Menu:


Потребителя онлайн

Търсачка:

Знаете ли че:

Анкета:

Къде най-често търсите помощ?
от книгите
от приятели
от психолог
от роднини
чакам да отмине
търся в интернет
справям се сам/а
от лечителки, екстрасенси, гадателки
друго
     Резултати

 

2010-04-24 - СПИЙД-ДЕЙТИНГ

Спийд-дейтингът е новата световна мания, при която жени и мъже се надяват да срещнат точната си половинка при кратък разговор!!!

Ние психолозите твърдим, че почти за три минути човек придобива първото си впечатление. В огромния свят на интернет, където всеки "познава" всеки, самотата е най-често срещаното явление, и участието в едно подобно събитие си заслужава дори само за разнообразието, което ще предложи.
Оригиналният начин за събиране на сродни души е измислен от равина Яков Дейо, за да помогне на евреите да се срещат и женят. Удобното е, че не се налага да избираш или разкараш някого веднага както на случайна среща, а изчакваш резултатите ден-два. Speed dating води своето начало от САЩ, но е доста популярно и в Англия, Канада, Китай и др.
Събитието „бърза среща” се организира и протича по следния начин:
- Събират се равен брой участници и от двата пола
- Всеки един от участниците попълва стандартен въпросник (психологически) за установяването на неговите интереси и евентуалните му очаквания от бъдещият му партньор.
- След събиране на групата и обработката на получените данни от анкетите на всеки участник се определя ден и час, в който ще се проведе събитието „бърза среща”
- Групата се събира на предварително подготвено място за целта
- Дамите се настаняват на своите месата, а господата се местят, като целта е всеки един мъж да се срещне с всяка една дама в рамките на 3 минути
- След като това се осъществи събитието приключва и нашата работа започва
- Всеки един от участниците ще получи свой уникален номер. По време на срещите и двата пола могат да си водят записки, с кои от участниците са усетили някакво привличане. След приключването на събитието всеки един от участниците ни предоставя списък с номерата на хората, с които би искал да излезе на среща.
- Ние обобщаваме тази информация, като я допълваме и с психологическите профили, които сме разработили предварително. След като това се извърши предоставяме информация на всеки един от участниците за хората, които са пожелали да се срещнат с него и съответно изискваме писмено разрешение да предоставим начин за контакт на хората, които са декларирали, че желаят да се срещнат с даден участник от събитието. Изборът на хора, с които ще пожелаете да се срещнете ще се формира на базата на първоначалните Ви впечатления от хората, с които ще се запознаете + резултатите от анкетата, която ние ще Ви предоставим.
Пример:
Вие сте жена. Вашият уникален номер е 28. По време на събитието през Вашата маса минават 30 мъже, от които на Вас са ви направили добро впечатление № 38,47,68,53. Дали тези номера ще са обвързани с някакви имена или не това зависи от Вас и от начина, по който е преминала Вашата „бърза среща”, за нас няма значение. След края на събитието във формуляра за обратна връзка Вие ще ни декларирате, че бихте излезли на среща с тези господа като ни цитирате техните номера, и ни разрешавате да им изпратим Вашия профил от първоначалната анкета, която сте попълнила. Основавайки се на тази информация в рамките на 2-3 дни след края на събитието ние ще уведомим господата с тези номера (№ 38,47,68,53) за Вашия интерес към тях и ще поискаме писменото им съгласие да предоставим данните им от предварителните анкети (психологическите тестове) на Вас. При съгласие от тяхна страна Вие ще получите профил на всеки един от господата.
Какво съдържа така наречения „профил” на участниците в събитието?
- Данни за личността на участниците – темперамент, черти на характера (положителни и отрицателни) и др.
- Данни за интересите на личността – хоби, любими места, начин за прекарване на свободното време, и др.
- Данни за установяване на контакт с личността – предпочитан начин за контакт – телефон, e-mail, skype, ICQ и др.
Надявам се примерът, който посочихме да е хвърлил достатъчна ясното върху събитието, което ще проведем с Ваша помощ. След като всичко това се случи в рамките на няколко дена всичко ще бъде във Ваши ръце!!!
Ако имате допълнителни Въпроси относно събитието „бърза среща” ще се радваме да им отговорим. За контакти с нас:

skype name: fastdate2

gsm: 0895 468 648 – Н. Зяпков – за Пловдив
nik_zqpkov@abv.bg

gsm: 0884 97 55 97 / 0885-410-611 (М-тел) – Б. Русева
ruseva.blaga@gmail.com – за София

Коментирай 3
2010-04-13 - ПСИХОЛОГИЧНА И ПСИХИАТРИЧНА ПОМОЩ

Психологично консултиране при кризисни състояния и проблем-центрирани решения.

