PSY FORUM

 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
галерияГалерия   ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

Психологични консултации и изследвания, Медицински център "АНГИО" - поликлиника Военно Медицинска Академия, ул. "Г. Софийски" №3, тел.: 0884 97 55 97

psy
В момента е: Вто Дек 12, 2017 2:53 am
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ПСИХОЛОГИЯ » Психотерапия
TЕОРИЯ НА S. MINUCHIN.
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 1 [1 Мнение]  
Автор Съобщение
brr


Регистриран на: 01 Мар 2007
Мнения: 1956
Местожителство: Софи

МнениеПуснато на: Съб Май 17, 2014 9:00 pm    Заглавие:  TЕОРИЯ НА S. MINUCHIN.  

ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ, ЗАДАЧИ НА СЕМЕЙСТВОТО
С НОВОРОДЕНО ДЕТЕ. ТЕОРИЯ НА S. MINUCHIN. РАЗВОД, ФАЗИ НА РАЗВОДА.

БЛАГА РУМЯНОВА РУСЕВА, МАГИСТРАТУРА ПО КЛИНИЧНА КОНСУЛТАТИВНА ПСИХОЛОГИЯ, 2005 Г.




Семейството е саморегулираща се динамична система, от една страна тя е встроена в обществената, политическа, екологична среда, с които тя взаимодейства, а от друга страна тази система се подчинява на собствения си жизнен цикъл (раждане, обучение в училище, пубертет, отделяне от родителите, зрялост). Тя трябва отново и отново да се приспособява към това, да променя правилата си и по такъв начин да преодолява свързаните с това кризи.
Според закона за развитието всяка семейна система трябва да премине собствен жизнен цикъл. Жизнен цикъл на семейството - това е дадена последователност от сменящи се събития, през които преминава всяко семейство. Семейната система трябва да бъде създадена и да бъде завършена. Непосредствени причини, даващи на семейството възможност да премине през жизнения цикъл, са някои задължителни за възникването на тази система събития, такива като брак, промяна на физическата възраст и съответните промени според стадиите на психичното развитие. Както и всяко друго развитие, брачните отношения претърпяват в процеса на развитие периоди на промяна (криза) и на стабилност в отношенията.
Както и във всяка система, и в семейството се активират процеси на саморегулация с цел поддържане на жизнените функции: от една страна тези, които служат за промяна и приспособяване на изменящите се вътрешни условия и към динамичното обкръжение / средата (морфогенетични); от друга – способстващите за поддържането на ststus quo (морфостатически). Семейството, което се намира в постоянен процес на приспособяване трябва да реагира на вътрешните и външни промени и затова е способно да се трансформира с отчет на новите обстоятелства, без да губи при това постоянството си, поддържащо определени взаимоотношения между членовете на същото семейство (Minuchin). Поддържането на постоянство означава, че семейството като система осигурява съпротивление към промените, ако те излизат извън определени рамки и поддържа оправдалия себе си стил на взаимоотношения до тогава, докато това е възможно.
Това равновесие между промените и постоянството с отчет на перманентния процес на адаптация се нарича изменчиво равновесие или хомеостаза.
Такъв процес на адаптация често бива много труден и почти винаги е свързан с кризи. Те особено често възникват тогава, когато системата, намираща се на даден етап на развитие трябва да се откаже от своите правила с цел приспособяване към променящите се условия. Но станало веднъж дисфункционално регулирането (спрямо изменените условия) засяга информационния поток в семейството, а също времето което те прекарват заедно, нивото на справедливост спрямо отделните членове на семейството, степента на тяхната откритост, доверието, толерантността, разпределението на отговорностите и ресурсите и т. н. Тези комуникативни и поведенчески аспекти намират израз в признаците на семейната структура, с помощта на които т. нар. структурни семейни психотерапевти (Minuchin, 1977) определят границите на подсистемите. Под тях се разбират границите между различните поколения вътре в семейството (баби, дядовци, родители, деца), а също между семейството и външния свят. Ако границите вътре в подсистемите са по-малко проницаеми, отколкото между подсистемите , то това функциониране може да бъде функционално, докато външните обстоятелства или жизнения цикъл не изискат да бъдат внесени промени.
Можем да направим следните изводи: всички начини на поведение, които демонстрират членовете на семейството служат, за да може да бъде поддържана хомеостазата. В това число влизат и симптомите, които се усилват в процеса на по-нататъшното развитие на семейството. Носителя на симптома се явява “идентифициран пациент”, но и самото семейство се явява така да се каже пациент.
