Карен Хорни

[brr]

Карен Хорни
(Horney, Karen) (1885–1952)

Карен Хорни се е родила в Германия, Хамбург на 16 септември 1885 г. и е починала на 4 декември 1952 г. в Ню Йорк. Медицинската подготовка тя получава в Берлинския университет от 1918 до 1932 г. Сътрудничела си е с Берлинския психоаналитичен институт. Тя преминава анализ при Карл Абрахам и Ханс Сакс (Sachs, H.), два видни психоаналитика за времето си. По покана на Франц Александър (Alexander, F.) тя се премества в Съединените щати и в продължение на две години е заместник директор на Чикагския психоаналитичен институт. В 1934 г. тя се мести в Ню Йорк, където практикува като психоаналитик и преподава в нюйоркския психоаналитичен институт. Разочаровайки се от ортодоксалната психоанализа, тя заедно с единомишлениците си основава “Асоциация за прогреса на психоанализата” и Американския институт по психоанализа, който управлявала до самата си смърт.
В идеите си Хорни вижда не абсолютно нов подход към разбиране на личността, а развитие на фройдовата психологическа система. Тя се стреми да отстрани заблужденията на Фройд – корена на които, според Хорни, е в биологическата, механистична ориентация, - за да може да се реализира изцяло потенциала на психоанализата като наука за човека. “Моето убеждение, накратко казано, се заключава в това, че психоанализата трябва да прерасне собствените граници на инстинктивна и генетична психология” (1939, с. .
Възгледите на Хорни за женската психология, биват събрани и посмъртно издадени в 1967 г.
Авторката формулира десет потребности, разглеждани като следствие от опитите да се намери решение на проблема за нарушените отношения. Тези десет потребности са източник за развитие на вътрешни конфликти, според Хорни. В по-късните си разработки (1945) авторката дели тези потребности на три групи: 1) движение към хората; 2) движение от хората; 3) движение против хората. Всяка от тези групи представлява базисна ориентация по отношение към другите и към себе си. В различието на тези ориентации Хорни намира основата на вътрешния конфликт. Нормалния и вътрешния конфликт се различава по степента. С други думи конфликти се срещат у всеки, но у някои хора те са в по-тежка форма, най-напред поради ранни преживявания на отхвърляне, неприемане, хиперпротекция и други варианти на неудачни отношения с родителите.
Хорни, за разлика от Фройд и Юнг НЕ смята, че конфликтите са присъщи на човешката природа, а значи са неизбежни. Конфликта е резултат от социалните условия. “Потенциалния невротик е този, който в изострена форма е преживял, основно през детството си, трудности определяни от културата” (1937 г.).
Източник: “Psyhoterapevt.ru”
Превод: Б. Русева