Menu:


Потребителя онлайн

Търсачка:

Връзки:

psy.net
psychology-bg.com
http://www.ochila-bg.info/
banner_clinovital_130x43.gif
inobiotec

Знаете ли че:


Анкета:

Къде най-често търсите помощ?
от книгите
от приятели
от психолог
от роднини
чакам да отмине
търся в интернет
справям се сам/а
от лечителки, екстрасенси, гадателки
друго
     Резултати

 

Психологични консултации и изследвания, Медицински център "АНГИО" - поликлиника Военно Медицинска Академия, ул. "Г. Софийски" №3, тел.: 0885-410-611
psy
2007-09-17 - РОЛЯТА НА ПРЕДРАЗСЪДЪКА В ОТНОШЕНИЕТО НА...

РОЛЯТА НА ПРЕДРАЗСЪДЪКА В ОТНОШЕНИЕТО НА РОДНИНИТЕ КЪМ СМЕСЕН БРАК С РОМКА

Автор: Гена Иванова Дошолова

Всеки етнос, всяко семейство има свои табута, които се предават от поколение на поколение.
С раждането си всеки човек приема нормите на поведение и догмите на семейството в което е роден, рода и етноса към който принадлежи.
Едино от табутата е сключване на брак между хората от съответноият етноса. Всяко едно нарушение, всяко едно излизане от приетите норми се счита за нарушение, грях, обида на рода и родителите.
Според научните среди в едно етно пространство могат да възникнат нови връзки между елементите на националната култура, да се развият, да обхванат и да доминират цялостния духовно-културен процес и самото битие на демоса и неговото по-нататъшно развитие.
В днешна съвременна България, продължавт да съществуват табута в тази област. Неодобрението от смесен брак от различни етноси все още битува в душите на хората. Всеки се надява добре да е възпитал децата си, да е предал добродетелите на свия род и етнос, надява се и да бъдат отстоявани и от идните поколения.
Според научните среди в едно етно пространство могат да възникнат нови връзки между елементите на националната култура, да се развият, да обхванат и да доминират цялостния духовно-културен процес и самото битие на демоса и неговото по-нататъшно развитие.
Националният характер като устойчиво образувание е оставил следа и в младите българи, независимо от глобализацията, независимо от мъдростта и толерантността, присъща черта на българина, все още с неодобрение се приемат смесените бракове. Традицията е далечината на миналото , където се пазят скрижалите, това е мястото на родовата памет.
В своято общност българинът се показва като личност изтъкана от норми, вярвания и предразсъдъци.
Източник, причини и функции на предразсъдъка в българската общност:
Предразсъдък е враждебна или отрицателна нагласа към дадени групи, формирани на основата на непълна или погрешна информация при обобщаването на която голяма роля играят емоции и пристрастия. Носят психично удобство или житейска злонамереност.
Различните предразсъдъци се основават на общи позиции по отношение на света.
Предразсъдъкът улеснява ориентацията, макар и понякога да е погрешна, повишава самочувствието, задоволява потребността от по-висок социален статус, спестява психична енергия, допринася за групов психичен комфорт, спомага за утвърждаването на идентичността на групата, сплотява групата.
Предразъдъкът към циганите сред българите все още съществува, независимо от демократичната промяна.
В годините на демокрация младото поколение българи много по-шумно, бурно се възпротиви на моралната ценностна система.
Дързостта на младото поколение предизвика противоречията между три поколения. Младите със своя порив и устрем към промяна, средното поколение раздирано от противоречия възникнали на база моралните устои, грижливо изграждани от предходните поколения и по-възрастното поколение, което се чувства излъгано и ограбено.
Едно от противоречията между поколенията е сключването на смесен брак или съжитилство между мъж и жена от български и ромсик/цигански произход.
Източник на етническия конфликт е етническият предрасъдък, при етническото напрежение, в дъното обикновенно стоят социалните конфликти.
В етно културата на българина все още битува предразсъдъдачното отношението към циганите, все още ги характеризират с –ленност, мързел, нагласа за неработене, егоизъм, безотговорност към семейството, простотия, цинизъм, нахалство, бруталност, крадливост, нечистоплътие, мързеливост, и т.н.
Названието цигани произлиза от гръцки (асинган) - гадател). Те са етническа общност, общият брой на циганите е между 5 и 10 милиона души.
Циганите в България се делят на общности, които се делят на различни групи, различаващи се по начина си на живот - уседнал или чергарски.Техните общности са ясно оформени в групи, и подгрупи, предимно ендогамни, вписващи се в утвърдена йерархия. Циганските групи имат консервативен характер. В големите многочислени уседнали цигански общности границите между групите са отсъпили място на цялостно циганско самосъзнание.
До 90 год. на ХХ век циганския етнос преобладава затворената система, с настъпването на демокрацията, бариерата пода, пречупва се, настъпва промяна в моралните, етичните норми на поведение.
Пречупването на табуто води от колективизъм към индивидуализъм, своеобразна независимост на личността, забелязва се и проява на находчивост.
С настъпването на демокрацията се промени начинът на мислене на населението в България.
Смесените бракове между българин и ромка/циганка са интересно поле за изследване на проява на подсъзнателните образувания, от натрупания колективен опит , балансирането между отделните етно черти и създавене на нова еденица, която включва елементи и от двата етноса. При всички положения се наблюдавт надмощия на някои черти, на една от двете етноси.
Сключването на брак или съжителство на брачни начала винаги е посрещано от социума с определена доза неодобрение и неприемане. В етно културата и на двата етноса български и ромски/цигански в годините до демокрацията сключването на брак става предимно в етноса. Еденични са случайте на смесени бракове. При нарушане на неписаните закони в циганската общност и неподчинението може да доведе след себе си афорестване - снемане на родовата закрила за непокорния, което при такава степен на конфронтация и сегрегация фактически е равно на гражданска смърт.
В някои страни, в това число и сред уседналите цигани и до днес се е съхранила една особена институция - циганският съд (романо крис), която в България се нарича мешер, запазено в подгрупата калдараши.
В годините на младостта се прави избор и се взима решение за пътя в живота. Отстояването на линията на живота, зависи преди всичко от мотивазията и силата на характера.
Смесен брак или съжителство на брачни начала на българин с циганка:
Ролята на предръзсъдъка в отношението на роднините към смесен брък на българин с ромка/циганка, оказва ли въздейстие върху двойката и отношението на двойката към роднините от двата етноса.
За любовта няма етнос, граници, забрани, за нея съществуват други закони, законите на любовта.
За по-лесно протичане на разговор с близките на двойката и със самата двойка използвах следните методи:
1. Анкета
2. Интервю
3. Свободен разговор
С анкетата и интервюто уточних:
• обръщението с което да се обръщам ромка или циганка
• в циганската общност от която е въпросната девойка има ли и други смесени бракове
• отношението на родителите и близките към този брак или съвместно съжителство
• съществува ли предрасъдъкът в българската общност към циганската общност
