Menu:


Потребителя онлайн

Търсачка:

Връзки:

psy.net
psychology-bg.com
http://www.ochila-bg.info/
banner_clinovital_130x43.gif
inobiotec

Знаете ли че:


Анкета:

Къде най-често търсите помощ?
от книгите
от приятели
от психолог
от роднини
чакам да отмине
търся в интернет
справям се сам/а
от лечителки, екстрасенси, гадателки
друго
     Резултати

 

Психологични консултации и изследвания, Медицински център "АНГИО" - поликлиника Военно Медицинска Академия, ул. "Г. Софийски" №3, тел.: 0885-410-611
psy
2010-04-13 - ПСИХОЛОГИЧНА И ПСИХИАТРИЧНА ПОМОЩ

Психологично консултиране при кризисни състояния и проблем-центрирани решения.

Тежката икономическа ситуация в България влияе директно върху психическото здраве на нацията. Отчита се нарастване на броя на хората с оплаквания от постоянна тревожност, безпокойство, напрегнатост, нарушения на съня, промени в настроението, апетита, чувство на несигурност, безперспективност, дори отчаяние. Тези преживявания водят до проява на разсеяност, обърканост, раздразнителност, конфликтност, агресия, до невъзможност за справяне с ежедневните изисквания и житейските ситуации.
В тези случаи е необходимо незабавно оказване на психологическа помощ и специализирана намеса.
Ако се установи наличие на психично разстройство е целесъобразно започване на медикаментозно лечение.
Не провеждането на лечение води до задълбочаване и хронифициране на психичното заболяване, т. е. то остава за цял живот.
Най-често първите прояви на тревожно-депресивните разстройства са сърдечно-съдовите, стомашно-чревните и неврологичните проблеми. Единственият начин за овладяването на тези проблеми е психиатричното лечение. За съжаление пациенти, за които са характерни т. нар. психосоматични заболявания, посещават с години кардиолози, невролози, гастроентеролози и най-накрая стигат до психиатър. Специфичното психиатрично лечение води до ефективно и трайно овладяване на тези състояния и предотвратява развитието на усложнения или сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт, язвена болест, дискови хернии, артеросклероза и др.
С подходящо психиатрично лечение, се овладяват напълно психосоматичните заболявания, постига се възстановяване на социалното функциониране и се подобрява качеството на живот на пациента.

Коментирай 0
2009-10-19 - ГЕНОГРАМА НА СЕМЕЙСТВОТО

ГЕНОГРАМА НА СЕМЕЙСТВОТО

Използвана литература: Малкина-Пых, И. Г., Семйная терапия, М. 2006, изд. ЕКСМО, стр. 298-321

