PSY FORUM

 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
галерияГалерия   ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

Психологични консултации и изследвания, Медицински център "АНГИО" - поликлиника Военно Медицинска Академия, ул. "Г. Софийски" №3, тел.: 0884 97 55 97

psy
В момента е: Пон Сеп 24, 2018 1:40 am
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ПСИХОЛОГИЯ » Психология на тероризма
Подхода на "Цивилизационната актуалност", Р. Русев
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 1 [1 Мнение]  
Автор Съобщение
brr


Регистриран на: 01 Мар 2007
Мнения: 1958
Местожителство: Софи

МнениеПуснато на: Съб Май 19, 2007 9:13 pm    Заглавие:  Подхода на "Цивилизационната актуалност", Р. Русев  

Подходът, който е предложен при анализа на явленията е нов – става въпрос за разработка от 2002 г., която за напред ще продължи да се развива. При анализът на всички опити за дефиниране и обяснение на проблемите "екстремизъм" и "тероризъм" се откроява подхода на "Цивилизационната актуалност" за дефиниране, дисекция и обяснение на посочените обществени феномени, който е разработен от Р. Русев. По същество това е най-съвременната концепция за обяснение на тези обществени феномени.
Участието на психологичната наука при търсенето на отговори в областта на феномените тероризъм и екстремизъм е необходимо, което се подтвърждава от дадения подход.
Основното уточнение в "Подхода на цивилизационната актуалност" е, че феномените екстремизъм и тероризъм са обективно присъстващи обществени феномени, които могат да бъдат изучавани и реално да бъдат ограничени в обществото. Същностни за обясняването на проблемите и за "Подхода на цивилизационната актуалност" са следните дефиниции и уточнения:
Понятията екстремизъм и тероризъм принципно се разграничават;
Под екстремизъм се разбира сбор на идеи и възгледи представляващи абсолютна непримиримост и отричане на всичко противоречащо или различаващо се. Като система от норми, правила и идеи тотално противоречащи на осъзнатите и приети от човечеството ценности. Като съвокупност от продължени до абсурда идеи и възгледи от разпространените в обществото идеологии и религии, които независимо от общата фразеология, не могат по никакъв начин да бъдат отъждествявани. Като своеобразна обществена патология, девиантна психологическа установка, анормална реакция насочена против социалната практика и живота.
Понятието тероризъм е разгледано като политически и криминално мотивирани практически действия на насилие, представляващи тотална война против мирни граждани, инфракструктурни и информационни обекти и срещу законните институции. Цел на тези действия е предизвикване на страх и обществен паралич за достигане на конкретни политически и други резултати. Това е пряк или коствен удар по институтите осигуряващи защита на жизнените интереси на гражданите, целоста на държавата, психиката на личноста и масовото съзнание. Това е мотивирано насилие за оказване на натиск върху общественото мнение.
В "Подхода на цивилизационната актуалност" се подчертава и изискването да се позиционира в конкретен социално-исторически контекст категорията екстремизъм, както и да отчитаме винаги, че изменения ще настъпват и в бъдеще в такъв контекст [пример - робството]. Именно поради съобразяването с цивилизационните достижения на подхода, последният получава наименованието "Подход на цивилизационната актуалност".
Тоест Р. Русев предлага подход, съобразен с цивилизационните достижения, въз основа на който се дефинират два отделни, но взаимносвързани обществени феномена – екстремизмът и тероризмът. Екстремизмът е ограничен в сферата на идеологическата концепция, а тероризмът, който му е производен е в сферата на практическата реализация на тези идеи.
Идеята, която поддържам в работата си е, че за да се дефинира екстремизмът - един такъв ярко изразен негативен феномен, най-малкото е необходимо да съществува консенсус в света ако не по всички или по много въпроси, то поне за няколко жизнено важни.
В такава реална ситуация, в която консенсуалността присъства, но не е преобладаваща, легитимно обяснение на общозначим феномен като екстремизма е възможно ако границите му бъдат съобразени с тези консенсуални въпроси. В противен случай ще се върнем към дихотомията на комунизма и капитализма, на развития и беден свят, на "белите" и "червените" и т. н. Познато състояние, в което с екстремизма се съотнасят само другите. В противен случай обяснението на феномена ще има не общо, а групово национално или в най-добрия случай коалиционно значение. Но в този случай би изглеждало като епитет, а не като цялостна характеристика. Нищо чудно, че десетилетия двете противоборстващи идеологически системи адресираха екстремизма към противостоящата страна и търсеха идейните корени на феномена в противника. Един явно ненаучен тезис и субективен стремеж, довел до отсъствието на един в достатъчна степен приемлив възглед за определянето на екстремизма.
Приема се, че по основните въпроси, на които е очертана приемливата граница и зад която са изключенията, се намира екстремизмът.
Идеята за хомогенизирането на света е разглеждана не като загубване на идентичността, а като достигане на състояние, което предполага осъществяването на условия за безнасилствено разрешаване на конфликтите между различните идентичности и за прогрес.
Може да се направи извода, че тероризмът представлява практическите действия предопределени от екстремизма. Той е производна на по-общия социален феномен екстремизъм и се отнася към него като частно към общо.
Поддържа се разбирането за екстремизма като самоорганизираща се надсистема, наречена "свръх конфликт екстремизъм". При конфликтна ситуация между сложни системи протича процес на самоорганизация в резултат, на което се формира надсистема. Идеята е, че в конфликтна ситуация, в която не само присъства, но и доминира екстремизма, като една или повече от страните в конфликта, се създава специфична надсистема. Всъщност това е състоянието екстремизъм като свръх конфликт. Като състояние екстремизмът при всички случаи е не просто конфликт, той напуска на пространството му, тоест едната или двете страни на конфликтната ситуация в противопоставянето си са напуснали общественоприемливите граници. В този смисъл екстремизмът е свръхконфликт. Присъствието на условия на заплаха за съществуването на едната или на всичките групи или общности участващи в конфликта не винаги прераства в екстремизъм, но обикновено поражда или проявява екстремистки реакции. Всяка от страните в конфликта представлява обществена система, която може да бъде типизирана като екстремистка не когато в нея са се появили такива екстремистки съставки, а когато като цяло напусне установените граници на мярата на конкретното историческо време.
"Хранителна среда" за екстремистки прояви и тенденции е възможно да станат такива социални и психологически фактори като: неограниченото насилие; нетърпимите социални условия; патология и други.
Отнесен към справедливостта, екстремизмът не може да бъде разглеждан в чист вид като аналог на несправедливостта. Безспорно е, че екстремизмът е несправедливост, но също така безспорно е, че не всяка несправедливост е екстремизъм.
Съпоставен с фундамента на принципите на справедливостта, той предопределя измислено равенство чрез унищожаване не само на антитезата си, но и различното или отличаващото се. Ликвидирането на други, тези или носители на различни идеи от конгломерата на субектите не привежда към равенство. То създава само еднозначност, която дори според съвременния опит съществува исторически кратко време.
Като правило екстремизмът налага свои, необективни, ненаучни критерии, които са субективно адресирани и като правило са подчинени на егоистични цели.
Принципът на доброволното сътрудничество е заменен с принципа на подчиненото съобразяване. Диалогът, необходим за доброволното сътрудничество, е заменен чрез страха и принудителното подчинение. Идеята е, че екстремизмът в контекста на изложените мисли е опит за примитивна биологизация на човешкото общуване, в което страхът и силата са безапелационни и единствени властелини.
Проблемът е още по-сложен, ако приемем тезиса, а за това имаме основание, че човешките потребности са подредени йерархично. (На най-ниско равнище са чисто физическите необходимости, а на най-високо - потребностите от социално и духовно естество). В този смисъл екстремизмът е и своеобразна и духовна смърт не само за тези, към които е насочен, но и на тези, които са негови носители.

