви се промени, кой от членовете бихте искали да махнете от нея?
3.
а) Кой от групата бихте поканили на своя рожден ден?
б) Кого не бихте желали да видите на собствения си рожден ден?

Социометрията като процедура може да се провежда във две форми: Първия вариант е непараметричната процедура. В този случай на ИЛ се предлага да отговори на въпросите от социометричната карта (лист), без да се ограничава броя на избраните от него. Например ако в групата са 12 души, всеки в сличая може да избере 11 от тях (без себе си). По този начин теоретично възможният брой на направените от всеки член на групата избори спрямо другите в дадения пример ще бъде равно на (N-1), където N е броя на членовете на групата. По същия начин теоретично възможният брой на изборите, получени от субекта в групата ще бъде (N-1). Дадената стойност (N-1) на получените избори е основна количествена константа на социометричните изследвания. При непараметричната процедура тази теоретична константа е еднаква както за индивида правещ изборите, така и за всеки индивид станал обект на избор. Достойнството на дадения вариане се състои в това, че това е поцедура позволяваща да се разкрие т. нар. емоционална експанзивност на всеки член от групата, да се направи срез на многообразните личностови връзки в груповата структура. Но при увеличаването на размера на групата до 12-16 души, тези връзки стават толкова много, че без използването на компютър анализа много ще се затрудни.
Друг недостатък на непараметричната процедура е голямата вероятност от получаване на случаен избор. Някои ИЛ, ръководейки се от лични мотиви, често отговарят на въпросите “Избирам всички”.
Анализът на подобни случаи е принудил някои изследователи да се опитат да променят самата процедура на използване на метода, като по този начин намаляват вероятността от случаен избор. Така се появява вторият вариант – параметрична процедура с ограничен брой избори.
На ИЛ се предлага да избере строго фиксиран брой от всички членове в групата. Например, ако групата е от 25 души, му се предлага да избере 4-5 души. Стойността, която ограничава изборите се нарича в социометрията “лимит на изборите” или “социометрично органичение”. Смята се, че тази стойност повишава надеждността на получените данни, а също че облекчава статистическата обработка на материала. От психологическа гледна точка социометричното ограничение кара ИЛ да се отнесат по-внимателно към своите отговори. Ограничението на отговорите значително намалява вероятността от случайни отговори и позволява да се стандартизират условията на изборите в групи различни по броя си, което прави възможно съпоставянето на материала по различните групи.
Към момента се счита, че за групи в предела на 22-25 души минималната стойност на “социометричното ограничение” трябва да бъде в рамките на 4-5 избора. Съществената разлика на втория начин на социометричната процедура се състои в това, че социометричната константа (N-1) се запазва само за системата на получаваните избори (тоест от групата към участника). За системата на дадените избори (товст в групата от участника) тя се измерва с друга стойност – d (социометрично ограничение). С въвеждането на тази величина може да се стандартизират външните условия на изборите в групи с различен брой. За тази цел трябва да се определи стойността d по еднаквата за всички групи вероятност за случаен избор. Формулата за определянето на тази вероятност (Морено и Джениинге): P(A)=d/(N-1), където Р — вероятността от случайно събитие (А) на социометричния избор; N е броя на членовете на групата.
Обикновено стойността Р(А) се избира в пределите 0.20 – 0.30. Поставяйки тези значения във формулата (1) за определяне на d с известна стойност N, полочаваме търсеният от нас брой на “социометричното ограничение” в избраната от нас група. Idea Very Happy
Недостатъците на параметричната процедура са в невъзможността да се разкрие многообразеето на взаимоотношенията в групата. По този начин се проявяват само субективно най-значимите връзки. Социометричната структура на групата в резултата на такъв подход, ще отразява само най-типичните комуникации. Въвеждането на “социометрично ограничение” не позволява да се съди за емоционалната експанзивност на членовете на групата.
Социометричният формуляр (карта) се съставя едва на заключителния етап от разработката на програмата. В нея всеки член на групата трябеа да покаже своето отношение към останалите членове на групата по определените критерии (напр. от гледна точка на съвместната работа, що се отнася до вземането на решение при дадена делова задача, провеждане на свободното време, при игра и т.н.). Критериите се определят в зависимост от програмата на конкретното изследване: дали се изследват взаимоотношенията в работна група, в група запълваща свободното си време, във временна или стабилна група.
Литература: пак там.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 01 Мар 2007
Мнения: 1923
Местожителство: Софи