Семейната история може удобно да бъде изследвана с помощта на техниката генограма (McGoldrick, Gerson, 1985). Генограмата е форма на семейно родословно дърво, на което се записва информация за членовете на семейството от поне три поколения (Bowen, 1978; Carter et al., 1977; Guerin, Pendagast, 1976; McGoldrik, 1977; Pendagast, Sherman, 1977; Brandt, 1980). Генограмите показват семейната история графически, което позволява бързо да се видят сложните семейни патерни, и първите представляват богат източник на хипотези за това как клиничните проблеми могат да бъдат свързани със семейния контекст и развитие. Освен това генограмата позволява на терапевта бързо да възприеме голямо количество информация за семейството и да получи представа за потенциалните му проблеми. Терапевта по този начин може да борави с информация за голям брой членове на дадено семейство, с информация за техните взаимоотношения и ключови събития от семейната история.
Системният подход предполага, че хората организират поведението си вътре в семейството в съответствие с поколението, възрастта, пола, структурните и комуникативни параметри на системата. Структурата на родителското семейство оказва влияние върху патерните на взаимоотношенията и типа на семейството, което създава следващото поколение. Според основната хипотеза патерните на взаимоотношенията на предишните поколения създават модели за семейно функциониране в следващите поколения.
Системния подход позволява да се обедини текущият и историческият контекст на семейството. Генограмата помага на терапевта да проследи „предаването на тревогата” през поколенията и нейното пресичане с текущия семеен контекст.
При анализа на семейната история терапевта се опира на слените базисни категории:
1. Ред на раждане, пол, разлика във възрастта между децата;
2. Съвпадението на жизнените събития;
3. Повторение на патерните на функционирането в следващите поколения;
4. Триангулацията като модел за предаване на патерни на взаимоотношение.
Семейния психотерапевт събира информация с помощта на интервю по генограмата:
1. За състава на семейството. „Кой живее у вас?”, „Какви са роднинските връзки между тези членове?”, „Имали ли са съпрузите други бракове?”, „Имат ли от тях деца?”, „Къде живеят останалите членове на семейството?”.
2. Демографска информация: имена, пол, възраст, продължителност на брака, с какво се занимават и с какво образование са членовете на семейството и т.н.
3. За състоянието на проблема в конкретния момент. „Кой от членовете на семейството знае за проблема?”, „Как всеки от тях вижда проблема и реагира спрямо него?”, „Има ли някой в семейството подобни проблеми?”.
4. За историята на развитието на проблема. „Кога възникна проблемът?”, „Кой го забеляза най-напред?”, „Кой мисли за него като за сериозен проблем и кой е склонен към това да не му придава особено значение?”, „Какви опити за решаване на проблема са били предприети и от кого?”, „Обръщало ли се е семейството към специалисти, имало ли е случаи на хоспитаизация?”, „Как са се променили взаимоотношенията в семейството по сравнение с това какви са били те преди кризата?”, „Забелязват ли членовете на семейството промяна в проблема?”, „В какво направление: към по-добро или към по-лошо?”, „Какво ще се случи в семейството, ако кризата продължи?”, „Как изглеждат взаимоотношенията в бъдеще?”.
5. За скорошни събития и преходи в жизнения цикъл на семейството: раждане, смърт, брак, развод, смяна на местожителство, проблеми в работата, болести и т. н.
6. За реакции от страна на семейството спрямо важните събития от семейната история. „Каква е била реакцията на семейството, когато се е родило всяко едно от децата?”, „В чест на кого то е получило името си?”, „Кога и защо семейството се е преместило в този град?”, „Кой преживя най-тежко смъртта на този член от семейството?”, „Кой преживя най-леко смъртта на този член от семейството?”, „Кой организира погребението?”. Оценката на миналите форми на адаптация, особено реорганизацията на семейството след загуби и други критични преходи, дава важна и ключова информация към разбирането на семейните правила, очаквания и патерни на реагиране.
7. За родителските семейства на всеки един от съпрузите. „Живи ли са вашите родители?”, „Ако са починали, кога и от какво?”, „Ако са живи, с какво се занимават?”, „Пенсионери ли са или работещи?”, „Разведени ли са?”, „Имат ли други бракове?”, „Кога са се срещнали вашите родители?”, „Кога са се оженили?”, „Имате ли братя и сестри?”, „По-големи ли са те или по-малки и каква е разликата във възрастта?” „С какво се занимават, семейни ли са, имат ли деца?”. Терапевтът може по-нататък да задава такива въпроси и за родителите на бащата и на майката. Важното е да се събере информация поне за три поколения, включвайки идентифицирания пациент. Важна информация представляват сведенията за осиновени деца, абортите, спонтанните аборти, рано починалите деца, другите значими за семейството хора (приятели, колеги, учители, психотерапевти и т.н.).
8. За семейните взаимоотношения. „Имало ли е в семейството някакви членове, който да са прекъснали взаимоотношенията си един с друг?”, „Някой имал ли е сериозен конфликт?”, „Кои от членовете на семейството са много близки?”, „На кого дадения човек се доверява най-много?”, Всички семейни двойки имат конфликти понякога. ”Какви типове конфликти има във вашата двойка?”, „А у вашите родители?”, „А в браковете на братята и сестрите ви?”, „Как всеки един от съпрузите се разбира с всяко от децата?”. Психотерапевта може да задава специални циркулярни въпроси. Например мъжът може да бъде попитан: „Как мислите, доколко близки са майка Ви и големия ви брат?”, - и след това може да се зададе същият въпрос на жената.
9. За семейните роли. „Кой от членовете на семейството обича да проявява грижа за другите?”, „Кой обича да бъде обгрижван от другите?”, „Кой в семейството е волеви човек?”, „Кой е най-авторитетен?”, „Кое дете е най-послушно?”, „Кой е успешен?”, „Кой постоянно претърпява неуспехи?”, „Кой е топъл, а кой студен?”, „Кой е дистанциран?”, „Кой боледува най-много?” и т. н. Важното е да се обърне внимание на етикетите, прякорите, които членовете на семейството си поставят помежду си. Те ще помогнат да се разберат емоционалните патерни в семейната система.
10. За трудните за семейството теми. „Има ли у членовете на семейството медицински или психиатрични проблеми?”, „А проблеми с физическо или сексуално насилие?”, „Употребява ли някой наркотици, алкохол?”, „Бил ли е някой в затвора?”, „Какъв е статута на тези хора сега?” и т. н. Обсъждането на тези въпроси е болезнено за семейството и следва да става с особено внимание и тактика. Ако семейството оказва голяма съпротива, следва терапевта да се върне по-късно към тези въпроси.
Информация се събра още и чрез техниките разгледани в цитираната по-горе книга на Малкина-Пых: „Кръг на влиянието”, „Семейна хронология”, „Фантазии за раждане”, „Семейна реконструкция”, „Съставяне на семейна хронология”, „Аз и моя жизнен път”.