Психологическа обработка. Военна и специална подготовка.

Общата характеристика при подготовка на терористи “камикадзе” е психологическата. От тази гледна точка и на основание на постъпилите сведения основно изискване за терористите самоубийци е съществуването или насилственото или друго формиране на зависимост в личността. Идеологическата, специалната и минно подривна подготовки са по лесно достижими и като правило не изискват специални умения за прилагането на самоубийствени атентати и атаки.
По тази причина при набирането на бойци за терористични самоубийствени атаки основно се прилага подбора на личности с психологически зависимости, които по късно получават и частична специална подготовка.
Доминираща характеристика на терористите извършили самоубийствени атентати и атаки е че те не са имали (или са загубили) децата си.
Като правило във всички е бил във висока степен развит фетишизмът и в по малка степен религиозният фанатизъм. Това е причината Хизбуллах например да използва психологическия приьом на “арабската майка”, която изпраща децата си да отмъстят на враговете, отколкото чисто религиозните внушения.
Основният извод на това изследване, е тезата, че при подбора, избора и подготовката на терористи самоубийци се търсят индивиди със зависимост или предразположеност към нея. Вследствие на сравнително краткотрайно целево въздействие проблема зависимост в личността се генерира до стойности и нива позволяващи в точно определено време и в точно определено място тази личност да бъде задействана за извършване на самоубийствен атентат. Този общ извод има най-малко 2 подтези:
1. Подборът на зависими или склонни към зависимост личности от известни терористични организации за извършване на самоубийствени атентати и атаки е доказателство, че екстремизмът от гледна точка на клиничната психология е разбиране на ръководителите на екстремистките организации. И този подбор и привличане на такива личности е целенасочено действие.
2. Като реален факт в социума зависимата личност в определени ситуации и обстоятелства самостоятелно може да стигне до идеята за извършване на самоубийствен атентат или атака. В потвърждение на това е факта, че около 14-17% от извършителите на самоубийствени атентати и атаки не принадлежат към терористични организации и са стигнали до това решение самостоятелно или в група със себеподобни, но неангажирани в терористични мрежи лица.
3.1. Дименсионален подход към екстремизма.

