PSY FORUM

 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
галерияГалерия   ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

Психологични консултации и изследвания, Медицински център "АНГИО" - поликлиника Военно Медицинска Академия, ул. "Г. Софийски" №3, тел.: 0884 97 55 97

psy
В момента е: Вто Ное 20, 2018 9:41 am
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ПСИХОЛОГИЯ » Психология на тероризма
ТЕРОРИЗМЪТ КАТО ЗАВИСИМОСТ
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 1 [2 Мнения]  
Автор Съобщение
admin
Site Admin


Регистриран на: 26 Фев 2007
Мнения: 137

МнениеПуснато на: Вто Мар 06, 2007 12:42 pm    Заглавие:  ТЕРОРИЗМЪТ КАТО ЗАВИСИМОСТ  

ТЕРОРИЗМЪТ КАТО ЗАВИСИМОСТ

07.07.2005 г. остана в историята. Лондон е окървавен в резултат на седем координирани убийствени атаки.
И това едва ли е краят.
Дали ще бъдат предпазени от подобни събития други градове е въпрос, на който днес няма отговор.
Такъв отговор с достатъчна степен на достоверност би могъл да бъде даден, ако преди това е намерен отговор на други много важни и същностни за явлението екстремизъм и тероризъм въпроси.
Един от тези въпроси е: “Кой е терористът самоубиец ?” Не като име, разбира се, а като същност и личностова характеристика.
Факт е, че ние консумираме резултатите от действията на личности, съчетаващи в крайни измерения едновременно агресия към другите и към себе си. Подобно личностово поведение плюс всичко останало е и патологичност в съдържателното пространство на клиничната психологична оценка.
Етиологичният и симптоматичният анализ на такава личностова патология припознава такова поведение (готовността и извършването на самоубийствен атентат) като следствие на комплексно личностово разстройство. Днес имаме основание да считаме, че такава клиника (от гледна точка на клиничната психология) представлява зависимост ( в смисъла на десетата ревизия на Международния класификатор на болестите – МКБ–10).
При съществуващата статистика на терористичните самоубийствени атентати и атаки в света през последните пет години нямаме основание да говорим за случайности или епизодика. Безспорно е необходимо да направим опит за анализ на тази статистика.
Характеристика на терористичната активност
в света през 1999 – 2005 г.:
През 1999 г. в света в резултат на международни терористични актове са загинали 233 души, а 706 са ранени. Независимо от огромната по обем антитерористична работа броят на терористичните актове значително нарасна през последните пет години. След 2000 година се наложи тенденцията за осъществяване на терористични самоубийствени атентати и атаки, която от средата на 2004 година и досега има константни измерения. В периода юли 2004 – юни 2005 г. (средностатистически) се извършват в света месечно между 10 и 15 самоубийствени атентати и атаки. Няма изгледи кривата на тази тенденция да отбележи спад. Също така по оценка на експерти, за да се поддържа такъв висок интензитет на самоубийствени терористични атентати и атаки, е необходимо да се поддържат в готовност 500 – 700 подготвени за такова действие екстремисти, които се задействат в избрано време и място. По оценка на същите експерти броят на потенциално склонните към извършване на самоубийствени атентати и атаки в света надхвърля цифрата 350 000 души. Тук е необходимо да подчертаем, че тези цифри са приблизително еднакви с цифрите, характеризиращи самоубийствените атаки и атентати, извършвани в годината на най-голямото ожесточение през Втората световна война – 1944-1945 г.
Статистика на терористичните самоубийствени атентати и атаки от 2001 до юни 2005 г. в света. Численост на поддържан боен потенциал по райони
Анализът на статистиката на извършените терористични актове в света за последните пет години поставя нови въпроси пред институциите, ангажирани с противодействието на тероризма.
След 2001 г. е налице трайна тенденция в света с константни параметри на средностатистическия брой терористични актове, извършени от терористи камикадзе. Вече посочихме, че броят на извършваните (в това число и предотвратените) самоубийствени атентати или терористични атаки за един месец е около 10 за последните пет години.
Тази средностатистическа цифра е показател за създадена и съществуваща система за подготовка и задействане на терористи камикадзе по сравнително устойчив график. Количествената оценка на организационната страна на системата за подготовката на терористи камикадзе, която е способна да осигури такива трайни параметри, е приблизително следната (за целия свят):
- брой на поддържаните в готовност за извършване на самоубийствени атентати лица - около 500 души;
- брой на обучаваните лица за евентуално извършване на самоубийствени атентати - над 6000 души;
- брой на “филтрираните” кандидати за привличане и вербуване - около 7000-10 000 души;
- примерна оценка на броя лица от потенциалната база зависими, които могат да се превърнат в терористи самоубийци, над 350 000 души.
Трябва да подчертаем, че това число представлява около 1,75% от общия брой на лицата правещи опит за самоубийство годишно, и под 0,3% от склонните към самоубийство ( данни от септември 2004 г.).
Такива цифри са шокиращи, защото илюстрират една тревожна реалност. В човешкото общество съществуват условия, създаващи зависими и агресивни хора – клиничната база за терористите самоубийци.