Тежката икономическа ситуация в България влияе директно върху психическото здраве на нацията. Отчита се нарастване на броя на хората с оплаквания от постоянна тревожност, безпокойство, напрегнатост, нарушения на съня, промени в настроението, апетита, чувство на несигурност, безперспективност, дори отчаяние. Тези преживявания водят до проява на разсеяност, обърканост, раздразнителност, конфликтност, агресия, до невъзможност за справяне с ежедневните изисквания и житейските ситуации.
В тези случаи е необходимо незабавно оказване на психологическа помощ и специализирана намеса.
Ако се установи наличие на психично разстройство е целесъобразно започване на медикаментозно лечение.
Не провеждането на лечение води до задълбочаване и хронифициране на психичното заболяване, т. е. то остава за цял живот.
Най-често първите прояви на тревожно-депресивните разстройства са сърдечно-съдовите, стомашно-чревните и неврологичните проблеми. Единственият начин за овладяването на тези проблеми е психиатричното лечение. За съжаление пациенти, за които са характерни т. нар. психосоматични заболявания, посещават с години кардиолози, невролози, гастроентеролози и най-накрая стигат до психиатър. Специфичното психиатрично лечение води до ефективно и трайно овладяване на тези състояния и предотвратява развитието на усложнения или сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт, язвена болест, дискови хернии, артеросклероза и др.
С подходящо психиатрично лечение, се овладяват напълно психосоматичните заболявания, постига се възстановяване на социалното функциониране и се подобрява качеството на живот на пациента.

Коментирай 0
2009-10-19 - ГЕНОГРАМА НА СЕМЕЙСТВОТО

ГЕНОГРАМА НА СЕМЕЙСТВОТО

Използвана литература: Малкина-Пых, И. Г., Семйная терапия, М. 2006, изд. ЕКСМО, стр. 298-321