Всички ние принципно се отнасяме толерантно към околните , друг път се държим отхвърлящо, отричащо, но изразеността на тази черта у екстремиста придобива крайно значение , стигащо до унищожаване на другия, а понякога дори и на себе си. Отричането на другите, отнемането на техните права до степен – отнемане на живота им напр. може да се разглежда като параметър, по който могат да се оценяват всъщност всички хора, измервайки го в точки. В пределите на показателната “скала на толерантността” количеството на точките може да варира по следния начин:

Всевъзможна
толерантност
към другия Ограничен компромис Тотално отричане, незачитане на другия Унищожаване на другия и на себе си
0 10 20 30 40 50 60 70 80 90 100

Този подход условно може да се нарече дименсионален , доколкото според него личностовите черти се разглеждат като континуално разположени променливи без естествени прагове. Ето защо праговете са създадени изкуствено с клинична цел и създават изкуствено разделяне на “случаи” от “неслучаи”, които от своя страна изопачават информацията. Този подход се подкрепя от повечето психолози, чиито предмет са личностовите черти и които използват деменсионални измервания, основаващи се предимно на нормалните популации.
Въпреки, че не винаги крайната степен на изразеност да дадена/ни личностова черта говори за патология, в преобладаващото число от случаите (около 85% от извършените самоубийствени атентати и атаки, причинили убийство и на други хора) определено става дума за психично разстройство. Друг е въпроса дали личностовите особености и предпоставки целенасочено са задълбочени, (което се включва в съдържателното пространство на обучението на терористите самоубийци) или просто са привлечени хора с личностови разстройства.
Критерии на които отговаря нормална личност, са:
1. “когато личността е здрава, тоест липсва тежко инвалидизиращо телесно или психично заболяване;
2. когато личността е преминала благополучно през фазите на развитие;
3. когато личността не е в непоносим културов или ценностен конфликт или в борба за отцеляване със средата си;
4. притежава трансцедентност, тоест годност да инвестира чувства и усилия във фигури или в идеи извън материални съображения;
5. притежава умения за ирония, което включва и самоиронията”.
Характеристиката на екстремистката личност може да (и обикновено е така) има наблюдаемо различие не в два или повече, а в един критерии. Това е една от причините на този етап екстремистката личност да не е дефинирана винаги като личност с психично разстройство.
Друг факт подкрепящ патологичната същност на явлението е неговата деструктивност – екстремиста цели унищожаването на другия и често успява да постигне целта.
След като екстремизмът не е нормална личност, то къде бихме могли да го разположим, спрямо или в класификацията МКБ-10? Може ли екстремизмът да бъде определен като личностово разстройство в смисъла, в който се влага в тази класификация?
Нашето твърдение е, че личността на терориста – самоубиец в клиничен смисъл означава зависима личност. Основание за това твърдение е факта, че посочените 85% от извършените атентати са избрани по време и място от организаторите (хората, от които е зависим в клиничен смисъл екстремиста). На практика такава зависима личност е под контрол за това кога и къде да извърши самоубийствения атентат.
Странно е, че въпреки описаните в историята например на Втората Световна война над 331 успешни случая на самоубийствени атентати, които са предварително планирани по време и място не са изучени в клиничен смисъл.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
ICQ Номер 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 1 [1 Мнение]  
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ПСИХОЛОГИЯ » Психология на тероризма
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети



Powered by phpBB
[ Time: 0.0857s ][ Queries: 12 (0.0047s) ][ Debug on ]