Коментирай 0
2009-02-15 - ОБРАТНА БИОЛОГИЧНА ВРЪЗКА

image

image

“ТЯЛОТО И ДУШАТА СА ЕДНО ЦЯЛО, ВСЯКА ЕДНА СЪЗНАТЕЛНО ИЛИ НЕСЪЗНАТЕЛНО ПРЕДИЗВИКАНА ПРОМЯНА ПРЕДИЗВИКВА ИЗМЕНЕНИЕ НА ФИЗИОЛОГИЧНОТО СЪСТОЯНИЕ И ОБРАТНО.
.. ИЗСЛЕДВАНЕТО НА БИОФИДБЕК-МЕТОДА ДОНАСЯ ПЪРВИТЕ МЕДИЦИНСКИ ДОКАЗУЕМИ ФАКТИ, ЧЕ СИЛИТЕ НА ДУШАТА МОГАТ КАКТО ДА ЛЕКУВАТ ТАКА И ДА ПРЕДИЗВИКАТ БОЛЕСТИ.” SIMONTON


Биофидбекът е научно обоснован метод, при който се научаваме да възприемаме и да контролираме своето тяло, да активираме скритите сили за самолечение.
В неговата основа стои т. нар. Обратна Биологична Връзка, която е в ядрото на всеки процес на учене. Чрез възприятието от сетиватa се усеща примерно всяко едно неправилно действие. В резултат на тази информация става възможно да се коригират грешките и след поредица от опити се научава правилното протичане.
Много процеси в тялото, обаче протичат без волева регулация. Липсата на съзнателна връзка с тези физиологични процеси прави невъзможно повлияването и коригирането им. Това е т.нар.автономна нервна система, наречена така от John Newport Langley през1898 година. Скоро след това Иван Павлов доказва в своите опити обаче, че всеки сигнал, който бъде подаден и комбиниран с друг, водещ до вегетативна промяна, може след няколко повторения да стане сам причинител на същата вегетативна промяна. Това показва, че всяка “автономна” функция може да бъде ръководена съзнателно, волево. Едва през 60 те години един американски изследователски колектив под ръководството на Neal Miller доказва, че с целенасочена награда можем да стимулираме желаното поведение. Те показват, че и вегетативните функции на хората се поддават на контрол и промяна. “Био – фидбек - методът” е възможност за психорегулативно повлияване на неправилните функции. Поради своята ефективност, той се разпространява бързо в много страни по света.
При него с подходящи уреди се измерват точно тези “невидими” физиологични функции. Процесите получават графично или акустично представяне и така става възможно и най-малките техни промени да бъдат възприемани. По този начин, благодарение на напредъка на медицината и техниката, биофидбек-методът става продължение, допълнение на нашите сетива. С негова помощ се възприемат и целенасочено да повлияват биологични сигнали като:
- Мускулната активност, напрежение
- Сърдечната честота
- Кръвно налягане
- Работата на жлезите за потене, като общ показател за автономната възбуда
- Кожна и телесна температура
- Електрофизиологичните процеси в мозъка
- Периферно кръвоснабдяване
- Диаметър на кръвоносните съдове
- Дихателна функция
При тренинга се избират точно онези реакции на тялото, които стоят в пряка връзка с оплакванията на пациента, примерно: при болки в главата,които са резултат на продължително напрежение в мускулатура на гърба, пациентът с помощта на терапевта, се научава да намалява напрежението в мускулите, което от своя страна повлиява и болките в главата. Тъй като повишеното напрежение в мускулите често е резултат на психическо пренатоварване и стрес, целта е човек да се научи да се отпуска, успокоява и да релаксира. Това може да бъде постигнато по различен път – с помощта на определени техники на дишане, или с различни представи и картини и др. Важно е тези техники на отпускане да се упражняват и в ежедневието, всеки ден мин. по 2 пъти. Когато пациентът се научи да се отпуска, започва да се работи с него да се научи да постига същия релакс и по време на стрес и напрежение( примерно: по време на стрес-теста). По този начин се научаваме да реагираме по оптимално на стресови ситуации в ежедневието.
Не всяка биофидбек-терапия протича еднакво. Например пациентите с мигрена се учат да стесняват артерията, която минава през слепоочието им и по този начин да намаляват болките. Пациенти с проблеми в задържането на урина могат с помощта на обратната връзка от биофидбека да тренират целенасочено заздравяване на мускулатурата.Така и тук се проявяват основните принципи на биофидбек-тренинга:
- Информация и по този начин възприемане на физиологични процеси, което иначе е неточно или невъзможно
- Изграждане на индивидуален метод на повлияване на физиологичните процеси, което да доведе до намаляване на оплакванията
- Тренинг и употреба на наученото и извън биофидбек-сесията
Тренингът се провежда под формата на компютърна игра. Когато телесните функции протичат както се цели, се получава оптична или акустична “награда”. Така пациентите се научават да оптимират своите физиологични функции.
Придобитите способности за контрол на физиологията остават трайни и употребата им в реалния живот води до подобрения в здравето и до нови постижения и успехи.
Приложението му е в работата както с деца, така и с възрастни Различаваме:

Тренинг при болести - Хипертония, сърдечни проблеми, проблеми с дишането, депресия,страхове и фобии, панично разстройство,зависимости, тикове, поведенчески стереотипи, недостатъчен импулсконтрол, епилепсия, инконтиненция, аутизъм, дислексия и др.

Тренинг на здрави хора - Спортисти, ръководни кадри, екстремни професии, проблеми с паметта и концентрацията, хиперактивност и др.

Автор:
Станни Ненхоф
Клиничен и здравен психолог
Биофидбек-терапевт
Председател на БАБ


Коментирай 0
2008-06-29 - САМОРАЗКРИТИЕТО В ПСИХОТЕРАПИЯТА

Да се намери решение на въпроса за саморазкриването в процеса на работа е основна задача на терапевта. Значимите събития, като брак, развод, бременност, наличието на деца, болест е трудно да бъдат скрити. А и докато се опитваме да се представим чисти като платно, ние всъщност показваме, че крием нещо.
Но в момента, в който признаем, че няма как да не се разкриваме, изникват следните въпроси: какво да разкриваме, как, на кого, кога, защо, как това се отнася към динамиката и стадия на терапията, какъв ще бъде резултата? Тук няма нищо лесно и просто.

Отговорите на тези сложни въпроси зависят от качествата на нашата личност и стил.

Критически момент е интензивността на преноса, възникващ при всички по-продължителни отношения. Оказва се, че преноса и саморазкритието са взаимозависими: колкото по-малко е саморазкритието, толкова по-голям е преноса, който се развива у клиента.Колкото повече е саморазкритието, толкова по-малко е преноса. Терапевта е длъжен да следи тези процеси, да контролира чрез саморазкритие.
При анализът “на кушетка” пациентът запълва празнините с помощта на фантазията си, неврозата е свързана с преноса, който частично възпроизвежда детската невроза. След това анализата може да доведе до разрешение на проблемите.
Но в “седящата” терапия 1-2 пъти в седмицата регресивния, зависим пренос е нежелателен. Ако мълчанието на терапевта все пак се използва за създаване на интензивен пренос, то като резултат терапевта до задънена улица. Разумното разкриване на информация за себе си, ще сведе до минимум рискът от подобно стечение на обстоятелствата.
И така: колкото повече терапевта наподобява чисто платно, толкова по-безпощадна става терапията, твърди Ch. H. Kramer

