Лев Семенович Виготски

brr

Лев Семенович Виготски
(1896-1934 г.)

Виготски е световно известен съветски психолог, който е известен с това, че е разработил културно историческата теория в психологията. Роден е в семейство на военен, завършил е в юридическия факултет на Московския университет (1917) и едновременно историко-философския факултет на университета “Шанявски”. От 1924 г. е работил в Московския държавен институт по експериментална психология, после в основания от него самия институт по дефектология; по-късно започнал да чете лекции в редица московски, ленинградски, харковски ВУЗ-ове. Същият става професор в института по психология в Москва. В търсене на обективен начин за изследване на сложните форми на психична дейност и поведение на личността Виготски е подложил на критически анализ редица философски и повечето съвременни за него психологически концепции (“Смисълът на психологическата криза”, ръкопис 1926 г.), показвайки безплодността на опитите за обяснение на човешкото поведение, свеждащи висшите форми на поведение към низшите елементи. В книгата си “История на висшите психични функции е дадено разгърнато изложение на културно историческата теория за развитие на психиката: според Виготски е необходимо да се различават два плана на поведение- натурален (резултат от биологичната еволюция на животинския свят) и културен (резултат от историческото развитие на обществото), слети в развитието на психиката. Същността на културното поведение е в неговата опосредственост от оръдията и знаците, при което първите са насочени “навън”, а вторите “навътре” първоначално с цел преобразуване на другите хора, а после, за да управляват собственото поведение. В първите си години от живота Виготски отделял основно внимание на изучаването на структурата на съзнанието (“Мислене и реч”, 1934). Изследвайки речевото мислене, Виготски по нов начин решава проблема за локализацията на висшите психични функции като структурни единици на мозъчната дейност.
Изучавайки развитието и разпада на психичните функции на базата на материала взет от детската психология, дефектологията и психиатрията Виготски стига до извода, че структурата на съзнанието – това е динамична смислова система, намираща се в единство с афективните, волевите и интелектуалните процеси.
Културно историческата теория е породила най-голямата в съветската психология школа, от която изхождат учени като А. Н. Леонтиев, А. Р. Лурия, П. Я. Галперин, А. В. Запорожец, П. И. Зинченко, Д. Б. Элконин и др.
Всъщност много малко е известно за живота и творчеството на Виготски. Знае се, че първата му работа – психологически анализ на образа на Хамлет в пиесата на Шекспир, била започната по времето на Първата световна война между 1914 и 1916 г. След това за 10 години той изчезва от полето на активното творчество, което е свързано преди всичко с външни обстоятелства – това е военен период, първо на световна война, а после на гражданска.
Ние нищо не знаем за този период, освен че той е живял в родината си (Виготски е белоруски евреин) – първо в Москва, а после в Громел. Виготски работи като учител, тъй като в условия на криза, въпреки че това не е доходна работа, поне гарантира необходимия минимум.
В 1924 г. по някаква странна случайност, при него в училището пристигнала покана за научно практическа конференция по проблемите на рефлексологията. Някой се бил разболял и Виготски заминал на конференцията. При това както си спомня ученикът му А. Лурия , той е говорил смело и свързано, все едно четял, пред него на катедрата имало лист хартия, той изговорил 15-те си минути, слязал от трибуната и си седнал на мястото, като случайно се оказал до Александър Романович. Последния погледнал през рамото на Виготски и видял, че листа му е чист, празен. След наколко години Виготски след бас прочита едно часова лекция отнасяща се сладоледите, без поне веднъж да се повтори.
На конференцията Виготски получава покана да работи в Москва. От 1924 до 1934 г. той постоянно боледувайки от туберкулоза, и изкарвайки дълъг период по болниците, Виготски написал 12 – 15 томов труд. За това време той организирал постоянно действащ семинар в института по психология на Манежна, създал Институт по дефектология и въобще създава дефектологията като такава, а също основава катедра по психология в Педагогическия институт.
Към момента са изминали над 60 години от смъртта на Виготски, а неговите трудове се четат все повече и повече, влиянието им на световната психолого-педагогическа мисъл расте.

По материали на сайтовете:
http://slovari.yandex.ru/ и http://www.child-land.com/detskii_sad.files/vygotsky.html