Семейната история може удобно да бъде изследвана с помощта на техниката генограма (McGoldrick, Gerson, 1985). Генограмата е форма на семейно родословно дърво, на което се записва информация за членовете на семейството от поне три поколения (Bowen, 1978; Carter et al., 1977; Guerin, Pendagast, 1976; McGoldrik, 1977; Pendagast, Sherman, 1977; Brandt, 1980). Генограмите показват семейната история графически, което позволява бързо да се видят сложните семейни патерни, и първите представляват богат източник на хипотези за това как клиничните проблеми могат да бъдат свързани със семейния контекст и развитие. Освен това генограмата позволява на терапевта бързо да възприеме голямо количество информация за семейството и да получи представа за потенциалните му проблеми. Терапевта по този начин може да борави с информация за голям брой членове на дадено семейство, с информация за техните взаимоотношения и ключови събития от семейната история.
Системният подход предполага, че хората организират поведението си вътре в семейството в съответствие с поколението, възрастта, пола, структурните и комуникативни параметри на системата. Структурата на родителското семейство оказва влияние върху патерните на взаимоотношенията и типа на семейството, което създава следващото поколение. Според основната хипотеза патерните на взаимоотношенията на предишните поколения създават модели за семейно функциониране в следващите поколения.
Системния подход позволява да се обедини текущият и историческият контекст на семейството. Генограмата помага на терапевта да проследи „предаването на тревогата” през поколенията и нейното пресичане с текущия семеен контекст.
При анализа на семейната история терапевта се опира на слените базисни категории:
1. Ред на раждане, пол, разлика във възрастта между децата;
2. Съвпадението на жизнените събития;
3. Повторение на патерните на функционирането в следващите поколения;
4. Триангулацията като модел за предаване на патерни на взаимоотношение.
Семейния психотерапевт събира информация с помощта на интервю по генограмата:
1. За състава на семейството. „Кой живее у вас?”, „Какви са роднинските връзки между тези членове?”, „Имали ли са съпрузите други бракове?”, „Имат ли от тях деца?”, „Къде живеят останалите членове на семейството?”.
2. Демографска информация: имена, пол, възраст, продължителност на брака, с какво се занимават и с какво образование са членовете на семейството и т.н.
3. За състоянието на проблема в конкретния момент. „Кой от членовете на семейството знае за проблема?”, „Как всеки от тях вижда проблема и реагира спрямо него?”, „Има ли някой в семейството подобни проблеми?”.
4. За историята на развитието на проблема. „Кога възникна проблемът?”, „Кой го забеляза най-напред?”, „Кой мисли за него като за сериозен проблем и кой е склонен към това да не му придава особено значение?”, „Какви опити за решаване на проблема са били предприети и от кого?”, „Обръщало ли се е семейството към специалисти, имало ли е случаи на хоспитаизация?”, „Как са се променили взаимоотношенията в семейството по сравнение с това какви са били те преди кризата?”, „Забелязват ли членовете на семейството промяна в проблема?”, „В какво направление: към по-добро или към по-лошо?”, „Какво ще се случи в семейството, ако кризата продължи?”, „Как изглеждат взаимоотношенията в бъдеще?”.
5. За скорошни събития и преходи в жизнения цикъл на семейството: раждане, смърт, брак, развод, смяна на местожителство, проблеми в работата, болести и т. н.
6. За реакции от страна на семейството спрямо важните събития от семейната история. „Каква е била реакцията на семейството, когато се е родило всяко едно от децата?”, „В чест на кого то е получило името си?”, „Кога и защо семейството се е преместило в този град?”, „Кой преживя най-тежко смъртта на този член от семейството?”, „Кой преживя най-леко смъртта на този член от семейството?”, „Кой организира погребението?”. Оценката на миналите форми на адаптация, особено реорганизацията на семейството след загуби и други критични преходи, дава важна и ключова информация към разбирането на семейните правила, очаквания и патерни на реагиране.
7. За родителските семейства на всеки един от съпрузите. „Живи ли са вашите родители?”, „Ако са починали, кога и от какво?”, „Ако са живи, с какво се занимават?”, „Пенсионери ли са или работещи?”, „Разведени ли са?”, „Имат ли други бракове?”, „Кога са се срещнали вашите родители?”, „Кога са се оженили?”, „Имате ли братя и сестри?”, „По-големи ли са те или по-малки и каква е разликата във възрастта?” „С какво се занимават, семейни ли са, имат ли деца?”. Терапевтът може по-нататък да задава такива въпроси и за родителите на бащата и на майката. Важното е да се събере информация поне за три поколения, включвайки идентифицирания пациент. Важна информация представляват сведенията за осиновени деца, абортите, спонтанните аборти, рано починалите деца, другите значими за семейството хора (приятели, колеги, учители, психотерапевти и т.н.).
8. За семейните взаимоотношения. „Имало ли е в семейството някакви членове, който да са прекъснали взаимоотношенията си един с друг?”, „Някой имал ли е сериозен конфликт?”, „Кои от членовете на семейството са много близки?”, „На кого дадения човек се доверява най-много?”, Всички семейни двойки имат конфликти понякога. ”Какви типове конфликти има във вашата двойка?”, „А у вашите родители?”, „А в браковете на братята и сестрите ви?”, „Как всеки един от съпрузите се разбира с всяко от децата?”. Психотерапевта може да задава специални циркулярни въпроси. Например мъжът може да бъде попитан: „Как мислите, доколко близки са майка Ви и големия ви брат?”, - и след това може да се зададе същият въпрос на жената.
9. За семейните роли. „Кой от членовете на семейството обича да проявява грижа за другите?”, „Кой обича да бъде обгрижван от другите?”, „Кой в семейството е волеви човек?”, „Кой е най-авторитетен?”, „Кое дете е най-послушно?”, „Кой е успешен?”, „Кой постоянно претърпява неуспехи?”, „Кой е топъл, а кой студен?”, „Кой е дистанциран?”, „Кой боледува най-много?” и т. н. Важното е да се обърне внимание на етикетите, прякорите, които членовете на семейството си поставят помежду си. Те ще помогнат да се разберат емоционалните патерни в семейната система.
10. За трудните за семейството теми. „Има ли у членовете на семейството медицински или психиатрични проблеми?”, „А проблеми с физическо или сексуално насилие?”, „Употребява ли някой наркотици, алкохол?”, „Бил ли е някой в затвора?”, „Какъв е статута на тези хора сега?” и т. н. Обсъждането на тези въпроси е болезнено за семейството и следва да става с особено внимание и тактика. Ако семейството оказва голяма съпротива, следва терапевта да се върне по-късно към тези въпроси.
Информация се събра още и чрез техниките разгледани в цитираната по-горе книга на Малкина-Пых: „Кръг на влиянието”, „Семейна хронология”, „Фантазии за раждане”, „Семейна реконструкция”, „Съставяне на семейна хронология”, „Аз и моя жизнен път”.

