PSY FORUM

 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
галерияГалерия   ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

psy
В момента е: Пон Дек 09, 2019 2:14 am
Часовете са според зоната UTC + 2
 Главната страница » ЗА ФОРУМА » Главна страница » Статии
РОЛЯТА НА ПРЕДРАЗСЪДЪКА В ОТНОШЕНИЕТО НА...
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
Страница 1 от 1 [1 Мнение]  
Автор Съобщение
brr


Регистриран на: 01 Мар 2007
Мнения: 1962
Местожителство: Софи

МнениеПуснато на: Пон Сеп 17, 2007 7:54 am    Заглавие:  РОЛЯТА НА ПРЕДРАЗСЪДЪКА В ОТНОШЕНИЕТО НА...  

РОЛЯТА НА ПРЕДРАЗСЪДЪКА В ОТНОШЕНИЕТО НА РОДНИНИТЕ КЪМ СМЕСЕН БРАК С РОМКА

Автор: Гена Иванова Дошолова

Всеки етнос, всяко семейство има свои табута, които се предават от поколение на поколение.
С раждането си всеки човек приема нормите на поведение и догмите на семейството в което е роден, рода и етноса към който принадлежи.
Едино от табутата е сключване на брак между хората от съответноият етноса. Всяко едно нарушение, всяко едно излизане от приетите норми се счита за нарушение, грях, обида на рода и родителите.
Според научните среди в едно етно пространство могат да възникнат нови връзки между елементите на националната култура, да се развият, да обхванат и да доминират цялостния духовно-културен процес и самото битие на демоса и неговото по-нататъшно развитие.
В днешна съвременна България, продължавт да съществуват табута в тази област. Неодобрението от смесен брак от различни етноси все още битува в душите на хората. Всеки се надява добре да е възпитал децата си, да е предал добродетелите на свия род и етнос, надява се и да бъдат отстоявани и от идните поколения.
Според научните среди в едно етно пространство могат да възникнат нови връзки между елементите на националната култура, да се развият, да обхванат и да доминират цялостния духовно-културен процес и самото битие на демоса и неговото по-нататъшно развитие.
Националният характер като устойчиво образувание е оставил следа и в младите българи, независимо от глобализацията, независимо от мъдростта и толерантността, присъща черта на българина, все още с неодобрение се приемат смесените бракове. Традицията е далечината на миналото , където се пазят скрижалите, това е мястото на родовата памет.
В своято общност българинът се показва като личност изтъкана от норми, вярвания и предразсъдъци.
Източник, причини и функции на предразсъдъка в българската общност:
Предразсъдък е враждебна или отрицателна нагласа към дадени групи, формирани на основата на непълна или погрешна информация при обобщаването на която голяма роля играят емоции и пристрастия. Носят психично удобство или житейска злонамереност.
Различните предразсъдъци се основават на общи позиции по отношение на света.
Предразсъдъкът улеснява ориентацията, макар и понякога да е погрешна, повишава самочувствието, задоволява потребността от по-висок социален статус, спестява психична енергия, допринася за групов психичен комфорт, спомага за утвърждаването на идентичността на групата, сплотява групата.
Предразъдъкът към циганите сред българите все още съществува, независимо от демократичната промяна.
В годините на демокрация младото поколение българи много по-шумно, бурно се възпротиви на моралната ценностна система.
Дързостта на младото поколение предизвика противоречията между три поколения. Младите със своя порив и устрем към промяна, средното поколение раздирано от противоречия възникнали на база моралните устои, грижливо изграждани от предходните поколения и по-възрастното поколение, което се чувства излъгано и ограбено.
Едно от противоречията между поколенията е сключването на смесен брак или съжитилство между мъж и жена от български и ромсик/цигански произход.
Източник на етническия конфликт е етническият предрасъдък, при етническото напрежение, в дъното обикновенно стоят социалните конфликти.
В етно културата на българина все още битува предразсъдъдачното отношението към циганите, все още ги характеризират с –ленност, мързел, нагласа за неработене, егоизъм, безотговорност към семейството, простотия, цинизъм, нахалство, бруталност, крадливост, нечистоплътие, мързеливост, и т.н.
Названието цигани произлиза от гръцки (асинган) - гадател). Те са етническа общност, общият брой на циганите е между 5 и 10 милиона души.
Циганите в България се делят на общности, които се делят на различни групи, различаващи се по начина си на живот - уседнал или чергарски.Техните общности са ясно оформени в групи, и подгрупи, предимно ендогамни, вписващи се в утвърдена йерархия. Циганските групи имат консервативен характер. В големите многочислени уседнали цигански общности границите между групите са отсъпили място на цялостно циганско самосъзнание.