Независимо от утвърденото мнение, че се намираме далеч от най-интензивните на терористични самоубийствени атаки и атентати райони, България е сред държавите в Европа с висок процент суицидни личности (склонни към самоубийство). При такава статистика очевидно е, че независимо от съществуващата база досега е отсъствал елементът на възможност за манипулиране и целенасочено използване на зависими личности от екстремистките лидери с цел извършване на самоубийствени атаки и атентати. В такава ситуация е задължително усилието за минимизиране на подобни възможности при ясното разбиране, че не такива действия ще елиминират изцяло възможността за подобни на случилите се на 07.07.2005 г. в Лондон събития.
Статистиката на извършените терористични самоубийствени атентати и атаки в последните три години дава основание за условно райониране на света по интензитет както следва:
- район Ирак;
- район Близкия изток (Палестина, Ливан, Израел);
- район Кавказ и прилежащи (Чечения, Дагестан, Кабардино Болгария, Таджикистан, Узбекистан, Нагорни Карабах);
- район Европа (европейска част на Русия, Испания, Великобритания);
- район Латинска Америка (Колумбия, Перу, Никарагуа, Мексико);
- район Африка (Судан, Еритрея, Чад, Алжир, Нигерия);
- район Азия (Кашмир, Северен Китай, Камбоджа, Корейския полуостров, Турция);
- район Окинавия.
Първите три района дават около 70% от статистиката за терористични самоубийствени атентати и атаки.
Интензитетът на осъществяваните терористични самоубийствени атаки и атентати в света дава основание за определяне на районите, в които са разположени или е имало в миналото ефективни центрове за подготовка на такива терористи:
- Ирак;
- Ливан (Бейрут);
- палестинските територии, контролирани от Хамас и Хизбулах;
- Афганистан;
- Иран;
- планинските райони на Чечения и Дагестан;
- Либия;
- неконтролирани райони в Алжир;
- турски Кюрдистан;
- сирийски Кюрдистан;
- Судан;
- Колумбия.
- Северна Корея;
Специфика на набирането на бойци по страни
и региони
Съществува специфика за отделните райони за набирането на терористи самоубийци, която може да бъде обобщена както следва:
А. На доброволен принцип.
Доброволният принцип е основен за районите:
- Ирак; Кавказ и прилежащи (Чечения, Дагестан, Кабардино Болгария, Таджикистан, Узбекистан, Нагорни Карабах ), Европа (основно емигранти от трети страни), Африка ( Судан, Еритрея, Чад, Алжир, Нигерия) и район Азия (Кашмир, Северен Китай, Камбоджа, Корейски полуостров, Турция).
Принципът частично се прилага за районите:
- Близкия изток (Палестина, Ливан, израелски територии ) и Окинавия.
Б. Наборен принцип чрез откупуване или принуждение
Принципът чрез откупуване и последващо принуждение или принудително мобилизиране е основен в региона Латинска Америка и преди всичко в Колумбия. Основната част от Колумбийски революционни въоръжени сили са окомплектовани по този начин. Обикновено се откупуват, отвличат или набират насилствено деца от 12 до 14-годишна възраст, които се подлагат на интензивна военна подготовка и мунщровка.
Частично принципът се прилага в районите Окинавия, Близкия изток и Африка.
В. Постепенно привличане
Постепенното привличане широко се използва от организации като „Ал Кайда” (и дъщерни организации), „Хизбуллах”, „Хамас”, лявоекстремистките и националистичните организации от всички райони предимно в университетските центрове в радикални ислямски държави: Америка и Европа, на окупираните палестински територии и бежанските и трудовите лагери в Дагестан, Ингушетия, Русия (корейските трудови лагери), Ирак, Иран, Пакистан, Индия, Либия, Еритрея, Мароко, Судан, Мексико и Перу.
Психологическа обработка. Военна и специална
подготовка
Общата характеристика при подготовката на терористи камикадзе е психологическата. Основно изискване за терористите самоубийци е съществуването на зависимост в личността. Идеологическата, специалната и минно подривната подготовка са по-лесно достижими и като правило не изискват специални умения за прилагането на самоубийствени атентати и атаки.
По тази причина при набирането на бойци за терористични самоубийствени атаки основно се прилага подборът на личности с психологически зависимости, които по-късно получават и частична специална подготовка. Анализът на спецификата на личностите на извършилите или подготвящите се да извършат самоубийствен атентат е, че се отличават от класическата суицидна личност и със скрита агресия. Съчетанието в зависимата личност на агресия и автоагресия от психологическа гледна точка е задължителна предпоставка за възможност за манипулация, което обяснява феномена на използването на клинично обременени личности на определено място и в определен момент. Само по себе си това е клинично психологическо обяснение на съгласуваните по време и място самоубийствени атентати.
Доминираща характеристика на терористите, извършили самоубийствени атентати и атаки, е, че те не са имали (или са загубили) децата си.
Като правило във всички е бил във висока степен развит фетишизмът и в по-малка степен религиозният фанатизъм. Това е причината „Хизбуллах” например да използва психологическия прийом на “арабската майка”, която изпраща децата си да отмъстят на враговете, отколкото чисто религиозните внушения.