• отношението на българско семейство и рода към циганска снаха в семейството и в рода.
• кои празници и традиции спазва смесеното семейство
• социализацията на смесеното семйство
При провеждане на първият ни разговор с двойката, поисках съдействието им за написването на реферата, изложих целите си, а именно да разбера отношението на роднините към тях, нуждите и потребностите им, техния бит, за да мога да им бъда и по- полезна и ако има бариера взаимно да я преодолеем.
Чувството за значимост се изрази много бързо, готовността им да ми съдействат изразиха спонтанно, а това ме наведе на мисълта, че действително е налице проблем, който до този момент не е споделян от тяхна страна.
Налице е дистанцията, която те самите са си наложили или насилствено им е наложена от рода и социума.
От предварителният разговор, анализа от направеното интервю и анкети направих извод за причината на наложената изкуствена дистанция.
Жената произлиза от циганският етнос сръбски цигани, които принадлежат към по-голямата циганска общност калдараши. –(Калдараши - известни още като „келдерари“, „калгараши“, живеят разпръснато предимно по села и малки градове изповядват православно християнство, при тях се е запазило “мешерето” и купуването но булката.)
Съгласието на родителите за съжителство или смесен брак, тяхната благословия е много важна. За де се избегнат някои традиции на общността е прието родителите на момичето да я заведат лично в дома на момчето и да я предадат в ръцете му.
Двойката няма гражданси и църковен брак, съжителстват на брачни начала.
Причината поради която не желаят да сключат брак е избягване на допълнителни неприятности и усложнения от страна на двата етноса, където все още битуват табута.
Когато няма сватба родителите на жената я водят в дома на мъжа и бащата я предава в ръцете на мъжа с когото ще живее, по този начин се прекратява обичая купуването на булката и проблемите с циганската общност. Неписаните закони все още имат силно влияние сред тях.
Социализираните цигани отчитат предимството, на законодателната система и се придържат към нейните закони, законите на етноса им постепенно се стопяват и е налице акомодация към българсикя етнос.
Относно обръщението ром или циганин според двата ром звучи литературно по-добре, но циганина си е циганин, той обобщава всичко и хубаво и лошо от качества им.
Родителите на циганката през целият си живот са работили сред българи и тяхната социализация е налице, чувстват се приобщени, полезни със своя труд, но етно културата всеки носи в себе си, това е много личен момент, който се проявява най – вече в семейна среда. Това се подчертава и с езика, който използват в ежедневието в семейна среда.
В семейството на жената се говори предимно на цигански, в семейството на мъжа и се говори само на български, извън семейството езика за общуване дори и сред близките и е на български – това са изисквания поставени от родителите й .
При зададен въпрос притесняват ли се да говорят на цигански в обществото, отговорът е следният – “Не се притесняваме, по-удобно е да говорим на български и всички да ни разбират”
Независимо от пет годишният съвместен живот на смесената двойка, все още озбягват покани за гостуване в роднини и в български семейства.
Оказва се, че причината не е в неприемане, отхвърляне на жуната-циганката, а вътрешно безпокойство, страх от изживяване на подобна нежелана ситуация.
Приемането и уважаването на решението за съвместно съжителство на българин и циганка, в семейството на мъжа се приема мъдро, правото на избор за партньор в живота е право на всеки човек. Игнорират се предразсъдъците и се дава шанс на двойката за доказване, че всяко правило си има изключение.
В рода на мъжа, решението е прието с неодобрение, недоверие и предпазливост. След проведеното интервю с представители от различен пол и възраст изводът ми е, че предрасъдъците битуват повече сред възрастното поколение, което все още поставя под един общ знаменател всички представители на циганската общност. В рода е важно коя ще бъде майка на децата продължители на рода. За тях е вожна е ролята на жената, от нея зависи спазването на традициита, празниците и не на последно място възпотанието на децата.
За младото поколение няма значение кой от каква етнос е, преди всичко на първо място поставят личните качества на човека, а и са по-толерантни. Дават шанс за себеизява и едва след това изразяват мнението си.
В циганският етнос мъжът е приет, гостуванията им и при тях са ограничени, изразяват се предимно в гостуване при празнауване на семйни празници – именни и рожденни дни.
След проведеното интервю и анкети, много от близките останаха учудени и от собственото си поведение, което погледнато след пет години се оказва, че и те все още битуват на стари морални норми на поведения. Осъзнават, че преди всичко всяко човешко същество е човек и след това е човек от дадена етнос.
Дистанцирането, само по себе си води отчуждението, а в този глобализиращ се свят все още всеки човек има нужда от тесен кръг приятели, близки и роднини с които да сподела радости и скърби.
Приобщаването и е по-лесно с младите хора, в очите на старите хора все още се чете носталгията по миналото, независимо от факта, че никой пряко с нищо не не е нанесъл обида, чувствителността е изострена.
След прочитане на материала приеха фактите и направиха извода, че не е била необходима проявената дистанция, проявеното нежелание за присъстват на голями родови срещи по различни поводи.
С наложената си дистанция ограничават възможностите си за комуникация с близките и приятелите си, вследствие на което се е създала тази капсулованост.
Празниците при православните християни се празнуватат и от циганската общност- сръбски цигани. Специфичното е в посрещане на някои празници като: Нова година, Василовден, Бабин ден, Гергьовден, Богородица и сватбените ритуали
Съвременното общество прелага средства за промяна на начина на живот, помага да се промени в положителена посока нравствеността, психичните особености и поведение.
Социализацията и адаптацията на циганите към динамичното ежедневие е предпоставка към тяхната акомодация.
Младото поколение цигани съумяват да използват находчивостта си като даденост и със силният си стремеж за социализация и асимилация с българите, проявяват по-голяма активност в социалния живот. Стремежът им е насочен преди всичко към подобряване на стила им на живот, към приемане, одобрение и утвърждаване не само от социума, а и от отделни личности, които да ги забележат и да им предложат реализация на мечтата им.
Сключването на брак, или съжителство с етнически българин улеснява реализацията на мечтата им, това от своя страна изисква активно включване в задълженията в ежедневието на българското семейство. Предприемане на ангажираност в обществото изгражда себеуважението, отговорността и значимостта и дават нужната сигурност.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Лекции на проф.д.н М. Драганов – 2006 г. ВСУ
2. “Българино, бъди” –М.Драганов- БАН,София 2003
3. сп.”НАТО-България”-бр.3(9)-2002
4. Интернет – циганска общност
5. Интервю с етнически българи-10 човека
6. Интервю с етнически цигани – 6 човека
7. Анкета с етнически българин
8. Анкета с етническа циганка