До 90 год. на ХХ век циганския етнос преобладава затворената система, с настъпването на демокрацията, бариерата пода, пречупва се, настъпва промяна в моралните, етичните норми на поведение.
Пречупването на табуто води от колективизъм към индивидуализъм, своеобразна независимост на личността, забелязва се и проява на находчивост.
С настъпването на демокрацията се промени начинът на мислене на населението в България.
Смесените бракове между българин и ромка/циганка са интересно поле за изследване на проява на подсъзнателните образувания, от натрупания колективен опит , балансирането между отделните етно черти и създавене на нова еденица, която включва елементи и от двата етноса. При всички положения се наблюдавт надмощия на някои черти, на една от двете етноси.
Сключването на брак или съжителство на брачни начала винаги е посрещано от социума с определена доза неодобрение и неприемане. В етно културата и на двата етноса български и ромски/цигански в годините до демокрацията сключването на брак става предимно в етноса. Еденични са случайте на смесени бракове. При нарушане на неписаните закони в циганската общност и неподчинението може да доведе след себе си афорестване - снемане на родовата закрила за непокорния, което при такава степен на конфронтация и сегрегация фактически е равно на гражданска смърт.
В някои страни, в това число и сред уседналите цигани и до днес се е съхранила една особена институция - циганският съд (романо крис), която в България се нарича мешер, запазено в подгрупата калдараши.
В годините на младостта се прави избор и се взима решение за пътя в живота. Отстояването на линията на живота, зависи преди всичко от мотивазията и силата на характера.
Смесен брак или съжителство на брачни начала на българин с циганка:
Ролята на предръзсъдъка в отношението на роднините към смесен брък на българин с ромка/циганка, оказва ли въздейстие върху двойката и отношението на двойката към роднините от двата етноса.
За любовта няма етнос, граници, забрани, за нея съществуват други закони, законите на любовта.
За по-лесно протичане на разговор с близките на двойката и със самата двойка използвах следните методи:
1. Анкета
2. Интервю
3. Свободен разговор
С анкетата и интервюто уточних:
• обръщението с което да се обръщам ромка или циганка
• в циганската общност от която е въпросната девойка има ли и други смесени бракове
• отношението на родителите и близките към този брак или съвместно съжителство
• съществува ли предрасъдъкът в българската общност към циганската общност
• отношението на българско семейство и рода към циганска снаха в семейството и в рода.
• кои празници и традиции спазва смесеното семейство
• социализацията на смесеното семйство
При провеждане на първият ни разговор с двойката, поисках съдействието им за написването на реферата, изложих целите си, а именно да разбера отношението на роднините към тях, нуждите и потребностите им, техния бит, за да мога да им бъда и по- полезна и ако има бариера взаимно да я преодолеем.
Чувството за значимост се изрази много бързо, готовността им да ми съдействат изразиха спонтанно, а това ме наведе на мисълта, че действително е налице проблем, който до този момент не е споделян от тяхна страна.
Налице е дистанцията, която те самите са си наложили или насилствено им е наложена от рода и социума.
От предварителният разговор, анализа от направеното интервю и анкети направих извод за причината на наложената изкуствена дистанция.
Жената произлиза от циганският етнос сръбски цигани, които принадлежат към по-голямата циганска общност калдараши. –(Калдараши - известни още като „келдерари“, „калгараши“, живеят разпръснато предимно по села и малки градове изповядват православно християнство, при тях се е запазило “мешерето” и купуването но булката.)
Съгласието на родителите за съжителство или смесен брак, тяхната благословия е много важна. За де се избегнат някои традиции на общността е прието родителите на момичето да я заведат лично в дома на момчето и да я предадат в ръцете му.
Двойката няма гражданси и църковен брак, съжителстват на брачни начала.
Причината поради която не желаят да сключат брак е избягване на допълнителни неприятности и усложнения от страна на двата етноса, където все още битуват табута.
Когато няма сватба родителите на жената я водят в дома на мъжа и бащата я предава в ръцете на мъжа с когото ще живее, по този начин се прекратява обичая купуването на булката и проблемите с циганската общност. Неписаните закони все още имат силно влияние сред тях.
Социализираните цигани отчитат предимството, на законодателната система и се придържат към нейните закони, законите на етноса им постепенно се стопяват и е налице акомодация към българсикя етнос.
Относно обръщението ром или циганин според двата ром звучи литературно по-добре, но циганина си е циганин, той обобщава всичко и хубаво и лошо от качества им.