МнениеПуснато на: Вто Май 01, 2007 2:05 pm    Заглавие:  

Социометрична карта (анкета):

№_/Тип____/Критерии____________/Избори/

1 / Работа
а) Кого бихте избрали за организатор на дейността?
1 / б) Кого НЕ бихте избрали за организатор на дейността?
2 / Свободно време
а) Кого бихте поканили, за да отпразнувате Нова година?
2 / б) Кого не бихте искали да поканите на Нова година?
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 01 Мар 2007
Мнения: 1923
Местожителство: Софи

МнениеПуснато на: Съб Юни 02, 2007 1:37 pm    Заглавие:  

При анкетирането при което няма ограничение на изборите в социометричната анкета (лист) след всеки критерии трябва да бъде отделена графа, размерите на която биха позволили да се дават достатъчно пълни отговори. При анкетата с ограничен брой избори отдясната страна на всеки критерии на листа се чертаят толкова вертикални графи, колкото избора плануваме да има в дадената група. Определянето на броя на изборите за различните по брой групи може да стане чрез предварително зададената стойност Р (А) в пределите на 0.14-0.25 (виж помощната таблица специално за целта).
Стойността на ограничение на социометричните избори
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 01 Мар 2007
Мнения: 1923
Местожителство: Софи

МнениеПуснато на: Съб Юни 02, 2007 1:46 pm    Заглавие:  

Обработка на резултатите
След като веднъж листовете са попълнени, те трябва да бъдат и математически обработени. Най-простите начини за количествена обработка са табличният, графичният и индексологически.
Социоматрица. Отначало се построява проста таблица (виж по-долу). Резултатите от изборите се нанасят по матрицата с помощта на условни обозначения. Таблиците с резултатите се попълват най-напред по отделно за деловите и за личните взаимоотношения.
По вертикала се записват след номерчето всички фамилии, на ИЛ, а по хоризонтала – само номера им (в зависимост от броя им). На съответните пресечни точки се обозначават с цифри +1, +2, +3 само тези, които е избрало съответното лице на първо, второ и на трето място, и цифрите -1, -2, -3 – се записват тези, които ИЛ-це не избира на първо, на второ и на трето място.
Взаимният положителен или отрицателен избор се нанася в таблицата (независимо от реда на избора). След като положителните и отрицателните избори са нанесени в таблицата, по вертикалата трябва да бъде получена сумата на всички получени от всеки един член на групата (сумата на изборите). След това трябва да се изчисли сумата на точките за всеки член на групата, като се отчита, че избора на най-напред е равен на +3 точки (-3), на второ място е равен на +2 (-2), на трето – на +1 (-1). След това се изчислява общата алгебраична сума, която определя статуса в групата.



Забележка: + положителен избор; - орицателен избор
Анализът на таблицата по всеки критерии дава достатъчно нагледна картина на взаимоотношенията в групата. Могат да бъдат построени сумарни социоматрици, даващи картина на избора по няколко критерия, а също социоматрици по данните от междугруповите избори.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 01 Мар 2007
Мнения: 1923
Местожителство: Софи

МнениеПуснато на: Нед Юни 03, 2007 11:03 am    Заглавие:  

Важното е, че тази матрица може да предостави изборите в числов вид което от своя страна позволява да се ранжират членовете на групата според броя на получените и дадените избори, да се установи реда на влияния в групата. На базата на тази социоматрица се построява социограмата, тоест картата на социометричните избори (социометрична карта).
Социограмата е графично изображение на реакциите на ИЛ-ца едно спрямо друго при отговорите на социометричните критерии. Социограмата позволява да се проведе сравнителен анализ на структурата на взаимоотношенията в групата в пространството в дадена плоскост с помощта на конкретни знаци (виж рис. по-долу).



Литература: пак там.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 01 Мар 2007
Мнения: 1923
Местожителство: Софи

МнениеПуснато на: Вто Юни 05, 2007 6:12 pm    Заглавие:  

——> позитивен едностранен избор,
<——> позитивен двустранен избор,
------> негативен едностранен избор,
<------> негативен двустранен избор.