Основният извод на това е тезата, че при подбора, избора и подготовката на терористи самоубийци се търсят индивиди със зависимост или предразположеност към нея. Вследствие на сравнително краткотрайно целево въздействие проблемът зависимост в личността се генерира до стойности и нива, позволяващи в точно определено време и в точно определено място тази личност да бъде задействана за извършване на самоубийствен атентат. Този общ извод има най-малко 2 подтези:
1. Подборът на зависими или склонни към зависимост личности от известни терористични организации за извършване на самоубийствени атентати и атаки е доказателство, че екстремизмът от гледна точка на клиничната психология е разбиране на ръководителите на екстремистките организации. И този подбор и привличане на такива личности е целенасочено действие.
2. В социума зависимата личност в определени ситуации и обстоятелства самостоятелно може да стигне до идеята за извършване на самоубийствен атентат или атака. В потвърждение на това е фактът, че около 4-5% от извършителите на самоубийствени атентати и атаки не принадлежат към терористични организации и са стигнали до това решение самостоятелно или в група със себеподобни, но неангажирани в терористични мрежи лица.
Психодинамика на
екстремистките
организации и
терористични групи
Социалният опит ни показва, че влиянието на екстремистките организации и терористичните групи е огромно. Примерите с “Ал Кайда”, “Хизбуллах”, “Хамас” и други подобни са само едни от най-нашумелите примери в това отношение. Особено ярко изразено е това влияние сред хора, които имат ограничени и непълни, но фанатични представи за съществуващите религии и радикални философски концепции или под въздействието на комплексни причини имат изразено негативно отношение към съществуващи политически модели, народностни групи или раси и\или към отделни държави или групи страни. Като правило идеологията на терористичните организации и групи оперират със сложна смесица от обещания, удовлетворение на стремежа за по-хармонично съществуване чрез премахване на дефинирания враг, бъдещо хармонично съществуване при успех и не на последно място обещание за спасение на душата след смъртта. Често акцентът се поставя на необходимостта за търсене в себе си на определени сили и търсене на новия смисъл на живота. В процеса на търсене в себе си на новия смисъл особено по отношение към хора, нямащи такъв смисъл, възниква ефектът на запълване на вакуума от информация чрез приемане на гледната точка на харизматичния ръководител на организацията. В религиозните екстремистки и терористични организации и групи обикновено архетипът на Бога се заменя с абстракцията на фалшивия Бог на лидера. Бен Ладен, Саддам Хюсеин, Хасан Ал Бана са само част от примерите, подкрепящи изказания тезис. Възникването на такъв феномен и такова влияние над групи хора има много характеристики, но едни от най-важните за изследването са пълното подчинение на лидера, създаване на убеждението за необходимостта от унищожение и самоунищожение като нов смисъл в живота, легитимиране на изключителността и колкото и да е странно, получаването на чувство за лична безопасност, повлияна от фанатична надежда за гарантиране на “по-добър живот” след смъртта. Хора, намиращи се в състояние на криза, в условията на която те понасят психологически травми, лесно се поддават на внушенията на екстремистките лидери, те са обладани от желанието да преодолеят в рамките на тези екстремистки и терористични общности своята душевна болка. Под влияние на тези организации лесно попадат не достатъчно структурираните личности с лабилна психика, несвикнали да задават критични въпроси, лесно индукриниращите се, зависимите. С това е свързан фактът, че лицата, участващи в дейността на тези организации и групи, се разглеждат от самите тях като средство за спасение на себе си и душата.
Анализът на активните участници в екстремистките организации и терористични групи показва, че те намират себе си в нова реалност и придобиват особено чувство за лична безопасност, принадлежност към група на избрани и извадени от общия контекст на заобикалящите ги. Обикновено членовете на тези организации и групи възприемат своето обкръжение от съмишленици като по-добро от заобикалящото ги общество, те са въодушевени от една идея, стремят се към една цел и могат да използват всякакви средства. По такъв начин екстремистката организация или терористичната група се превръщат в съвършено семейство. Пример в това отношение е психологическият анализ на групата терористи, взели заложниците в Дома на културата в Москва през 2003 г.
Привличането към такива организации и групи се осъществява без особени затруднения, много често то е спонтанно, предизвикано от преживени травми или драми на хора с изходен стремеж към такъв род “спасение”.
В тези организации и групи се експлоатира неудовлетвореното желание от колективна защита и стремеж за съучастие в проявата на “божествената” сила.
Независимо че тези организации и групи често възникват на религиозна основа, на практика те се явяват секти по отношение на фундаменталната религиозна концепция и в този смисъл не принадлежат към нейното пространство. Затова в статията терминът секта не е използван в смисъла на латинския произход на думата, означаващ школа учение, партия, а се асоциира със смисъла на глагола secare – отделяне, отрязване.