Родителите на циганката през целият си живот са работили сред българи и тяхната социализация е налице, чувстват се приобщени, полезни със своя труд, но етно културата всеки носи в себе си, това е много личен момент, който се проявява най – вече в семейна среда. Това се подчертава и с езика, който използват в ежедневието в семейна среда.
В семейството на жената се говори предимно на цигански, в семейството на мъжа и се говори само на български, извън семейството езика за общуване дори и сред близките и е на български – това са изисквания поставени от родителите й .
При зададен въпрос притесняват ли се да говорят на цигански в обществото, отговорът е следният – “Не се притесняваме, по-удобно е да говорим на български и всички да ни разбират”
Независимо от пет годишният съвместен живот на смесената двойка, все още озбягват покани за гостуване в роднини и в български семейства.
Оказва се, че причината не е в неприемане, отхвърляне на жуната-циганката, а вътрешно безпокойство, страх от изживяване на подобна нежелана ситуация.
Приемането и уважаването на решението за съвместно съжителство на българин и циганка, в семейството на мъжа се приема мъдро, правото на избор за партньор в живота е право на всеки човек. Игнорират се предразсъдъците и се дава шанс на двойката за доказване, че всяко правило си има изключение.
В рода на мъжа, решението е прието с неодобрение, недоверие и предпазливост. След проведеното интервю с представители от различен пол и възраст изводът ми е, че предрасъдъците битуват повече сред възрастното поколение, което все още поставя под един общ знаменател всички представители на циганската общност. В рода е важно коя ще бъде майка на децата продължители на рода. За тях е вожна е ролята на жената, от нея зависи спазването на традициита, празниците и не на последно място възпотанието на децата.
За младото поколение няма значение кой от каква етнос е, преди всичко на първо място поставят личните качества на човека, а и са по-толерантни. Дават шанс за себеизява и едва след това изразяват мнението си.
В циганският етнос мъжът е приет, гостуванията им и при тях са ограничени, изразяват се предимно в гостуване при празнауване на семйни празници – именни и рожденни дни.
След проведеното интервю и анкети, много от близките останаха учудени и от собственото си поведение, което погледнато след пет години се оказва, че и те все още битуват на стари морални норми на поведения. Осъзнават, че преди всичко всяко човешко същество е човек и след това е човек от дадена етнос.
Дистанцирането, само по себе си води отчуждението, а в този глобализиращ се свят все още всеки човек има нужда от тесен кръг приятели, близки и роднини с които да сподела радости и скърби.
Приобщаването и е по-лесно с младите хора, в очите на старите хора все още се чете носталгията по миналото, независимо от факта, че никой пряко с нищо не не е нанесъл обида, чувствителността е изострена.
След прочитане на материала приеха фактите и направиха извода, че не е била необходима проявената дистанция, проявеното нежелание за присъстват на голями родови срещи по различни поводи.
С наложената си дистанция ограничават възможностите си за комуникация с близките и приятелите си, вследствие на което се е създала тази капсулованост.
Празниците при православните християни се празнуватат и от циганската общност- сръбски цигани. Специфичното е в посрещане на някои празници като: Нова година, Василовден, Бабин ден, Гергьовден, Богородица и сватбените ритуали
Съвременното общество прелага средства за промяна на начина на живот, помага да се промени в положителена посока нравствеността, психичните особености и поведение.
Социализацията и адаптацията на циганите към динамичното ежедневие е предпоставка към тяхната акомодация.
Младото поколение цигани съумяват да използват находчивостта си като даденост и със силният си стремеж за социализация и асимилация с българите, проявяват по-голяма активност в социалния живот. Стремежът им е насочен преди всичко към подобряване на стила им на живот, към приемане, одобрение и утвърждаване не само от социума, а и от отделни личности, които да ги забележат и да им предложат реализация на мечтата им.
Сключването на брак, или съжителство с етнически българин улеснява реализацията на мечтата им, това от своя страна изисква активно включване в задълженията в ежедневието на българското семейство. Предприемане на ангажираност в обществото изгражда себеуважението, отговорността и значимостта и дават нужната сигурност.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Лекции на проф.д.н М. Драганов – 2006 г. ВСУ
2. “Българино, бъди” –М.Драганов- БАН,София 2003
3. сп.”НАТО-България”-бр.3(9)-2002
4. Интернет – циганска общност
5. Интервю с етнически българи-10 човека
6. Интервю с етнически цигани – 6 човека
7. Анкета с етнически българин
8. Анкета с етническа циганка

