PSY FORUM

 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
галерияГалерия   ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

Психологични консултации и изследвания, Медицински център "АНГИО" - поликлиника Военно Медицинска Академия, ул. "Г. Софийски" №3, тел.: 0884 97 55 97

psy
В момента е: Съб Дек 16, 2017 9:02 am
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ПСИХОЛОГИЯ » Етнопсихология
Мултиетническа същност на българския народ
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 1 [1 Мнение]  
Автор Съобщение
boyanova

Регистриран на: 09 Фев 2010
Мнения: 2

МнениеПуснато на: Съб Апр 24, 2010 7:06 am    Заглавие:  Мултиетническа същност на българския народ
Описание на темата: .
 

Автор: Боянова

Етничността може да бъде накратко дефинирана като участие в социална група/ общност. Членството в групи е основна детерминанта за социалните отношения с другите, за социалните нагласи и ценностната система, за социалните норми и роли. Те са двигателят на културните, идеологическите и историческите промени, на които сме свидетели.

Ето защо следва редом с терминологическата и историческата страна на дадената проблематика, също така и да се изследват наслагваните от събитията обществени нагласи, образи, чувства и усещания в качеството им на надиндивидуална рационализирана поведенческа структура и регулатор, определящ характеристиките на мултиетническата същност на българския народ.

Що се отнася до терминологията, думата „етнос” е гръцка по своя произход и в Руски тълковен речник е изведено следното нейно значение:

"Ещё древние греки пользовались словом «этнос», когда хотели обозначить другие народы, греками не являющиеся. "

Т.е. в превод на български език:

„Още древните гърци ползвали думата „етнос”, когато искали да обозначат други народи, които не се явяват гърци”.

Следователно „етнос” може да се каже примерно за турско население, живущо потомствено в България и осъзнаващо корените си- "турски етнос", но не би трябвало да има понятие като "български етнос", когато става въпрос за българи, живущи вътре в България.

Важно е да се отбележи също така и че „нация” и „народност” не са равнозначни понятия.

Народността е недостигнала степен на национална консолидация общност от хора със съзнание за общ произход и обща културна нагласа. Понятието "народност" е въведено от съветската етнография, за да се фиксира това междинно състояние. В западната етнология терминът "народност" не се употребява.

Понятието „нация”, възниква в Европа по време на Просвещението и се развива след Френската революция. То се формира като противовес на клерикално-аристократичния ред, противопоставяйки му демократичното единство и общественото равноучастие на всички граждани. През различни исторически периоди след това в него се влага различно съдържание и са изведени различни определения. В съвремието няма друго понятие, което така точно да отговаря на представата за свободно общество. Поради това етническата концепция за нацията следва да се разглежда като изминат етап в историческото развитие.

Счита се, че нито една нация в света не може да претендира за етническа монолитност или етническа еднородност (чистота).

Нацията е сбор от етноси и основно население на държавата. Известно е, че днес в света има около 200 нации, които са обединили в себе си повече от 10 000 етноси.

Българската нация включва в себе си над 15 етноса (цигани, турци, арменци, руснаци, тронки, шопи, добруджанци, тракийци, капанци, рупци, полянци, хърцои, балканджии, власи, торлаци, които са известни още и като белодрешковци, обри, авари, турлаци и други).

Някои от представителите на тези етноси в България са с родови корени от съществуващи и до днес държави. Такива са руският и турският етноси в България. По официални данни в България руският етнос е по-голям от турския.

Други са с родови корени от някога съществували държави, които държави не са успяли да се наложат на историческата сцена и към днешен момент не са съществуващи. Такива са примерно представителите на торлашкия и влашкия етноси.

Трети са наследници на племена, присъединени към България в процеса на историческото й развитие, каквито са например представителите на славянско племе Рупци, населяваща предимно средните Родопи, които са известни със своята необщителност пред външни хора.

Някои хора, независимо от смесената си кръв, възпроизвеждат етническо самоопределяне. Причината за това е етническата среда, в която живеят.

