PSY FORUM

 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
галерияГалерия   ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

Психологични консултации и изследвания, Медицински център "АНГИО" - поликлиника Военно Медицинска Академия, ул. "Г. Софийски" №3, тел.: 0884 97 55 97

psy
В момента е: Чет Сеп 20, 2018 2:25 am
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » НОВИНИ » Книги и статии
Мотивация и дейност на Хекхаузен
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 1 [1 Мнение]  
Автор Съобщение
admin
Site Admin


Регистриран на: 26 Фев 2007
Мнения: 137

МнениеПуснато на: Нед Мар 04, 2007 12:25 pm    Заглавие:  Мотивация и дейност на Хекхаузен  

Относно “МОТИВАЦИЯ и дейност” 1 част
на Х. Хекхаузен



Хекхаузен се явява един от най-значителните западноевропейски психолози. Като прекрасен експериментатор, Х. Хекхаузен предприема редица опити за систематизация на данните, получени при изучаването на мотивацията.
Книгата му “Мотивация и дейност” представлява крайния резултат от този труд. Авторът набляга върху психофизиологическото направление, но и тук за пълнота на картината е трудно да се говори.
Използвания в книгата понятиен апарат понякога се отличава от обичайния и дори от общоприетия. Така например, употребяваният от автора термин “дейност” обозначава по-скоро конкретна ежедневна активност, като например покупката на нещо, постъпка и т. н. Под “мотив” автора разбира само относително устойчивите личностни диспозиции, т. е. индивидуално-специфичните моменти на мотивационния процес.
Следвайки К. Левин Х. Хекхаузен счита, че мотивационния процес се подбужда от изискващите характеристики на ситуацията. Същността на подбудата се състои в предвосхищении на възможните действия, които ще доведат до резултати, водещи до определени последствия. Качеството и степента на привлекателност на антиципираните последствия, от гледна точка на ползата, загубеното време и усилия, на оценката на другите и самооценката, по най-решаващ начин зависят от мотивите. Взаимодействайки с ситуационните подбуди, личностните диспозиции им придават едни или други “койефиценти на тежест”, което и определя резултиращата тенденция, която инициира и насочва конкретното действие.
Автора отделя няколко тематично различни класа мотивационни явления, свързани с достиженията, афилиацията, властта, помощта и агресията. Особено подробно и практически изчерпателно са проанализирани детерминантите на дейността към достижения, в областта на изучаването на която Хекхаузен без съмнение се явява водещ експерт. По отношение на този вид мотивация детайлно е разгледано взаимодействието на десетте детерминанта, сред които както ситуационно-, така и индивидуално специфични. Важно място сред тях, в частност заемат процесите на каузалната атрибуция – обясняването на причините за успехите и несполуките със собственото поведение, което по решаващ начин влияе на протичането и продължението на дейността.
Следва да се признае, че анализа на каузалната атрибуция от гледна точка на проблемите на психологията на мотивите се отнася към силните страни на тази книга. Авторът убедително разкрива цялата изкуственост на традиционното разделение на афекта и интелекта, нали механизмите на когнитивните умозаключения са заплетени в самата тъкан на мотивационните процеси и емоционалните оценки. Интерес представлява също така развиваното от автора в последната глава понятие за мотива като сложна самоподдържаща се (по-точно самооценяща се) система. В действителност всеки модел на мотивацията трябва да обяснява защо дейността на индивида е достатъчно инвариантна относително ситуацията и времевите интервали. Обикновено устойчивостта на дейността по отношение на външни въздействия, придаваща й известна автономност, се обяснява с помощта на такива конструкти, като черта или свойство на личността. Очевидно по-удовлетворителна е трактовката, основана на разбирането за мотива не като статично свойство, а като динамична система, която се закрепва след всяко действие (постъпка) и което е особено важно – може да се модифицира не само по време на спонтанното развитие, но и при насоченото формиране. Несъмнена е близостта на такава трактовка с разработеното в руската психофизиология и психология понятие “функционална система”.
Би било грешка да се търси в тази книга отговор на всички или поне на по-голяма част от въпросите за детерминиране на човека в ежедневния живот.