АНКЕТА

1. Възраст
От 20 до 30 год.
От 30 до 40 год.
От 4о до 50 год.
2. Пол.
Мъж Жена
3. Етнос
Български Цигански/Ромски
4. Кое обръщение е по-правилно?
Ром Циганин
5. Приемате ли смесен брак между българин и циганка(ромка)?
ДА НЕ
6. Вие склонни ли сте на съвместно съжителство( брак) с човек от друга етнос ?
ДА НЕ
7. Бихте ли приели в рода си член от другата етнос?
ДА НЕ
8. Уважавате ли нравите и обичаите на друга етнос?
ДА НЕ
9. При съвместно съжителство(брак) бихтели живяли с рода си?
ДА НЕ
10. Знаете ли в рода си да имате смесен брак/съжителство между българин и циганка (ромка) ?
ДА НЕ

11. Бихте ли седнали на една маса с българин/циганка(ромка)?
ДА НЕ
12. Бихте ли научили децата си на езика на другия етнос?
ДА НЕ
13. При съвместо съжителство(брак) бихте ли уважали традицийте и на двата етноса?
ДА НЕ

ИНТЕРВЮ
(въпроси към жената)

1. Съгласна ли си да ми отговориш на няколко въпроса относно твоята етнос?
2. Как да се обръщам към теб и твоята общност циганка/и или ромка/и?
3. От коя циганска / ромска подгрупа е твоето семейство?
4. В твоето семейство как приеха решението ти да живееш на брачни начала с българин?
5. По традиция, сметка или по любов да се сключват бракове?
6. В твоят род има ли други смесени бракове и ако има между кои етвоси?
7. Твоето семейство спазва ли цигански/ромски закони?
8. Кои празници празнувате в твоето семейство?
9. Кои празници празнувате в новото ти семейство?
10. Как приемаш близките на съпруга си?
11. Близките на съпруга ти как те приемат?
12. Има ли нещо което да те притеснява в отношението на роднини, съседи и семейни приятели?
13. На какъв език общувш с близките си ?
14. На какъв език общуш със съпруга си ?
15. Каква музикса слушате?
16. Искате ли да имате деца?
17. Каква степен на образование искате да имат деца ви?
18. Искаш ли друго нещо да споделиш с мен?
19. Имаш ли желание след приключване на темата да прочетеш целя материал?

ИНТЕРВЮ
( въпроси към мъжа)

1. Съгласн ли си да ми отговориш на няколко въпроса относно съжителството ти с Д?
2. Как приемаш да се обръщам към събругата ти циганка или ромка?
3. Трудно ли те беше при взимането на решението за съвместно съжителство с жена от друга етнос?
4. Знаеше ли от коя циганска / ромска подгрупа е твоята избранница?
5. В твоето семейство как приеха решението ти да живееш на брачни начала с ромка / циганка?
6. Какво е мнението ти за предрасъдъците?
7. Какво е мнението ти по сметка или по любов да се сключват бракове?
8. В твоят род има ли други смесени бракове и ако има между кои етвоси?
9. Кои празници празнувате в твоето семейство?
10. Кои празници празнувате в новото ти семейство?
11. Как приемаш близките на съпругата си?
12. Близките на съпруга ти как те приемат?
13. Има ли нещо което да те притеснява в отношението на роднини, съседи и семейни приятели?
14. На какъв език общувате в къщи ?
15. Каква музика слушате?
16. Искате ли да имате деца?
17. Каква степен на образование искате да имат деца ви?
18. Искаш ли друго нещо да споделиш с мен?
19. Имаш ли желание след приключване на темата да прочетеш целят материал?