Особен феномен в тези организации и групи е характерната фиксация на лидера, който за членовете им е духовен или религиозен абсолютен авторитет. Съвременните тенденции на възникване на такива организации и групи показват използването на групови динамически процеси с използването на собствени корекционни техники на въздействие, на практика изменящи съзнанието. По този начин в членуващите в тези организации възникват ирационални представи за разширяване сравнително тесните граници на човешките чувства и действия. Тази увереност се превръща за тях в качествено нов вид религия. При това сред членовете на тези организации е поставен акцентът не толкова на религиозните, колкото на социалните аспекти, като по този начин в тях се запълват недостатъчности.
Потъването на хората в този измислен свят на достатъчно далечни представи способстват за стимулирането на дълбинните сфери в тяхното подсъзнание. Известно е, че това необичайно състояние представлява заплаха за целостта на психиката. Заплаха, заключаваща се във възможността от пробив, инфлация на съзнанието с образувание от колективното подсъзнание. На изучаващите тези явления не може да не направи впечатление, че участието в тези организации и групи довежда до проява на емоционален регрес, в процеса на който се променя точката на зрение на човека за протичащите в света събития с незабележим постоянно задълбочаващ се разрив с реалността. Това състояние може да бъде дефинирано и като прекъсване на процеса на самоактуализация, при което възниква феноменът на разкъсване на съзнанието, чиито клинически прояви често се изразяват в психически нарушения, чак до развитие на шизофреноподобни състояния. Известно е, че при тези хора, които са подложени на въздействия от групата на сензорните депривации в продължение на дълго време, даже без специално индоктриниране, възникват симптоми на значително активиране на т. нар. архаичен мозък с задължителното в тези случаи стимулиране на въображението и фантазиите.
При правените изследвания с методите на социалната и клиничната психология е отчетен фактът, че “приблизително половината от членовете проявяват психически и шизофреноподобни изменения и имат нарушения на възприятието”.
По-голямата част от хората попадат в тези организации и групи в условията на кризисни ситуации. В тези условия те се интегрират към групата, за себе си приемат идеята за спасението и се изпълват с духовни надежди. Тези организации на практика реализират стремежа на тези хора да запълнят в тях психологическия дефицит и да преодолеят тревогата. Екзистенциалният страх, появяващ се в човека, го прави идеална жертва на тези организации и групи, в които той измества страданието си и тушира безпокоящите го мисли. След пребиваването в такива организации процесът на връщане в реалността е труден, а понякога и невъзможен.
Индоктринацията представлява масивни психологически средства за влияние на индивида или групата с цел внедряване на нейни идеи, система от възгледи, отношения към произтичащите събития и т. н. Най-голямо значение в този процес има внедряването на стереотипно мислене в рамките на определени парадигми, появяващи се под въздействието на масивен психологически натиск. В резултат на индоктринацията членовете на тези организации и групи попадат в многостранна зависимост от тях. Една от най-опасните динамики, имащи място в тези организации, се крие в това, че психологическата манипулация произтича незабележимо. Затова членовете на тези организации и групи са лишени от възможността да развият в себе си стратегията на психологическата защита. По този начин те са убедени, че предлаганите им идеи съответстват на техните собствени идеали, неоформени и нереализирани до момента на попадането им сред екстремистите.
На основание на анализа на съществуващите данни могат да бъдат изведени няколко фази на индоктринацията на членовете на тези организации:
А. Осъществяване на вербовка чрез използване ефекта на емоционалната дестабилизация и забъркването в противоречия.
Б. Въвеждане в идеологическата концепция. Активно въздействие върху личността за появяването на нова идентичност, при което се формира нова аддиктивна личност. В тази фаза на подсъзнателно ниво възниква усещане за опасност и несъответствие. Съществува възглед, че това се дължи на конфликта на аддиктивната личност с предната личност. Усещането за раздвоеност може да провокира както емоционално напрежение, така и емоционална апатия. Подсъзнателните импулси не се контролират в достатъчна степен. Възможността на пробив на енергетически потенциал от дълбочините на подсъзнанието нараства при тези състояния. Тук има значение не само явлението на разкъсване на съзнанието, но и съдържанието на преживяванията на аддиктивната личност. Ако съдържанията на преживяванията носят такъв характер, че то повече стимулира подсъзнанието, то опасността от пробив на материала от подсъзнанието се усилва.
В. Увеличаване на връзката с групата.
Г. Аленация (отчуждение) от околния свят.
Д. Укрепване привързаността към идеологията на организацията.
Проблемите на психодинамиката на екстремистките организации и групи не са изучени напълно и изказаните мисли представляват първи опит за тяхното обяснение.
Безапелационно е, че противодействието на екстремизма и тероризма изисква и задълбочен анализ на клиничната страна на проблема.
Ако излезем от рамките на психологията и разглеждаме проблемите взаимосвързано, очевидна е необходимостта от приоритетност при преподреждането на заплахите за националната сигурност на страната и обществото ни.