Семейството се характеризира с основни стадии на развитие: 1) стадий на предбрачните отношения; 2) стадий на конфронтация; 3) на компромиси; 4) на зрял съпружески живот; 5) стадии в средата на живота (експериментиране с независимостта); 6) на “ренесанса” на съпружеските отношения. Закономерността на редуването на стадиите се наблюдава в повечето семейства, но сроковете на смяната на единия етап с друг са до голяма степен различни. Това е свързано с личностните особености на членовете на семейството, а също и с влиянието на факторите на външната среда.
На 3, 4 и 6 стадия от развитието на семейството, по принцип се създават условия за благоприятно зачатие на дете, за хода на бременността, раждане, за формирането на ранния диалог между родителите и детето, хармоничното му възпитание. По време на 1, 2, 5 стадия от развитие на семейството по-често възникват отклонения във формирането на плода, в ранния диалог в системата “майка-дете”, типа семейно възпитание. Семействата, намиращи се в последните стадии, съставляват рисковата група – у членовете на тези семейства е възможно развитието на психосоматични и нервно-психични разстройства. Те се нуждаят от особено внимание от страна лекуващият ги лекар, често имат нужда от консултации и от лечение от страна на перинатални и семейни психотерапевти.
И така – 1 стадий – стадия на монадата е важен както за индивидуалното психично развитие, така и за развитието на бъдещия семеен ресурс. 2 стадий – стадий на диадата (младото семейство – от сключването на брачен съюз до първото дете) – тук вече настъпва първата криза, когато двойката започва да живее заедно и трябва да се договори за това, по какви правила ще се случва това. Правилата се делят на вътрешни и външни. Напр. планирания отдих, кой ще мие чиниите, кой ще пазарува и т. н., тоест тези правила, за които е лесно да се договорим. Но има и правила по които е трудно да се постигне консенсус, за което причината е трудността в осъзнаването или причината е “привързването” към личностната самооценка. Напр. правилата за сексуалното поведение. Такива неща трудно се обсъждат.
Вътрешните правила се обуславят от тези, които са присъствали в семействата, от които е излязла младата двойка (родителски правила), или правилата са културно обусловени (разделението на функцийте в семейството).
Какви ресурси могат да повлияят на перспективата на развитие на брачните отношения? Например: ако двойката се срещне или сключи брак скоро след загубата на значим човек; ако съпружеските отношения се формират на фона на стремежа за дистанциране от родителското семейство; ако съществено се различават семейните традиции и произхода на съпрузите, бременност на жената преди или в течение на първата година от брака и т. н. Според М. Боуен “слетите” двойки не са в състояние да се диференцират от родителското семейство, което съществено усложнява формирането на брачни отношения между тях. Съпрузите се боят да признаят разликите един в друг, доколкото тези разлики могат да се окажат толкова големи, че това да представлява опасност за техния “Аз”.
На този етап на развитие на брачните отношения наличните ресурси претърпяват значителни изменения. Чрез решаването на големи и малко въпроси се случва формиране на продължителни и устойчиви форми на поведение, действащи през целия действащ жизнен цикъл.
3 стадий – триада или семейство на дете в предучилищна възраст. Диадата с раждането на дете в семейството се превръща в триада настъпва втората криза в развитието на брачните отношения. Променя се структурата на семейството и междуличностните дистанции.
Тази криза се нарича още структурна криза на семейството. У съпрузите, особено у мъжете, настъпват субективни усещания, че са станали по дистанцирани един от друг. На този стадии от развитие на брачните отношения е пикът на съпружеските изневери.
С появата на трети член на семейството се случва преразглеждане на изначално установените правила на поведение и разпределение на функциите. Независимо от готовността на съпрузите към появата на дете, те веднага се сблъскват с потребността на детето от привързаност. И дори ако това семейство е функционално, способно да раздели функциите без проблеми, то е възможно възникването на глобалния въпрос: “Кой за какво отговаря в процеса на възпитание на детето?” На съпрузите им предстои да усвоят новите социални роли на майка и баща. Въпреки тези кризисни моменти, от този етап на развитие на семейните отношения, семейната структура става по-устойчива, по сравнение с диадата. С течение на времето, когато основната криза е преодоляна и детето успешно расте, може да се появи повторен кризисен период свързан с появата на второ дете. Към гореспоменатите родителски проблеми ще се добави и проблемът за организирането на отношенията между децата. Тук може да се отбележи, че ресурсите на семейните отношения вече са претърпяли редица изменения. Родителите са на друга възраст, имат друго здравно състояние, други социални роли и т. н. Новото дете – това е нов характер, който ще повлече след себе си поредни промени в ресурса и по-нататъшните семейни отношения ще се строят съгласно тези промени.