Коментирай 0
2007-09-14 - ПРАВИЛА ЗА УСПЕШНА ПУБЛИЧНА ИЗЯВА

image
Картинка "house.ofdoom.com"

Това е една чудесна статия, посветена на начините за ефективна публична изява. Сбор е от чудесни идеи и конкретни предложения за изготвянето на публичната Ви реч.
Успех в работата!


1. Подготовка на речта
Както е известно, всички хубави импровизации са внимателно подготвени предварително. Публичната изява без предварителна подготовка, особено за начинаещия оратор, най-вероятно ще бъде провал.
Отначало постройте “скелета” на бъдещата публична изява:
- Определете мотивацията а слушателите. За какво им е необходимо това? Какво полезно и интересно нещо биха могли те да разберат за себе си?
- Изведете основната идея на речта си;
- Определете какви ще са подзаглавията, след като разделите идеята си на няколко съставни части;
- Определете ключовите думи, които ще повторите няколко пъти, за да могат присъстващите да запомнят за какво им говорите;
- Внимателно измислете план и структура на бъдещата си реч. Тя трябва да включва увод, основна част и изводи (заключение).
След като сте подготвили “скелета”, започнете да изграждате върху него мускули.
- Намерете ярки примери “от живота”, от историята, литературата, които ще използвате в процеса си на изява;
- Подгответе необходимите графици, схеми и картинки;
- Определете точният момент, в който ще се обърнете към аудиторията с някакъв въпрос, с молба нещо да назове, да изброи. Това ще помогне на присъстващите да концентрират вниманието си върху обсъждането на темата и значително ще повиши ефективността на възприятието на материала Ви;
- Напишете пълният текст, като обръщате голямо внимание на заключението!
Особеност на увода е, че по него аудиторията много бързо си изгражда мнение за Вас. Това впечатление ще доминира по време на цялата Ви изява. Ето защо, ако в уводната част има грешки, те трудно ще бъдат поправени. Важно е от самото начало да заинтересувате публиката с подходящ първи ход. Затова в уводната част може да бъде използвана някаква остроумна шега, да бъде разказан интересен факт (като те трябва да са свързани с темата на речта).
Заключението предполага обобщение. В края трябва да бъдат припомнени проблемите, засегнати в речта, а също да се повторят основните идеи. Успешната конструкция на последните фрази, подсилена от емоционалността и изразителността не само, че предизвиква аплодисментите на слушателите, но и ще ги превърне във ваши привърженици.