Техниката социограма е съществено допълнние към табличния подход при анализа на социометричния материал. Тя дава възможност за по-дълбоко и качествено описание, както и за наглядно представяне на груповите явления.
Анализът на социограмата се заключава в намирането на централните, най-влиятелни членове, после н двойките и на групировките. Последните се състоят от взаиомосвързани лица, които се стремят да избират едно друго. Най-често в социометричните измервания се срещат положителните групировки от 2, 3 члена, и по-рядко от 4 и повече.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
ICQ Номер 
brr


Регистриран на: 01 Мар 2007
Мнения: 1923
Местожителство: Софи

МнениеПуснато на: Вто Юни 05, 2007 8:28 pm    Заглавие:  

СОЦИОМЕТРИЧНИ ИНДЕКСИ

Различават персонални социометрични избори (ПСИ) и групови социометрични избори (ГСИ). Първите характеризират индивидуаллните социално-психологически свойства на личността, а също и ролята на члена в групата. Вторите дават числовите характеристики на цялостната социометрична конфигурация на изборите в групата. Те описват свойствата на груповите структури на общуване. Основните ПСИ са:
- индекс на социометричния статус на i-членa;
- емоционалната експанзивност на i-членa;
- обема, интензивността и концентрацията на взаимодействие на ij-члена.
Символите обозначават едно и също лице, но в различни роли; i – избираният и j – пак той избиращият. ij – това е смесването на ролите.

Индекс на социометричния стстус на члена i на групата се определя по формулата:



Където Сi — е социометричния статус на i-членa, R+ и R- — са получените от члена i избори, Z — е знакът на алгебраичната сума от броя на получените избори на i-члена, N е броя на членовете в групата.
Социометричният статус – това е свойството на личността, като елемент от социометричната структура, да заема определена пространствена позиция в нея, тоест по определен начин да се отнася към останалите елементи. Такова свойство е развито неравномерно при елементите на груповата структура и със сравнителна цел може да бъде измерено с число – с индекса на социометричния статус.
Елементите на социометричната структура са личностите, членовете на групата. Всеки от тях в една или в друга степен се намира във взаимодействие с всеки друг, общува, непосредствено обменя информация и т. н. В същото време всеки член на групата, явявайки се част от цялото, чрез собственото си поведение въздейства върху свойствата на цялото. Реализацията на това въздействие протича чрез различни социално-психологични форми на взаимодействие. Субективната мярка на това влияние се подчертава от стойността на социометричния статус. Но личността може да влияе върху другите от две страни – или положително, или отрицателно. Ето защо е прието да се говори за положителен и отрицателен статус. Статусът също така измерва потенциалната способност на човека към лидерство. За да се изчисли социометрични статус, е необхдимо да използваме данните от социоматрицата.
Възможено е също така изчисляването на С-положителен и С-отрицателен статус в групите с малък брой (N).
Индекса на емоционалната несдържаност на j-члена на групата се измерва с формулата:



където Ej – е емоционалната невъздържаност на члена, Rj – са направените от члена на групата избори (+,-). От психологическа гледна точка стойността на експанзивност характеризира потребността на личността от общуване.
общении.
От ГСИ най-важни са:
- индексът на емоционалната експанзивност на групата;
- индексът на психологичната взаимност.
Индексът на емоционалната експанзивност на групата се изчислява по формулата:



където Ag е експанзивността на групата, N - е броя на членовете на групата, Rj (+,-) – направените от j-члена избори. Индекса показва средната активност на групата при решаване на задачите от социометрични тест (отчитайки всеки член от групата).
Индексът на психологичната взаимност (“груповата сплотеност”) се изчислява по формулата:



където Gg е взаимността в групата според резултатите от положителните избори, Аij+ - е броят на положителните взаимни връзки в групата, N – брой на членовете в групата.

Литература:
1. Методы психологической диагностики. — М., 1993
2. Методики социально-психологической диагностики личности и группы. — М., 1990
“Psyfactor”
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
ICQ Номер 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 1 [7 Мнения]  
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ПСИХОЛОГИЯ » Социална психология
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети



Powered by phpBB
[ Time: 0.4604s ][ Queries: 13 (0.1864s) ][ Debug on ]