Menu:


Потребителя онлайн

Търсачка:

Връзки:

psy.net
psychology-bg.com
http://www.ochila-bg.info/
banner_clinovital_130x43.gif
inobiotec

Знаете ли че:


Анкета:

Къде най-често търсите помощ?
от книгите
от приятели
от психолог
от роднини
чакам да отмине
търся в интернет
справям се сам/а
от лечителки, екстрасенси, гадателки
друго
     Резултати

 

Психологични консултации и изследвания, Медицински център "АНГИО" - поликлиника Военно Медицинска Академия, ул. "Г. Софийски" №3, тел.: 0885-410-611
psy
2007-03-04 - Зигмунд Фройд (1856 - 1939)

Зигмунд Фройд (1856 - 1939)

image
Фройд е роден на 6 май в малко австрийско градче. Той е бил най-голямото от седемте деца в семейството. Въпреки, че баща му бил вече дядо, когато Фройд се родил, тъй като първият имал вече две деца от си предишния брак. Когато Зигмунд бил на четири години, когато семейството му се преместило във Виена. Той постоянно живеел там до 1938 г. (една година преди смъртта му), когато емигрирал в Англия.
Фройд се учил отлично докато бил ученик, въпреки финансовия недостиг на семейството му.Цялото му семейство живяло в тясна квартира, но Фройд имал собствена стая и дори нощна лампа – маслена с фитил, която той ползвал по време на занятията си. Останалите от семейството използвали свещи. Фройд получава класическо образование: изучавал е гръцки и латински, чел е великите класически поети, драматурзи и философи – Шекспир, Хегел, Кант, Ницше... Любовта му към четенето била толкова силна, че дълговете към будката за книги стремително нараствали, а това не предизвиквало съчувствие у баща му, който не разполагал с достатъчно средства.
Фройд в детството си искал да стане генерал или министър, но тъй като бил евреин, почти всяка професионална кариера била непозволена за него. Ето защо Фройд решава (без особено желание) да се занимава с медицина. Той записва в медицинския факултет на Виенския университет през 1873 г. По време на обучението си той е повлиян от възгледите на психолога Ърнест Брюке. Брюке поддържал идеята, че живите организми са динамични енергитични системи, подчиняващи се на законите на физическата вселена. Фройд възприел тези идеи и това намерило отражение в неговите възгледи върху динамиката на психичното функциониране.
Нещо човъркало Фройд да извърши каквото и да било откритие, което да го направи известен още като студент. Той допринесъл за науката като описал новите свойства на нервните клетки при златните рибки, например. Но все пак най-важното му откритие се състояло в това, че при лечението на много заболявания, може да се използва кокаин. Самият той употребявал кокаин без каквито и да било отрицателни последствия и издигнал на пиедестал ролята на това вещество, да не говорим за ефективността му в качеството на обезболяващо. По-късно когато се разбрало за наркотичната зависимост от кокаин, ентусиазма на Фройд взел да спада (Ellenberger, 1970).
След получаването на медицинска степен през 1881 г. Фройд бил назначен на длъжност в Института по мозъчна анатомия и правил сравнителни изследвания на мозъка на възрастен човек и плод. Скоро той изоставил работата и започнал да практикува като невропатолог, основно поради ниското заплащане на научната дейност. Атмосферата на антисемитизъм не му позволявала да се развива служебно. Освен това той се влюбва и осъзнава, че ако някога изобщо се ожени, му е необходима добре платена работа.
1885 се характеризира с поврат в кариерата на Фройд. Той получава изследователска стипендия и, която му дала възможност да се премести в Париж и за 4 месеца да стажува при Ж. Шарко. – един от най-видните невролози за времето си. Шарко изучавал причините и лечението на истерията – психично разстройство, проявяващо се в множество разнообразни соматични проблеми. У пациентите, страдащи от истерия се наблюдавали симптоми като паралич на крайниците, слепота глухота. Шарко използвайки хипноза, успявал да отстрани много от истеричните симптоми. За времето на краткото си пребиваване в болницата Салпертиер в Париж, Фройд от невролог става психопатолог.
През 1886 г. Фройд се жени за М. Бернайс, родили им се три дъщери и три сина. Малката дъщеря Ана, последвала по стъпките на баща си и по-късно заема водеща позиция като детски психоаналитик.
През 80-те години Фройд започва да си сътрудничи с Йозеф Бройер, един от най-известните виенски лекари. Бройер на този етап вече е постигнал определен успех в лечението на пациенти с истерия, благодарение на метода на свободните разкази на болните за собствените симптоми. Брейер и Фройд предприели собствено търсене на причините за истерията и методите на терапия на това заболяване. Работата им завършила с публикация на книгата “Изследвания за истерията” (1895), в която те стигнали до извода, че причината за появата на истеричните симптоми са подтиснатите спомени за травматичните събития. Датата на тази забележителна творба, понякога се свързва с основаването на психоанализата. Но най-творческия период на Фройд бил все още в бъдещето.