Коментирай 0
2008-05-17 - ИНТЕРНЕТ КОНСУЛТИРАНЕТО

Автор: Б. Русева

Интернет консултирането е широко разпространено в развитите държави и обикновено предхожда непосредственото консултиране. В България по принцип психологическите консултации извън пространството на клиниката започнаха да си пробиват път след 90-та година. Интернет консултирането е на практика анонимно консултиране. В България “анонимното” консултиране беше много разпространено чрез поставяне на въпроси на психолози, водещи рубрики в средствата за масова информация. За действителността в България това беше характерно в периода 1990-1998 г. На по-късен етап интернет консултирането се превърна в преобладаващ вид безплатна анонимна консултация в България. Най-продължително и най-голям брой консултации са извършени в сайта www.psychology-bg.com от моя екип. Това не е опит да се да се вземе “палмата на първенството”, защото не разглеждахме нашата дейност така, а е маркер, който подсказва, че за условията на България най-големият практически опит по проблема имаме ние.

Под консултация най-общо ще разбираме (А. Ребер) оценката на проблема (поставянето на диагноза) и съставяне на план за разрешаването му със съвместните усилия на двама или повече специалисти. Понякога става гума просто за справяне с чувство на дискомфорт. Термина консултиращ психолог се използва, за да обозначи специалистите, които са обучени в консултиране например по проблемите на брака, по въпросите свързани с професионалната ориентация, със злоупотребата с лекарствени препарати и т.н.

Тъй като интернет психологическото консултиране е доброволен процес, в условията на предлагане на услугата и от други все пак трябва да бъдат показани качества или приемлива методика, за да бъде избран конкретният сайт (www.psychology-bg.com).

Характеристики на предлаганата от нас технология за интернет консултиране:

1. Възможност за запазване на анонимността на клиента. Клиентът не е задължен да показва лицето си или да предоставя лични данни освен, ако самият той не желае това. Тази характеристика гарантира, че всеки един може да се възползва от услугата консултиране, независимо от това кой е той и какво не иска другите да знаят за него;

2. Психологическата консултация по интернет е форма на сътрудничество между клиент (респективно човекът с въпрос/и) и специалист (екип от психолози). Всеки един участник в комуникацията осигурява това, с което разполага, за да се постигне общата цел. Клиентът е този, който може да предостави информацията за себе си, а също за въпроса, който го интересува. Консултантът е този, който разполага с информацията, която може да бъде от полза за разрешаването на конкретната задача. Целта на това сътрудничество е да се помогне на клиента да се избави от дискомфорта, да възстанови функционирането си до едно добро, оптимално ниво;

3. Като правило се използваха краткосрочни методики. Екипът ни смята, че въпреки цялото разнообразие на методи, краткосрочните в случая са единствено подходящи. Ефективността на краткосрочните методи като цяло е равнозначна на тази на различните психотерапевтични подходи [Sol L. Garfield].
Дейността на консултанта се изразяваше в прочитането на информацията от клиента и ако е необходимо използването на обратна връзка – чрез конкретни въпроси. Рефлексията беше задължителен елемент. Препоръките, обясненията, ободряването, интерпретацията, а понякога и конфронтацията, също бяха използвани, за да се постигат целите ни. Имаше случай, в които прилагахме саморазкритие, в други разчитахме на релаксацията, копинг-стратегиите;

4. Активно участие на клиента в методиката. Човекът сам избира дали да потърси помощ, а също дали да изпълни предложеното от експертите, доброволността е гарант за неговата активност;

5. Позитивизъм. През цялото време ние вярвахме в конструктивните способности на клиентите, уважавахме ги и ги поощрявахме по пътя им към личностов ръст. Избягвайки да оценяваме хората, бяхме по-скоро заинтересовани в това те да се поучат от уроците на собствените си успехи и неуспехи;

6. Проверка на резултата. На клиентите беше осигурена възможност за даване на обратна връзка след консултацията. Картината на случая за психолозите по този начин се допълваше, изясняваше, което ставаше и благодарение на базата данни, в която се съхраняваше информацията за всеки клиент.

7. Изключване на медикаментозната интервенция. Тоест екипът ни не предлагал медикаменти при психологичната помощ, която е оказвал;

8. Насочване на клиенти с клинични характеристики към други специалисти. Такива са например случаите на клиентка с психотична симптоматика, а също на друга с признаци на анорексия.