Главният Ви проверяващ е времето. Тъй като публиката е може само за ограничен период от време да слуша и да възприема идеите Ви, което е психо-физиологично обусловено (обикновено 15-20 мин., а после вниманието на аудиторията започва да отслабва). Така че, от Вас се очаква да бъдете кратък, ясен, разбираем, достъпен, убедителен. Също така е важно да отчетете темпото и ритъма на речта си. Най-благоприятна за възприятие е скоростта от около приблизително 100 думи в минута. При планиране на изказване задължително отчитайте времето, което ще Ви е необходимо за отговори на въпросите.
По възможност помислете върху: броя на аудиторията, възгледите й, интересите, какви са очакванията й, каква реакция искате да получите от нея. В зависимост от тези показатели коригирайте отделните моменти на изказването си. Постарайте се да се намирате на едно културно ниво с аудиторията, да общувате на нейния език. Не засягайте теми, които излизат извън рамките на разбиране на аудиторията.
Проверете по речниците значенията на “умните” думи, които използвате. Ако не го направите рискувате ужасно да се изложите. Изяснете как точно се произнасят те (езиковите грешки често стават обект на насмешка и погубват ценността на речта).
Когато речта е подготвена, основните й положения или тезиси е най-добре да бъдат записани на малки картички. Разположете ги последователно. Много е удобно те да бъдат използвани по време на самата изява. Ако речта Ви е под 2-3 часа, не се препоръчва да се чете доклада, а напротив – хубаво е да се научи наизуст и само от време на време да се поглежда към записките.
Произнесете речта си няколко пъти на глас пред огледалото., за да свикнете с текста и да почувствате всичките му нюанси. За отработване на мимиката, фразите, интонацията се препоръчва работа с видеокамера или диктофон. Такава предварителна подготовка ще намали вълнението Ви, ще подобри значително шансовете Ви за успех.
2. Мястото на изявата
Преди произнасянето на речта е добре да сте се запознал с помещението, да сте видял от коя страна ще Ви наблюдават слушателите. Мястото Ви трябва да е такова, че всички да Ви виждат. “Говорещата глава” е смешна и няма да може дълго време да задържи вниманието на публиката, затова ако сте по-нисък, погрижете се да стъпите на нещо стабилно докато говорите. Добре е и гърдите Ви да се виждат.
Ако пък мястото е за седящи, проверете удобството му. Седейки на стол, не слагайте ръцете си на него. Седейки в кресло не се подпирайте на подложките за ръце, не залепвайте ръцете за коленете си, постарайте се да седите на края на креслото леко наклонен напред, без да сте сложили крак върху крак. Краката Ви трябва да са леко назад, петите да са залепени за пода, бъдете изправен, дръжте се свободно, излъчвайте доброжелателност, гледайте хората в очите, следете емоциите им, жестовете им. С цялото си тяло се опитайте да излъчвате грижа и разбиране.
3. Облекло
Облеклото при публичната изява е от много голямо значение. Ето защо преди речта си се погрижете за външния си вид. Панталоните/полата трябва да са дълги, тъй като вероятно ще заемате по-висока позиция от останалите. Обувките трябва да са в изряден вид, чорапите да са дълги.
Обличайте само това, което Ви кара да се чувствате комфортно. Нито веднъж не бива да Ви идва на ум: “Как ли ми седи това?” Най-добре не ползвайте чисто нови дрехи. Ако обувките или дрехите не са Ви удобни, те ще Ви разсейват.
Основно правило на публичната изява е да спазвате баланса между това, как изглеждате и това, което говорите. При официални случаи е добре да носите средно тъмен костюм, бяла (или слонова кост) риза и елегантна изразителна вратовръзка. Контрастните цветове и хубавия костюм ще помогнат на формирането на добро отношение към самите Вас и към Вашето изказване. Вратовръзката не трябва да има по себе си ярки рисунки, за да не отвлича вниманието от лицето Ви. Но също така не е добре вратовръзката да е едноцветна. Най-подходящи са матовите вратовръзки, например тъмно син цвят, цвят на червено вино, бордо. Дължината на вратовръзката трябва да е толкова, че съвсем малко да покрива колана.
По време на публичната изява не е добре да се слагат очила, освен ако не е необходимо. Украшенията също не са необходими.
Ако сакото Ви има 2 копчета, закопчайте само горното, ако има три – само средното. Ако пък оратора е жена, облеклото трябва да има дълъг ръкав, дължината на полата – да е средна (до средата на коляното), и не трябва да бъде твърде тясна. Цветът на облеклото тук може да е всякакъв, стига да седи добре на жената. Задължително е обаче да се избягват ярките и масивни украшения. Обувките е добре да бъдат черни, чорапите – в същия на обувките цвят. Очилата е добре да са с обикновен дизайн, а не като за плаж.
При изявите в неформална обстановка (сватби, купони, семейни събирания…) няма строги изисквания към облеклото. Тук важното е просто да не слагате върху себе си предмети и дрехи, привличащи вниманието, тъй като те ще разсейват публиката от съдържанието на речта Ви.
4. Тайни на успешната публична изява
Когато влизате в аудиторията се движете уверено, не се суетете. Вървете със стандартната си походка. След като са Ви представили леко се усмихнете на залата, влезте в зрителен контакт със залата. За да вдъхнете уважение у аудиторията, трябва да контролирате максимално количество от пространството. Не се забивайте в ъгъла, а заемете място в центъра на сцената или поне насочвайте погледа си периодично към центъра. Разширете рамене, вдигнете глава и малко се наклонете напред, като направите нещо като лек поклон пред аудиторията. Този жест можете да го повторите няколко пъти.
След като сте седнали на мястото си / застанали сте там, не бързайте с говоренето. Направете пауза. Можете да се възползвате от следните възможности: да поискате чаша вода, да си разположите записките, нещо да преместите. Дължината на паузата я избирате Вие. Ако сте притеснен, не бързайте, огледайте пространството наоколо. В този контекст, има такова театрално правило: “Колкото по-талантлив е актьора, толкова по-дълга пауза може да задържи”.
По време на речта се опитвайте зрително да обърнете внимание на максимално количество хора. Задължително огледайте залата от ляво на дясно по цялата дължина. Не задържайте поглед дълго на задните редове, а поглеждайте и на предните. Помнете, че тези места винаги се заемат от най-заинтересованите хора и в техните очи Вие можете да намерите подкрепа.
Зафиксирайте няколко опорни точки, където да минава погледът Ви. Не забравяйте, че мимиката, жестовете Ви дават повече информация на слушателите, отколкото това, което произнасяте. Жестовете можете да поставите акцент върху казана от Вас важна информация.
За жестикулацията са важни следните правила:
- не си пъхайте ръцете в джобовете;
- не ги кириите зад гърба;
- не занимавайте ръцете си със странични предмети.
Ръцете могат да помогнат на мислите Ви в случая и затова трябва да бъдат свободни.
По време на речта си не използвайте отбранителни пози (напр. скръстване на ръце, крака…). Най-добре заемете открита поза, като периодично се усмихвате. Непрестанно контролирайте позата си, дръжте главата си изправена, също както и гърба си. Бъдете максимално естествен, движете се, не бъдете като паметник. Не премятайте назад главата. Демонстрирайте живост, енергия, динамика. Движенията Ви трябва да бъдат кратки, убедителни, точни. Когато искате да подчертаете нещо, приближете тялото си към аудиторията. Ако имате възможност да се приближите до аудиторията, то го направете когато искате да й съобщите нещо важно или когато се опитвате да я убедите в правотата си.
Ако ползвате записките си, го правете бързи и кратковременно, преобладаващо зрението. Ви трябва да е насочено към аудиторията. Леко се усмихвайте, не бъдете безизразен.
Отчитайте културните, националните, религиозните, възрастовите и т.н. особености на слушателите. С голямо внимание използвайте шеги, отнесени към определена категория хора.
При всяка ключова тема променяйте и лицевия си израз (вдигане на вежди, бавни обръщания на главата). Ако сте седнал, задействайте в процеса и ръцете си.
Честото повтаряне на простите изразителни фрази и ярки словосъчетания помага за успеха на публичната изява. Все пак избягвайте неуместната им употреба.
Не демонстрирайте превъзходство или лекомисленост при общуването си с публиката. Не пазете твърде висока дистанция (напр. с надменен глас). Винаги подхождайте сериозно към въпросите, които аудиторията Ви поставя. Избягвайте раздразнението, сарказъма… По-подходящ избор е добродушието, спокойствието, лекия хумор.
Възприемайте философски дори и най-неудобната и изненадваща ситуация (като случайното счупване на чашата с вода например). Най-добре е да се реагира на това с хумор.
Ако Ви аплодират, изчакайте да стане тихо и едва тогава продължете с речта.
Завършвайки речта Вие трябва да погледнете в очите слушателите и да кажете нещо приятно, демонстрирайки удовлетвореността си от общуването с аудиторията. Това ще даде позитивен импулс и ще се запомни от слушателите.