Дали самосъзнанието за принадлежност към даден етнос ще се запази, зависи основно от две неща:

1. От начина на живот, приет от етноса. Когато става дума за затворен начин на живот (живее се изолирано от основното население на държавата, контактува се предимно със свои), тогава има благоприятни условия за запазване на етническото самосъзнание. По този начин са се запазили примерно циганите (ромите) като етнос- те преобладаващо живеят заедно с други цигани (има цели квартали преобладаващо само с цигани). Така е и с една част от торлаците, власите и други.

2. От политиката на държавата. В България политиката на асимилация за периода след Освобождението е доста агресивна и груба. Комунистическата етническа политика гравитира от доброволното, до насилственото приобщаване на етносите, като е отказвано признаването на каквито и да е етноси, подкрепяно с такива практики като насилствена смяна на имена, рушене на чужда култура, икономически мерки, които са причина примерно за видимата бедност в северозападната част на България, населена преобладаващо с торлаци и власи и т.н. Що се отнася до турския етнос, стигало се е и до принудително изселване.

Благодарение на Марксизма, обществото е възприемано единствено като изградено от класи. Културната идентичност нямала голяма тежест. Всичко това е довело в крайна сметка до неосъзнаването до един момент от страна на средностатистическия българин на мултиетническата същност на българската държава.

Но със смяната на политическия строй, етносите добиват право на самоопределяне и получават достъп до различни обществени сфери.

И едва тогава в България с огромно закъснение започват да се случват тези процеси, които на Запад през 60-те години са в своя възход без да предизвикват страх и конфликти там, а именно- повторно възраждане на етнически идентичности, на етнически традиции, езици и култури на етносите в рамките на България.

Но това така описаното възраждане съвпада в България с края на социалната държава, с масовото обедняване и безработица в хода на преструктурирането на българската икономика и затова и възприемането от страна на българите на протичащите процеси на възраждането на етническото самосъзнание е като едно отрицателно събитие в новата българска история.

Отрицателно възприятие е засилено особено на фона на събитията в съседни на България държави. По това време силно се проявява страхът от териториално разцепление. Проявен е и страхът от гражданска война. Болезнен е въпросът със самоидентифицирането на македонците като македонци.

Такава е вероятната причина за страха от самоидентификацията и на други етноси, но вече в пределите на България. Докато на Запад, а и в Русия, съществува безконфликтно самоопределянето на човек веднъж като част от етнос и втори път като част от държава като хармонично цяло, то в България по времето на демократичните процеси, самоопределянето на етносите обикновено се третира едва ли не като самоотлъчване по отношение на всичко българско и като вид сепаратизъм на етноса по отношение на българската държава, видно от отгласите в публичното пространство.

Въпреки това помаци, капанци, торлаци, власи и други етноси в България, са в основата на продължаващите процеси на възраждане на своите етнически традиции и културални различия, до колкото зад това възраждане стоят закономерни и естествени психични и историко-политически обусловени процеси.

Вероятната причина за наслагвания у българина с времето страх от етносите се корени в изживяното многовековно робство, когато българите, оказвайки се насила част от Османската империя, са били подложени на систематични опити за изличаване, като дори и за етност не са били признавани от Османската империя. Така след Освобождението това е породило страхът от повторното връщане на същото положение и е било в основата на предприетите мерки за претопяване на етносите и най-вече на турския такъв, останал в пределите на българските граници след Освобождението.

Образът на турчина-поробител и претопител на българското може би е и основният символен образ, от който се черпи символният капитал, за да продължава и към днешна дата да се гради образа на опасния друг от етноса и по този начин да се прокарва етническа граница на разделение.

Ето защо може би етносът се третира като заплаха за българското самосъзнание, доколкото етносите са носители на специфични бит, култура, а даже и религия понякога.

Идването на демокрацията е времето, когато в медиите започва и изграждането на образа на мнозинството в България, в качеството му на губещо права и на образа на малцинствата, съставени от етноси, които започват да имат все повече права.

Етничността се трансформира вече от известната фигура на културната различност в българската идентичност, в един вид удобно средство, чрез което етносите целят постигане на власт.

Така в психиката на средностатистическия българин се залага образа на привилегированите етнически малцинства. Границата между мнозинство и малцинство засяга вече два значими аспекта: социалната справедливост и разпределението на властта. Този период е белязан от огромни и мъчителни промени в трудовата, социално-осигурителната и пенсионна системи в България, приета е Рамковата конвенция за защита правата на малцинствата, а и също е белязан и от създаването на партии, чиито политически водачи са от етноси.