Характеризирайки сложната история на развитие на психологическата мисъл на Запад, в течение на продължителен период от време намиращият се в плен на бихевиористките догми, Х. Хекхаузен иронично е отбелязал в една от ранните си творби, че психологията е загубила първо душата си, а после и съзнанието и разсъдъка си. Материала, представен в даденото ръководство свидетелства преди всичко за успешната разработка на проблема за рационално-разсъдъчните механизми за детерминиране на дейността. По сложно стоят нещата при съзнанието и душата. Въпреки прегледа на голям брой различни подходи, в книгата, ролята на съзнанието, чувствата и емоциите в осъществяването на мотивационния процес в психологическо отношение е разкрита слабо. Не случайно отделните данни позволяващи да се говори за мотивация като за особено действие, свързано с произволен избор на мотив (показателни в това отношение са обсъжданите в глава 10 феномени за “приемане на отговорността”), не се вписват в системата на теоретическите представи на автора. За марксистката психология е безспорно признаването на водещата роля на съзнанието в дейността на човека, който играе ролята и на субект на специфични вътрешни, в частност рефлексивни действия за построяването на своите мотивации. Той съзнателно издига цели на собственото поведение и дейност, когнитивно преобразува потребностите, представляващи отношения, които го свързват със света. Субекта строи програми на действие, осмисля възникващите подбуди в системата на своите ценности, трансформира необходимото в правено лично от него, дава отчет на психологическата цена на предприеманите действия. Иначе казано, човекът се изявява като личност, отговорна не само за своите постъпки, но и за лежащите в основата им мотиви. За съжаление това направление на изследванията не е отразено в книгата на Х. Хекхаузен, въпреки, че то е представено сега не само в работите на психолозите в социалистическите страни. Достатъчно е да се споменат изследванията на Клаус Холцкамп (K. Holzkamp) и доближаващите се по дух към работата на съветските психолози изследвания на Жозеф Нютън (J. Nutten).
Проблемът за регулативната роля на висшите човешки ценности – смисловите образувания на личността – също така не получава кой знае какво изясняване, което явно се обяснява с почти пълното отсъствие на емпирични изследвания в тази област. Този проблем се поставя на Запад сам по себе си единствено от представителите на хуманистичното направление, работещи извън традициите на академичната психология. Необходимо е да се каже, че тя не може да се изучава толкова на експериментално ниво на анализ, който е основан на неясната трактовка за човека като нека и много сложна, но все пак машина. Тук е необходимо да се имат предвид социалните, икономическите, културно-историческите и разбира се философските аспекти на проблема. Перспективата на подобен подход очевидно излиза извън рамките на предприетия от Хекхаузен труд.
По този начин може да се каже, че недостатъците на тази книга са недостатъци, характеризиращи преди всичко актуалното състояние на изследване на проблемите на мотивацията в световната психология. За изследователите тази книга ще представлява интерес с обсъждането на базови експериментални прийоми и методики, оригинален анализ на категориалния апарат на психологията на мотивите, набелязаните перспективи за по-нататъшно, по-задълбочено изучаване на мотивационната структура на личността. Представителите на различните области в психолого-практическата практика ще намерят тук описание на конкретни подходи за изявяване на диференциалните особености на мотивацията, преди всичко на мотивацията за достижения, които способстват за този или онзи вид дейност или я затрудняват.

Л. И. Анциферова
Б. М Величковски
(Въведение към руското издание, М. 1986)
Превод: Б. Русева


Въпросите на мотивацията – относно целите, причините и формите на дейност – са занимавали хората в тези далечни времена, когато за специализиране на науките , да не говорим за психологията, не е могло и да стане дума. В първата половина на миналия век, в различните страни по света почти едновременно е започнала плодотворна работа на изявените основоположници на съвременните направления в изучаването на мотивацията. З. Фройд в Австрия, Н. Ах и К. Левин в Германия, И. П. Павлов и (малко по-късно) Е. Н. Соколов в Русия, У. Мак-Даугъл в Англия, У. Джеймс и Е. Торндайк в Америка значително са допринесли за създаването на подходи за изследване на мотивите и мотивациите, които интензивно се развиват до настоящия момент. Това развитие впрочем е придобило такива мащаби, че всички опити за възстановяване на изходните основания и за някакво разбиране в многообразието на провежданите изследвания се сблъскват с сериозни трудности.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 1 [1 Мнение]  
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » НОВИНИ » Книги и статии
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети



Powered by phpBB
[ Time: 0.0334s ][ Queries: 14 (0.0052s) ][ Debug on ]