Личните и професионалните отношения между Фройд и Бройер рязко биват прекъснати в момента на издаването на книгата “Изследвания за истерията”. Причините за това те да станат непримирими врагове и до днес не са напълно ясни, но каквито и да са те, тези двама души никога повече не се срещнали като приятели.
Твърденията на Фройд, че в основата на истерията и другите психични разстройства лежат проблеми свързани със сексуалността, довели до неговото изключване от Виенското медицинско общество в 1896 г.
Периода между 1896 и 1900 години се характеризира с продуктивна самота за Фройд. През този период започва да анализира сънищата си. След смъртта на баща си започва да анализира собствените си сънища по половин час преди сън всеки ден. Известния му труд “Тълкуване на сънищата” (1900 г.) е основан върху анализа на собствените сънища. Но славата била все още далеч. Психиатричното сдружение игнорира разработката му и той за труда си полочава скромен авторски хохорар от 209 долара. За осемте последвали години той успява да продаде само 600 екземпляра от книгата си.
Пет години след издаване на “Тълкуване на сънищата” престижа на Фройд нараства дотолкова, че той става международно известен. Обществото “Психологични среди” (The Psychological Wednesday Society) се основава през 1902 г., като същото боло посещавано само от определен интелектуален кръг – последователи на Фройд. По-късно тази организация се преименува във Виенско психоаналитично общество. Членове на тази организация са такива учени като: Ърнест Джонс, Ш. Ференци, К. Г. Юнг, Алфред Адлер, Х. Сакс, Ото Ранк.
Периода от 1901 г. до 1905 г. станал много плодотворен за Фройд, той публикува няколко разработки, в това число и “Психопатология на ежедневието”, (1901), “Три есета за сексуалността” (1905а), “Хуморът и неговото отношение към безсъзнателното” (1905 b).
В “три есета за сексуалността” Фройд предположил, че децата се раждат със сексуални подбуди и че родителите им са в ролята на първите сексуални обекти. Общественото възмущение последвало незабавно. Фройд бил заклеймен като страдащ от сексуални перверзии, недостоен и безнравствен човек.
Въпреки всичко в 1909 г. Х. Стенли Хол поканва Фройд в университета на Кларк в Уорчестър, щата Масачузец да прочете курс лексии. Лекциите били приети много добре и Фройд бил удостоен със степен доктор. По това време бъдещето му изглеждало многообещаващо, пациенти от целия свят се записвали при него за консултации. Но имало и проблеми. През 1919 Фройд загубил всичките си спестявания във връзка с войната. В 1920 г. починала 26 годишната му дъщеря. Но вероятно най-тежко изпитание за него станал страхът за съдбата на двамата си сина, заминали на фронта.
Донякъде под влиянието на Първата световна война и новата вълна на антисемитизма, Фройд на 64 години създава теорията за универсалния човешки инстинкт – стремежа към смъртта. След това Фройд продължава да формулира идеите си в нови книги.
Най-важни са “Лекциите по увод в психоанализата” (1920а), “От другата страна на принципа на удоволствието” (1920b), “Аз и то” (1923), “Бъдещето на една илюзия” (1927), “Цивилизацията и недоволните от нея” (1930), “Нови лекции по увод в психоанализата” (1933) и “Очерк на психоанализата”, публикуван посмъртно в 1940 г. Фройд бил изключително надарен писател, за което говори награждаването му с премия Гьоте по литература в 1930 г.
Първата световна война оказала огромно влияние върху живота и разбиранията на Фройд.
Последните години от живота на Фройд минават тежко. От 1923 г. той страдал от разпространяващ се рак на гърлото и челюстта (Фройд изпушвал по 20 кубински пури), но твърдо се отказвал от лекарствена терапия, изключвайки неголемите дози аспирин. Фройд усърдно работил, въпреки, че понесъл 33 тежки операции, които би трябвало да спрат разпространението на тумора (поради този проблем той бил принуден да носи неудобна протеза, запълваща образуваното свободно пространство между носната и устната кухини, и затова на моменти не могъл да говори). Фройд го чакало обаче още едно изпитание – дъщеря му Ана в 1938 г. била арестувана от Гестапо. Само благодарение на случайността тя успяла да се освободи и да се върне при семейството си в Англия.
Фройд умира на 23 септември 1339 г. в Лондон, където се оказва като преместен еврейски емигрант.
Текст и снимка:
“psychology.ru”

| 1 | 2 | 3 | 4 | 5