В първия случай (относно социалната справедливост) в психиката на мнозинството назрява и се разпространява усещането за ощетяване и заплаха.

Привилегироването на етносите обаче е парадоксално. То се случва чрез НЯМАНЕТО, чрез НЕДОИМЪКА, чрез ИЗКЛЮЧВАНЕТО. Ефектът от конструирането на образа на лошия беден с етнически профил, който иска социална помощ, е в основата на предефинирането на отношенията между мнозинството и малцинството.

Изградените образи на другостта в лицето й на опасни и привилегированите етнически малцинства, са като огледало, в което мнозинството мазохистично се съзерцава като жертва и мъченик спрямо етноса.

В българските медии, някъде към края на 90-те години, се изгражда и един конкретен етнически образ, който се разгръща като въплъщение на опастността. Става въпрос за българските роми.

Често срещани изкази в печата са „цигани крадци”, „крадливия циганин”, „нескончаемите кражби на циганите” и още много други в същия стил.

Характерното на тези квалификации е, че те са продукт на индуктивна категоризация, при която етническата идентичност на престъпника се извежда като културална характеристика на престъплението.

Един от ефектите е криминализиране на групата и културализиране на престъпността. Друг ефект е насаждането на омраза, която да послужи отново като етнически разделител.

Така изградените отрицателни нагласи на българите спрямо ромите, водят до изтласкването на последните в изолацията от социално, икономическо, културно и т.н. естество. Някои от тях по гетата изпадат в крайна аномия и са подложени на апартхейд (от apart- разделен и heid-субстантивираща частица; политическо значение- изолация на даден етнос).

Във втория случай (включване на представители на етноси в политическия живот на България) се наблюдават следните психологически награси:

От една страна за представителите на етносите, наличието на етнически партии се възприема като подхранващо удовлетворението от демокрацията, доколкото се възприема като средство, позволяващо политическо разрешаване на конфликтите, които възникват в следствие на културалните различия. Това е позиция на съвместимост на етническата и гражданската позиция и наклонява везните в полза на засилена връзка с държавата. Иначе алтернативата е живот в затворени общности, пораждащ безразличие към обществения живот, а от там и към България.

Отделен е въпросът, че поради трудният период, в който България се намира, етносите са засегнати от липсата на качествена политика, както и българите.

От друга страна етносите са превръщани често в изкупителна жертва за множеството проблеми на прехода- безработица, обедняване на населението като цяло, несигурността в живота. Затова често е налице акцент върху разделението, т.е. налага се и мнението, че етническите партии ще задълбочават конфликтите и появата им ще влече след себе си забавяне на демократичните процеси. Размерът на страха от включването на етноси в политиката е толкова голям, че Защитните организации за правата на човека през 1999г. отчитат, че българите, които не биха гласували за човек от етнос в България в процентно изражение са повече, отколкото са американците, които не желаят да гласуват за човек от етнос в САЩ.

Към етносите има наслоени и много предразсъдъци. Тяхното действие на моменти е такова, че произвежда най-вредния ефект, а именно интериоризира се от етносите.

В заключение би могло да се обобщи, че дефинирането на етноса като социална група/ общност и на нацията като сбор от социални грипи/ общности, които бидейки субекти на обществено-политически отношения са едновременно следствия и причини от и на действието на специфични надиндивидуални психични регулатори в качеството им на рационализирани поведенчески структури, са предопределящи самата специфика на трансформацията на етническите общности в национална общност.

Ползвана литература:

1. Руски тълковен речник

2. Лазарова, "Българският етнически модел в медийното огледало: Двуликият Янус"

3. Л. Георгиев, „Критика на етнонационалния рационализъм”

4. А. Кръстева, „От етничност към миграция”

5. Л. Милетич, „Разорението на тракийските българи през 1913”

6. В. В. Маяковского, "Авары- историческая этнография"
7. Г. Ценов, "Кроватова България"

8. Васил Златарски, "История на Първото българско Царство"
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 1 [1 Мнение]  
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ПСИХОЛОГИЯ » Етнопсихология
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети



Powered by phpBB
[ Time: 0.0168s ][ Queries: 14 (0.0030s) ][ Debug on ]