Източник: Psyfactor, 2006
Подготвил: И. Медведев


Коментирай 0
2007-09-12 - ДА СЕ СПРАВИМ СЪС СТРАХА И НЕСИГУРНОСТТА В СЕБЕ СИ

Да се справим със страха и с несигурността в себе си

Въпреки, че от деца контактуваме с околните, за много хора именно общуването с другите е източник на голям брой проблеми. Дори ако изключим тежките случаи, изискващи намесата на експерт (напр. социалните фобии, когато инвалидността е до степен, че клиента не може да излиза от дома си) у много хора са налице определени затруднения в сферата на социалното взаимодействие.
Някой хора по този начин не успяват да защитят позицията си дори, когато са прави.
Други не могат да изразят чувствата си така, че да ги разбере партньорът им. С времето се озлобяват един към друг, затварят се в себе си, обиждат се и т.н.
Трети изобщо не могат да установят контакт с човека, с който биха искали да се запознаят. Те не са в състояние да построят социални взаимоотношения.
Някои са прекалено страхливи, тактични и не смеят да възразят, за да не обидят някого, не смеят да кажат “не” в отговор на нечия молба.
Много от хората са прекалено скромни, страхуват се от “оценяващи погледи” и “разговори зад гърба”. Те като цяло нямат нищо против да станат лидери, тайно мечтаят за това, но в реалния живот те си остават зад кулисите. Така те се чувстват по-добре, по-спокойно. Парадоксът е в това, че такова поведение с нищо не ги спасява от резките погледи и дискомфорта. За разлика от такива хора, които като че ли носят надпис “аз съм сив и незабележим, не ме наранявайте”, лидерите могат да защитят себе си при нужда. Погрешно е да се смята, че колкото сме по-скромни в поведението, толкова по-защитени сме.
Несигурността и страхът от общуване често води до неумение за разбиране на хората. Човекът като че ли не чува околните, не разбира чувствата им, нюансите на речта… А това е като да говориш със стената. По този начин негативизма се превръща в постоянен жизнен фон за човека.
Понякога целият живот ни тласка към несигурността, към подчинение. Изплашените и неуверени хора са по-лесно управляеми, по-лесно се поддават на внушения. И все пак едва ли има човек, който да няма такива проблеми. Едва ли има човек, който да е съвършен. Често всеки от нас има все някакви проблеми в общуването, например с лицата от противоположния пол, или страх от публични изяви…
И все пак как можем да се преборим със страхът и несигурността? Да започнем с най-простите начини, които не изискват да има специалист до Вас. Тях можете да ги практикувате самостоятелно. Но ще е необходимо нещо повече от просто четене, а именно тренировка. Смятаме, че истинска промяна можете да постигнете само тогава, когато пробвате различни нови неща, когато експериментирате с поведението си, дори ако понякога се оказва, че сте сбъркали. И запомнете, че промените няма да се случат за 1 ден, трябва да преминете през няколко етапа.
ЗА ДА ЗАПОЧНЕТЕ ДА СЕ ЧУВСТВАТЕ ПО-СВОБОДНО ПРИ ОБЩУВАНЕ, трябва да бъдете съсредоточени към самият процес на общуване, а не към собствените си вътрешни реакции и страх от неуспех. Съществува интересен парадокс: човек започва да прави добро впечатление на околните едва тогава, когато спре да насочва вниманието си върху него. Спомнете си как общуват малките деца – леко и непосредствено, без да мислят постоянно за това, какво ще помислят другите.
Не забравяйте, че всеки човек има комплекси. Това не е страшно. Важното е по време на разговор да видите реакцията на събеседника, да разберете какво той има предвид по жестовете, мимиката, тона на гласа и т.н. И вече в зависимост от показаното от събеседника, можете да потърсите убедителни аргументи и ефективно да коригирате собственото си поведение така, че да постигнете комуникативната си цел. А когато Вие следите собствените си вътрешни реакции, Вие естествено не забелязвате събеседника. От тук идват и неуспехите в общуването.
Работете върху себе си в тази посока, следете събеседника си по време на комуникация! Упражнявайте се.
Съществува още едно правило, проверено в практиката. Пътят към успеха – това е единствения вид дейност, в която Вие НА НИКОГО НИЩО НЕ СТЕ ДЛЪЖЕН!!! Живейте приоритетно според собствените морални закони, а не в съответствие с изискванията на другите. Парадоксът е в това, че тези хора, който могат достойно да Ви оценят, всъщност едва ли ще тръгнат да Ви оценяват. А ако някой Ви гледа “на криво” и Ви говори зад гърба, то едва ли това е човека, чието мнение следва да бъде чута.
“Който разбира, не оценява, а който оценява, не разбира”, - стара китайска мъдрост.
Само на базата на това, може да се преборят несигурността и страха, могат да бъдат открити нови възможности за живот: вътрешна свобода, радост, успех, разбиране на околните, лидерството. Ако Вие разберете и приемете казаното до тук, ще можете равноправно да общувате с различни хора и да отстоявате собствената гледна точка.
Сега вече помислете над това, коя е причината за стараха Ви? Спомнете си най-неприятните ситуации, които са Ви се случвали. Или си представете най-ужасното, което може да Ви се случи при контактите си с околните. Представяйте си го многократно, като всеки път след ужаса си мислете за това как се възраждате от пепелта като птица Феникс. Неувереността Ви трябва да започне да намалява.
След това вземете лист хартия и напишете списък с най-страшните ужаси, които могат да Ви се случат в процеса на общуване. А също така всички възможни интриги на околните, с които общувате. А също възможните Ви неудобства от тези интриги на околните. След това вземете друг лист и напишете положителните моменти, които ще получите, ако се избавите от страха и несигурността.Опитайте се да намерите поне 5 положителни моменти, а най-добре – 10-15. След това сложете двата листа един до друг и ги сравнете. Кое преобладава? Страхът пред оценките на другите или бъдещото душевно спокойствие, психологично равновесие и жизнен успех? Кое за Вас е по-важно? По-малко важния за Вас лист запалете и хвърлете на вятъра. А по-важния закачете на видно място на стената, редовно го прочитайте отново и отново. Това ще бъде и жизненият Ви избор.
От този ден нататък използвайте всеки повод за общуване у дома и на работното Ви място. Най-вече общувайте с напълно непознати хора. Сега е важно не качеството на контактите Ви, а количеството.
Самият резултат в началото не е важен, важен е процесът! Ето защо е най-добре да започнете със съвсем случайни хора, общуването с които не Ви задължава и възможните неуспехи с които, не биха имали значение за Вас. Например започнете да разговаряте с таксиметровите шофьори, поискайте нещо от тях (напр. “спрете музиката, пречи ми” или “скучно ми е, пуснете радиото”). Такива упражнения ще Ви дадат възможност да се научите да отстоявате желанията си, мненията си.
Ето какъв трябва да е девизът Ви: “Обменете поне 2-3 фрази, поне с 2-3 души ежедневно!” Не си измисляйте оправдания, за неизпълнение на упражнението. Стремете се към целта си!
Ако изпитвате трудности с избора на подходящи ситуации за общуване, прочетете следното упражнение, разработено от немски психолози.
Примерни ситуации за отработване на поведение на уверен в себе си човек.
Първо прочетете ситуациите и ги оценете доколко са трудни те за Вас. Оценките да бъдат от 1 до 8. Най-леката 1 точка, най-трудната 8 точки:

1. Влезте в подходящ магазин (елитен по възможност) и помолете продавачите да Ви покажат няколко товара и да Ви консултират. Благодарете за консултацията и излезте от магазина без да купувате нищо.
2. Влезте в много скъп и модерен магазин и с интерес започнете да разглеждате стоките. Вземете в ръцете си няколко скъпи вещи. Когато към Вас се обърне продавачът, кажете “Благодаря, аз просто искам да разгледам”. Не се оправдавайте и не се извинявайте. Просто дълго време разглеждайте стоката, без да купувате каквото и да било. Не обръщайте внимание на евентуалното недоволство на продавача.
3. Идете при касиера и си развалете пари (за телефон или за цигари). При това не обяснявайте дълго, не се оправдавайте, а само кратко съобщете молбата си.
4. Обърнете се на улицата към някой и го помолете да Ви развали пари, за телефон (или за да си купите цигари).
5. Обърнете се към някой пешеходец и го помолете да Ви даде малко пари за билет за градския транспорт. Ако човека Ви задава въпроси, кажете му, че сте забравили у дома портмонето си.
6. Идете в заведение и питайте дали можете да използвате телефона. Нищо не поръчвайте, въпреки всички настоявания на сервитьорите, а само говорете по телефона. (Първоначално помислете на кой можете да се обадите).
7. Качете се в препълнен автобус (или метро) и културно помолете някой от пътниците да Ви отстъпи мястото си, без да обяснявате причината. Ако Ви пита защо, кажете, че се чувствате зле.
8. Отивате на кафе и виждате хубаво момиче/момче/мъж/жена опитайте да се запознайте, да завържете контакт, например предложете да отидете заедно на кино или на театър.
Вие можете да промените списъка със задачи, като съответно промените и оценките (точките за оценка на трудността).
Сега вече можете да изберете първата си ситуация и да я тренирате през следващата седмица. След седмица тренирайте следващата и т.н. Сумирайте точките на всяка ситуация. Това е личният Ви рейтинг на постижението. Можете да започнете с най-леката за Вас ситуация или напротив – с най-трудната. Важно е да изпълните всяка стъпка от списъка Ви. Не обръщайте внимание на евентуалните неуспехи, но и никога не забравяйте да се похвалите, да се наградите за успешно изпълнена задача! Избягвайте самокритиката и неприязънта си към Вас самите. Чувството за вина и само наказването все още никога не са водили до високи постижения. Напротив те подтискат личностовият ръст.
И още нещо: сравнявайте себе си с идеала, мислите за когото вероятно никога не Ви напускат. Не поставяйте пред себе си твърде високи изисквания. Радвайте се и се гордейте със себе си дори при направена единствена крачка напред!
По долу са изброени препоръки за поведението, който ще Ви вдъхнат повече сигурност по време на комуникативните Ви упражнения.
Преди ситуацията:
Настройвайте се положително: “Аз мога да направя това”, “Аз имам пълното право на това”…

По време на самата ситуация:

Говорете силно и ясно, но не викайте.
Гледайте партньора си в очите (зрителен контакт).
Дръжте се свободно, без задръжки.
Изказвайте желанията, изискванията, чувствата си, като използвате думата “аз”.
Не се извинявайте, ако молите за нещо или ако предявявате някакви изисквания. Просто благодарете на човека за направената от него услуга.
Не бъдете агресивен, дръжте се спокойно и сигурно. Агресията е обратната страна на несигурността в себе си. Целта Ви не е да обидите другия. Не минимизирайте значението на събеседника си, не го обиждайте. Покажете, че уважавате позицията на другия.