Статията е издадена в „НАТО и България”
на Р. Русев и Б. Русева
“Психологически акценти на екстремизма и тероризма”


Полк. Румян Русев е автор на пет изследвания по проблемите на международния тероризъм, като първото е от 1987 г., а последното от 2005 г.
Реален принос на автора в тези изследвания е:
- разделянето на две взаимосвързани и предопределящи се реалности – екстремизма и тероризма и тяхната научна дисекция от гледна точка на конфликтологията;
- изказан и научно обоснован е тезисът, че екстремизмът е идеологическата концепция, а тероризмът – неговото практическо проявление;
- в съвременната конфликтология е въведен нов работен термин - “свръх конфликт екстремизъм”;
- екстремизмът и практическото му проявление тероризмът, са разглеждани като самоорганизираща се надсистема;
- съвременният тероризъм е дефиниран като особен вид въоръжена борба, изведени са 14-те му основни закономерности и са категоризирани;
- създал е първият вариант на структурен и функционален модел на съвременния тероризъм.
В настоящата публикация за първи път в науката авторът отстоява тезата, че от гледна точка на клиничната психология терористичните самоубийствени атаки и атентати са дело на манипулирани от екстремистките лидери личности с психични и поведенчески разстройства и че тероризмът представлява зависимост.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
brr


Регистриран на: 01 Мар 2007
Мнения: 1958
Местожителство: Софи

МнениеПуснато на: Сря Апр 25, 2007 10:35 am    Заглавие:  

Зависимостта може да се култивира:

Елиминиран е лидер на "Ал Кайда", обучавал 12-годишни деца за камикадзета
Повече от 700 000 иракчани са били принудени да напуснат домовете си през последната година поради разрастващото се насилие на верска основа, съобщи ООН. (Нетинфо)
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
ICQ Номер 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 1 [2 Мнения]  
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ПСИХОЛОГИЯ » Психология на тероризма
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети



Powered by phpBB
[ Time: 0.0616s ][ Queries: 12 (0.0158s) ][ Debug on ]