Коментирай 0
2009-02-15 - ОБРАТНА БИОЛОГИЧНА ВРЪЗКА

image

image

“ТЯЛОТО И ДУШАТА СА ЕДНО ЦЯЛО, ВСЯКА ЕДНА СЪЗНАТЕЛНО ИЛИ НЕСЪЗНАТЕЛНО ПРЕДИЗВИКАНА ПРОМЯНА ПРЕДИЗВИКВА ИЗМЕНЕНИЕ НА ФИЗИОЛОГИЧНОТО СЪСТОЯНИЕ И ОБРАТНО.
.. ИЗСЛЕДВАНЕТО НА БИОФИДБЕК-МЕТОДА ДОНАСЯ ПЪРВИТЕ МЕДИЦИНСКИ ДОКАЗУЕМИ ФАКТИ, ЧЕ СИЛИТЕ НА ДУШАТА МОГАТ КАКТО ДА ЛЕКУВАТ ТАКА И ДА ПРЕДИЗВИКАТ БОЛЕСТИ.” SIMONTON


Биофидбекът е научно обоснован метод, при който се научаваме да възприемаме и да контролираме своето тяло, да активираме скритите сили за самолечение.
В неговата основа стои т. нар. Обратна Биологична Връзка, която е в ядрото на всеки процес на учене. Чрез възприятието от сетиватa се усеща примерно всяко едно неправилно действие. В резултат на тази информация става възможно да се коригират грешките и след поредица от опити се научава правилното протичане.
Много процеси в тялото, обаче протичат без волева регулация. Липсата на съзнателна връзка с тези физиологични процеси прави невъзможно повлияването и коригирането им. Това е т.нар.автономна нервна система, наречена така от John Newport Langley през1898 година. Скоро след това Иван Павлов доказва в своите опити обаче, че всеки сигнал, който бъде подаден и комбиниран с друг, водещ до вегетативна промяна, може след няколко повторения да стане сам причинител на същата вегетативна промяна. Това показва, че всяка “автономна” функция може да бъде ръководена съзнателно, волево. Едва през 60 те години един американски изследователски колектив под ръководството на Neal Miller доказва, че с целенасочена награда можем да стимулираме желаното поведение. Те показват, че и вегетативните функции на хората се поддават на контрол и промяна. “Био – фидбек - методът” е възможност за психорегулативно повлияване на неправилните функции. Поради своята ефективност, той се разпространява бързо в много страни по света.
При него с подходящи уреди се измерват точно тези “невидими” физиологични функции. Процесите получават графично или акустично представяне и така става възможно и най-малките техни промени да бъдат възприемани. По този начин, благодарение на напредъка на медицината и техниката, биофидбек-методът става продължение, допълнение на нашите сетива. С негова помощ се възприемат и целенасочено да повлияват биологични сигнали като:
- Мускулната активност, напрежение
- Сърдечната честота
- Кръвно налягане
- Работата на жлезите за потене, като общ показател за автономната възбуда
- Кожна и телесна температура
- Електрофизиологичните процеси в мозъка
- Периферно кръвоснабдяване
- Диаметър на кръвоносните съдове
- Дихателна функция
При тренинга се избират точно онези реакции на тялото, които стоят в пряка връзка с оплакванията на пациента, примерно: при болки в главата,които са резултат на продължително напрежение в мускулатура на гърба, пациентът с помощта на терапевта, се научава да намалява напрежението в мускулите, което от своя страна повлиява и болките в главата. Тъй като повишеното напрежение в мускулите често е резултат на психическо пренатоварване и стрес, целта е човек да се научи да се отпуска, успокоява и да релаксира. Това може да бъде постигнато по различен път – с помощта на определени техники на дишане, или с различни представи и картини и др. Важно е тези техники на отпускане да се упражняват и в ежедневието, всеки ден мин. по 2 пъти. Когато пациентът се научи да се отпуска, започва да се работи с него да се научи да постига същия релакс и по време на стрес и напрежение( примерно: по време на стрес-теста). По този начин се научаваме да реагираме по оптимално на стресови ситуации в ежедневието.
Не всяка биофидбек-терапия протича еднакво. Например пациентите с мигрена се учат да стесняват артерията, която минава през слепоочието им и по този начин да намаляват болките. Пациенти с проблеми в задържането на урина могат с помощта на обратната връзка от биофидбека да тренират целенасочено заздравяване на мускулатурата.Така и тук се проявяват основните принципи на биофидбек-тренинга:
- Информация и по този начин възприемане на физиологични процеси, което иначе е неточно или невъзможно
- Изграждане на индивидуален метод на повлияване на физиологичните процеси, което да доведе до намаляване на оплакванията
- Тренинг и употреба на наученото и извън биофидбек-сесията
Тренингът се провежда под формата на компютърна игра. Когато телесните функции протичат както се цели, се получава оптична или акустична “награда”. Така пациентите се научават да оптимират своите физиологични функции.
Придобитите способности за контрол на физиологията остават трайни и употребата им в реалния живот води до подобрения в здравето и до нови постижения и успехи.
Приложението му е в работата както с деца, така и с възрастни Различаваме:

Тренинг при болести - Хипертония, сърдечни проблеми, проблеми с дишането, депресия,страхове и фобии, панично разстройство,зависимости, тикове, поведенчески стереотипи, недостатъчен импулсконтрол, епилепсия, инконтиненция, аутизъм, дислексия и др.

Тренинг на здрави хора - Спортисти, ръководни кадри, екстремни професии, проблеми с паметта и концентрацията, хиперактивност и др.

Автор:
Станни Ненхоф
Клиничен и здравен психолог
Биофидбек-терапевт
Председател на БАБ


Коментирай 0
2008-06-29 - САМОРАЗКРИТИЕТО В ПСИХОТЕРАПИЯТА

Да се намери решение на въпроса за саморазкриването в процеса на работа е основна задача на терапевта. Значимите събития, като брак, развод, бременност, наличието на деца, болест е трудно да бъдат скрити. А и докато се опитваме да се представим чисти като платно, ние всъщност показваме, че крием нещо.
Но в момента, в който признаем, че няма как да не се разкриваме, изникват следните въпроси: какво да разкриваме, как, на кого, кога, защо, как това се отнася към динамиката и стадия на терапията, какъв ще бъде резултата? Тук няма нищо лесно и просто.

Отговорите на тези сложни въпроси зависят от качествата на нашата личност и стил.

Критически момент е интензивността на преноса, възникващ при всички по-продължителни отношения. Оказва се, че преноса и саморазкритието са взаимозависими: колкото по-малко е саморазкритието, толкова по-голям е преноса, който се развива у клиента.Колкото повече е саморазкритието, толкова по-малко е преноса. Терапевта е длъжен да следи тези процеси, да контролира чрез саморазкритие.
При анализът “на кушетка” пациентът запълва празнините с помощта на фантазията си, неврозата е свързана с преноса, който частично възпроизвежда детската невроза. След това анализата може да доведе до разрешение на проблемите.
Но в “седящата” терапия 1-2 пъти в седмицата регресивния, зависим пренос е нежелателен. Ако мълчанието на терапевта все пак се използва за създаване на интензивен пренос, то като резултат терапевта до задънена улица. Разумното разкриване на информация за себе си, ще сведе до минимум рискът от подобно стечение на обстоятелствата.
И така: колкото повече терапевта наподобява чисто платно, толкова по-безпощадна става терапията, твърди Ch. H. Kramer

Коментирай 0
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5