АНКЕТА

1. Възраст
От 20 до 30 год.
От 30 до 40 год.
От 4о до 50 год.
2. Пол.
Мъж Жена
3. Етнос
Български Цигански/Ромски
4. Кое обръщение е по-правилно?
Ром Циганин
5. Приемате ли смесен брак между българин и циганка(ромка)?
ДА НЕ
6. Вие склонни ли сте на съвместно съжителство( брак) с човек от друга етнос ?
ДА НЕ
7. Бихте ли приели в рода си член от другата етнос?
ДА НЕ
8. Уважавате ли нравите и обичаите на друга етнос?
ДА НЕ
9. При съвместно съжителство(брак) бихтели живяли с рода си?
ДА НЕ
10. Знаете ли в рода си да имате смесен брак/съжителство между българин и циганка (ромка) ?
ДА НЕ

11. Бихте ли седнали на една маса с българин/циганка(ромка)?
ДА НЕ
12. Бихте ли научили децата си на езика на другия етнос?
ДА НЕ
13. При съвместо съжителство(брак) бихте ли уважали традицийте и на двата етноса?
ДА НЕ

ИНТЕРВЮ
(въпроси към жената)

1. Съгласна ли си да ми отговориш на няколко въпроса относно твоята етнос?
2. Как да се обръщам към теб и твоята общност циганка/и или ромка/и?
3. От коя циганска / ромска подгрупа е твоето семейство?
4. В твоето семейство как приеха решението ти да живееш на брачни начала с българин?
5. По традиция, сметка или по любов да се сключват бракове?
6. В твоят род има ли други смесени бракове и ако има между кои етвоси?
7. Твоето семейство спазва ли цигански/ромски закони?
8. Кои празници празнувате в твоето семейство?
9. Кои празници празнувате в новото ти семейство?
10. Как приемаш близките на съпруга си?
11. Близките на съпруга ти как те приемат?
12. Има ли нещо което да те притеснява в отношението на роднини, съседи и семейни приятели?
13. На какъв език общувш с близките си ?
14. На какъв език общуш със съпруга си ?
15. Каква музикса слушате?
16. Искате ли да имате деца?
17. Каква степен на образование искате да имат деца ви?
18. Искаш ли друго нещо да споделиш с мен?
19. Имаш ли желание след приключване на темата да прочетеш целя материал?

ИНТЕРВЮ
( въпроси към мъжа)

1. Съгласн ли си да ми отговориш на няколко въпроса относно съжителството ти с Д?
2. Как приемаш да се обръщам към събругата ти циганка или ромка?
3. Трудно ли те беше при взимането на решението за съвместно съжителство с жена от друга етнос?
4. Знаеше ли от коя циганска / ромска подгрупа е твоята избранница?
5. В твоето семейство как приеха решението ти да живееш на брачни начала с ромка / циганка?
6. Какво е мнението ти за предрасъдъците?
7. Какво е мнението ти по сметка или по любов да се сключват бракове?
8. В твоят род има ли други смесени бракове и ако има между кои етвоси?
9. Кои празници празнувате в твоето семейство?
10. Кои празници празнувате в новото ти семейство?
11. Как приемаш близките на съпругата си?
12. Близките на съпруга ти как те приемат?
13. Има ли нещо което да те притеснява в отношението на роднини, съседи и семейни приятели?
14. На какъв език общувате в къщи ?
15. Каква музика слушате?
16. Искате ли да имате деца?
17. Каква степен на образование искате да имат деца ви?
18. Искаш ли друго нещо да споделиш с мен?
19. Имаш ли желание след приключване на темата да прочетеш целят материал?
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя 
ICQ Номер 
Покажи мнения от преди:   Сортирай по:   
Страница 1 от 1 [1 Мнение]  
Създайте нова тема   Напишете отговор Предишната тема :: Следващата тема
 Главната страница » ЗА ФОРУМА » Главна страница » Статии
Идете на:  

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети



Powered by phpBB
[ Time: 0.0201s ][ Queries: 12 (0.0022s) ][ Debug on ]