Извън тази консултативна методика прилагахме и стандартна методика за обобщаване на резултатите във всички възможни посоки. Всъщност в настоящата статия ще се опитаме да направим една систематизирана ретроспекция на тази ни дейност.

През 2001 - 2003 година беше дадена възможност на лица от България да се възползват от услугата консултация по интернет чрез e-mail. Към опцията проявиха интерес за повече от една година стотици хора от страната.

С помощта на описателната статистика по-долу може беше направен опит да се обобщи типът на заявките на хората търсещи помощ в мрежата. Извадката се състоя от 608 изследвани лица от мъжки и женски пол и на различна възраст. Условно за целите на изследването проблемите на обърналите се за помощ, бяха разделени в групи, някой от които с клинично значение и затова заимствани от МКБ-10. (виж. таблица).
Оказа се, че с най-голяма честота са запитванията свързани с отношенията между половете и тяхното оптимизиране – 16,4 %, следвани от тези свързани с желанието за придобиване на по-добри комуникативни умения. Една част от изследваните лица се интересуваха от възможностите за постигане на личностов ръст – 7,2 %, а 8,6 % от 608-та споделяха конкретно за понижена самооценка и недостатъчна самоувереност. Подкрепа и помощ при справянето с травматични стресови ситуации търсиха 3,9 % от общата извадка, докато 5,3 % се опитваха да се справят със синдром на зависимост от психоактивни вещества у себе си и/или близките си. Въпроси свързани с професионалната ориентация и подбор на персонал зададоха 2 % от хората, докато за проблеми с училищната успеваемост и за нарушена комуникация при децата споделяха 3,9 % от консултираните. 0,7 % попадаха в категорията шизофрения. С характеристики на невротични, свързани със стреса разстройства бяха 4,6 % от лицата потърсили помощ в интернет. По-добър контрол над емоциите си се опитваха да упражнят 3,3 %, а по-ефективни характеристики на вниманието, паметта и мисленето търсеха 2 % от лицата. 1,3 обаче попадаха в групата на лицата с поведенчески синдроми, свързани с физиологични нарушения и телесни фактори (разстройства на храненето, на съня...).

image

Защо най-голяма честота са запитванията свързани с отношенията между половете, комуникацията между хората и тяхното оптимизиране? Не случайно психологията днес обръща особено внимание на междуличностната природа на човешкото съществуване. Тенденцията да се разглеждат психологичните проблеми като преимуществено междуличностови се поддържа както от привържениците на системните теории, така и от представителите на хуманистичните, психодинамичните и когнитивни-поведенческите школи (Богарт и Тод). Именно те са тези, които биха могли да окажат психологична помощ при наличито на дискомфорт, свързан с междуличностовите, междуполовите взаимоотношения. Нищо, че българинът се смята за индивидуалист.
В справянето с дискомфорта, свързан с междуличностовите взаимоотношения на клиентите ни със значими за тях хора, ние виждаме не само подпомагането на личностовия им ръст, но и цялостното оптимизиране на качеството им на живот – както в дома им, така и на работното им място.


Важното за нас в тази статия е клиентите ни да разберат, че голяма част от проблемите ескалират и се превръщат в клиника само затова, защото не е оказана своевременна целева краткосрочна консултация. Ако тази система се разрасне и влезе в социалната култура на българина в съвременното общество, то случаите на генерализация рязко ще намалеят. Това обаче не е така. Днес психологическите проблеми на хората, които са естествени между впрочем и са признак на добро здраве, се приемат като нещо срамно, като венерическите заболявания за дядовците и бабите ни. Тоест като една социална и културна незрялост. Ако разберем, че в определени ситуации, при наличието на определени условия е нормално да изпитваме психологичен дискомфорт или да имаме психологичен проблем, и съвсем естествено потърсим психологична помощ, то много от проблемите ни никога няма да ескалират.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Тодд Дж., Богарт А., Основы клинической и консультативной психологии, М. 2001 г.
2. Гарфилд С., Практика краткосрочной психотерапии, СП 2002


-----------------

Psichologia.net възстановява безплатните психологични консултации. Консултанти са утвърдени психолози, обучавани в България, Европа и Русия.
Вашите запитвания изпращайте на адрес: consult.psychology@gmail.com

Отговор ще получите до 7 работни дни.


Коментирай 0
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5