Много видни семейни терапевти са писали за това, че семейството чакащо дете стои на прага на сериозни изменения, а значи семейната система става уязвима, нейното функциониране е нестабилно. Често такова семейство става източник на психична травма на членовете му. Появата на дете променя състава на семейните подсистеми, преустройва отношенията на членовете на семейството, което от някой хора се приема твърде трудно. S. Minuchin смята с основание, че появата на дете означава появата в семейството на нова диссипативна структура, което влече след себе си сложната реорганизация на съпружеския живот и нерядко поставя под заплаха състещствуването на цялото семейство. Раждането на дете в едно семейство също винаги изисква разпределяне между членовете на семейството на новите функционални задължения, появили се във връзка с това събитие. Такова семейство често има нужда от помощ от страна на квалифициран и опитен специалист, която е наречена “ранна намеса” (“early intervention”). Колкото по-хармонични са отношенията между бащата и майката, толкова по-добре ще се адаптира детето към новите за него условия, толкова по-добре то ще се развива. Важни умения на този етап са разбирателството между родителите и детето, структурирането на комуникацията, подобряването на диалога.
Неуспорим е фактът, че родителството поставя нови задачи под формата на изискване за нови роли и задължения от страна и на двамата родители. Именно то им осигурява и нов социален статус. С раждането на детето много неща в живота на едно семейство се променят: рязко нарастват физическите и емоционални натоварвания върху съпрузите, които са свързани с нарушението на съня, нарушението на привичният им дотогава начин на живот, нови финансови разходи, повишено напрежение и конфликти по повод на разпределянето на задълженията и спазването на новите изисквания. Майката е изморена, а бащата се чувства отхвърлен. И двамата изпитват ограничаване на свободата си. Появата на новия член на семейството намалява близостта и прави по-малко здрави отношенията между мъжът и жената; новороденото се оказва в центъра на грижите от страна на единия или и двамата родители. Всеизвестен факт е например, че ако потребността от близост на малкото дете от майката не се удоволетворява, то в присъствието на майка си детето спира да се чувства в безопасност. Само при развито чувство за безопасност детето постепенно увеличава разстоянието, на което пуска майка си. Дж. Боулби подчертава важността на усещането за безопасност в развитието на егото на детето, което е още едно предизвикателство към “грижещата се персона”. Доказано е, че общуването на децата с майки, които са ригидни, рядко взимащи новороденото на ръце, сдържащи емоциите си – не способства за развитието на психичните функции на детето и т. н.
В отделни случай на развитие на семейството е възможно настъпването на ненормативна криза – развод. Основните фази на развода са: фаза на емоционалния развод – приемане на решение за развод, планиране на разпада на семейната система, сепарация. Семейната терапия в този случай трябва да има както системни аспекти, така и аспекти на историята на развитието, които от своя страна трябва системно да бъдат проанализирани от гледна точка на родителските семейства. Освен това съпружеските конфликти повече или по-малко засягат и децата (триъгълниси в отношенията) и затова често имат вторичен, семейно терапевтичен аспект.



ЛИТЕРАТУРА:

1. Grace J. Craig, Don Baucum, Human development, 9 edition, 2002.
2. Интернет.
3. М. Перре, У. Бауман, Клиническая психология, 2-ое изд., М., 2003, с. 1219-1256.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
ICQ Номер 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 1 [1 Мнение]  
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ПСИХОЛОГИЯ » Психотерапия
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети



Powered by phpBB
[ Time: 0.0358s ][ Queries: 14 (0.0044s) ][ Debug on ]