След ситуацията:

Ценете всяко едно усилие, всеки един Ваш успех, който сте постигнал. Похвалете се за получения резултат. Ако все пак няма успех – похвалете се за все пак извършения опит. Все пак Вие сте преодолели страха и несигурността си, когато сте направили първата крачка към общуване.
След няколко седмици постоянни опити, ще забележите, че проблема с несигурността ще започне да изчезва. По някое време ще забележите, че вече не мислите над това какво да кажете и как да се защитите в трудна ситуация. А и явни поводи за това ще има все по-малко.
Започнете постепенно да увеличавате си списъка от постижения:
- успехте да отстоите интересите си пред нахален продавач;
- успяхте спокойно и сигурно да говорите пред публика;
- успяхте да убедите опонента си по време на важен разговор;
- намерихте в себе си сили да не обръщате внимание на чуждото мнение. Същото това мнение, което по-рано Ви караше да се чувствате толкова наранен;
- и др.
След като отработите определен брой от ситуации, преминете към по-сложни за Вас. Правете си такива изпитания постоянно. Ще се справите по-добре, ако започнете да си водите дневник. В него отразявайте опитите си и положителните резултати. След няколко седмици или месеци ще видите колко бързо сте свикнали с такъв род ситуации и доколко по-сигурно и твърдо сте започнали да се държите. За да можете да забелязвате постигнатото, винаги трябва да се оценявате по една и съща схема. Важното е наистина да сте честни по отношение на себе си, но не бъдете и прекалено критичен.
И. Медведев
”Psyfactor”


Коментирай 0
2007-07-19 - СИНДРОМ НА ХРОНИЧНАТА УМОРА

В 1984 година в американски курорт, разположен на брега на живописното езеро Тахо (щата Невада). В един не особено хубав ден там се развила епидемия – загадъчна болест… Няколко десетки почиващи в курорта започнали да се оплакват от сходна симптоматика – главоболие, депресия, обща слабост, болки в мускулите и ставите.
Първоначално лекарите решили, че става дума за нова форма на грип. А оплакванията на пациентите продължавали, същите споделяли за физическа и умствена умора. Минавали седмици, но състоянието на болните не се променяло. Лекарите не намирали изход от проблема. Заболяването вече не приличало на никаква друга болест. Пикът на странната болест се състоял през 1985 г., когато болните били вече стотици. Курорта Инклайн Вилидж по този начин получил прозвището “лошо място”. Едва след година епидемията тръгнала към своя упадък, но все още лекарите регистрирали по места единични случаи.
Изникнали няколко предположения за същността на болестта. Едната хипотеза била, че това е резултат от масова хистерия или натрапливо състояние. Това твърдение обаче не могло да се докаже. Докато специалистите се опитвали да решат загадката, лекаря-терапевт Пол Чейни се опитвал неуспешно да лекува пациентите си. Той все пак успял да систематизира оплакванията и да изяви факторите, които могат да провокират заболяването. Оказало се, че пострадалите от епидемията като цяло били работохолици и кариеристи, които работили по 14-16 часа на ден и не си ползвали годишния отпуск! Всички тези хора се отнасяли твърде взискателно към самите себе си, много навътре приемали неуспехите си и загубите си, тоест постоянно се намирали под влиянието на стреса. Възрастта на пострадалите се колебаела между 25-45 години.
Какви са причините за синдрома на хроничната умора все още не е напълно ясно. Някои изследователи смятат, че болестта е следствие вирус и дори предполагат, че той се разнася от определен вид хлебарки, обитаващи бетонни сгради в съвременните градове. Други твърдят, че болестта е свързана с особеностите на живот в големите градове, с прекаленото психическо натоварване. И наистина по селата (в провинцията) случаи на разпространение на синдрома на хроничната умора (СХУ) на практика не са регистрирани.

Главни симптоми на СХУ са: непреминаваща умора, възникваща внезапно и продължаваща във времето или периодически проявяваща се в продължение на голям период от време. Умората трябва да е продължила поне 6 месеца, за да се говори за СХУ, като понякога тя продължава с години. Освен това предупредителни са следните симптоми: болки в областта на лимфните възли, мускулна слабост, болки в мускулите, безсъние или сънливост, емоционални промени (раздразнителност, сълзливост или обратното), главоболие, намаляване на сексуалното желание, болки в ставите, повишена чувствителност към ярка светлина, разстройство на зрението, депресия.

Много важно е навреме да разберем за проблемите си, да потърсим професионална помощ. Човек рядко сам се оказва способен да се избави от подобна симптоматика. Понякога пациентите със синдром на хроничната умора се оплакват, че започват мъчително да преживяват разликата си от останалите членове на семейството, приятелите , колегите си. Често страдащите стигат до там, че губят работата си, затварят се в себе си.

Все пак СХУ се лекува успешно за 6 месеца до няколко години (в много тежките случаи). Като профилактика можете да спазвате правилен режим на сън и бодърстване, да се калите, балансирано да се храните, умерено да спортувате, да се избавите от вредните си навици и др. И запомнете: кариерата на всяка цена може да доведе до загуба на работното място, докато спазването на мерките за профилактика ще Ви доведе до балансиран живот и по-вероятен кариерен ръст.

И най-накрая: оказва се, че докато лекарите се двоумят доколко синдрома е научно обоснован, врачките, които приемат СХУ за уроки, са му намерили успешно лечение, което разбира се е за пари…

Коментирай 0
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5